Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.***еч,
17.08.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
***ЕШКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти състав в публично заседание на петнадесети юли , две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ***
при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело №46 по описа за 2020 година, за
да се произнесе,
съобрази:
иск по чл.500 ,ал.1, т.3
КЗ и за законна лихва по чл.86 ЗЗД :
Постъпила
е искова молба от ЗД "***" АД, ЕИК ***представлявано
от С*** Пр*** и ***, чрез адв. Мариан Гочев, със съд.
а-с: гр. София, бул.
"Джеймс Ваучер"
87,ет.2, против Г.Ф.М. с адрес: ***, цена на иска : 278,84 лв. по която се твърди, че на
05.05.2018 г. в с. Горско ***,
ул."Драгомир Пенчовски" №11, е реализирано ПТП с участието на МПС "Ауди 80" с peг.
№ *** управлявано от Г.Ф.М. и МПС "Мазда
323" с peг. № ***, паркирано, собственост на ***. Според представения Протокол за ПТП, съставен от органите на
КАТ, причините за произшествието се дължат по вина
и противоправно поведение на Г.Ф.М., който през тъмната част
на денонощието, на изкуствена светлина
, не съобразява скоростта и на дясна крива излиза
вляво като блъска паркираното МПС "Мазда 323" с peг. № ***. МПС "Ауди 80" с peг. № ***е бил застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" в ЗД "***" АД със застрахователна полица № BG/02/***, която е валидна към момента
на събитието. В дружеството е заведена
щета под № **********.
След направена оценка на щетата е било
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 263.84 лв. на увредения
автомобил МПС "Мазда
323" с per. № ***. Видно от Протокола за ПТП Г.Ф.М. е напуснал мястото на ПТП. На основание чл. 500 от КЗ, ЗД "***" АД има право да
получи от него платеното застрахователно обезщетение.
С писмо уведомили
ответника да им заплати претендираната сума, но до момента
не им
е изплатена, което обосновава интереса им от предявяване
на иска. C оглед на изложеното
моли да се
осъди ответника да им заплати
претендираната искова сума в размер на
278.84 лв., представляваща изплатеното от ЗД "***АД застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева,
ведно със законната лихва върху нея от
датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане
на дължимите суми, както и съдебните
разноски по делото - 50 лв. държавна такса
и 360 лв. заплатеното
адвокатско възнаграждение с
включено ДДС; да им бъдат присъдени
и съдебните разноски, сторени по делото. На
основание чл. 127, ал. 4 ГПК представят банкова сметка *** "***АД -Банка -
ДСК, BIC: ***, IBAN: ***.
В производство по чл.129, ал.4 от ГПК е депозирана Молба
5545, въз основа на която е допуснато уточнение в обстоятелствената част на им
както следва: видно от Протокола за ПТП № 1656466 от 06.05.2018г. Г.Ф.М. е
напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, в следствие на което виновно се е отклонил от проверка за алкохол. В
случая ответника е нарушил нормата на чл. 20, ал. 2 вр.
с чл. 123, ал. I т. 3, буква „а" и буква „в" от ЗДВП, която норма е
императивна и съгласно нея: „Водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: 3. когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди:
а) да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието; в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи
на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания."
На основание чл. 500, ал. 1, точка 3 от КЗ, ЗД „***"
АД има право да получи от него платеното застрахователно обезщетение. С писмо
уведомихме ответника да ни заплати претендираната сума, но до момента не ни е
изплатена.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от
ответника по делото, редовно призован.
Съдът е изпълнил производството по чл.140 от ГПК, представил е проекто - доклад .
В съдебно заседание ищеца, редовно призован, не се
представлява.
Ответника, редовно призован , се явява лично и оспорва , че
това е станало в 1,30 ч. като твърди ,че си бил в къщи и то в един приятел
защото му станало лошо. Обяснява че имало паркирани няколко автомобила.
В неговата лента имало дупка и гледал да я избегне. Джантата му се ударила в
бордюра и колата се ударила. Дошли много хора и почнали да го псуват и
нареждат, да го убиват и какво ще му вземат и така. Твърди,че ударът не бил
голям и показва с двете си ръце в кръг Твърди,че не е минал със несъобразена
скорост както те го разправят. Счита, че щетите не са толкова големи както го описват. Не е бил и с несъобразена скорост
както те казват.
От събраните по делото по съответния ред писмени доказателства:
Свидетелство за регистрация на МПС;СУМПС; Контролен талон;Протокол за ПТП №
1656466 от 05.05.2018 г.; Уведомление за щета и
ликвидационен акт на ЗД "***АД; Протокол за извършен оглед на МПС
(опис-заключения) от 09.05.2018г.; калкулация на щета; Справка "Гаранционен
фонд"; Документ за платено застрахователно обезщетение от 25.07.2018г.;
Писмо-покана до ответника от 19.09.2018г. и обратна разписка; писмо от Обл.Д МВР – СПП – ***еч с НП 18 –
0906-000624, преценени поотделно и в тяхната съвкупност , взаимна връзка и обус***еност, съдът прие за
установено следното:
На 06.05.2018г. е съставен протокол за ПТП №1523560, за
това, че на 05.05.2018 г. в с. Г. ***, в 23,00 часа ,
участник №1 – ответника с автомобил, собственост на друго лице, през тъмната
част на денонощието на изкуствена светлина , не съобразявайки скоростта си и
релефа на местността и на дясна крива излиза в ляво като блъска паркирания
участник №2 и паркираното МПС и реализира ПТП с материални щети. МПС "Мазда 323" с peг. № *** е
претърпяла щети – дясна предна врата и др. Протокола е подрисан
от участниците и съставителя – мл.авток при СПП.
Автомобилите са имали застраховка ГО, видно от справката като
ответника в *** , а ищеца – *** – клон България.
Съставено е НП на ответника за нарушение на чл.123,ал.1,
т.3, б.А ЗДвП и чл.20, ал.2 ЗДвП,
връчено му на 04.06.2018г. което не е обжалвано в срока
В дружеството е заведена щета под № **********/09.05.2018г.
по заявление от ***/ собствеността се установява от приложеното свидетелство за
регистрация част II , посочил като щети на автомобила: дясна предна врата и
част от задна дясна врата, опис на щета №2, калкулация на щета, и разбивка на
общо суми калкулация Подмяна на материали и детайли на стойност: 90.00 лв.; Монтаж и демонтаж: 6.20 X 8.00 лв. на час =
49.60 лв.; Ремонт: 0.00 X 8.00 лв. на час = 0.00 лв;Труд
и материали за боядисване: 124.24 лв.; Матиране / Полиране на детайли: 0.00 лв. ; Допълнителни
разходи: 0.00 лв. Всичко:
263.84 лв.
Изплатени са на 25.07.2018г на пострадалия собственик 263.84 лв., изготвена РП до ответника изх.№ОК – 683306/19.09.18г. – връчена на
21.09.2018г.
Съгласно разпоредбата на чл.500 (1) (Изм. – ДВ, бр. 101
от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.) Освен в случаите по чл. 433, т. 1
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски при наличие на
различни предпоставки по пет точки като в случая е конкретизирано по т.3 е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта
на доказване носи виновният водач; В хода на производството пред съда се
застъпи от ответника тезата , че е напуснал ПТП защото му станало зле и отишъл
при приятел, но не се ангажираха доказателства в подкрепа на това твърдение.
Няма потвърдени данни да е потърсена и медицинска помощ. Същият отказа
назначаването на експертиза и разпити на свидетеля на ищцовата страна и не
ангажира гласни доказателства въпреки предоставената му възможност . Във връзка
с напускането на ПТП му е съставено и НП , което е влязло в сила, посочено по –
горе.
Следователно, за да се яви основателен е необходимо
установяването на следните елементи от фактическия състав - валидно сключен
договор за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователното
събитие, причиняване на ПТП от застрахования, настъпила за трето лице вреда при
управление на МПС, платено от застрахователя обезщетение за причинени вреди,
които да са пряка и непосредствена последица от ПТП, противоправното
поведение на застрахования и наличието на ангажиращото отговорността на
ответника обстоятелство – в случая те са две :несъобразяване скоростта си с
релефа на местността; напускане на мястото на ПТП, което довело до неоказване
на съдействие за установяване на вредите от ПТП.
От събраните в настоящото производство писмени
доказателства /протокол за ПТП ; уведомление за настъпило застрахователно
събитие, опис- заключение и експертиза по щета , доклад по щета, преводен документ и покана за доброволно изпълнение, се установява по безспорен начин, факта на
настъпилото ПТП, участниците в него, наличието на вина у ответника за
причиняване на същото, настъпилите имуществени вреди, причинени на собствения
на Ибямов автомобил, които са в пряка причинно
следствена връзка с настъпилото ПТП.
Доказва се още, че застрахователят по имуществената
застраховка "Гражданска отговорност " на управлявания от ответника автомобил е
заплатил застрахователно обезщетение с оглед причинените щети, е предявил регресен иск и е насочил претенцията си против прекия
причинител на вредата.
От протокола за ПТП, който е официален свидетелстващ
документ, на основание чл. 179, ал. 1 ГПК и има обвързваща доказателствена
сила . Този протокол е оспорен от ответната страна за часа и механизма, но по делото
не са събрани каквито и да било доказателства опровергаващи удостоверения в
протокола факт. С оглед възраженията на ответника за доказателствената сила на
протокола съдът съобразява трайната практика на ВКС, Решение №15/25.07.2014 по
дело №1506/2013 на ВКС, ТК, I т.о., докладчик съдията Костадинка Недкова,
постановена по реда на чл.290 ГПК, се приема, че протоколът за ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален
документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда
формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено
волеизявление - решение № 85/ 28.05.2009г. по т.д. № 768/ 2008г. на ВКС, II ТО,
решение № 24/ 10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г. съставът на ВКС, I ТО, решение
№ 73/ 22.06.2012г. по т.д. № 423/ 2011г. на ВКС, I ТО и решение № 98/
25.06.2012г. по т.дело № 750/ 2011г. на ВКС, II ТО. В последното във връзка с доказателствената
сила на протокола за ПТП, отчитайки разликите при издаването му, е прието, че
съставеният само по данни на водача на МПС протокол за пътнотранспортно
произшествие, без посещение на мястото на инцидента от служители на КАТ,
съставлява доказателство единствено за авторството на направените пред
длъжностното лице изявления на водача, но не и за тяхната вярност, тъй като
удостоверените факти относно механизма на произшествието не са възприети лично
от съставителя.
Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на
правомощията му в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ. Като такъв той се полза, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но
съгласно чл.179, ал.1 ГПК, и със задължителна материална доказателствена
сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя
изявления и за извършените от него и пред него действия.
Съгласно чл.6 и чл.7 от Наредба № I – 167 от 24.10.2002г.
за ус***ията и реда на
взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и
Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития,
свързани с МПС, вр. чл.125а, ал.1 и чл.125 ЗДвП и
чл.9 от същата наредба, протоколите, съставяни за пътнотранспортни
произшествия, са два основни вида:
1/ които се издават от органите на полицията при
задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл.125 ЗДвП,
/т.нар. „констативен протокол за ПТП”- при смърт или нараняване на човек и
„протокол за ПТП” при материални щети- чл.6 и чл.7 от наредбата/ и
2/ които се
съставят по чл.9 от цитираната наредба, без посещение на мястото на ПТП от
служителите за контрол на МВР, само въз основа на данните, посочени от
участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок от настъпване на
събитието писмено заявление, при ус***ие, че компетентната служба на МВР е уведомена за
произшествието в срок от 24 часа от настъпването му.
В първата от очертаните по-горе хипотези/ в случая
протокола е съставен на 06.05.18г. в 1,30 часа, съставителят удостоверява пряко възприети от
него факти при огледа, относими за определяне на
механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и
вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и други. От значение за преценката на възприетите от
длъжностното лице факти е времеотс***ието на извършения от него оглед спрямо момента на
осъществяване на ПТП. В рядката хипотеза, когато органите за контрол по
пътищата на МВР са възприели самото настъпване на ПТП и то е отразено в
съставения във връзка с него протокол, документът се ползва с обвързваща доказателствена сила относно цялостния механизъм на ПТП,
така както и доколкото е визиран в протокола. И в този случай, доказателствената
сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз
основа на констатираните факти, изводи за наличие или липса на вина на водач на
МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън
обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на
протокола факт. Отс***ието
във времево отношение на огледа и съставянето въз основа на него на протокола
спрямо момента на настъпване на произшествието, рефлектира и върху обема на
релевантните за механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в протокола
за ПТП. Ето защо, вписаните в него обстоятелства може да не са достатъчни за
установяването на пълния механизъм на ПТП, поради което дори при липса на
оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка
с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством
ангажирането и на други доказателства - разпит на свидетели, вкл. и чрез
назначаване на вещи лица /като автотехническа,
медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение
за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава. При
неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го
като официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да
оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно
обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена
сила на документа. В случая ПТП не беше оспорен по реда на ГПК и ответника се
противопостави и на допускането на е-за, за да не се оскъпи производството по делото.
Изводът на ВКС е ,че Протоколът за ПТП е официален
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими
за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от
участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила
само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се
възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във
връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради
което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не
удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката
им изисква специални познания, които съдът не притежава.
С оглед изложеното, съдът приема, че реализиралото се
произшествие се дължи единствено на противоправното
поведение на водача на МПС – ответникът, който не е изпълнил задълженията си по
закон да съобразява скоростта си с особеностите на релефа на местността и
препятствията по пътя, като е предприел маневра, създал е опасност за други
участници в движението без да се съобразява с тях. Вината при извършване на
това поведение съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД се предполага. Ответникът следваше да
установи това си възражение по несъмнен начин, като такова доказване не беше
проведено.
При тези фактически данни от правна страна съдът намира,
че предявеният е изцяло доказан и поради това следва да бъде уважен като
основателен до размера , в който е претендиран – 278,84
лева и за сумата 15,00 лева – ликвидационни разноски.
По разноските.
С оглед уважаване на предявените искове на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника по делото следва да бъдат присъдени
разноски сторени от ищеца по делото съгласно списъка, инкорпориран в Молба
4435/26.052020г. , който е приложен : 50,00 лева – д.т.; 100,00 лева или общо 150,00 лева.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА Г.Ф.М. с адрес: ***, да заплати на ЗД
"***" АД, ЕИК ***представлявано от С*** Пр***
и ***, чрез адв. Мариан Гочев, със съд. а-с: гр. София, бул. "Джеймс
Ваучер" 87,ет.2, сумата 278.84 лв.,
представляваща изплатеното от ЗД "***АД застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски в размер на 15,00
лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на
исковата молба – 29.102019г. до пълното изплащане на дължимите суми, както и
съдебните разноски по делото – 50,00 лева
- държавна такса и 360,00 лева.
заплатеното адвокатско възнаграждение с включено ДДС;
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК, се представя банкова сметка *** "*** АД -Банка - ДСК,
BIC: ***, IBAN: ***.
Решението подлежи на обжалване пред ЛОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: