Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 262210
11.08.2020 година, град Пловдив
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на двадесет и трети юни две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при
участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 9800 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
искове с правна квалификация чл. 109 ЗС и чл. 45 ЗЗД, предявени от Д.Д.П. срещу
Н.П.Н..
Ищцата твърдят, че е собственик заедно със
съпруга си на СОС с идентификатор **** по КК на гр. П. Ответникът бил
собственик на обекта над нейния апартамент, като от 2019г. съществували течове,
които се отразявали върху стените и таваните на банята, коридора, кухнята, хола
и пералното помещение. Предвид горното се иска ответникът да бъде осъден да
извърши необходимия ремонт за да преустанови теча, да заплати сумата от 1000
лева за нанесените имуществени вреди на собствения й апартамент, ведно със
законната лихва и сумата от 1000 лева за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва. Претендират разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който заявява, че в
момента се извършва основен ремонт на ВиК инсталацията, поради което няма теч.
По отношения на иска за имуществени вреди иска постигането на спогодба. Иска за
неимуществени вреди намира за неоснователен.
С молба ищецът насочва претенциите си и срещу нов солидарно
отговорен ответник, който се явява съсобственик в имота, от който е възникнал
твърденият теч. С определение от 12.01.2021г. новият ответник е конституиран
наред с първоначалния, като му е връчен препис от исковата молба и
приложенията.
В срок е постъпил отговор на исковата молба. Заявява, че в апартамента е извършен
ремонт и няма течове. Заявява желания за постигането на споразумение по
отношение на иска за имуществени вреди и оспорва претенцията за неимуществени
вреди.
С определение от о.с.з. от 23.06.2021г. размера на претенциите по чл. 45 ЗЗД е увеличен на сумата
от 1076.02 лева за имуществени вреди
и 2000 лева за неимуществени вреди.
След преценка на събраните по делото доказателства и във
връзка със становищата на страните, съдът установява от фактическа и правна
страна следното:
По
иска по чл. 109 ЗС:
Искът
с правно основание чл. 109 ЗС служи
за защита на правото на собственост срещу неоснователното въздействие
и посегателство върху обекта на собственост. От характера на този иск следва,
че всяко увреждащо въздействие върху имота може да бъде предмет на петиторна
защита, т.е. всяко въздействие, което противоречи на установения правен режим
на имотите и по този начин накърнява чужди права. На петиторна защита подлежи
всяко неоснователно въздействие, създаващо обективни пречки за ползване на
имота от собственика.
Между
насрещните страни по делото е безспорно, а и от представените по делото доказателства
се установява, че са собственици на самостоятелни обекти в сградата,
разположени един под друг, ищцата на 1/2 ид.ч. от СОС с идентификатор **** по
КК на първи етаж (собствеността е придобита преди брака), а ответниците на СОС с
идентификатор **** по КК на втори етаж.
Няма
спор и относно съществуването на теч, който се отразява в апартамента на ищцата,
като се твърди, че е преустановен след ремонт.
За
установяването на съществуващия теч и неговия източник бе допусната СТЕ. В
заключението си вещото лице сочи, че в апартамента на ищцата се констатират
следи от минали и актуални течове,
които се отразяват върху стените и таваните на преходен хол, коридор, перално
помещение и кухня. Вещото лице е категорично, че течовете са причинени от ниския
праг, ненадлежната подова хидроизолация и компрометирана хидроизолация на
излятата мивка в банята в апартамента на ответниците, като е налице причинно
следствена връзка между теча и щетите по апартамента на ищцата.
При
така събраните доказателства с категоричност се установява наличието на актуални
течове в банята на ответниците, който създава пречки за упражняването на
правото на собственост на ищцата, като към настоящия момент са довели до
компрометирането на покритието на стени и тавани в различни помещения на
собствения й обект. Поради това, претенцията по чл. 109 ЗС се явяват установена
по основание, като търсената защита е съответства на нарушението. От
приетата СТЕ се доказва, че към момента на приключване на съдебното дирене течовете
в апартамента на ответниците не са отстранени. Ето защо претенцията по чл. 109
ЗС следва да бъде уважена.
Относно иска по чл. 45 ЗЗД за имуществени
вреди:
За уважаването на претенциите в
тежест на ищцата е да установи, че е собственик на процесния имот на посоченото
основание, съществуването на теч от имота на ответниците, в причинна връзка с
които се е стигнало до нанасянето на посочените в исковите молби вреди, размера
на обезщетението, както и правото на собственост на ответниците.
При така разпределената
доказателствена тежест претенцията се явява основателна, поради следните
съображения:
Приетата СТЕ констатира освен актуалния
теч и съществуващите в апартамента на ищцата увреждания по стени и тавани. Предвид
това, съдът намира, че с категоричност се установява, че вследствие
бездействието на ответниците, изразяващо се в неотстраняване на течове в
собствения им апартамент, са били нанесени вреди в жилището на ищцата- подробно
описани от вещото лице на страница 20 и 21 от заключението. Това деяние се
явява противоправно, тъй като противоречи на общата забрана да не се вреди
другиму, предвидена в чл. 45 ЗЗД. Претенцията се явява основателна за доказаните
по делото вреди по стени и тавани в помещенията на обекта. Посочената от вещото
лице в експертизата стойност за тяхното отстраняване е в размер на 1076.02 лева.
В същия размер е и предявената претенция след изменението, направено в о.с.з.,
поради което искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
В производството по иска за обезщетение за причинените вреди
съдът не е длъжен да изследва съотношението между вината на съпричинителите,
тъй като съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят солидарно, а съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на цялото задължение от всеки от
солидарните длъжници. Съотношението на вината е предмет на иска по чл. 127 ЗЗД,
където предмет на делото са вътрешните отношения между длъжниците. В този смисъл: Решение по гр.д. №
1251/2012г. на ВКС, III г.о.
В полза на ищцата следва да бъде присъден пълният размер на
обезщетението, независимо, че имотът се притежава в съсобственост. Предявяването на претенцията за заплащане на вреди е
действие на обикновено управление на вещта и може да бъде извършено от всеки от
съсобствениците за пълния й размер на вредите, доколкото всеки от тях може да
ползва целия имот- чл. 32 ЗС.
Относно иска по чл. 45 ЗЗД за неимуществени вреди:
За установяване на такива по делото бяха събрани гласни
доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля Й. Р.- съпруг на ищцата. Той
посочва, че е имало периодични течове от много години, но са се засилили през лятото
на 2019г. Правени са опити за тяхното изолиране в апартамента на ищцата, но
след като поставената изолация не помогнала се наложило да се преместят в друго
жилище. Заявява, че имало много влага, притеснявали се да не падне таванът,
пиели успокоителни, както и че имат дете на две години. Показанията на
свидетеля, преценени съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК предвид евентуалната
му заинтересованост, следва да бъдат кредитирани. Същите са конкретни,
последователни и непротиворечиви, пресъздават лични впечатления и се подкрепят
от останалите събрани доказателства. Предвид горно в действителност се установява
причиняването на неимуществени, изразяващи се в неудобстава, тревоги и страх в
причинна връзка с бездействието на ответниците да преустановят съществуващите в
имота им течове.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с
критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда
се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент
на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл
справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики- характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение.
С оглед на
гореизложеното и преживените от ищца психически и емоционални
страдания, техният характер, продължителност и интензитет, съдът намира, че
справедливия размер на обезщетението за причинените вреди се покрива със сумата
от 1000 лева.
До тази сума следва
да бъде уважена претенцията по отношение на ответниците, а за разликата до 2000
лева да се отхвърли.
В производството по иска за обезщетение за причинените вреди
съдът не е длъжен да изследва съотношението между вината на съпричинителите,
тъй като съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят солидарно, а съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните
длъжници. Съотношението на вината е предмет на иска по чл. 127 ЗЗД, където
предмет на делото са вътрешните отношения между длъжниците. В този смисъл: Решение по гр.д. №
1251/2012г. на ВКС, III г.о.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят направените по делото разноски, в размер на 101.27
за д.т. по иска по чл. 109 ЗС, 50 лева за д.т. по иска по чл. 45 ЗЗД за
имуществени вреди, 40 лева за д.т. по иска по чл. 45 ЗЗД за неимуществени
вреди, 585.50 лева за СТЕ (експертизата се отнася до двата изцяло уважени иска)
и 666.65 лева адв. възнаграждение, разпределено поравно за защитата по всеки
иск, предвид липсата на уговорка в договора и съразмерно с частичното отхвърляне
на последния. Общо 1443.42 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 в полза на ответника следва да бъде присъдена
сумата от 133.33 лева, а в полза на ответницата сумата от 33.33 лева за адв.
възн., разпределено поравно за защитата по всеки иск, предвид липсата на уговорка
в тази насока в договорите и съразмерно на частичното отхвърляне на последния.
По
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.П.Н.
********** и Ц.Г. С., ЕГН **********, да
преустановят неоснователните си деяния, с които пречат на Д.Д.П., ЕГН **********,
да упражнява правото си собственост
върху идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КК
на гр. П., като отстранят течовете в
банята в собствения им имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор **** по КК на ****.
ОСЪЖДА Н.П.Н.
********** и Ц.Г. С., ЕГН **********, да
заплатят солидарно на Д.Д.П., ЕГН **********, сумата от 1076.02 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди
по стени и тавани в помещенията на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
**** по КК на гр. П., причинени вследствие на течове възникнал в самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ****, ведно
със законната лихва от подаването на исковата молба на 11.08.2020г. до
изплащането на вземането.
ОСЪЖДА Н.П.Н.
********** и Ц.Г. С., ЕГН **********, да
заплатят солидарно на Д.Д.П., ЕГН **********, сумата от 1000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в тревоги и страх, причинени вследствие на течове от
банята на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, отразили се по
стени и тавани в помещенията на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****,
ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба на 11.08.2020г. до изплащането на вземането, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата НАД 1000.00 лева до 2000.00 лева.
ОСЪЖДА Н.П.Н.
********** и Ц.Г. С., ЕГН **********, да
заплатят на Д.Д.П., ЕГН **********, сумата
от 1443.42 лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА Д.Д.П.,
ЕГН **********, да заплати на Н.П.Н.
********** сумата от 133.33 лева- разноски
по делото.
ОСЪЖДА Д.Д.П.,
ЕГН **********, да заплати на Ц.Г. С.,
ЕГН **********, сумата от 33.33 лева- разноски
по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно
с оригинала.
Р.М.