Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на дванадесети
април, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при
секретаря Йоана Петрова, разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр. д. №
15 576 по описа за 2017 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 79, ал.
1, връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД) на "Ю.Б." АД срещу Р.П.П. за заплащането по договор за кредит
от 12.05.2016 г. и допълнителни споразумения от 12.06.2009 г., 24.06.2010 г.,
13.12.2010 г., 21.12.2010 г. и 23.08.2011 г. на: 58 167,94 лева главница; 21 563,98 лева възнаградителна лихва от 28.11.2014 г. до 28.11.2017
г; 2 785,87 лева наказателна лихва от 28.11.2014 г. до 28.11.2017 г.
“Ю.Б.“
АД е със съдебен адрес
– адвокат П.К.,***. Р.П.
е с адрес ***.
[2] ПРЕКРАТЯВА
производството по положителния установителния иск по чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД на
"Ю.Б." АД срещу Р.П.П. за установяване, че втората дължи
на първия заплащането по договор за кредит от 12.05.2016 г. и допълнителни
споразумения от 12.06.2009 г., 24.06.2010 г., 13. 12.2010 г., 21.12.2010 г. и
23.08.2011 г. на: 58 167,94
лева главница; 21 563,98 лева възнаградителна лихва от 28.11.2014 г. до 28.11.2017
г; 2 785,87 лева наказателна лихва от 28.11.2014 г. до 28.11.2017 г.
[3] ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК "Ю.Б."
АД
да заплати на адвокат И. 3 005,53 лева адвокатско възнаграждение.
[4]
Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за
изготвяне на решението.
[5] Ако ищецът подаде въззивна жалба срещу решението, с нея тя следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето на 1 650,36 лева държавна такса по сметка на САС. При
неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството
е исково, пред първа инстанция.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА
СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
По исковата молба на ищеца
[6] В
исковата молба от 30.11.2017 г. ищецът „Ю.Б.“ АД (Ю.) е заявил, че на
12.05.2006 г. е сключил с ответницата Р.П. договор за кредит. По този договор Ю.
е бил заемодател, а ответницата е била заемополучател.
[7] Ю.
е предоставил на ответницата парите по заема, но тя е преустановила плащанията
по него. Ю. е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение, съдът е
издал такава, но ответницата е възразила. Ю. е пропуснал срока за предявяване
на установителен иск и съдът е обезсилил заповедта за незабавно изпълнение и
изпълнителния лист. Междувременно, Ю. е събрал чрез принудително изпълнение
част от сумите, които Р.П. му е дължала. Затова
след искане от ответницата, съдът ѝ е
издал обратен изпълнителен лист. Ето защо Ю. моли съда да осъди Р.П. да му заплати дължащите се суми по кредита, които са:
- 58
167,94 лева главница;
-
21 563,98 лева възнаградителна лихва от 28.11.2014 г. до 28.11.2017 г.;
-
2 785,87 лева наказателна лихва от 28.11.2014 г. до 28.11.2017 г.
(исковата молба, л. 2-6).
2.
По
писмения отговор на ответника
[8] Ответницата
Р.П. е оспорила предявения иск. Тя е заявила, че:
1. Ю. няма вземане към нея, защото го е
прехвърлил на трето лице;
2. евентуалното вземане към нея е
погасено по давност, която е започнала да тече на 11.02.2012 г., когато Ю. е
поканил Р.П. да изпълни. Затова тя моли съда да отхвърли иска (писмения
отговор, л. 113-117).
3. Насрещни твърдения на ищеца
[9] Ищецът
Ю. е оспорил възраженията на Р.П.. Той е заявил, че действително е прехвърлил
вземането си към Р.П. на трето лице, но е била прехвърлена по-малка сума. Нещо
повече, Ю. не е успял да уведоми Р.П. за това прехвърляне и то не е имало
действие спрямо нея. Дори да е успял да уведоми Р.П., третото лице е
прехвърлило на Ю. вземането към нея и Ю. я е уведомил за това.
[10] Ю. също е заявил, че правото му на
иск не е погасено по давност, защото давността е започнала да тече от
17.07.2013 г. – последното извършено изпълнително действие – и не е била
изтекла към момента на подаването на исковата молба. Затова Ю. моли съда да
уважи иска. Ищецът е предявил и евентуален установителен иск за установяване на
същото вземане, предмет на осъдителния иск (допълнителната искова молба, л.
136-138).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО
СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВA
[11] Не се
спори, че на 12.05.2006 г. Ю. и Р.П. са сключили договор за ипотечен кредит. Р.П. е била заемополучател, а И.П.е бил солидарен длъжник. По този договор Ю. се е задължил да даде в заем на Р.П. 51 500,00 лева за финансиране на покупка на жилище и ремонтни
дейности. Срокът на договора е бил до 12.06.2031 г., а погасяването на кредита е следвало да стане на 300,00 равни последователни месечни вноски, като
за първата година от срока на кредита вноските са били в размер на 295,05 лева,
а за остатъчния период от кредита – 415,91 лева (договора, л. 23-31).
[12] Договореният
годишен лихвен процент е бил 4,8 % за първата година от срока на кредита, а за
остатъчния срок от кредита е бил 8,65 % (чл. 3, ал. 1, т. 1 от договора, л.
24). Страните са се
съгласили, че ползваният кредит по преценка на банката
е
ставал изцяло или
частично
предсрочно изискуем при допуснато просрочие на погасителна вноска по кредита за
всеки един от договорените падежи (чл. 8, ал. 1, т. 1 от договора). При
просрочие на погасителна вноска до окончателното изплащане на просрочената сума
неиздължената част от кредита се е олихвявала с лихва за просрочие, включваща
договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка от 15 пункта годишно (чл.
3, ал. 2 от договора).
[13]
Впоследствие Ю.,
ответницата и солидарният длъжник са сключили пет допълнителни споразумения (ДС) (л.
32-33; л. 34-36; л. 43; л. 44-46). Не се спори, че Р.П. не е била изплатила погасителни вноски. Затова на 11.07.2012 г. Ю. е връчил на Р.П. покана, с която
я
е уведомил, че превръща
целия кредит в предсрочно изискуем и я е поканил да изпълни доброволно
вземането. Не се спори, че Р.П. не е платила. Тя е дължала: 58 167,94 лева
главница; 19 086,46 лева възнаградителна лихва от 10.01.2012 г. до
28.11.2014 г. и 21 563,98 лева от 28.11.2014 г. до 28.11.2017 г.;
2 785,87 лева наказателна лихва от 28.11.2014 г. до 28.11.2017 г.
(основното и допълнителното заключение на вещото лице С., л. 209-217 и л.
227-230).
[14] На 05.09.2012 г. Ю. е подал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение срещу Р.П.
и Ивайло Петков. На 16.10.2012 г. съдът е издал такава заедно с изпълнителен лист (заповедта и изпълнителния лист, л. 82-83).
[15] Въз основа на изпълнителния лист е
било образувано изпълнително дело при ЧСИ Н.П.. Принудителното изпълнение е
било насочено срещу недвижим имот, ипотекиран в полза на банката. Той е бил
възложен с постановление за възлагане от 27.05.2013 г. (постановлението, л.
86). С протокол за разпределение от 09.07.2013 г. ЧСИ Петков е разпределил на Ю.
55 486,55 лева, като разпределението е влязло в сила на 15.07.2013 г. (протокола,
л. 87-88).
[16] Не се спори, че Р.П. е подавала
възражение срещу заповедта за незабавно изпълнения, а Ю. е пропуснал да подаде
установителен иск в срок. Затова СРС е обезсилил заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист спрямо Р.П.. На 06.11.2017 г. СРС е издал обратен
изпълнителен лист на Р.П. срещу Ю. (изпълнителния лист, л. 96).
[17] Ю. е заплатил: 3 385,17 лева държавна такса (л. 11
и л. 139), 310,00 лева на
вещо лице (л. 186;
л. 223); 3 590,53 лева адвокатско възнаграждение (л. 226). Р.П. е била представлявана
безплатно от адвокат.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[18] Ю. е предявил иск по чл. 79, ал. 1,
връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
осъждането на ответницата да заплати на ищеца сума по договор за заем. Той
е предявил и евентуален установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК,
връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД. Първият иск е неоснователен и съдът го
отхвърля. Вторият иск е недопустим и съдът прекратява производството по него.
1.
По иска по чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
[19] По договора за заем заемателят се задължава да
върне заетата сума, заедно с уговорената лихва (чл. 240, ал. 1 от ЗЗД). При
неизпълнение, кредиторът може да търси изпълнението заедно с обезщетение за
забавата (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаването на
иска са: 1. наличие на валиден договор за заем между ищеца и ответника, по
който ищецът да е заемодател, а ответникът е заемополучател; 2. ищецът да е
предал парите на ответника; 3. ответникът да не е заплатил на ищеца главницата
и лихвите, дължими по договора за заем.
[20] Съдът установи, че Ю. и Р.П. са сключили валиден договор за заем за 51 500,00 лева, които Ю. е предал на Р.П.. Ответницата не е
заплатила погасителни вноски и Ю. я е уведомил, че превръща кредита в
предсрочно изискуем. Р.П. не е заплатила на Ю. сумите по заема.
[21] Налице са предпоставките за
уважаването на иска, но Р.П. е възразила, че искът е погасен по давност.
Възражението е основателно.
[22] Срокът на погасителната давността е
пет години (чл. 110 от ЗЗД). Той започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД). В случая вземането е станало
изискуемо през юли 2012 г., а искът е предявен през ноември 2017 г. – след
изтичането на давностния срок. Следователно искът е погасен по давност. Затова
съдът го отхвърля.
[23] Не са прекъснали давността
изпълнителните действия, предприети от Ю. срещу Р.П. по изпълнителното дело,
образувано по обезсиления изпълнителен лист (вж. за същото разрешение Решение
на ВКС 285-2015-IV
Г. О. по гр. д. 1 953/2015 г. Решението е за идентичен случай). Ако съдът приеме противното, както
иска ищецът, това би довело до продължаване на срока на погасителната давност с
времето от настъпването на изискуемостта до последното изпълнително действие.
Нещо, което законът не позволява.
2.
По
евентуалния иск
[24] Съдът приема, че евентуалният иск е
недопустим, защото ищецът няма правен интерес от предявяването му. Допустимо е
прихващане с вземане, погасено по давност, ако такова е могло да се извърши
преди изтичането на давността (чл. 103, ал. 2 от ЗЗД). Вземането обаче, е
следвало да бъде изискуемо и ликвидно (чл. 103, ал. 1 от ЗЗД). ВКС приема, че
ликвидно е вземане, което е безспорно или е установено от съда (решение на ВКС
35-2017-I
Т. О. по т. д. 3 164/2015 г.). Към момента, когато Ю. е могъл да извърши
прихващането, вземането му към Р.П. не е било безспорно и не е било съдебно
установено. Затова не е било ликвидно. Следователно прихващане не е могло да се
извърши.
[25] Дори обаче горното да не е правилно,
Ю. няма правен интерес от установяване на вземането си, защото с това той няма
да постигне крайния резултат, който цели – извършване на прихващането и погасяване
на вземането на Р.П. към Ю.. До този резултат би довел евентуален отрицателен
установителен иск на Ю. по чл. 439 от ГПК, какъвто Ю. не предявява. Затова
съдът приема, че евентуалният иск на Ю. е недопустим и съдът прекратява
производството по него.
3.
По разноските
[26] Ответницата търси разноски. Тя не е
направила такива, но е била представлявана безплатно от адвокат.
[27] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на
разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля единия иск на Ю.,
а прекратява производството по другия. Затова съдът осъжда Ю. да заплати на
Р.П. 3 005,53 лева разноски по делото
(82 517,79-10 000,00х0,03+830,00).
Съдия: