№ 253
гр. София, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20241001000555 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпил въззивни жалби от „Алексленд проперти“
ООД и „Либра-4“ ООД (н), с която обжалват решение № 7 от 11.01.2024 г., постановено по т.
д. № 47/23 г. по описа на Врачански окръжен съд, с което съдът е отхвърлил предявеният от
"Алексленд проперти" ООД против Националната агенция за приходите и "Либра-4" ООД
(н) отрицателен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ за признаване за
несъществуващи вземанията на кредитора НАП в общ размер на 130 390.94 лв., от които:
80 145.73 лв. - главница, включваща държавни такси, присъдени с определение №
10/26.02.2010 г. по гр. д. № 51/09 г. на ОС-Враца и изпълнителен лист от 10.07.2012 г.;
решение № 49/07.04.2015 г. по гр. д. № 31/11 г. на ОС-Враца, влязло в сила на 29.03.2017 г., и
изпълнителен лист № 47/18.07.2017 г.; решение № 106/16.09.2014 г. по гр. д.№ 31/12 г. на
ОС-Враца и изпълнителен лист № 70/04.09.2017 г, и 50 245.21 лв. - лихви върху тези суми,
предявени в производството по несъстоятелност на "Либра-4" ООД (н) с молба от 29.12.2022
г. и включени в допълнителен списък № 5 на предявени и приети вземания с определение №
260 008/27.04.2023 г. по т. д. № 961/06 г. по описа на ОС-Враца, постановено на основание
чл. 692, ал. 4 ТЗ, като неоснователен; осъдил е на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК
"Алексленд проперти" ООД да заплати на Националната агенция за приходите
юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 лв. и е
осъдил на основание чл. 694, ал. 7, изр. 2 ТЗ "Алексленд проперти" ООД да заплати в полза
1
на бюджета на съдебната система по сметка на ОС-Враца държавна такса в размер на
5 215.64 лв.
В жалбата на „Алексленд проперти“ ООД се твърди, че атакуваното решение е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Обосновава твърденията с
незаконосъобразното начисляването на лихви върху вземанията по изп. лист от 10.07.2012 г.,
тъй като в него е посочено, че е издаден въз основа на определение № 10/26.02.2010 г. по
същото дело, без отбелязване кога същото е влязло в законна сила. По отношение на изп.
Лист № 47/18.07.2017 г. твърди, че решението е влязло в сила на 29.03.2017 г., а изп. лист №
70/04.09.2017 г. е издаден въз основа на решение, което е влязло в сила на 10.04.2017 г.
Твърди, че от тълкуването на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК се налага извод, че само
заплатените до приключване на производството, могат да бъдат предмет на възмездяване,
поради което лихви върху същите не се дължат. На следващо място, приемайки, че
процесиите вземания за съдебни разноски за държавна такса представляват публични
вземания, то съгласно чл. 175, ал. 1 от ДОПК за неплатените в законоустановените срокове
публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон, а НАП не е
представила решенията, в които да е посочен срок за доброволно изпълнение. Твърди, че
лихвата не тече от издаването на изпълнителните листове, тъй като такъв извод не почива на
законаа издаването не представлява покана за плащане. Твърди, че по делото не са
представени покани за плащане, поради което „Либра-4“' ООД (н) не е изпаднал в забава. В
тази връзка твърди, че съдът не е произнесъл по своевременно направените доказателствени
искания, което води до извод за необоснованост на атакуваното решение, в частта с която е
отхвърлен предявения от ищеца отрицателен установителен иск за признаване за
несъществуващи вземанията на НАП в размер на 50 245.21лв.
По отношение на решението в частта, с която е отхвърлен иска за вземането
по изп. лист от 10.07.12 г. твърди, че съдът е констатирал липса на отбелязване, че същото
определение е влязло в сила, но е е приел за доказано, че към момента на предявяване на
вземането в производството през месец 12.2022 г. не е изтекъл 10-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината ,следваща годината през която е следвало да се плати
публичното задължение. Твърди, че от доказателствата се установява, че определението е
влязло в законна сила през 2010 година, годината през която е издаден съдебният акт.
Твърди, че в конкретния случай решение № 49/07.04.2015 г. по т. д. № 31/11 г.
на ОС - Враца е влязло в законна сила на 29.03.2017 г., решение № 106/06.09.2014 г. по т. д.
№ 31/12 г. на ОС - Враца е влязло в законна сила на 10.04.2017г. и дори от датата на издаване
на изпълнителния лист -10.07.2012 г. давностния срок е изтекъл, тъй като вземанията за
разноски се погасяват с петгодишната давност.
Твърди, че вземането за разноски няма характер на публично държавно
вземане, по арг. от чл. 162, ал. 2 ДОПК, а е частно държавно вземане по ал. 4 от същия член.
Частното държавно вземане за разноски се събира по предвидения в ГПК ред, съгл. чл. 269
АПК, и за него е приложима общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, която е
изтекла към момента на предявяването им - 29.12.2022 г. В тази връзка твърди, че същото е
2
възприето в определение № 538/17.06.2016 г. от ВКС, 3 ГО. Твърди, че в мотивите на
определение № 260 008/27.04.2023 г. съдът неправилно, незаконосъобразно и неоснователно
квалифицирал посочените държавни вземания като публични, тъй като е недопустимо е
разширително тълкуване на данъчните закони. В разпоредбата на чл. 162, ал. 2 ДОПК са
изброени изчерпателно видовете публични държавни вземания. Твърди, че практиката на
ВАС приема, че важно практическо значение има р. № 4147 от 28.01.1997 г. по адм. д. №
827/96 г. на ВАС по отношение на изключенията, при които не се начислява акциз, са
изрично предвидени в чл. 2 от Закона за акцизите (отм.). Ето защо моли съда до постанови
решение, с което да отмени атакуваното като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно и вместо него постанови ново, с което да се признае за установено, че са
несъществуващи вземанията на ответника НАП в общ размер на 130 390.94 лв., от които
80 145.73 лв. главница и 50 245.21 лихви, предявени в производството по несъстоятелност
на „ЛИБРА-4" ООД (н), с молба от 29.12.2022 г., включени в Допълнителен списък № 5 на
предявени и приети вземания по т. д. № 961/06 г. по описа на ОС- Врапа, с Определение №
260 008/27.04.2023 г., постановено по същото дело на основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ, като
претендира и разноски за двете инстанции.
Във въззивната жалба на „Либра-4“ ООД (н) се твърди, че вземания за
присъдените съдебни разноски в полза на съдебната власт не попадат в кръга на чл. 687, ал.
2 от ТЗ, защото не се явяват публични вземания установени с влязъл в сила акт, както и те
не са били предмет на съдебно производство по реда на ДОПК. Твърди, че в процесната
хипотеза фактът на погасяване на вземането е настъпил преди датата на неговото
предявяване, поради което съдът по несъстоятелността е бил длъжен да зачете последиците
по чл.111 от . Твърди, че приетото вземане в размер на 8 036.08 лв. с претендирано
основание - присъдени съдебни разноски с определение №10/26.02.2010 г. по т. д. №51/09 г.
по описа на Врачански окръжен съд, влязло в сила на 10.07.2012 г., считам за частно
държавно вземане по чл. 162, ал. 4 от ДОПК , които се събират по общ ред на основание чл.
163, ал. 2 от ДОПК и са погасени по давност на основание чл.110 от ЗЗД, тъй като 5-
годишния срок за предявяване е изтекъл на 10.07.2017 г., а акцесорното вземане за лихви за
период от 10.07.2012 г. до 20.12.2022 г. е недължимо, поради недължимостта на основното
вземане за главницата, евентуално, че присъдената сума за съдебни разноски е неолихвяема
до пристъпване към изпълнение или поискване съгласно АПК. Твърди, че приетото вземане
в размер на 14 393.48 лв. с претендирано основание - присъдени съдебни разноски с
решение № 49/07.04.2015 г. по т. д. №31/11 г. по описа на Врачански окръжен съд, влязло в
сила на 29.03.2017 г. е частно държавно вземане и е погасено по давност на основание чл.
110 от ЗЗД, тъй като 5-годишния срок за предявяване е изтекъл на 29.03.2022 г. Акцесорното
прието вземане за лихви върху главница за период от 29.03.2017 г. до 20.12.2022 г. е
недължимо поради недължимостта на основното вземане за главницата, евентуално, че
присъдената сума за съдебни разноски е неолихвяема до пристъпване към изпълнение или
поискване съгласно ГПК и за лихвите върху нея е приложима кратка тригодишна давност.
Твърди, че приетото вземане в размер на 57 716.17 лв. с претендирано основание -
присъдени съдебни разноски с решение № 106/16.09.2014 г. по т. д. № 31/12 г. по описа на
3
Врачански окръжен съд, влязло в сила на 10.04.2017 г. е частно държавно вземане по чл.
162, ал. 4 от ДОПК е погасено по давност на основание чл. 110 от ЗЗД, тъй като 5-годишния
срок за предявяване е изтекъл на 10.04.2022 г., а акцесорното прието вземане за лихви върху
главницата за период от 10.04.2017 г. до 20.12.2022 г. е недължимо поради недължимостта на
основното вземане за главницата, евентуално, че присъдената сума за съдебни разноски е
неолихвяема до пристъпване към изпълнение или поискване съгласно ГПК и за лихвите
върху нея е приложима кратка тригодишна давност. С оглед на изложеното моли съда да
постанови решение, с което да отмени атакуваното като неправилно, незаконосъобразно и
постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните норми, като вместо
него постанови ново, с което да се уважи предявеният иск.
Ответникът по въззивните жалби Национална агенция за приходите редовно
уведомена не взима становище по същите.
Ответникът по въззивната жалба на „Алексленд проперти“ ООД „Либра-4“
ООД (н) не оспорва подадената въззивна жалба. Твърди, че атакуваното решение е
незаконосъобразно и моли съда да го отмени.
Ответникът по въззивната жалба на „Либра-4“ ООД (н) „Алексленд проперти“
ООД не оспорва подадената въззивна жалба. Твърди, че атакуваното решение е неправилно
и незаконосъобразно и моли съда да го отмени.
Синдика на дружеството в несъстоятелност не оспорва подадените въззивни
жалби.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното
решение № 7 от 11.01.2024 г., постановено по т. д. № 47/23 г. по описа на Врачански окръжен
съд, съдът е отхвърлил предявеният от "Алексленд проперти" ООД против Националната
агенция за приходите и "Либра-4" ООД (н) отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ за признаване за несъществуващи вземанията на кредитора
НАП в общ размер на 130 390.94 лв., от които: 80 145.73 лв. - главница, включваща
държавни такси, присъдени с определение № 10/26.02.2010 г. по гр. д. № 51/09 г. на ОС-
Враца и изпълнителен лист от 10.07.2012 г.; решение № 49/07.04.2015 г. по гр. д. № 31/11 г.
на ОС-Враца, влязло в сила на 29.03.2017 г., и изпълнителен лист № 47/18.07.2017 г.;
решение № 106/16.09.2014 г. по гр. д.№ 31/12 г. на ОС-Враца и изпълнителен лист №
70/04.09.2017 г, и 50 245.21 лв. - лихви върху тези суми, предявени в производството по
несъстоятелност на "Либра-4" ООД (н) с молба от 29.12.2022 г. и включени в допълнителен
списък № 5 на предявени и приети вземания с определение № 260 008/27.04.2023 г. по т. д.
№ 961/06 г. по описа на ОС-Враца, постановено на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ, като
неоснователен; осъдил е на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК "Алексленд проперти" ООД
4
да заплати на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение за
настоящата съдебна инстанция в размер на 100 лв. и е осъдил на основание чл. 694, ал. 7,
изр. 2 ТЗ "Алексленд проперти" ООД да заплати в полза на бюджета на съдебната система
по сметка на ОС-Враца държавна такса в размер на 5 215.64 лв.
Не се спори между страните, а се установява и от извършената от
първоинстанционния съд служебна справка в Търговския регистър, че с решение №
549/27.10.2008 г., постановено по т. д. № 239/08 г. на ВКС е открито производство по
несъстоятелност на същото дружество, както и че с молба изх.№ 11-03-1498/10/25 от
22.12.22 г. НАП е предявила вземания, сред които и процесиите такива в общ размер от
130 390.94 лв.
Не се спори, а се установява и от приложените 3 бр. изпълнителни листове
(изпълнителен лист от 10.07.2012 г., издаден въз основа на определение № 10/26.02.2010 г.,
постановено по гр. д. 51/09 г. по описа на ОС-Враца, с който "Либра-4" ООД (н) е осъдена да
заплати в полза на Врачански окръжен съд държавна такса в размер на 8 031.08 лв. в полза
на държавата по бюджета на съдебната власт, както и 5 лв. - държавна такса за служебното
издаване на изпълнителния лист; изпълнителен лист № 70/04.09.2017 г., издаден въз основа
на решение № 106/16.09.2014 г., постановено по т. д. № 31/12 г. по описа на ОС-Враца,
влязло в сила на 10.04.2017 г., решение № 702/11.04.2016 г., постановено по т. д. № 1 973/15
г. по описа на САС и определение № 228/10.04.2017 г., постановено по т. д. № 1 571/16 г. на
ВКС, с които "Либра-4" ООД (н) е осъдено да заплати по сметка на САС на основание чл.
694, ал.6 ТЗ сумата от общо 57 711.17 лв., представляваща държавна такса, както и сумата от
5 лв., представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ОС-Враца и изпълнителен лист № 47/18.07.2017 г., издаден
въз основа на решение № 49/07.04.2015 г., постановено по т. д. № 31/11 г. по описа на ОС-
Враца, влязло в сила на 29.03.2017 г., решение № 719/13.04.2016 г., постановено по т. д. № 2
731/15 г. по описа на САС и определение № 204/29.03.2017 г., постановено по т. д. № 2
417/16 г. по описа на ВКС, с които "Либра-4" ООД (н) е осъдено да заплати сумата 14 388.48
лв., представляваща държавна такса в полза на бюджета на съдебната система по сметка на
Окръжен съд-Враца, както и сумата от 5 лв., представляваща държавна такса за издаване на
изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Враца) че
длъжникът е осъден да заплати разноски за държавна такса в полза на бюджета на съдебната
власт.
Не се спори, а се установява и от доказателствата, че така посочените
вземания са включени в Допълнителен списък № 6 на предявени и неприети вземания по чл.
688, ал. 3 ТЗ на кредиторите на "Либра- 4" ООД (н).
Не се спори, че кредиторът НАП с възражение изх.№ 11-03- 1498/10/28 от
01.03.2023 г. (вх.№ 260364/07.032023 г.) е оспорил допълнителния списък.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с определение
№ 260 008/27.04.2023 г., постановено по т. д. № 961/06 г. по описа на ВрОС съдът по
5
несъстоятелността е уважил възражението на НАП и е изключил посочените вземания от
Допълнителен списък № 6 на предявени и неприети вземания по чл. 688, ал. 3 ТЗ и ги е
включил в Допълнителен списък № 5 на предявени и приети вземания на кредиторите. В
мотивите на определението е посочено, че предявените вземания за държавни такси са
публични съгласно чл.162, ал.2, 3. ДОПК, възникнали са след датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност и плащането им се дължи на падежа, а ако
не е получено плащане, то се удовлетворяват по реда на чл.722, ал. 1 ТЗ.
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че за
събиране просрочените публични задължения на "Либра-4" ООД е образувано изп. д. №
22060024191/2006 г. по описа на ТД на НАП София, като част от вземанията по делото е
задължението по изпълнителния лист от 10.07.2012 г., изд. по гр. д. № 51/09 г. по описа на
ОС-Враца, както и че с Постановление от 16.03.2017 г. публичният изпълнител е наложил
обезпечителна мярка "Запор" върху банковите сметки на длъжника.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
С атакуваното решение № 7 от 11.01.2024 г., постановено по т. д. № 47/23 г. по
описа на Врачански окръжен съд, съдът е отхвърлил предявеният от "Алексленд проперти"
ООД против Националната агенция за приходите и "Либра-4" ООД (н) отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ за признаване за
несъществуващи вземанията на кредитора НАП в общ размер на 130 390.94 лв., от които:
80 145.73 лв. - главница, включваща държавни такси, присъдени с определение №
10/26.02.2010 г. по гр. д. № 51/09 г. на ОС-Враца и изпълнителен лист от 10.07.2012 г.;
решение № 49/07.04.2015 г. по гр. д. № 31/11 г. на ОС-Враца, влязло в сила на 29.03.2017 г., и
изпълнителен лист № 47/18.07.2017 г.; решение № 106/16.09.2014 г. по гр. д.№ 31/12 г. на
ОС-Враца и изпълнителен лист № 70/04.09.2017 г., и 50 245.21 лв. - лихви върху тези суми,
предявени в производството по несъстоятелност на "Либра-4" ООД (н) с молба от 29.12.2022
г. и включени в допълнителен списък № 5 на предявени и приети вземания с определение №
260 008/27.04.2023 г. по т. д. № 961/06 г. по описа на ОС-Враца, постановено на основание
чл. 692, ал. 4 ТЗ, като неоснователен; осъдил е на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК
"Алексленд проперти" ООД да заплати на Националната агенция за приходите
юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 лв. и е
осъдил на основание чл. 694, ал. 7, изр. 2 ТЗ "Алексленд проперти" ООД да заплати в полза
на бюджета на съдебната система по сметка на ОС-Враца държавна такса в размер на
5 215.64 лв.
По допустимостта и основателността на подадените въззивни жалби
срещу постановеното решение:
По отношение на допустимостта на подадените въззивни жалби съдът намира,
че същите са процесуално допустими, като подадени в установените от закона срокове и от
6
упълномощено лице. Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Релевираните в жалбите доводи са свързани с изводите на съда по отношение
на характера на предявените в производството по несъстоятелност, както и изтичането на
предвидените в закона давностни срокове, с което се погасяват посочените вземания на
НАП( за първото вземане се твърди изтекла абсолютна давност, а за второто и третото
вземане се твърди изтекла петгодишна давност). Така наведените доводи за
незаконосъобразност на решението, съдът намира за основателни по следните съображения:
Практиката на Върховния касационен съд по приложението на нормата на чл.
269 ГПК безпротиворечиво приема, че въззивната инстанция дължи проверка за валидността
на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му
единствено на въведените в жалбата основания и при съобразяване правилното приложение
на императивните материалноправни норми. Същата е обективирана в решение № 202 от
31.10.2018 г., постановено по т. д. № 57/18 г., по описа на Т. К., І Т. О. на ВКС и др. като
приема, че въззивният съд не следва да се произнася по въпрос, за който не е сезиран във
въззивната жалба и който не е спорен между страните, без да са налице изключения за
служебно действие на съда по приложение на императивна материалноправна норма, без да
са налице изключенията на т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по отношение защита на
права на частноправни субекти или публичен интерес, за които съдът следи служебно. Тази
служебно известна на настоящия състав практика се споделя. С оглед на изложеното
настоящият състав следва да се произнесе само по наведените доводи за
незаконосъобразност на атакуваното решение, свързани с характера на предявените в
производството по несъстоятелност вземания, както и по отношение на въведеното
възражение за погасяване на същите по давност.
В чл. 2, ал. 2 от Закон за държавната собственост (ЗДСоб.) е очертан
предметният обхват на правата и вещите, които могат да бъдат третирани като публична
държавна собственост при изчерпателност на изброяването им. Публичните държавни и
общински вземания са изброени изчерпателно и в чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК), в чиято ал. 4 се определят чрез законова дефиниция частните
държавни вземания, като такива извън тези по ал. 2. В този см. са разясненията дадени с
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. По тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.
Трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 120 от 22.02.2024 г., постановено по
гр. д. № 741/23 г., по описа на Г. К., ІV Г. О. на ВКС и др. тълкувайки нормата на чл. 162, ал.
2, т. 3 ДОПК безпротиворечиво приема, че публично държавно вземане е това за държавни
такси, установени със закон. Съдебните такси са установени по основание със Закона за
държавните такси и Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
поради което представляват публични държавни вземания. В разпоредбата на чл. 175, ал. 1
ДОПК е предвидено, че за неплатените в законоустановените срокове публични задължения
се дължи лихва в размер, определен от съответния закон, който в случая е Закон за лихвите
върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Съгласно правилото на чл. 1 от
този закон, неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани,
7
но невнесени в срок данъци, такси и други държавни вземания от подобен характер се
събират със законната лихва. С оглед на така цитираната практика, която се споделя и от
настоящия състав следва да се приеме, че въведеното възражение относно характера на
вземанията за държавни такси е неоснователно. Обективираните в процесните
изпълнителни листове вземания за държавни такси представляват публични държавни
вземания, поради което за същите се прилагат правилата за погасяване по давност,
предвидени в ДОПК.
По отношение на въведеното възражение за погасяване по давност (абсолютна)
на първото от цитираните публични вземания на държавата съдът намира следното:
Погасителната давност е юридически факт, свързан с определен в закона
период от време, след изтичането на който се поражда субективно непритезателно право за
длъжника да откаже изпълнение на паричното си задължение. Публичното вземане,
обективирано в изпълнителен лист от 10.07.2012 г., издаден въз основа на определение №
10/26.02.2010 г., постановено по гр. д. 51/09 г. по описа на ОС-Враца, с който "Либра-4" ООД
(н) е осъдена да заплати в полза на Врачански окръжен съд държавна такса в размер на
8 031.08 лв. в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, както и 5 лв. - държавна
такса за служебното издаване на изпълнителния лист е погасено по давност. Разпоредбата на
чл. 171, ал. 2 ДОПК в редакция до изменението в сила от 01.01.2021 г. не е предвиждала
спиране и прекъсване на течението на абсолютния 10-годишен давностен срок с предявяване
на публичните вземания в производството по несъстоятелност. Прекъсването на давността
по чл. 685а, ал. 1 ТЗ с предявяването на вземането в производството по несъстоятелност е
относимо към общата, а не към абсолютната давност. С изменението на чл. 171, ал. 2, т. 2
ДОПК в сила от 01.01.2021 г. е уредено спиране и прекъсване на абсолютната давност при
предявяване на публичните вземания в производството по несъстоятелност, като
разпоредбата не се прилага за вземания, които са били погасени по давност към момента на
влизането й в сила. Отговорът по поставените въпроси се извежда ясно и непротиворечиво
от законовите разпоредби. С оглед на това и като се вземе предвид, че началния срок на
давността е започнал да тече от най- късно от постановяването на определението за издаване
на изпълнителен лист (с оглед на задължението на съда, издаващ изпълнителен лист да се
убеди, че е налице подлежащо на изпълнение вземане), то към момента на предявяването им
в производството по несъстоятелност (22.12.22 г.) същите не са погасени с оглед на
твърдяната изтекла абсолютна давност и независимо от наличието на основания за спиране
или прекъсване на течението на давността.
По отношение на претендираните публични вземания, произтичащи от
незаплатени държавни такси съобразно решение № 49/07.04.2015 г., постановено по гр. д. №
31/11 г., по описа на ОС-Враца, влязло в сила на 29.03.2017 г., и изпълнителен лист №
47/18.07.2017 г. и решение № 106/16.09.2014 г., постановено по гр. д. № 31/12 г. по описа на
ОС-Враца и изпълнителен лист № 70/04.09.2017 г. съдът намира следното:
С оглед на датите на възникване на така описаните публични вземания (2017
г.) съдът в настоящия си състав намира, че началния момент на течението на погасителната
8
давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК е започнал да тече от 01.01.2018 г., при отчитане на факта,
че вземането е възникнало през 2017 г. и същото е следвало да плати до изтичането на 2018
г. Вземанията са предявени в производството по несъстоятелност на 22.12.22 г., поради което
законосъобразен се явява извода на първоинстанционния съд, че същите не са погасени по
давност, към момента на предявяването им.
По отношение на претендираните лихви съдът в настоящия си състав намира
следното:
Лихви върху претендираните вземания се дължат по силата на чл. 1, ал. 1 от
Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания и разпоредбата
на чл. 175, ал. 1 от ДОПК, която предвижда, че за неплатените в законоустановените срокове
публични задължения се дължат лихви в размер, определен в съответния закон. Съгласно
изричната разпоредба на чл. 171, ал. 3 от ДОПК лихвите за публичните вземания се
погасяват по давност с изтичането на сроковете за главното вземане по ал. 1 и 2 (5 годишен
срок), независимо от начина на погасяване на главницата. Така предвидената разпоредба е
специална по отношение на общата погасителна давност по чл. 111 от ЗЗД, поради което
съдът намира, че за да се даде отговор на въпроса относно погасяването по давност на
лихвите върху публичните вземания следва да се съобрази дали са изтекли предвидените в
специалния закон петгодишна давност за погасяване на лихвите. Съгласно разпоредбата на
чл. 1 от ЗЛДТДПДВ върху неплатените в срок за доброволно изпълнение, неудържаните или
удържаните, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към
бюджета и други държавни вземания се събират със законната лихва. С оглед на изложеното
неоснователно се явява твърдението, че вземането не е лихвоносно. По своята природа
вземанията за такси в съдебното производство представляват публични държавни вземания,
които следва да бъдат заплатени до края на календарната година, през която са възникнали.
Неплащането им в срока за доброволно изпълнение има за резултат начисляването на
законната лихва върху същите.
С оглед на изложеното по-горе съдът в настоящия си състав намира, че не
следва да се обсъжда релевираното от ответника в производството възражение, че течението
на погасителната давност е спряно с налагането на обезпечителни мерки. Същото следва да
се разгледа, ако вземанията са предявени след изтичането на предвидения петгодишен
давностен срок, при съобразяване, че по отношение на първото вземане е въведено само
възражението за погасяване на същото подари изтекла абсолютна давност.
По изложените съображения настоящият състав намира, че атакуваното
решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция съдът намира, че разноски
следва да се понесат както следва:
Въззивникът „Алексленд пропърти“ ООД следва да заплати държавна такса в
размер на
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7 от 11.01.2024 г., постановено по т. д. № 47/23 г. по описа на
Врачански окръжен съд, като законосъобразно и правилно.
ОСЪЖДА на основание чл. 694, ал. 7, изр. 2 от ТЗ "Алексленд проперти"
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Свети Влас, п.к. 8256,
ул."Стара планина" № 27 да заплати в полза на Софишйски апелативен съд сумата от
2 617.82 ( две хиляди шестотин и седемнадесет лв. и осемдесет и две ст.), представляваща
дължима държавна такса.
Решението е постановено при участието на К. В. Б., синдик на „Либра-4“
ООД (н), на основание чл. 694, ал. 4 от ТЗ.
Решението подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10