РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Монтана, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20221600500015 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
С решение № 133 от 08.10.2021 г. ,постановено по гр. дело № 2105/21 г. Районен
съд- Монтана е отхвърлил предявените от Д. В. ТР. срещу ,,Л.‘‘ ООД, ЕИК: *искове за
признаване на уволнението, извършено със Заповед № 06 от 25.01.2021 г. за незаконно и за
отмяната му, за възстановяване на заеманата длъжност и за заплащане на обезщетение за
времето на принудителна безработица, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във
връзка с чл.225, ал.1 КТ, и предявеният като евентуален иск с правно основание чл. 222,
ал.1, пр. 2-ро от КТ в размер на 1 600,00 лв. за времето, през което ищецът е останал без
работа от 25.01.2021 г. до 25.02.2021г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Така постановеното решение е обжалвано от Д. Т. ,който чрез своя процесуален
представител твърди,че същото е незаконосъобразно- съдът е постановил същото,без да
обсъди твърденията в исковата молба и събраните доказателства, в резултат на което е
достигнал до необосновани правни изводи .Поддържа,че в случая безспорно не е налице
реално съкращение на щата, тъй като ответникът не е доказал ,че изпълняваните функции
от ищеца не са възложени на друго лице . Предвид гореизложеното моли съда да отмени
атакуваното решение,като постанови ново,с което да уважи предявените искове.
Представителят на въззивната страна чрез своя процесуален представител взема
становище за неоснователност на жалбата.Твърди, атакуваната заповед е законосъобразна,
като са изложени подробни мотиви в тази насока . Предвид гореизложените съображения
моли съда да потвърди атакуваното решение,като присъди и направените в производството
пред въззивната инстанция разноски.
Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за
1
установено следното:
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице,
имащо правен интерес от отмяна на обжалвания в съответните осъдителни части съдебен
акт,като по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел ,че
процесната заповед № 06 от 25.01.2021 г.на Управителя на ответната фирма е
законосъобразна ,поради което и е отхвърлил предявените искове .
Районният съд е изяснил всестранно фактическата обстановка, достигнал е до
обосновани правни изводи,които настоящата инстанция възприема изцяло , поради което и
същата не следва да бъде приповтаряна изцяло. С оглед оплакванията в жалбата е
необходимо да се акцентира на няколко момента :
На първо място, жалбоподателят твърди, че не е налице реално съкращаване на щата,
тъй като функциите, които е изпълнявал ищеца, са разпределени на останалите служители .
Така направеното оплакване е неоснователно по следните съображения :
Безспорно е, че ищецът е назначен на длъжност ,,*‘‘/ 31.10.2014 г. / ,като с
трудовия договор същият е получил и задължения / подпомагане дейността на управителя;
получаване на постъпващата кореспонденция за управителя на фирмата и нейното
систематизиране в съответствие с установения ред; водене и съхранение на фирмената
документация; изготвяне и предоставяне за подпис на управителя на подготвена
документация; служебни бележки, удостоверения, писма, заповеди, наредби и др.;
проследяване на сроковете на трудовите договори и уведомяване на управителя, изготвяне
на справки на служителите и работниците в рамките на компетентността му; издаване на
служебни бележки и удостоверения, свързани с трудовата дейност на работниците и
служителите/.
Не се спори също така,че в утвърденото щатно разписание от 01.01.2020 г. в
ответната фирма е имало 3 служители-единият ищеца и още двама на длъжност „*“.На
24.01.2021 г. е променено щатното разписание,като е съкратена длъжността „ *“ и са
останали двама водачи на селскостопанска техника.
Към делото е приложен и Договор за счетоводно обслужване от 04.01.21 г.,от който
се установява,че ответната фирма е възложила на счетоводна фирма цялостното счетоводно
обслужване,обслужване личен състав и ТРЗ.
Анализирайки доказателствата по делото, се налага извода,че извършеното
съкращаване на щата е съвсем реално . Липсват каквито и да е данни по делото,че
останалите във фирмата служители след прекратяване на договора с ищеца са поели
неговите функции . Нещо повече, предвид представения Договор се установява,че голяма
част от задълженията на ищеца са възложени именно на счетоводната фирма . От
представената пред настоящата инстанция Справка за актуално състояние за действащите
трудови договори също се установява,че единственият работник, назначен във фирмата след
датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, е П.П. ,назначен на
длъжността *.
С оглед на изложеното съдът намира, че към момента на прекратяване на трудовия
договор на ищцата е налице реално съкращение на щата. Съкратена е единствената
длъжност „ *”. Причините за съкращение на тази бройка е въпрос на преценка на
работодателя за целесъобразно и ефективно осъществяване на дейността на ответната фирма
и не подлежи на съдебен контрол. На съдебен контрол подлежи уволнението, извършено въз
основа на съкращението в щата.
2
Правилно РС е приел,че в процесната хипотеза работодателят не е бил длъжен да
извърши подбор. С оглед възприетата практика на ВКС и отговора на поставения правен
въпрос при уволнение поради съкращаване в щата, когато съкращаването в щата се отнася
до единствена по естеството си трудова функция – щатна длъжност работодателят по своя
преценка може да уволни съответният работник или служител, който заема тази единствена
длъжност, или да направи подбор съобразно критериите и с оглед целите, посочени в чл.329
КТ. Ако той реши да не упражнява правото си на подбор уволненият работник или служител
не може да оспорва уволнението като незаконно за това, че работодателят е уволнил него, а
не е използвал правото си на подбор, в резултат на което той би уволнил някой друг
работник или служител, чиято длъжност не се съкращава. В случая с оглед установените
факти по делото съдът преценява, че работодателят не е имал задължение да извърши
подбор при съкращението на щатната бройка, заемана от ищцата, тъй като тя е била
единствена за длъжността „ * ”.
Решението на МРС е правилно и в частта, с която е отхвърлена исковата претенция с
правно основание чл. 222, ал.1, пр.-2во КТ – парично обезщетение за периода от 25.01.2021 г.-
25.02.2021 г. Ищецът не е представил каквито и да е доказателства в насока,че през този период е
бил без работа .
Предвид гореизложените мотиви съдът намира,че атакуваното решение е обосновано
и законосъобразно ,поради което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото ищецът Д. Т. следва да заплати на ответника направените
пред настоящата инстанция разноски в размер на 300 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.271 ГПК Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 133 на Районен съд- Монтана от 08.10.2021 г.
,постановено по гр. дело № 2105/21 г.
ОСЪЖДА Д. Т., ЕГН ********** с адрес: гр.*, ж.к.,,*‘‘, бл.*, вх.*, ет.* да заплати
на ,,Л ‘‘ ООД, ЕИК: *със седалище и адрес на управление: гр.*, ж.к.,,*‘‘ бл.*, вх.*, ет.*, ап.*
сумата 300 лв. разноски по водене на делото .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок ,считано от
получаване на съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3