№ 9374
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110135239 по описа за 2023 година
С исковата молба ищецът “Т.С.” АД е предявил кумулативно обективно съединени
осъдителни искове, както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 533,57 лв. - представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ... за периода от 01.05.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законната
лихва от 26.06.2023г. до окончателното ѝ изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 136,89 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 533,57 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2020г. – 06.06.2023г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 13,40 лв. – представляващо
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ... за периода 01.05.2020г. – 30.09.2020г., ведно
със законната лихва от 26.06.2023г. до окончателното ѝ изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 3,91 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 13,40
лв. за периода 16.07.2020г. – 06.06.2023г.
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к. „Банишора“, бл. 25,
ет. 2, ап. 36, тъй като ответникът /в качеството си на наследник на собственика/ се явява
потребител на топлинна енергия за процесния период, съответно е легитимиран да отговаря
за задължението да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите
условия.
1
В законоустановения срок е депозиран отговор от Л. Петков К. чрез адв. Г. Н., с който
оспорва исковете по като недопустими и неоснователни. Счита, че исковата молба е
нередовна по подробно изложени съображения. Твърди, че М. К. не е била собственик на
процесния имот, съответно потребител на топлинна енергия. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Оспорва акцесорните претенции за лихва, навежда доводи за
наличието на неравноправни клаузи в общите условия на ищцовото дружество. Моли
исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Следва да се установи обстоятелството дали между ответника и “Т.С.” АД
съществува облигационна връзка, по силата на която да има качеството на потребител и да
носи отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм/, потребител
на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Така и
съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК - Собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.
Съдът в доклада си и по реда на чл.146 ал.1 т.5 от ГПК е разпределил на ищеца
доказателствената тежест относно обстоятелството, че ответникът има качеството на
„потребител“ на топлинна енергия за процесния период и относно описания в исковата
молба имот. Указано му е било на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за тези
обстоятелства или по-точно идентичност между лице с имена М. П. К., посочено в
Нотариален акт № 61 от 01.06.1974г., и лицето М. П. К. с ЕГН: **********.
Видно от Нотариален акт № 61 от 01.06.1974г. е, че лице с имена М. П. К. е
придобила имот с адрес: в гр. София, ж.к. „Банишора“, бл. 25, ет. 2, ап. 36. В акта не е
посочено ЕГН на лицето, тъй като Единният граждански номер е въведен през 1977 г.
Несъмнено към настоящия момент в Република България има повече от едно лице с три
2
имена М. П. К.. Въпреки издадените му многобройни СУ ищецът не е доказал в условията
на пълно и главно доказване, че лицето посочено в Нотариален акт № 61 от 01.06.1974г. е
идентично с лицето М. П. К. с ЕГН: **********.
От удостоверение за наследници е видно, че наследник на починалата на 23.05.2018г.
М. П. К. с ЕГН: ********** е брат ѝ Л. П. К., който е посочен като ответник по делото.
По делото са налице данни в обратна на твърденията на ищеца насока, а именно, че
лицето М. П. К. с ЕГН: ********** не е идентично с посоченото в Нотариален акт № 61 от
01.06.1974г. Това се вижда от удостоверение от Отдел „Български документи за
самоличност“ към МВР, в което се сочи, че лицето М. П. К. с ЕГН: ********** е
пребивавало на два адреса: гр.София, ул. „Бачо Киро“ № 29 и гр. София, ул. „Криволак“ №
46, които не отговарят на адреса на топлоснабдения имот, който се твърди да е бил
придобит от нея. Същото се извежда и от приложен към отговора на исковата молба Личен
регистрационен картон на лицето М. П. К. с ЕГН: **********, както и справка за постоянен
и настоящ адрес, извършена от съда.
В действителност видно от представените от ищеца, а и от третото лице помагач,
документи е, че за титуляр на партидата се води лице с имена Петър Иванов К.. Видно от
удостоверение за родствени връзки и наследници това лице е, че то е син на М. П. К. с ЕГН:
**********. От същото се извежда, че ответникът Л. П. К. няма родствени връзки с лицето
М. П. К. с ЕГН: **********. Тоест, от представените по делото доказателства може да се
заключи, че действителният абонат на дружеството е бил преди смъртта си Петър Иванов
К., който е придобил топлоснабдения имот от майка си М. П. К. с ЕГН: **********,
починала на 29.11.1988г. Очевидно също е, че действителният приобретател по Нотариален
акт № 61 от 01.06.1974г. на имота е М. П. К. с ЕГН: **********, а не лицето М. П. К. с ЕГН:
**********, срещу чиито наследници се води делото. Въпреки, че няма нужда да бъдат
обсъждани повече доказателства в тази насока, този извод се подкрепя от съвкупния
доказателствен материал по делото, включително и от справка за декларирано имущество
към СО относно топлоснабдения имот във връзка с данъчното облагане.
Ето защо съдът намира, че в настоящото производство ищецът не е доказал в
условията на пълно и главно доказване, че ответникът е притежател на правото на
собственост върху топлоснабдения имот, съответно качеството му на потребител на
топлинна енергия през процесния период.
По тези съображения, съдът счита претенциите за неоснователни, поради липса на
материална легитимация на ответника.
Следва да се отбележи, че гореописаната фактическа обстановка сочи за
притеснителната тенденция ищецът „Т.С.“ ЕАД да завежда искове срещу лица, които не са
или не би могло да докаже, че са негови потребители. Ето защо съдът намира за необходимо
да укаже на страната да се въздържа занапред от подобно фриволно завеждане на искове.
По разноските:
Разноски на ответника: Заплатено адвокатско възнаграждение в минимален размер от
3
400 лв./л. 59/
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед отхвърлянето на исковете, се дължат разноски на
ответника в пълен размер от 400 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Т.С.” ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Красно село, ул. “... осъдителни искове срещу Л. П. К. с ЕГН:
**********, с адрес гр. София, ул.“...., за сумите, както следва:
- на основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 533,57 лв. - представляваща стойността на
незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в
гр. София, ... за периода от 01.05.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от
26.06.2023г. до окончателното ѝ изплащане, като неоснователен;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 136,89 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 533,57 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2020г. – 06.06.2023г., като неоснователен;
-на основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 13,40 лв. – представляващо
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ... за периода 01.05.2020г. – 30.09.2020г., ведно
със законната лихва от 26.06.2023г. до окончателното ѝ изплащане, като неоснователен;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 3,91 лв. – представляваща обезщетение
за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 13,40 лв. за
периода 16.07.2020г. – 06.06.2023г., като неоснователен;
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Красно село, ул. “... да заплати на Л. П. К. с ЕГН: **********, с адрес гр. София,
ул.“...., на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата от 400 лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
4
«Т.С.»ЕАД - „Т.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5