№ 86
гр. Радомир, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря В.М.К.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20221730100159 по описа за 2022 година
Производството е делбено, в първа фаза по допускане на делбата.
В исковата молба се твърди, ищецът и ответницата са бивши съпрузи, като
сключеният между тях граждански брак бил прекратен с влязло в сила решение № . г. по гр.
д. № . г. по описа на РС – Радомир.
По време на брака си страните придобили в режим на съпружеска имуществена
общност следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор .
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Радомир, одобрени със заповед №
РД-18-75/10.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект, е от
03.02.2022 г., с адрес на имота: гр. Радомир, ЖК „А.“, бл. ., ет. ., ап. ., който самостоятелен
обект се намира на ет. 1 (първи) в сграда с идентификатор ., с предназначение: жилищна
сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ., с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1
(едно), с площ от 70,53 кв. м, с прилежащи части: мазе № 1, с площ от 3,64 кв. м и 4,09%
идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на
строеж върху припадащата се част от терена, ниво 1 (едно), при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: обект с идентификатор ..2, под обекта: няма и над обекта:
обект с идентификатор ..4, стар идентификатор: няма, който обект по документи за
собственост представлява апартамент № 1, на ет. 1, в жилищна сграда – бл. ., жилищен
комплекс „К.Б.“ в гр. Радомир, който апартамент се състои от две стаи, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ от 70,53 кв. м, вкл. и терасите и избено помещение № 1, със
застроена площ от 3,64 кв. м, както и 4,09% от общите части на сградата и правото на
строеж върху припадащата се част от терена, при съседи на апартамента: изток – двор и
1
ведомствен блок № 28; запад – стълбище и апартамент № 2; север – двор; юг – двор и
апартамент № 2, отдолу – мазета, отгоре – апартамент № . и при съседи на избеното
помещение: изток – стълбище; запад – коридор; север – мазе № 2 и юг – общо мазе.
Тъй като с ответницата не успели да поделят имота доброволно, моли съда да
постанови решение, с което да допусне делба на описания в исковата молба недвижим имот.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с
който е изразено становище за основателност на иска за делба.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от
пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК – адв. Б. Б. от ПАК, която поддържа иска и моли за
уважаването му.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява, представлява се от
пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК – адв. Ж. С. от САК, която моли съда да допусне до делба
процесния недвижим имот.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
От представения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот -
констативен № ., том ., дело № г. на нотариус М. Д., с район на действие – РС - Радомир, се
установява, че ищецът ЕМ. Л.. Ж. е признат за собственик по замяна на следния недвижим
имот, представляващ апартамент № 1, на ет. 1, в жилищна сграда – бл. ., жилищен комплекс
„К.Б.“ в гр. Радомир, който апартамент се състои от две стаи, кухня и сервизни помещения,
със застроена площ от 70,53 кв. м, вкл. и терасите и избено помещение № 1, със застроена
площ от 3,64 кв. м, както и 4,09% от общите части на сградата и правото на строеж върху
припадащата се част от терена, при съседи на апартамента: изток – двор и ведомствен блок
№ 28; запад – стълбище и апартамент № 2; север – двор; юг – двор и апартамент № 2, отдолу
– мазета, отгоре – апартамент № . и при съседи на избеното помещение: изток – стълбище;
запад – коридор; север – мазе № 2 и юг – общо мазе.
Видно от представеното по делото решение № . г. по гр. д. № . г. по описа на РС –
Радомир е, че със същото е прекратен сключеният на 15.03.1987 г. граждански брак между
съпрузите ЕМ. Л.. Ж. и К. СТ. Ж., като дълбоко и непоправимо разстроен, като на основание
чл. 56, ал. 1 СК съдът е предоставил на съпругата К.Ж. за ползване семейното жилище,
находящо се в гр. Радомир, ЖК „А.“, бл. ., ет. ., ап. ..
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 34 ЗС всеки съсобственик може да иска делба на
общата вещ, освен ако законът разпорежда друго или това е несъвместимо с естеството и
предназначението на вещта. Правото на делба, уредено в тази норма, възниква в полза на
лице, което е съсобственик на определена вещ, като чрез упражняването му се предизвиква
промяна в правната сфера на останалите съсобственици – състоянието, при което две или
2
повече лица съпритежават правото на собственост се прекратява, независимо от волята на
другите участници в общността по чл. 30, ал. 1 ЗС. Следователно, предпоставка за
възникване на правото на делба е наличието на съсобственост върху вещ. Ето защо, лицето
което претендира делба, следва да се легитимира като съпритежател на правото на
собственост.
По силата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се
произнася по въпросите между кои страни и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е
частта на всеки съделител. Решението, постановено в първата фаза на делбеното
производство, се ползва със сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността на имота,
предмет на делбата, което означава, че с иска за делба на съсобствен имот не се осъществява
само потестативното право на съсобственика, насочено към ликвидирането на
съсобствеността, а се цели също така установяване наличието на съсобственост между
определени лица и размера на тяхното участие в съсобствеността. С оглед на горното,
решението за допускане на делба има преди всичко една установителна част, с която се
признава наличието на съсобственост между страните и размера на техните части. Ако не
бъде призната съсобственост, не би се допуснала и съдебна делба. Следователно, без
доказването на собствеността на делбените имоти, този ефект не би могъл да настъпи и да
се постанови решение за допускане на делбата.
По делото се установи безспорно, че ищецът ЕМ. Л.. Ж. и ответницата К. СТ. Ж. са
бивши съпрузи, като сключеният от тях на 15.03.1987 г. граждански брак е прекратен с
решение № . г. по гр. д. № . г. по описа на РС – Радомир.
Не е спорно и че по време на брака на страните, с нотариален акт за собственост на
недвижим имот - констативен № ., том ., дело № г. на нотариус М. Д., с район на действие –
РС – Радомир ищецът ЕМ. Л.. Ж. е признат за собственик на процесния недвижим имот на
основание извършена замяна на недвижими имоти.
По отношение на имуществените отношения на страните е приложим действащият
СК (обн. ДВ, бр. 47 от 2009 г.) - § 4, ал. 1 от ПЗР на СК. Вещите, придобити от съпрузите
през време на брака в резултат от съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи
независимо от това, на чие име са придобити, освен ако съпрузите не са уредили
отношенията си с брачен договор или не са избрали режим на разделност - чл. 21, ал. 1, вр.
чл. 18, ал. 2, вр. § 4, ал. 1 СК. Съвместният принос се предполага до доказване на
противното – чл. 21, ал. 3, вр. § 4, ал. 1 от СК.
Страните не спорят за наличието на съвместен принос на двамата съпрузи при
придобиване на процесния недвижим имот, поради което и по арг. от чл. 28 СК делбата
следва да се допусне при равни квоти от правото на собственост, а именно по ½ ид. ч. за
ищеца и за ответницата.
По искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на
ответницата К.Ж.:
Систематичното място на нормата на чл. 355 ГПК, а именно в глава Двадесет и
3
девета ГПК я прави специална спрямо общите норми на гражданския процес,
регламентиращи присъждането на сторените в исковия процес разноски. Разноските при
делбеното производство се присъждат върху размера на признатите дялове.
Възприетият в ППВС № 7/1973 г., т. 9, принцип за възлагане на разноските, е
последователно възприеман и детайлизиран в практиката на ВКС. Съгласно приетото в
определение № 4/06.01.2011 г. по ч. гр. д. № 542/10 г., II г. о. на ВКС съделителите заплащат
съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски по
призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и възнаграждение за последните, както и по
извършването на оглед и други съдопроизводствени действия, които са направени по повод
признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване
на правата на съделителите, както и относно способа за извършване на делбата, всеки
съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат.
При наличие на спор относно правата на съделителите, респ. оспорване на самия факт на
съществуване на съсобствеността, както и при спор относно способа, по който следва да
бъде извършена делбата във втората фаза на производството, както и по присъединените
искове в делбеното производство и при обжалване на постановените от
първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл. 78
ГПК, в който смисъл са и указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т. 9
на Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС.
Доколкото по настоящото делбено дело, което е в първа фаза по допускане на
делбата, няма присъединени искове и не са повдигнати спорове относно правата на
съделителите, както и относно други преюдициални за делбеното производство въпроси, то
спорът за разноските следва да бъде решен при приложение хипотезата на чл. 355 ГПК, но с
решението, постановено във втората фаза на делбата, доколкото към този момент могат да
бъдат определени дяловете на съделителите.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба на следния недвижим имот, а именно:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор . по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Радомир, одобрени със заповед № РД-18-75/10.11.2015 г. на
изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект, е от 03.02.2022 г., с адрес на имота:
гр. Радомир, ЖК „А.“, бл. ., ет. ., ап. ., който самостоятелен обект се намира на ет. 1 (първи)
в сграда с идентификатор ., с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, която
сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ., с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1 (едно), с площ от 70,53
кв. м, с прилежащи части: мазе № 1, с площ от 3,64 кв. м и 4,09% идеални части от общите
4
части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху припадащата се
част от терена, ниво 1 (едно), при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
обект с идентификатор ..2, под обекта: няма и над обекта: обект с идентификатор ..4, стар
идентификатор: няма, който обект по документи за собственост представлява апартамент №
1, на ет. 1, в жилищна сграда – бл. ., жилищен комплекс „К.Б.“ в гр. Радомир, който
апартамент се състои от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 70,53
кв. м, вкл. и терасите и избено помещение № 1, със застроена площ от 3,64 кв. м, както и
4,09% от общите части на сградата и правото на строеж върху припадащата се част от
терена, при съседи на апартамента: изток – двор и ведомствен блок № 28; запад – стълбище
и апартамент № 2; север – двор; юг – двор и апартамент № 2, отдолу – мазета, отгоре –
апартамент № . и при съседи на избеното помещение: изток – стълбище; запад – коридор;
север – мазе № 2 и юг – общо мазе,
МЕЖДУ СЛЕДНИТЕ ЛИЦА И ПРИ СЛЕДНИТЕ ДЕЛБЕНИ ЧАСТИ:
1. ЕМ. Л.. Ж., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, ул. „Д.А.Н.“ № . – 1/2 (една
втора) идеална част;
2. К. СТ. Ж., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, ЖК „А.“, бл. ., ет. ., ап. . – 1/2
(една втора) идеална част.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението делото да се докладва за предприемане на
последващи процесуални действия във връзка с подготовката и провеждането на втората
фаза на делбата.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5