Решение по дело №12684/2019 на Софийски градски съд

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  23.04.2020 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на десети март през две хиляди и двадесетата година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                 ЧЛЕНОВЕ :  Мариана Георгиева

                                                                         мл.с. Десислава Йорданова       

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 12684 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 02.07.2019 г. по гр.дело № 3205/19 г., СРС, І ГО, 27 състав е осъдил на основание чл.49 ЗЗД С.О., гр.София. ул. „********, представлявана от к. Й.Ф.да заплати на Г.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2348лв., представляваща обезщетение за нанесени повреди върху л.а. „Опел Корса“, per. № *******, с рама №********, вследствие на паднало дърво върху автомобила на 11.07.2018г. в гр. Нови Искър“, бул. „Сливница“ в близост до № 150, С.О., ведно със законната лихва, считано от 11.07.2018г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2 500лв. Осъдил е на основание чл.78, ал.1 ГПК С.О., гр.София, ул. „********, представлявана от К. Й.Ф.да заплати на Г.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, разноски по делото в размер на 370лв. Осъдил е на основание 38, ал.2 ЗА С.О., гр.София, ул. „********, представлявана от К. Й.Ф.да заплати на адв. Г.З. ***, сумата от 400лв. адвокатско възнаграждение.

 

Решението е обжалвано с  въззивна жалба от ответника СО, ул. „********, представлявана от К. Й.Ф., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Р.Ц.в частта, в която е уважен иска за сумата от 2348лв. с мотиви изложени в жалбата. Сочи, че предявеният иск е за две суми-1500 лв., стойността на нанесени щети на МПС, труд и материали и 1000 лв., представляващи обезщетение за обезценка на автомобила в резултат на повредата. Съдът е следвало да се произнесе поотделно по двата иска, тъй като не става ясно каква е стойността на действително нанесените щети върху МПС в труд и материали и какъв е конкретният размер на дължимото обезщетение за обезценката на автомобила в резултат на повредата.

Освен това, по делото не е установено, че щетите върху МПС са нанесени именно на сочената дата 11.07.2018 г., като по делото липсва протокол за ПТП, издаден от контролните органи на МВР, като и снимков материал от инцидента, поради което не може да се посочи какъв е размерът на щетите.

За установяване на размера липсват доказателства като фактури, приемо-предавателни протоколи, разписки и др. При изготвяне на САТЕ, вещото лице не е извършило оглед на МПС, като експертизата е изготвена единствено по снимков материал, предоставен от ищеца.

Не е обсъдено и обстоятелството, че ищцата е паркирала автомобила на необозначено място, сред дървесна растителност, на място, което не е за паркиране, поради което с виновното си поведение и неполагане на грижа за опазване на автомобила е спомогнала за причиняване на твърдените щети върху МПС.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното и да отхвърли изцяло иска срещу СО. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна Г.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат Г.З. от САК, със съдебен адрес: *** въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция във вид на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество  неоснователна, поради следното:

Предявени са искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.45, ал.1 ЗЗД за сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение за нанесени повреди върху л.а. „Опел Корса“, per. № *******, с рама №WOLOXCF0846042918, собственост на ищцата, вследствие на паднало дърво върху автомобила на 11.07.2018г. в гр. Нови Искър“, бул. „Сливница“ в близост до № 150, С.О., ведно със законната лихва, считано от 11.07.2018г. до окончателното изплащане на вземането,

Ищцата Г.Д.И., твърди, че е собственик на лек автомобил, марка „Опел”, модел „Корса”, ДКН *******, като на 11.07.2018г., след като паркирала лекия си автомобил в гр.Нови Искър на бул. „Сливница“ и се отдалечила, чула звук от удар на тежък предме Видяла, че е паднало дърво върху паркирания автомобил, което е деформирало тавана и нанесло материални щети за сумата от 1500 лв. Следствие на повредите, автомобилът станал нефункционален и се обезценил със сумата от 1000 лв. Улицата и дървото, където се е намирало, били собственост на С.О.. Твърди, че С.О. по силата на закона била длъжна да поддържа общинските пътища и да ги управлява в интерес на населението в общината. Претендира осъждане на ответника за общо сумата от 2500лв. - 1500лв. стойност на повредите и 1000лв. обезценка от увреждането.

Ответникът СО е оспорил предявения иск по основание и размер.

Съдът констатира следното:

По делото е депозирано свидетелство за регистрация Част I и Част II, от което се установява, че ищцата е собственик на л.а. „Опел Корса“, рег.№ *******, като съгласно представените удостоверения за техническа изправност и Застраховка „Гражданска отговорност“ се установява, че към датата на процесното събитие-11.07.2018г. превозното средство е било в изправно техническо състояние, като имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно удостоверение per. № 764001-1435/13.07.2018 г., издадено от МВР, ГД „Пожарна безопасност и защита на население“, Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на население“, на 11.07.2018г. в 13.27ч. специализиран екип от СДПБЗН е оказал съдействие при отстраняване на паднало дърво върху л.а. „Опел Корса“, рег.№ ******* на адрес гр.Нови Искът, бул. „*******. От приетата по делото САТЕ се установява, че размерът на стойността на дължимото обезщетение след приспадане на запазените части е в размер на 2348 лв. Бил е разпитан свидетел Д.Д., от чиито показания се установява, че на 11.07.2018 г. ищцата му се обадила, че е паднало дърво върху колата й, след което отишъл на място и видял, че върху паркираната кола била паднала върба. На място дошли органи на МВР и служители на СДПБЗН, като последните отрязали клоните и освободили колата.

По развитите във въззивната жалба доводи, настоящата инстанция приема следното:

Във връзка с твърдението, че не е установено датата на инцидента да е сочената такава на 11.07.2018 г., то тази дата се установява от депозираното по делото Удостоверение от СДПБЗН, което е издадено от служители на ГД ПБЗН, в кръга на правомощията им, в установената форма и по установения ред, поради което представлява официален свидетелстващ документ. Както е посочил и районният съд, като такъв той се полза не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК е със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за удостоверените факти, че на 11.07.2018г. в 13,27ч. е отстранено паднало дърво върху л.а. „Опел Корса“ на адрес: гр.Нови Искър, бул. „*******. Това обстоятелство се подкрепя и от събраните по делото гласни доказателствени средства, показанията на свидетеля Димитров, от които се установява, че върху паркиралата на паркинг до пътя кола е паднало дърво. По делото липсват данни, че участъкът, където се е случило събитието не е част от пътната мрежа.

Относно иска по чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД.

Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от физическо лице-пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда-имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (така-ППВС№7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа-чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така -ППВС № 9/1966 г.). Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил да упражняват надзора и грижите за безстопанствените кучета. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл.45 ЗЗД, съответно чл.49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл.49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

За да възникне притезателното право на увредения срещу С.О. за обезвреждане на имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - арг. Чл.45, ал.1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение и 2) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа от С.О. чрез своето действие или бездействие.

Настоящата инстанция приема за установено, че са налице всички  предпоставки на визираната правна норма: причинени вреди, които са в

причинно-следствена връзка с процесното събитие - увреждане на автомобила от падане на дърво. Вредите са настъпили от лошото стопанисване на крайпътните насаждения, които като пътни принадлежности по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗП са част от пътя като пътна инфраструктура - чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗП. Съгласно чл.З0, ал.4 ЗП „Изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община.“ Съгласно чл.11, ал.1 ЗОС Имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Безспорно е, че гр. Нови Искър е един от общо 24-те административни района към С.О.. Следователно самото дърво е част от улично озеленяване, чието предназначение е за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение и представлява публична общинска собственост. При това положение и доколкото е установено по делото,че деликтът е настъпил в урбанизираната територия на гр.София във всички случаи отговорността за обезщетяване на вредите е на С.О., т.е. налице е пасивна материална легитимация на ответника, която е имала задължение да поддържа в безопасност крайпътните насаждения с грижата на добрия стопанин. Тези доводи са изложени от районния съд, които настоящата инстанция споделя напълно.

Що се отнася до твърдението, че предявеният иск е за две суми-1500 лв., стойността на нанесени щети на МПС, труд и материали и 1000 лв., представляващи обезщетение за обезценка на автомобила в резултат на повредата, че съдът е следвало да се произнесе поотделно по двата иска, тъй като не става ясно каква е стойността на действително нанесените щети върху МПС в труд и материали и какъв е конкретния размер на дължимото обезщетение за обезценката на автомобила в резултат на повредата, то това твърдение е неоснователно.

При претенция за имуществени вреди в случая на автомобила, чрез вещо лице се установява стойността на нанесените щети, включващи в себе си и обезценка на вещата. Ето защо САТЕ е дала обща стойност от 2348 лв./отделните елементи са посочени в заключението/, като стойността на обезщетение на лекия автомибил е определена при условията на тотална щета, предвид стойността на автомобила и стойността на нанесените щети, като са приспаднати запазените части.

Предвид изхода на делото и предявената претенция въззивникът следва да заплати на процесуалния представител на въззиваемата страна адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА в размер на 300 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.07.2019 г. по гр.д. № 3205/2019г. на СРС, І ГО, 27 състав.

ОСЪЖДА ответника СО, ул. „********, представлявана от К. Й.Ф., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Р.Ц.да заплати на адвокат Г.З. от САК, с адрес на упражняване на дейността: гр.София, ул.“*******на основание чл.38 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването преписа на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

.