Р Е Ш Е
Н И E
№406
23.11.2017 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на
тридесет и първи октомври две хиляди и седемнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар
Жана Кметска
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
гр.дело
номер 1363 по описа за 2015 година.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод исковата претенция, подадена от К.Т., главен публичен
изпълнител при ТД на НАП- Бургас, срещу ,,Смит-текс“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.“Рожен“ №22, представлявано от А.С.Х.,
и Т.С.С. с ЕГН **********,***, за обявяване за недействителни по отношение на
Държавата сделките за покупко-продажба на недвижими имоти, сключени между
ответниците с: нот.акт №37, том І, рег.№1078, дело №30/28.04.2011 год. на
нотариус под №426 на НК, нот.акт №39, том І, рег.№1081, дело №32/28.04.2011
год. на нотариус под №426 на НК, нот.акт №40, том І, рег.№1082, дело №33/28.04.2011
год. на нотариус под №426 на НК и нот.акт №41, том І, рег.№1083, дело
№34/28.04.2011 год. на нотариус под №426 на НК, на основание чл.216 ал.1 т.6 от ДОПК, като се приеме, че сделките са сключени след връчване на заповед за
възлагане на ревизия на първия ответник, във вреда на публичния взискател, и по
които страна е свързано с длъжника лице.
От фактическа и правна страна ищецът
твърди, че със
заповед за възлагане № 1100306/ 22.02.2011г. на началник сектор „Ревизии“,
дирекция „Контрол“ при ТД на НАП- Бургас, връчена на 02.03.2011 год., е
възложено да бъде извършена ревизия на „Смит-текс” ЕООД. Твърди, че с друга
заповед от 31.05.2011 г. е бил удължен срокът за завършване на ревизията до
01.07.2011г. За извършената ревизия на дружеството е бил съставен ревизионен
акт № 1100834/ 02.08.2011г., с който са били установени данъчни задължения на
ревизираното дружество, подробно посочени в този акт, в общ размер от 88 314.49лв, от които главници:
71 622.65лв и лихви за просрочия към тях: 16 691.84лв. Ищецът твърди, че РА е
връчен на 04.08.2011г. на управителя на „Смит-текс“ ЕООД към този момент- А.С.Х..
Ревизионният акт, с който са били установени посочените в него задължения към
държавата, е влязъл в сила, а задълженията не са били погасени, включително и
към настоящият момент. Според ищеца, към 21.07.2015г. установените и изискуеми
публични вземания на „Смит текс“ ЕООД са в размер на 166 101.85лв, от които главници: 102 950.86лв и лихви: 63
150.99лв., образувани като сбор от задълженията по РА, по справки-декларации за
ДДС, за осигурителни фондове, за ДФЛ и НП, издадено от РИОКОЗ Бургас.
Твърди се, че след връчване на
заповедта за възлагане на ревизия и с цел да осуети възможността бъдещите
задължения да бъдат събрани принудително, първият ответник е разпродал общо
шест недвижими имота, на едно лице – Т.С., който е син на управителя на
„Смит-текс“ ЕООД към момента на сключване на сделките – С. С..
Според ищеца, налице са всички
предпоставки по чл.216 ал.1 т.6 от ДОПК за обявяване на сделките за
недействителни по отношение на държавата.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа претенцията, представя доказателства.
Ответниците са депозирали писмени
отговори.
Първият ответник заявява, че е висящо
производството по гр.д.№2014 год. с предмет прогласяване недействителността на
друга сделка, сключена между същите страни. Твърди, че приходният орган не е
направил усилия да събере сума чрез продажба на останалите активи на
дружеството.
Ответникът Т.С. заявява, че нормата на
чл.216 от ДОПК е специална и не може да се тълкува разширително, и със същата
са обявени за относително недействителни
не всички сделки, извършени след определена дата, а само тези, които
намаляват имуществото на длъжника и правят събирането на дълга невъзможно.
Счита, че след като ищецът е предявил и втори иск, за оспорване на всички
сделки, НАП е убедена в малката стойност от продажбата на шест имота, което
противоречи на пазарната логика и не почива на закона. Според ответника С.,
дори и да се приеме, че искът е
основателен, то предявеният размер е завишен и не съответства на фактите по
делото. Този аргумент подкрепя с данъчна оценка на имота, представляващ магазин
на ул.“Цар Калоян“ в гр.Бургас, предмет на гр.д.№1796/2014 год. по описа на
БОС, от която е видно, че след
довършителни работи и подобрения стойността ѝ е 229 923 лв. и тази
сума би била достатъчна, за да покрие всички задължения. Заявява, че
задълженията на дружеството след 05.05.2011 год. не следва да се вземат
предвид, тъй като след горната дата „Смит-текс“ ООД има нов собственик на
капитала и нов управител, като поведението на тази лица не следва да рефлектира
върху патримониума на трети добросъвестни лица. Счита за противоконституционно
оспорването на сделки и събирането на суми, чието основание за плащане е
настъпило след датата на ревизията. С оглед на това, оспорва размера на
задълженията, посочен от ищеца.
В съдебно заседание оспорването се
поддържа от процесуалния представител на втория ответник, ангажират се
доказателства.
Бургаският окръжен съд, с оглед
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните е безспорно, че на 28.04.2011
год. между двамата ответници, с четири отделни нотариални акта, са били
сключени сделки за покупко-продажба на недвижими имоти в гр.Бургас, както
следва: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.616.115.1.7, ведно с
избено помещение №8, ид.части от общите части на сградата и от правото на
строеж (нот.акт №37, том І, рег.№1078, дело №30/2011 год.) ; 260,40 кв.м.ид.ч.
от поземлен имот с идентификатор 07079.616.115, целия с площ от 374 кв.м.
(нот.акт №40, том І, рег.№1083, дело №33/2011 год.); 85,20 кв.м.ид.ч от
поземлен имот с идентификатор 07079.616.115, целият с площ от 374 кв.м., която
площ включва и е с реално ползване на обособените в имота паркомясто №1,
паркомясто №2, паркомясто №3, паркомясто №4 и паркомясто №5 (нот.акт №41, том
І, рег.№1083, дело №34/2011 год.); 192/200 кв.м.ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 07079.659.246, при реално ползване на 41 кв.м.ид.ч. като
паркомясто №1и паркомясто №2 (нот.акт №39, том І, рег.№1081, дело №32/2011
год.).
Не се спори, че преди сключването на
сделките, на 02.03.2011 год. чрез управителя на дружеството – Славчо С.,
НАП е връчила заповед за възлагане на
ревизия на „Смит-текс“ ЕООД с посочени видове задължения по периоди, с
най-ранен момент 01.01.2005 год. и краен момент 31.01.2011 год.
Представя се ревизионен акт № 1100834/02.08.2011
г., с който на дружеството са определени задължения за ДДС, корпоративен данък,
данък по чл.204 от ЗКПО, ДОД, ДОО, ДЗПО в общ размер от 71 622,65 лв. и
лихви за просрочия по тях в размер общо на 16 691,84 лв. Ревизионният акт
е бил връчен на новия управител на дружеството – А.Х. и не е обжалван.
От справка по партидата на „Смит-текс“
ООД в Търговския регистър и от представените доказателства се установява, че на
29.04.2011 год. и на 29.06.2011 год. едноличният собственик на капитала на
„Смит-текс“ ЕООД - Славчо С., е продал на А.Х. и Ахмед Алиев дружествените си
дялове, като окончателно се е освободил от участието си в дружеството чрез
продажбата на дружествени дялове на 29.06.2011 год. С вписване 20110505120221 Славчо С. е заличен
като управител и е вписана промяна в седалището и адреса на управление, а с
вписване 20110704172628 Славчо С. е заличен като съдружник.
Отменителният иск в полза на Държавата
е предявен на основание чл.216 ал.1 т.6 от ДОПК. По естеството си
този иск е вид обезпечение за кредитора, тъй като чрез него той реализира
потестативното си право определени увреждащи сделки да се считат за
недействителни, но в отношенията на страните по тях да запазят обвързващото си
действие. С решение № 69 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 534/2011 г., I
т. о.ВКС е направено сравнително-правно тълкуване на нормите на чл.135 ал.1 от ЗЗД и чл.216 от ДОПК, като е прието, че нормите на двата закона се намират в
съотношение общ съм специален, като разликата произтича от вида обществени
отношения, които се обезпечават - публични задължения, по които кредитор е
държавата, съответно общините. Прието е, че защитимия обществения интерес
налага като увреждащи да се определят и действия или сделки, извършени не само
след датата на установяване на публичното задължение, но и в един по-ранен
период - в периода след получаване на заповедта за възлагане на ревизия, ако в
резултат на ревизията се установят публични задължения.
Както се сочи от втория ответник,
уредбата на отменителния иск по ДОПК се намира в глава двадесет и пета –
„Принудително изпълнение“, раздел „Способи“. Въпреки, че не се намира
систематично в глава двадесет и четвърта „Обезпечения“, според съда
обезпечителен характер на претенцията е несъмнен, включително е дефиниран в
посочената по-горе съдебна практика на Върховния касационен съд. Обезпечителната
природа на претенцията налага извод, че в производството по чл.216 от ДОПК
общия граждански съд не може да се произнася относно съществуването на
публичното вземане, освен, ако то не е отречено със сила на пресъдено нещо -така
решение №552/15.07.2010 год. по гр.д.№171/2009 год. ІV г.о. ВКС. С решение №436/22.12.2011 год. по гр.д.№308/2011 год. на
ІІІ г.о. на ВКС и решение №
166 от 30.12.2009 г. на ВКС по т. д. №
430/2009 г., II о. ВКС се приема, че публичното вземане следва да бъде
установено с влязъл в сила административен акт (РА) или влязло в сила съдебно
решение. С оглед на така възприетите разрешения, следва извод, че с
отменителния иск по чл.216 от ДОПК се обезпечават само безспорни публични
вземания, установени с акт на приходната администрация в резултат на
ревизия или след обжалването им – с акт
на съда, но не и други публични вземания, възникнали от подадени от задълженото
лице декларации, дори и тези декларации да следват по време данъчната ревизия.
Неправилно в съдебното заседание на 31.05.2016 год. е било прието за
разглеждане възражение от втория ответник за нищожност на ревизионния акт
поради липса на реквизит. След като в производството по отменителния иск
съществуването на вземането не става част от предмета на делото, не могат да бъдат релевирани възражения, които
задълженото лице е можело да направи в производството по обжалване на
ревизионния акт, както и всякакви други правоизключващи възражения. Поради
това, доказателствата във връзка с компетентността на лицата, подписали
заповедите в ревизионното производство, са ирелевантни и не следва да се вземат
под внимание от съда.
От доказателствата по делото се
установява, че атакуваните сделки са сключени след връчване на заповедта за
възлагане на ревизия, при която с влязъл в сила поради необжалване РА са били
установени задължения в общ размер от 71 622,65 лв. и лихви за просрочия
по тях в размер общо на 16 691,84 лв.
Сделките, макар и възмездни, са
извършени във вреда на публичния взискател. Увреждане на кредитора е налице
когато длъжникът се лишава от свое имущество, имуществото му намалява или в
случаите, когато длъжникът не се обеднява, но с действието си затруднява удовлетворяването
на кредитора си. В конкретния случай активите на дружеството са били продадени, с
което кредиторът е бил поставен в невъзможност да насочи изпълнението върху
тях, а от друга страна, дори и да е
заплатена реална цена, парите са активи, с които лесно могат да бъдат укрити.
Както се установява от справка по партидата на „Смит-текс“ ООД в ТР, след 2010
година ГФО не са обявявани, поради което дори няма как да бъде установено дали
реално продажната цена на имотите е включена в активите на дружеството за 2011
година. В настоящото производство длъжникът не може да противопоставя възражение, че атакуваното действие не
уврежда кредитора, тъй като разполага с друго имущество, от което последният да
се удовлетвори. Както се приема с решение №149/12.11.2013 год. по т.д.№422/2919
го. І т.о. на ВКС, противното би означавало да се насърчи недобросъвестният
длъжник и да му се даде възможност за избор срещу кое от притежаваните
имущества да се насочи принудителното изпълнение. Според съда, дали органите по
приходите са имали възможност за налагане на обезпечителни мерки по реда на
чл.121 от ДОПК и дали такива фактически са били наложени, или възможността за
това е била пропусната, е напълно ирелевантно, доколкото предпоставките за
относителна недействителност на разпоредителните действия изчерпателно са
посочени от закона и други обстоятелства са извън предмета на спора и на
доказването.
С решение № 69 от 22.06.2012 г. на ВКС
по т. д. № 534/2011 г., I т. о. ВКС се приема, че сделката е недействителна,
ако е предприета с намерение за увреждане у длъжника. Такова намерение в случая
се установява от последователността в действията на длъжника. Пряко доказване
на това намерение няма как да бъде проведено, но е очевидно от всички събрани
доказателства, че поведението на длъжника е било насочено към освобождаване от
активи на значителна стойност след датата на връчване на заповедта, дала начало
на ревизията. Сделките са сключени около два месеца след връчването на
заповедта, а на следващия ден – 29.04.2011 год. едноличният собственик на
капитала е предприел действия да се освободи от дяловете си в дружеството и да
се заличи като управител. Доводът на втория ответник, че разпродажбата на
недвижимите имоти е предприета след многократното им предлагане на пазара и тъй
като не били нужни на новите собственици на капитала и само оскъпявали
дружествените дялове, е неотносим към фактическия състав на чл.216 ал.1 т.6 от ДОПК, а освен това съдът го счита за несъстоятелен. Както се посочи по-горе,
след 2010 год. ГФО не са обявявани, ревизионния акт дори не е обжалван, а
адреса на управление е домашен адрес на единия от съдружниците и управител – А.Х.
(обяснения на призовкаря от ЯРС), от което се налага извод, че дружеството не
развива никаква стопанска дейност и при сключването на договорите за продажба
на дружествени дялове всъщност не е преследвана цел да бъде придобит развит
бизнес за продажба на работни облекла с утвърдена клиентела. Освен това, от
показанията на св.И. се установява, че управителят Славчо С. е бил наясно с
влошеното финансово състояние на дружеството, с големите задължения за ДДС и
данък печалба. Именно той обсъждал със свидетелката намерението си да продаде
активи и да продаде фирмата. Свидетелката изнася, че продал апартаменти на
децата си и на жена си. Посочва също, че често не се съобразявал с нейните
съвети като счетоводител кои задължения са приоритетни. Според съда,
свидетелските показания напълно кореспондират на останалите доказателства,
сочещи на намерение да се разпоредят активи, за да не се насочи върху тях
принудителното изпълнение за събиране на значителни публични задължения.
Нормата на чл.216 ал.1 т.6 от ДОПК не
държи сметка дали третото лице е било недобросъвестно, т.е. дали също е
действало с намерение за се увреди държавата като кредитор; достатъчно е то да
притежава качеството на свързано лице по см.на §1 от ДР на ТЗ.
Ищецът твърди, че страните по сделките
са свързани лица, тъй като управителят и едноличен собственик на капитала към
28.04.2011 год. Славчо С. е баща на приобретателя Т.С.. Родството по права
линия между тях се установява от нот.акт №52, том V, рег.№4859, дело
№778/15.08.2007 год. (л.131 от делото) – при сключване на сделката за
покупко-продажба непълнолетният Т.С. е действал със съгласието на своя баща е
законен представител Славчо С. – управител и представляващ „Смит-текс“ ЕООД.
Нотариалния акт като официален документ се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила и задължава съда да възприеме изцяло констатацията на нотариуса
за родството. Косвено родството се установява и от справката за лице на стр.51
от делото, в която са посочени ЕГН на родителите на ответника Т.С., като ЕГН **********
принадлежи на С. М. С..
Съдебната практика последователно
приема, че когато страна по сделката е юридическо лице, качеството на
свързаност се търси у физическите лица, които са изразили волята на
юридическото лице, доколкото правно-валидната му воля се изразява именно от
физическо лице/лица. В конкретния случай „Смит-текс“ е било представлявано от
едно физическо лице – своя управител, който е бил и едноличен собственик на
капитала, и едновременно с това – баща на съдоговорителя Т.С.. Поради свързаността по см.на §1т.1 от ДР на
ТЗ, е изпълнена и третата предпоставка за уважаване на предявения иск.
В обобщения съдът намира претенцията за
основателна и доказана и като такава следва да бъде уважена, като в тежест на
ответниците се възложи следващата се държавна такса в размер на 1 080,48
лв.
Мотивиран от така изложените
съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
за относително недействителни по
отношение на Държавата, действаща чрез главен публичен изпълнител при ТП на НАП
Бургас, по претенцията против ,,Смит-текс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Ямбол, ул.“Рожен“ №22, представлявано от А.С.Х., и Т.С.С.
с ЕГН **********,***,сделките за покупко-продажба на недвижими имоти, сключени между
,,Смит-текс“ ЕООД, ЕИК ********* като продавач и Т.С.С. с ЕГН **********,***
като купувач,както следва:
1. с нотариален акт №37, том І,
рег.№1078, дело №30/2011 год. но нотариус под №426, с предмет самостоятелен обект в сграда с
идентификатор: 07079.616.115.1.7, находящ се в гр.Бургас ул.”Цар Калоян” №61 ет.3 ап.8,
който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 07079.616.115, с предназначение: жилище, с площ от 63.90 кв.м,
при съседни самостоятелни обекти- имоти с идентификатори: на същия етаж- 07079.616.115.1.9 и
07079.616.115.1.8, под обекта- 07079.616.115.1.4, над обекта-
07079.616.115.1.10, ведно с избено помещение №8 с площ от 7.15 кв.м, ведно с
6.113% кв.м ид.ч., равняващи се на 11.79 кв.м ид.ч от общите части на сградата
и 6.113% кв.м. ид.ч. от правото на строеж върху терена;
2. с нот.акт №40,
том І, рег.№1082, дело №33/2011 год. но нотариус под №426, с предмет 240.60 кв.м ид.ч от поземлен имот с идентификатор
№ 07079.616.115, с адрес гр.Бургас ул.“Цар Калоян“ №61, целият с площ от
374 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, при съседи: 07079.616.116,
07079.616.117, 07079.616.118, 07079.616.119, 07079.616.114, 07079.616.113,
07079.616.35;
3. с нот.акт №41,
том І, рег.№1083, дело №34/2011 год. но нотариус под №426, с предмет 85.20 кв.м ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор № 07079.616.115, с адрес гр.Бургас ул.“Цар Калоян“ №61,
целият с площ от 374 кв.м, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, при
съседи: 07079.616.116, 07079.616.117, 07079.616.118, 07079.616.119,
07079.616.114, 07079.616.113, 07079.616.35;
4. с нот.акт №49,
том І, рег.№1081, дело №32/2011 год. но нотариус под №426, с предмет 192/200 кв.м ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор №07079.659.246, с адрес: гр.Бургас ул.“Индустриална“ №54,
целият с площ от 200 кв.м, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, при
съседи: 07079.659.247, 07079.659.408, 07079.659.245, 07079.659.252,
07079.659.251, 07079.659.250.
ОСЪЖДА
,,Смит-текс“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.“Рожен“ №22, представлявано от А.С.Х.,
и Т.С.С. с ЕГН **********,*** да заплатят
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаски окръжен съд
държавна такса в размер на 1 080, 48 (хиляда и осемдесет 0.48) лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: