Р Е
Ш Е Н И Е № 3809
гр. Пловдив, 14.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на деветнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 6209 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с
искова молба, депозирана от Б.Х.Р., срещу „Водоснабдяване и канализация” ЕООД –
гр. Пловдив, с която се предявява отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от общо 108,42 лева, съответстваща
на наследствения й дял от наследодателя Х. Х. Р., ЕГН: **********, починал на ******г.,
спрямо общото задължение от 542,08 лева - стойност на неплатени суми за
консумирана питейна и отведена канална вода съгласно констативен протокол № ****/
15.01.2010 г., по издаден изпълнителен лист по частно гр. дело № 15116/ 2010 г.
на ПРС, X гр. състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ****
на ЧСИ ****, рег. № ***, район на действие – ПОС.
В исковата молба се твърди, че на 30.09.2010 г. спрямо
***** на ищцата – Х. Х. Р., ответникът подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което се образувало частно гр. дело №
15116/ 2010 г. на ПРС, X гр. с-в и бил издаден изпълнителен лист от 11.11.2010
г. за следните суми: 542,08 лева - стойност на неплатени суми за консумирана
питейна и отведена канална вода съгласно констативен протокол № ****/
15.01.2010 г., законна лихва от 30.09.2010 г. до изплащане на вземането и
сумата от 75 лева - разноски по заповедното производство. Въз основа на така
издадения изпълнителен лист било образувано с молба от 10.12.2010 г.
изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ *****. На 22.12.2010 г. длъжникът заплатил
сумата от 75 лева, като по това дело нямало извършени изпълнителни действия.
Много след настъпване на перемпцията, ЧСИ с постановление от 07.02.2017 г.
прекратил делото и върнал изпълнителния лист на ответника. Последният от своя
страна въз основа на същия изпълнителен лист на 04.10.2017 г. образувал ново
изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ ***** срещу длъжника, който обаче към
онзи момент вече бил починал. Частният съдебен изпълнител, след представено
удостоверение за наследници установил, че длъжникът е оставил петима
наследници, които били конституирани като длъжници по делото. От ищцата се
претендирала сумата от 108,42 лева- главница по изпълнителния лист, както и
сумата от 93, 91 лева- законни лихви към 28.03.2019 г. Ищцата поддържа, че не
дължала тези суми, тъй като били погасени по давност. В случая следвало да се
приложи кратката тригодишна давност, която започвала да тече от датата на
издаване на изпълнителния лист - 11.11.2010 г. В двете изпълнителни дела нямало
извършени изпълнителни действия, поради което вземанията били погасени по
давност. В този смисъл се моли да бъде постановено решение. Претендират се и
разноските в процеса.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД – гр. Пловдив, чрез пълномощника си е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявения иск. Посочва, че нямало спор по
обстоятелствата, че наследодателят на ищцата имал качеството на потребител на
ВиК услуги, както и, че предмет на спора били факти и обстоятелства, настъпили
след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Твърди, че давността не била
изтекла, като в случая тя била общата петгодишна давност, тъй като задълженията
произтичали от извършена проверка за липса на водомер, а не от регулярна
доставка на услуги. Освен това тук взискателят не бил бездействал, а проявявал
активност при събиране на задълженията, като искал извършването на описи и без
значение било дали те били реализирани, защото за давността било важно само да
са поискани, тъй като прекратяване по закон настъпвало при непоискани действия.
Именно в този смисъл било и разрешението, дадено в ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на
ВКС - да се поиска извършването на действия от взискателя, а не непременно тези
действия да са били предприети. От изпълнителното дело било видно, че в рамките
на всеки две години били искани изпълнителни действия, поради което искът се
явявал неоснователен. Моли за отхвърляне на иска, като също претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Не съществува
спор между страните, а и се установява от приетите по делото писмени
доказателства (справка по ч.гр.д. № 15116 по описа за 2010 г. на Районен съд Пловдив, Х гр. състав),
че за процесните суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 9676/ 05.10.2010 г. по ч.гр.д. № 15116 по описа за 2010 г. на
Районен съд Пловдив, Х гр. състав и изпълнителен лист от 11.11.2010 г.; че въз
основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № ******г.
на ЧСИ *****, рег. № ***; че посоченото изпълнително дело е прекратено с
постановление на ЧСИ от 01.02.2017 г., на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК; че
въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № ****
на ЧСИ ****, рег. № ***. Не е спорно, доколкото в този смисъл са твърденията и
на двете страни, че длъжникът по изпълнителния лист – Х. Х. Р. е починал на ******г.
и е оставил за свои законни наследници ******, едно от които е ищцата.
Установява се по делото, от изисканото изпълнително дело № **** на ЧСИ ***, че ищцата
е конституирана като длъжник по делото в качеството й на наследник на своя ****,
до размера на притежаваната от нея част от наследството, а именно – 1/5 част,
или за сумата от 108,42 лв. – главница.
Спорът
по делото се концентрира върху въпроса погасени ли е по давност процесната сума
в рамките на висящите изпълнителни процеси за нейното събиране.
С
предявяването на иска по чл.439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като
съгласно чл.439, ал.2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по
своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването
на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в
производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника
следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на
такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с
изпълнителното основание.
В
производството по издаване на заповед за изпълнение, законодателят е предвидил
редица средства за защита на длъжника. Така, съгласно чл.414, ал.1 ГПК
длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение, от което следва
правото на кредитора съгласно чл.415 ГПК да предяви иск за установяване на
вземането си. Когато обаче възражение не е подадено, респективно е уважен
предявеният от кредитора иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, заповедта за
изпълнение влиза в законна сила – арг. чл.416 ГПК.
Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение
и следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Затова
неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или влизане в
сила на съдебното решение по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК имат за
последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение.
В случая, срещу издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 15116 по описа за 2010 г. на
Районен съд Пловдив, Х гр. състав, не е било
депозирано възражение от длъжника, поради което след изтичането на срока по 414
ГПК заповедта се е стабилизирала и въз основа на нея е издаден изпълнителен
лист от 11.11.2010 г. След този момент, би могло да се предяви иск за оспорване
на изпълнението по чл.439 ГПК, който може да се основа само на факти, настъпили след стабилизирането на изпълнителното
основание, послужило за реализиране на принудителното удовлетворяване на
кредитора. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността
и изискуемостта на вземането, които са били известни на ищцата и които е могла
да посочи в срока за възражение по чл.414, ал.1 ГПК, се преклудира.
Следва да се отбележи, че в този
случай, макар влизането в сила на заповедта за изпълнение да създава последици
близки до тези на влязлото в сила съдебно решение (преклудиране
на правото на длъжника да навежда възражения във връзка с недължимост на
вземането, преди влизане в сила на заповедта), не намира приложение
разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД. Според трайната практика на ВКС обаче този стабилитет на
заповедта не може да се приравни на сила на пресъдено
нещо, поради което и срокът за погасяване вземането по давност не е петгодишен
на основание чл. 117, ал.2 ЗЗД. С петгодишен давностен срок се погасяват само
вземанията, които са били предмет на установяване в рамките на същинско
двустранно спорно исково производство, какъвто настоящият случай предвид
липсата на предявяван иск по чл. 422 ГПК, не е. В този смисъл решение № 94 от
27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о., ТК, решение №
42/26.02.2016 г., по гр.д. № 1812 по описа за 2015 г. IV г.о., решение № 139 от 28.08.2013 г. по т. д.
98/2012 г. на ВКС, II т.о. и ТР № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, което приравнява заповедното производство на производствата
по издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по ГПК
(отм.) относно последиците, свързани с давността.
В този изричен смисъл е и
практиката на различните състави на Пловдивски окръжен съд - решение № 1552 от
29.11.2016 г. по гр. д. № 2446/2016 г. на VI състав на Окръжен съд – Пловдив,
решение № 135 от 10.02.2017 г. по гр. д. № 2937 / 2016 г. на X състав на
Окръжен съд – Пловдив, решение № 72 от 24.01.2017 г. по гр. д. № 2835/2016 г.
на IX състав на Окръжен съд – Пловдив, решение № 1566 от 07.12.2017 г. по гр.
д. № 2406/2017 г. на VII състав на Окръжен съд – Пловдив.
Релевантният срок на
погасителната давност, приложим в случая, не е 5-годишен, както поддържа
ответника, и на още едно основание. В случая, макар вземанията по заповедта да
произтичат от извършена проверка и констатации на служители на дружеството за
липса на водомер и на открита партида в дружеството ответник, вследствие на
което е начислен разход съгласно чл.37 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване и ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, не се променя характерът на периодичност на
вземането. Същите представляват периодични плащания, характеризиращи се с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви (така ТР № 3/2011 г. на ОСГТК
на ВКС). Като такива, тези вземания се погасяват по давност с изтичането на
тригодишен период от време съгласно чл.111, б. „в” ЗЗД. Затова и релевантен за
случая е тригодишният срок, а не както твърди ответникът – петгодишният.
Относно твърденията
на ищеца, че вземането на ответника е погасено по давност в рамките на
образувания срещу нея изпълнителен процес, следва да се съобразят
задължителните указания, дадени с ТР
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В същото се прие, че задължителните указания, дадени с
ППВС № 3/1980 г. следва да се считат за изгубили сила, предвид новите
обществени реалности и промените в процесуалната уредба. По задължителен начин
се уреди правилото, че в изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да „действа” (да иска
нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да „не
действа” (да не иска нови изпълнителни способи). Относно прекъсването на
давността се прие, че при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането от взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие по
принудително изпълнение. За разлика от изпълнителното дело, ищецът няма нужда
да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои
действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и
разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от
него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и
др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Искането на кредитора за прилагане на
определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на
давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ. В
този смисъл е и трайната практика на различните състави на Пловдивски окръжен
съд - решение № 32 от 09.01.2017
г. по гр. д. № 24/2017 г. на VI състав на Окръжен съд – Пловдив, решение
№ 423 от 27.03.2018 г. по в. гр. д. № 647/2018 г. на IX състав на Окръжен съд –
Пловдив, решение № 1034 от 31.07.2017 г. по гр.
д. № 1148/2017 г. на VIII състав на Окръжен съд – Пловдив, решение №
1565 от 07.12.2017 г. по гр. д. № 2461/2017 г. на VII състав на Окръжен съд –
Пловдив, решение № 514 от 16.04.2018 г. по в. гр. д. № 387/2018 г. на XIV
състав на Окръжен съд – Пловдив.
В цитираната
практика по безпротиворечив начин се приема, че за
нуждите на преценката дали изпълнителното производство е прекратено на
основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и дали
вземането на кредитора е погасено по давност е без значение дали искането от взискателя за предприемане
на определен изпълнителен способ е последвано от извършването на валидни изпълнителни действия,
както и дали те са били успешни. От значение е кредиторовата
пасивност, респективно активност. В случай на процесуална активност на
кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни
искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде
санкциониран с прекратяване на производството и с обявяване на вземането му за
погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или
безуспешност на посочения изпълнителен способ.
От приетото по делото първо
образувано изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ *****, се установяват
последователно предприетите по отношение на длъжника изпълнителни действия. С
молбата за образуване, депозирана от взискателя на 07.12.2010 г. са възложени
на частния съдебен изпълнител правомощията по чл.18, ал.1 ЗЧСИ за проучване на
имущественото състояние на длъжника, за извършване на справки, за набавяне на документи,
книжа и други, за определяне на начина на изпълнението. До длъжника е изпратена
покана за доброволно изпълнение, връчена му на 17.12.2010 г. Извършено е
доброволно плащане в размер на 75 лв. на дата 22.12.2010 г. След образуването
на изпълнителното дело с молба от 07.12.2010 г. с посочен в нея изпълнителен
способ, не са предприемани други изпълнителни действия, с които да се прекъсне
давността. Тоест, подаването на молба за образуване на изпълнителното дело със
съдържащо се в нея възлагане на ЧСИ по реда на чл.18, ал.1 ЗЧСИ, е първото и
единствено действие, което е прекъснало течението на погасителната давност. Както
се посочи, нейният срок е тригодишен и е изтекъл на 07.12.2013 г. С
постановление на ЧСИ от 01.02.2017 г. е констатирано прекратяване на
изпълнителното дело поради неговата перемпция
съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК, която е настъпила на 07.12.2012 г.
Образуването на новото
изпълнително дело през ****г. при ЧСИ ***, и предприемането на изпълнителни
действия по него, не биха могли да се отразят на каквото и да било прекъсване
или спиране на давността, доколкото както се изясни по-горе, тя е изтекла още
на 07.12.2013 г.
Така изложените съображения водят до извода за
недължимост на процесните суми, поради което предявеният отрицателен
установителен иск ще се уважи.
По отношение на
разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищцата доказа да е сторила разноски в общ размер от
398 лв., от които – 50 лв. за ДТ, 300 лв. за адвокатско възнаграждение, 48 лв.
– за копия от изпълнителни дела, която сума следва й се присъди.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявения
иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, във вр. чл.124, ал.1 ГПК, че Б.Х.Р.,
ЕГН: **********, адрес: ***, не дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250 сумата от 108,42 лева,
съответстваща на наследствения й дял от наследството на наследодателя Х. Х. Р.,
ЕГН: **********, починал на ******г., спрямо общото задължение от 542,08 лева -
стойност на неплатени суми за консумирана питейна и отведена канална вода
съгласно констативен протокол № ****/ 15.01.2010 г., по издаден изпълнителен
лист по частно гр. дело № 15116/ 2010 г. на ПРС, X гр. състав, въз основа на
който е образувано изпълнително дело № **** на ЧСИ ****, рег. № ***, район на
действие – ПОС.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 да
заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на Б.Х.Р., ЕГН: **********, адрес: ***
сумата от общо 398 лв. (триста
деветдесет и осем лева) – разноски по делото.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./ В. К.
Вярно с оригинала.
К.К.