Решение по дело №1547/2020 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер…………….                      Година  2020                       Град  Варна

 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД  ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ

 

На първи юни                                       Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА

СЕКРЕТАР:ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

АНД                                   № 1547              по описа за 2020г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А.Н.Ч. против НП № 18-0819-007027/03.01.2020г. на Началника група към ОДМВР Варна, Сектор Пътна полиция, с което за нарушение на чл. 25 ал.2 от ЗДвП, на осн. чл. 179 ал.2 вр.ал.1 т.5 от ЗДвП на Ат.Ч. е наложено наказание глоба в размер на 200лв. и за нарушение на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП, на осн.чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП –глоба в размер на 400 лв.и  ЛПУМПС за срок от един месец.

 

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. В АУАН и НП не били описани  фактите на нарушението, същите не били правилно установени. Въззивникът не бил участвал в ПТП и не бил задължен да остане на място. НП било издадено при липса на доказателства. 

В съдебно заседание въззивникът се явява лично и с адв.П.Бончев, преупълномощен, който поддържа жалбата и по съществото на делото пледира НП да бъде отменено. Неследвало да се кредитират показанията на другия участник в ПТП, ако изобщо имало такова, тъй като те били житейски нелогични. Между страните нямало разногласие по въпроса за щетите,което да изисква спиране на място, а и това било невъзможно без  да се затрудни движението.

        Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ю.к. Л.която пледира НП да бъде потвърдено.

 

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 22.11.2019 г. г., около 8.30ч. в гр.Варна, на бул. Кн.Борис І, въззивникът Ат.Ч. се придвижвал в посока КК“Зл.пясъци“ с л.а. „Фиат Пунто“ с рег.№ В 7914 СХ. С него пътувала и съпругата му – св.Ч.. Пред тях на пътя се извършвал ремонт, поради което автомобилите се били наредили в колона в лявата лента. В същото време, изпреварвайки колоната от автомобили, в дясната лента с л.а. „Фолксваген пасат“ с ДК № В 6661  ВР, се движил св.Б., който водил детето сина училище. Ат. Ч. на два пъти навлизал в дясната лента  пред него, с което недвусмислено му показал несъгласието си с това, че изпреварва колоната. От своя страна И.Б. реагирал със светлинен и звуков сигнал. На третия път двата автомобила се изравнили, огледалата им се ударили, при което огледалото на Б. се затворило. Той отворил прозореца си и влязъл в пререкания със св.Ч. и  съпруга й. Двамата го попитали „ ти луд ли си? “. Оказало се, че съпругата на въззивника е учител на сина на И.Б.. Двамата водачи продължили към училището, където по-късно се срещнали. Помежду им нямало претенции за щети от ПТП, но още по пътя св.Б. бил подал сигнал на тел.112.

На водача Ч. са налагани множество наказания по ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства– справката за нарушител от региона, докладни записки,декларация,  заповед за компетентност, и др.

Съдът кредитира показанията на св. М., като искрени, добросъвестни, логични, конкретни и вътрешно непротиворечиви.  Съдът кредитира и показанията на св.Б. и Ч., с изключение на твърденията на св. Б. за това, че въззивникът Ч. е искал да го изблъска извън пътя. Действително, от една страна това противоречи на житейската логика, а от друга страна,  това е заключение на свидетеля, а не възпроизвеждане на конкретни факти. Не на последно място, това твърдение противоречи на установените факти, тъй като за да се сгъне огледалото, върху него следва да е упражнена сила отпред назад, а не отляво надясно. Това означава, че автомобилът на св.Б. е бил в по-задна позиция в сравнение  с автомобила на Ч. и е приближавал напред, което съответства и на показанията на св.Ч..

 

Съдът, предвид  императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

 

При провеждане на АНО не са допуснати съществени процесуални нарушения.

АУАН и НП са издадени в предвидените от закона срокове по чл.34 ЗАНН. АУАН е издаден в тримесечния срок от узнаване на нарушителя, но не по-късно от една година от нарушението, а НП е издадено в предвидения от закона 6-месечен срок и от компетентни лица, оправомощени с приложената по делото заповед.

 Посочени са всички съставомерни признаци на нарушението по т.1 от НП и всички относими към тях факти, поради което на въззивника е могло да му стане ясно в какво се изразява то от правна страна и срещу какви факти се защитава.

За нарушението по т.2 от НП , обаче,не са посочени всички, правно значими факти. Сочи се, че е имало материални щети, но не се описват фактите, от които е направен този оспорван от въззивната страна извод. Липсата на факти ограничава правото на защита, която се гради именно срещу тях.

 

Неправилно е приложен материалният закон.

Видно от показанията на свидетелите, при съприкосновението огледалото на автомобила, управляван от св. Б. се е сгънало. Не само в НП не са описани факти, но не са налице и доказателства затова в резултат на това да са настъпили щети. Според §6 т.30 от ЗДвП, за да е налице пътнотранспортно произшествие следва да е била причинена повреда на превозното средство или да са настъпили други материални щети. Повреда на една вещ е налице тогава, когато същата не може да се из ползва по предназначение без ремонт. Предвид това, автомобилът, управляван от св.Б., не е бил повреден. Не са налице доказателства за настъпването на каквито и да било други материални щети, поради което съдът намира, че не е възникнало ПТП между участниците в движението, поради което за въззивника Ч. не е имало задължение да остава на място за да установи щетите. Още на място за него е станало ясно, че само се е сгънало огледалото на другия автомобил, както и това, че другият автомобил също не е спрял нито на място, нито по-късно, когато това е можело да стане безопасно.

По тези съображения, тъй като не е имало ПТП, въззивникът Ч. не следва да носи отговорност за нарушението по т.2 от НП и в тази му част то следва да бъде отменено.

В частта му по т. 2 , НП следва да бъде изменено. Действително, преминавайки в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне движещите се там автомобили. Като не го е направил Ат.Ч. е нарушил правилата за предимство и в частност - чл.25 ал.2 от ЗДвП. Тъй като  не е възникнало ПТП , обаче, той следва да понесе наказанието по чл.179 ал.2, а по чл. 179 ал.1 т.5 от  ЗДвП.

На основание чл.84 от ЗАНН за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, се прилагат правилата на НПК.  Съгласно чл.334 т.3 вр.чл.337 ал.1 т.2от НПК, съдът може да измени НП, като при същите факти приложи закон за същото, еднакво, или по-леко наказуемо нарушение. В конкретния случай  нормата на чл.175 ал.1 от ЗДвП предвижда по-леко наказание и в съответствие с чл.334 т.3 от НПК, съдът следва не да отмени, а при същите факти, да измени НП като приложи закон за по-леко наказуемо нарушение. Предвидената в тези случаи глоба е в размер на 150 лв.

Не са налице предпоставките на чл.143 ал.1 от АПК за присъждане на разноски в полза на въззивната страна, тъй като не е налице хипотезата на отмяна на наказателното постановление.

Не са налице и предпоставките на чл. 143 ал.3 от АПК, тъй като не е налице и отхвърляне на оспорването.

Действително чл.144 АПК предвижда субсидиарно прилагане на ГПК, а чл.78 ал.1 от ГПК предвижда разноските да се изплащат съобразно уважената част от иска. Субсидиарното прилагане, обаче, се налага само в неуредените случаи,  а в конкретния случай съдът намира, че АПК урежда изчерпателно  хипотезите, в които се дължи присъждане на разноски.

Водим от горното,  съдът

 

                                              Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ  НАКАЗАТЕЛНО  ПОСТАНОВЛЕНИЕ  № 18-0819-007027/03.01.2020г. на Началник група към ОДМВР Варна, Сектор Пътна полиция, В ЧАСТТА МУ, с която за нарушение на чл. 25 ал.2 от ЗДвП, на осн. чл. 179 ал.2 вр.ал.1 т.5 от ЗДвП на Ат.Ч. е наложено наказание глоба в размер на 200лв., като за същото нарушение, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП налага на А.Ч. административно наказание глоба в размер на 150 лв.

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО  ПОСТАНОВЛЕНИЕ  № 18-0819-007027/03.01.2020г. на Началник група към ОДМВР Варна, Сектор Пътна полиция, В ЧАСТТА МУ, с която за нарушение на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП, на осн.чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП НА Ат.Ч. е наложено наказание глоба в размер на 400 лв.и  ЛПУМПС за срок от един месец.

 

        Подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

                                                 СЪДИЯ: