РЕШЕНИЕ
№ 225
гр. Петрич, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20221230200802 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. И. З., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ул. „Г. К.“ №
*, против Наказателно постановление № BG01032022/5800/P8-236/10.08.2022 г. на
Началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към
Агенция „Пътна Инфраструктура“ гр. София, с което на жалбоподателя, за административно
нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата, е наложена глоба в
размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева.
В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно, същото е издадено при
нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Навежда се, че
актът за установяване на административното нарушение е съставен от лице, което не
притежава необходимата компетентност и правомощия, описаната в акта фактическа
обстановка не отговаря на действителната такава, както и че описанието на нарушението е
неясно и не са посочени обстоятелствата, при които е извършено, което според
жалбоподателя не отговаря на императивните изисквания на чл.42 ЗАНН. Релевира се, че
пороците на акта са пренесени и в обжалваното наказателно постановление, което не
отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН. Твърди се, че на процесната дата автомобила
е бил снабден с необходимите уреди и е била платена изискуемата се пътна такса, поради
което към инкриминираната дата не са били налице фактическите обстоятелства, които да
доведат до категоричен извод относно наличието на нарушение, както и на неговия автор.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно
1
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, същият се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа депозираната жалба и моли съда
да отмени обжалвания акт. Претендира разноски.
За административнонаказващият орган – Началник Отдел „Контрол и правоприлагане“,
Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, се явява редовно
упълномощен юрисконсулт. Последният оспорва жалбата и моли съда да потвърди
процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно по подробно
изложени съображения в депозирано писмено становище. Претендира юрисконсултско
възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на жалбоподателя.
Районна прокуратура – Благоевград, ТО – Петрич не изпраща представител и не взема
становище по делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протоколи от проведени
съдебни заседания, разпитани бяха свидетелите Д. Д. А. и Б. С. З..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :
Безспорно се установи по делото, че на 01.03.2022 г. в 07:42:51 часа при излизане от
територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Кулата е
пристигнало пътно превозно средство с peг. № Е4917КМ - влекач, марка и модел МАН ТГА
01, с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав над 12 тона,
управлявано от жалбоподателя. В хода на извършената проверка от страна на контролните
органи, същите установили, че описаното пътно превозно средство с рег. № Е4917КМ
попада в категорията на ППС, за които се дължи такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата /ЗП/, както и че същото ППС, на 17.02.2022 г. в 13:10:23 часа се е движело по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, а именно – Марикостиново път № А-3,
отсечка 163+488, засечено с контролно устройство с идентификатор № 10112, за което не е
заплатена таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. За така извършеното нарушение е генериран
доказателствен запис в системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с №
D8FFEB9E7DCC6C69E053011F160A1B0F, ведно с приложените към него статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи,
представляващи доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на
техническото средство /контролно устройство с идентификатор № 10112/ - част от
системата.
При така установеното – че на 17.02.2022 г., в 13:10:23 часа /час по EEST (Eastern European
Summer Time) UTC + 2/ /+ 3 11:10:23 17.02.2022 г./ на Марикостиново път № А-3, отсечка
2
163+488, засечен с терминално устройство 10112, и чрез извършена справка в електронната
система за събиране на пътни такси, на 01.03.2022 г., в направление излизане от територията
на Република България, ГКПП Кулата, Д. И. З., като управлява пътно превозно средство по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, актосъставителят възприел, че жалбоподателят е извършил
административно нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. За констатираното административно
нарушение, на 01.03.2022 г., свидетелят Д. Д. А. – инспектор в Териториална дирекция на
АМ в отдел ПТРР, „ТД Митница София“, в присъствието на свидетеля Б. С. З., съставил
срещу жалбоподателя АУАН № BG01032022/5800/P8-236. Непосредствено след
съставянето, АУАН е предявен на жалбоподателя, като същият го разписал без възражения.
Съставена е и разписка, подписана от нарушителя, с която същият е уведомен за
възможността предвидена в чл. 10, ал. 2 от ЗП, предвиждаща освобождаване от
административнонаказателна отговорност при заплащане на компенсаторна такса в посочен
размер, в 14-дневен срок от връчване на акта.
Въз основа на така съставения акт, на 10.08.2022 г. Началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
Инфраструктура“ гр. София, издал и обжалваното НП № BG01032022/5800/P8-
236/10.08.2022 г., в което възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и за
нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, наложил на жалбоподателя наказание „Глоба“ в
размер на 1800.00 лева.
В наказателното постановление е посочено, че жалбоподателят З. е заплатил дължимата
независимо от съответната административнонаказателна санкция такса по чл.10б, ал.5 от
ЗП в размер на 167.00 /сто шестдесет и седем/ лева, съгласно квитанция за платени пътни
такси в Република България № 22BG005731X44670719 от 01.03.2022 г.
НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя Д. З. на 24.08.2022 г., в
законоустановения срок – 08.09.2022 г. е постъпила и разглежданата в настоящото
производство жалба.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят Д. Д. А. и
свидетелят по акта Б. С. З..
Свид. Д. А. изнася, че на инкриминираната дата изпълнявал служебните си задължения на
ГКПП - Кулата, когато се явило ППС, за което в модул „Контрол пътни такси“ системата
светнала в червено, т.е. че ППС-то е нередовно. Свидетелят уведомил водача, като
последният се запознал от мобилния екип на БГ-тол с нарушението, казал, че на датата на
извършване на нарушението той е управлявал ППС-то, в противен случай според свидетеля
няма как да му се състави акт, и избрал да му се състави акт. А. установява, че актът се
генерира автоматично в системата на Агенция „Митници“, като контролните органи
въвеждат единствено данни за ППС-то, транспортната фирма и водача.
Свид. Б. З. не излага конкретни данни за случая, като поддържа изложеното в акта.
Установява, че по принцип когато колегата му, с който работят в отделни кабинки, го
3
уведоми, че е установил нарушение на явило се пред него нередовно ППС, свидетелят отива
при него и също установява, че ППС-то е нередовно. Съдът приема показанията на свид. З.,
но доколкото същите са лишени от конкретика, съдът ги кредитира единствено като
доказателство относно авторството на АУАН.
По административнонаказателната преписка са приложени копия на Свидетелство за
регистрация Част II № ***, съгласно което влекач марка и модел МАН ТГА 01 с peг. №
Е4917КМ, е собственост на „А. т. *“ ООД, ЕИК ****, с. Г. Б., Свидетелство за регистрация
Част II № ***, съгласно което полуремарке марка и модел Рикое Рикое с peг. № Е8726ЕА, е
собственост на „А. т. *“ ООД, ЕИК ****, с. Г. Б., СУМПС № *** и лична карта № ****,
издадени на Д. И. З..
Към административнонаказателната преписка е приобщено извлечение от създаден доклад
от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени
нарушения по чл.179, ал.3 – 3в от ЗДвП, с № **********, удостоверяващ липсата на
маршрутна карта или бордово устройство - „no payment“ за ППС с рег. № Е4917КМ на
17.02.2022 г. в 13.10 часа, тол селекция 10112, път А-3, 163+488, посока намаляващ
километър, област Благоевград, град Марикостиново, ведно със статично изображение във
вид на снимков материал на същото.
Представено е и становище от отдел „Управление на информационната система и
инфраструктура“, Национално тол управление от 08.02.2023 г., ведно с таблица с
получените и платени тол декларации за датата на нарушението, съгласно което за датата на
нарушението /17.02.2022 г./ за ППС с рег. № Е4917КМ няма получена тол декларация за
сегмента на рамката, от която е отчетено нарушението – рамка 10112, сегмент №
**********.
Видно от копие на Справка за местоположението на стационарни контролни единици на
електронна система за събиране на таксите за ползване на РПМ находящи се на територията
на Областно пътно управление Благоевград, Рамка № 10112 за сегмент № **********, на
който е разположено устройство № 10112, с което е установено нарушението, е разположена
в Област Благоевград, Община Петрич, място Марикостиново, път А – 3, позиция на АУЗПТ
(км) 163+488.
По делото е представено и копие на Сметка за пътни такси № ********** от 14.02.2022 г.,
обективираща зареждане на предплатен баланс в договор, с клиент „А. т. *“ ООД, ЕИК ***,
с. Г. Б. и доставчик „И. т. с.“ АД, ЕИК ****, гр. С..
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за
обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображения:
4
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
санкционни актове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи.
АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл. 167, ал. 3б, т. 2 от ЗДвП, тъй като
актосъставителят е длъжностно лице от Агенция „Митници“, като материалната му
компетентност да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП се доказва от приложената Заповед
№ ЗАМ-332/32-66544 от 28.02.2020 г. на Директор на Агенция „Митници“.
Съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления за административни
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в се издават от председателя на управителния съвет на АПИ
или оправомощени от него длъжностни лица. По делото е приложена Заповед № РД-11-
167/08.02.2021 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, видно от която Г. А. Т. е
оправомощен да издава НП за налагане на административни наказания, въз основа на
съставени актове за установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в от
ЗДвП, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му от наказващия
орган по закон съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП. Персоналното заемане на длъжността от
издателя на наказателното постановление се установява от приложената Заповед № ЧР-
НТУ-33/23.01.2019 г. на Председателя на УС на АПИ. Следователно издателят на
наказателното постановление има правомощията на наказващ орган.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Съставеният АУАН и
издаденото НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, като е спазена
регламентираната процедура по тяхното връчване.
Възраженията в обратна насока, релевирани от жалбоподателя са неоснователни.
В конкретния случай обаче, са допуснати други съществени нарушения на процесуалните
правила, тъй като АУАН и издаденото въз основа на него НП не отговарят на въведените с
чл.42 и чл.57 ЗАНН изисквания към съдържанието им. Съдът приема, че описанието на
приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение, респ. обстоятелствата, при които е
извършено не са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят
изискванията за пълнота на обвинителната теза, както и че авторството на деянието е
останало недоказано.
В казуса, както в акта, така и в наказателното постановление като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, съгласно която водач, който управлява ППС от
категорията по чл.10б, ал.3 от ЗДвП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние,
5
съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на ППС, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
По делото е безспорно, че на 01.03.2022 г. в 07:42:51 часа, на граничен контролно-
пропускателен пункт Кулата, при излизане от територията на Република България,
жалбоподателят е установен от контролните митнически органи да управлява пътно
превозно средство с peг. № Е4917КМ - влекач, марка и модел МАН ТГА 01, с обща
техническа допустима максимална маса - над 12 тона, собственост на „А. т. *“ ООД, ЕИК
*****, с. Г. Б. Това обстоятелство обаче, по никакъв начин не установява, че на посочените
от административния орган дата и час на извършване на административното нарушение –
17.02.2022 г., 13.10 часа, именно жалбоподателят е бил водач на ППС-то от категорията по
чл.10б, ал.3 от ЗДвП, което е осъществило движение по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, и за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа. Липсват каквито и да е доказателства, че жалбоподателят е
управлявал ППС-то на датата, за която е санкциониран, за да може да се приеме, че
отговорността му следва да се реализира по реда на чл.179, ал.3а ЗДвП, каквото е
административното обвинение. На инкриминираната дата превозното средство не е било
спирано за проверка и контролните органи не са се уверили, кой е бил водачът. Нито АНО,
който носи доказателствената тежест в процеса, е ангажирал категорични доказателства
(товарителница, пътен лист, декларация от собственика или ползвателя и т.н.), от които да
може безпротиворечиво и категорично да се установи, че именно жалбоподателят е
управлявал ППС-то и на датата, посочена в акта и НП като дата на нарушението. При тези
данни и липсата на ангажирани от страна на АНО доказателства, които в нужната степен да
доказват, че на инкриминираната дата именно жалбоподателят е извършил нарушение, за
което е ангажирана отговорността му по чл.179, ал.3а ЗДвП, не може да се приеме, че
авторството на деянието, квалифицирано като административно нарушение е доказано по
безспорен начин. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция.
Същевременно, вмененото на жалбоподателя нарушение е по чл.179, ал.3а ЗДвП.
Цитираната норма е санкционна такава и не съдържа правило за поведението, което следва
да се спазва от съответния субект.
Доколкото в разпоредбата чл.179, ал.3а от ЗДвП е предвидена санкция за водача на
съответното ППС, то правилото за поведение, чието неспазване би обосновало приложение
на тази санкционна норма, се съдържа в разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП. Последната
вменява на водача на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от
платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2
от ЗДвП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Разпоредбата на чл.139,
ал.7 от ЗДвП обаче, не е посочена като нарушена нито в АУАН, нито в НП. Като не е
6
посочил пълната правна квалификация на вмененото административно нарушение, АНО не
е изпълнил изискванията на чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, което от своя страна
представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на
наказаното лице, тъй като последното не е имало възможност да разбере какво точно е
административното обвинение /в този смисъл решение на АС - Благоевград по КНАХД №
252/2022 г./.
С разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на
база време и на база изминато разстояние, както следва – такса за ползване на платената
пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл.10а, ал.7 /съгласно чл.10, ал.1,
т.1 от ЗП/ и такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.10б,
ал.3 /съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗП/.
Съгласно разпоредбата на чл.10б, ал.3 от ЗП, тол таксата се заплаща от собственика или
ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща
технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а, ал.9, като
заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине
определено разстояние между две точки. Алинея 4 от същия чл.10б от ЗП предвижда, че
размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени
декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.10, ал.7, или
чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя
да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата
важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно
деклариран от собственика или ползвателя му. В наредбата по чл.10, ал.7 се определят и
начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси.
От своя страна, нормата на чл.102, ал.2 от ЗДвП възвежда, че собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според
категорията на пътното превозно средство.
Съобразявайки цитираните законови постановки, следва обоснованият правен извод, че
субект на вмененото административно нарушение - неизпълнение на задължението за
заплащане на съответната такса – тол такса за преминаване по платената пътна мрежа, е
собственикът на превозното средство, съответно ползвателят, ако в свидетелството за
регистрация е вписан такъв. Именно за него е възникнало задължението за заплащане на
съответната такса за движение на собственото му ППС по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и който в действителност заплаща дължимата такса, видно от
представеното от жалбоподателя копие на Сметка за пътни такси № ********** от
14.02.2022 г., обективираща зареждане на предплатен баланс в договор, с клиент „А. т. *“
ООД, ЕИК ****, с. Г. Б. и доставчик „И. т. с.“ АД, ЕИК ***, гр. С..
В подкрепа на изложените съображения, че субект на административното нарушение е
7
собственикът на превозното средство, съответно ползвателят, е твърдението от страна на
наказващия орган, че за извършеното нарушение е генериран доказателствен запис в
системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП.
Съгласно чл.187а, ал.1 и ал.2 ЗДвП, когато нарушения по чл.179, ал.3 - 3б са установени в
отсъствие на нарушителя, какъвто е и настоящият случай, се счита, че пътното превозното
средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за
регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако
бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Изрично е
предвидено, че ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или
едноличен търговец, на него следва да се наложи имуществена санкция в съответния размер,
като той се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.1 и ал.2 във
връзка с административни нарушения по чл.179, ал.3 - 3б, ако в срок от 7 дни от връчването
на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи
декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от
свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
Изложеното, проектирано към конкретния случай, навежда на обоснования извод, че щом
контролните органи са предприели ангажиране на отговорност за нарушение, установено в
отсъствие на нарушителя, въз основа на генериран запис от системата по чл.167а, ал.3 от
ЗДвП, и след като са установили, че заснетото ППС е собственост на юридическо лице, то е
следвало да приложат относимите разпоредби /чл.187а, ал.1 и ал.2 ЗДвП/ и да съставят
АУАН или да бъде издаден електронен фиш на собственика на ППС-то – юридическо лице.
И единствено в хипотезата, при която собственикът възрази срещу издадения акт /АУАН
или ЕФ/ в нарочна декларация, придружена от СУМПС, наказващият орган следва да
състави АУАН срещу водача, посочен от собственика. Едва тогава може да се приеме, че
наказващият орган е изследвал релевантните за случая обстоятелства и е събрал
доказателства касателно авторството на деянието.
Все в коментирания аспект, е необходимо да се вземе предвид и чл. 2, пар. 7 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020 / 204 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно подробните
задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно
пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на
оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009 / 750 / ЕО. Съгласно тази
разпоредба „доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за
всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат
възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки,
когато такава е предвидена съгласно националното законодателство“. При наличието на
договорни отношения за заплащане по електронен път на конкретно дължимата такса,
идеята на посочената разпоредба е в такива случаи нередността да се отстрани преди да се
пристъпи към санкциониране, което е напълно обяснимо предвид това, че такива ситуации,
свързани с проблеми от техническо естество, няма как автоматично да водят до ангажиране
8
на отговорността. Моментното непостигане на надлежно подавани тол данни, съответно
декларации, при вероятно възникнал технически проблем при отчитането, при това
допуснат от трето лице, не следва да бъде отнесено към жалбоподателя, нито пък той да
търпи неблагоприятни последици от това.
В случая, следва да се отчете и принципът на пропорционалност, въздигнат в чл.5 от
Договора за Европейския съюз, който е част от общите принципи на общностното право на
ЕС, които държавите членки трябва да спазват. Съгласно практиката на Съда на
Европейския съюз, административните или репресивните мерки не трябва да превишават
това, което е необходимо за преследваните цели, съответно санкцията трябва да бъде
съразмерна на тежестта на нарушението. В наказателното постановление е посочено, че
размерът на дължимата такса по чл.10б, ал.5 от ЗП е 167 лева, която е заплатена от
жалбоподателя непосредствено след установяване на нарушението, видно от квитанция. В
случая е налице едновременно заплащане на максималната такса за преминаване по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа и санкциониране, чрез налагане на глоба, за
това, че ППС-то е преминало по същия този път, без да е заплатена дължимата такса. Все в
обсъжданата хипотеза, при заплащането на таксата по чл.10б, ал.5 от ЗП липсват вредните
последици от извършване на административното нарушение, тъй като с последващото
плащане не е ощетен държавният бюджет. Осъщественото административно нарушение не е
породило негативни правни последици в крайния получател, тъй като те са били отстранени
от страна на нарушителя.
Предвид всичко изложено, съдът счита, че административната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно, поради което следва да се постанови
решение, с което обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.
С оглед крайния изход на спора, основателна се явява претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. В тази
връзка, съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая е направено
искане за заплащане на разноски в размер на 350 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение за производството по настоящето дело. Искането е направено
своевременно, представен е списък за разноски, както и съответният документ - договор за
правна защита и съдействие Сер. АВ № ********** от 27.03.2023 г. Претендираният размер
на адвокатското възнаграждение е съобразен с разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което същото се явява
основателно и следва да бъде уважено, като Национално тол управление (НТУ) към Агенция
„Пътна Инфраструктура“ гр. София, следва да бъде осъдено да заплати сторените разноски
за адвокатско възнаграждение, в размер на 350.00 /триста и петдесет/ лева.
Въззиваемата страна следва да бъде осъдена и да заплати разноските, направени в хода на
9
производството в размер на 20.00 /двадесет/ лева, представляващи пътни разноски на
свидетел.
Водим от горното, Петричкият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG01032022/5800/P8-236/10.08.2022 г. на
Началник на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към
Агенция „Пътна Инфраструктура“ гр. София, с което на Д. И. З., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. С., ул. „Г. К.“ № *, ет.*, за административно нарушение по чл. 179, ал.
3а от Закона за движението по пътищата, е наложена глоба в размер на 1 800 /хиляда и
осемстотин/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна Инфраструктура“ гр.
София, да заплати на Д. И. З., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ул. „Г. К.“ № *,
сумата от 350.00 /триста и петдесет/ лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна Инфраструктура“ гр.
София, да заплати по сметка на РС-Петрич разноските, направени в хода на производството
в размер на 20.00 /двадесет/ лева, представляващи пътни разноски на свидетел.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Благоевград
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
10