Р
Е Ш Е
Н И Е
№
...........
град
Шумен, 18.09.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Шумен, в
публичното заседание на осми септември през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря Ив.Велчева
и с участие на прокурор Д.Димитров от Окръжна прокуратура– Шумен, като разгледа
докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 163 по описа за 2020г. на Административен
съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз
основа на касационна жалба на „А.Б.Б.“ АД- ***, с
ЕИК ********* срещу Решение № 215/19.06.2020г. на Районен съд– Шумен,
постановено по НАХД № 505/2020г. по описа на съда. С атакувания съдебен акт е потвърдено
Наказателно постановление № В-0050577/16.01.2020г. на Директора на Регионална
Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към
Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на кредитната институция е
наложена „имуществена санкция” в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева на
основание чл.80 ал.1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите
/ЗКНИП/ за нарушение по чл.27 ал.2 от същия закон.
Касаторът
релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради
постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага
аргументи за незаконосъобразност на
оспореното пред районния съд наказателно постановление, което било неправилно
потвърдено от районния съд. В тази насока, касаторът обективира становището, че
процесната такса ангажимент представлява обезщетение на банката, за това, че
кредитът не е реално усвоен, а се държи на разположение на клиента. Съдът бил изложил
формални бланкетни мотиви. Не били налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на дружеството. Нямало забрана в закона за събиране на други
такси от банките, освен за допълнителни услуги. Таксата за проучване на кредитоспособност
не била свързана с усвояването на кредита, въпреки, че събирането ѝ
съвпада с този момент. Твърди се наличие на съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, във връзка с недопускане на допълнителни
доказателства, некоректни интерпретации на свидетел и неправилно тълкуване на
закона, водещи до отмяна на акта. В съдебно заседание санкционираното лице се
представлява от юрисконсулт А., която поддържа сочените отменителни основания и
ги допълва.
Ответната
страна, КЗП– Варна, представя становище, с което оспорва жалбата и претендира
разноски, а в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура счита касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна
жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните
по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК
и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество,
касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
„А.Б.Б.“
АД- ***, с ЕИК *********, извършва търговска-банкова дейност като финансова
институция, като предлага на потребителите банкови услуги, в това число и
отпускане на ипотечни кредити.
Посочената дейност дружеството осъществява в офис, находящ се на ул.“Хр.Ботев“
№ 18 в гр.Шумен. На 12.11.2019г. била извършена проверка в обекта от длъжностни
лица към РД на КЗП, звено гр.Шумен, по повод установяване на спазването на
изискванията на ЗКНИП. При проверката били изискани три броя договори за
потребителски кредит и за закупуване на имот, сключени през месец октомври и
ноември 2019г. в банковия офис, ведно с всички документи към тях. На 20.11.2019г.
били представени и приети с ППД № 0120434 три броя заверени копия на договори
за предоставяне на кредит. При проверка на представените договори и документи
към тях било установено, че в Договор за кредит за недвижим имот, обезпечен с
ипотека върху имота № 85422 от 30.09.2019г. /приложен на стр.31 по въззивното дело/, на
стойност 50 000 лева за текущи нужди и срок на договора до 30.09.2038г., кредиторът
„А.Б.Б.“ АД- ***, изисква заплащане на такса за проучване и изготвяне на
становище за отпускане на кредит в размер на 0,25% върху разрешената сума на
кредита в раздел III т.3.6.2 от договора и в в раздел I т.2.3 от договора с т.6.4 от
приложение към договора изисква такса „ангажимент“ в размер от 1% годишно върху
неусвоения размер от кредита. Резултатите от проверката били отразени в
Констативен протокол № К-2665909/12.11.2019г., с който представител на
дружеството бил поканен да се яви на 20.11.2019г. за представяне на документи. На
11.12.2019г. на дружеството бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № К-0050577 за това, че търговецът е нарушил разпоредбата на
чл.27 ал.2 от ЗКНИП, като на 30.09.2019г. в гр.Шумен при сключване на Договор
за предоставяне на кредит, обезпечен с ипотека, е изискал заплащане на такси,
които са свързани с усвояването и управлението на кредита. Актът бил съставен в
присъствие на упълномощено от дружеството лице, което го подписало, без да
изложи възражения. Впоследствие дружеството се възползвало от законното си
право и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН е депозирало писмени възражения на 16.12.2019г.,
които били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения
акт и на материалите по делото АНО издал и процесното НП № В-0050577/16.01.2020г.
на директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград,
Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което
на „А.Б.Б.“ АД, е наложена „имуществена санкция” в размер на 20 000 лева на
основание чл.80 ал.1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите
/ЗКНИП/ за нарушение по чл.27 ал.2 от същия закон.
Настоящият
съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка,
както и направените въз основа на нея правни изводи, които са изложени в
пълнота и при съобразяване с приложимия закон. Касационният състав приема, че
изводът на решаващият съд, който е направен въз основа на анализ на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, които са преценени както поотделно,
така и в тяхната съвкупност, че така определените такси по своя характер са
били изисквани за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, е
напълно законосъобразен и правилен.
Съгласно
чл.27 ал.2 от ЗКНИП, кредиторът, каквото качество притежава кредитната
институция, според §1 т.10 от закона, не може да изисква от потребителя заплащане
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Дали процесната такса попада в разпоредбата на чл.27 ал. 2 от ЗКНИП се
преценява въз основа на факта, дали същата е за действие по усвояване и
управление на кредита. В настоящия казус, таксите фигурират в раздел I т.2.3 от договора „Условия за
усвояване и ползване на кредита“ за такса за ангажимент и раздел III
т.3.6.2 от договора „Лихви
и такси“ за таксата за проучване и изготвяне на становище за отпускане на
кредит. Тази формулировка на текстовете и мястото им в договора предполага, че таксите
се дължат именно за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита
към момента на сключване на договора.
Таксата
за проучване и изготвяне на становище за отпускане на кредит в размер на 0,25%
върху разрешената сума на кредита се дължи еднократно след одобрение на
кредита, съгласно договора, като таксата се събира при неговото усвояване,
съгласно Приложение 2/стр.40 по въззивното дело/. Следователно кредитната
институция задължава с плащане на таксата само потребители, на които е отпуснат
кредит, а не всички кандидатствали за кредитно финансиране, като този извод се
подкрепя и от показанията на разпитаните служители на КЗП. Съгласно чл.13 ал.1
от глава пета от закона, задължение на кредиторът е да извършва оценка на
кредитоспособността на потребителя. Съгласно т.18 от ДР на закона, "оценка
на кредитоспособността" е оценка на възможността за изпълнение на
задълженията, произтичащи от договора за кредит. Следователно действията по
извършване на кредитна оценка са свързани с усвояването на кредита и по
отношение на същите събирането на такса от потребителите е незаконосъобразно.
По
отношение на таксата предвидена в чл.2.3 от договора и Приложение 1, за такса
за ангажимент в размер на 1% от неусвоената сума на кредита, съдът намира, че
същата е свързана с управлението на кредита, а не представлява такса за отделна
допълнителна услуга, заявена от потребителя. Този извод се налага от факта, че таксата
е посочена при условията на ползване на кредита. Отделно от това, размерът на таксата
е поставен в зависимост от размера на отпуснатия и неусвоен кредит. Съгласно
договора, кредитополучателят я дължи в случай, че не усвои сумата в
първоначално определен срок или удължен срок, като в практиката тази такса се
поема от главницата на преведения кредит. Въпреки, че действително няма данни
за заплащане на такава такса, както е посочено в касационната жалба, таксата се
изисква съобразно договора и същата се начислява върху сума от кредита. В този
смисъл правилно първоинстанционния съд е отказал назначаването на
съдебно-счетоводна експертиза, защото нарушението е формално и е осъществено с
изискването на такава такса с договора.
При
определяне на същността на договора за кредит по чл.22 от ЗКНИП, е предоставена свобода на
кредитора да предоставя допълнителни услуги, различни от отпускането на кредит,
като тази свобода е ограничена от правилото на чл.27 ал.2 от ЗКНИП, който
забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Таксите по усвояване и управление
на кредита представляват разходите на кредитора заради това, че отпуска един ипотечен
кредит, като същите са част от самата дейност по кредитиране и следва да са включени
в цената на самия кредитен продукт. Въпреки, че липсват легални понятия, при
тълкуването на закона, съдът намира, че „усвояването“ по смисъла на чл.27 ал.2
от ЗКНИП е действие по договаряне и получаване на парични средства, а по „управление“-
всички действия, свързани с изплащането на вече формирано задължениe, включително изменения на структурата
му, клаузите относно срокове, размер на вноски, лихви и др. От този вид са
договорените в процесния договор действия.
При
тези данни, направеният от въззивния съд извод за безспорната установеност на
извършено от дружеството нарушение на чл.27 ал.2 от ЗКНИП се споделя напълно и
от касационната инстанция. След като дружеството е изискало от кредитополучателя
еднократната такса за проучване и становище за отпускане на кредит и друга във
връзка със спазването на срока за усвояването му в размери на проценти от
кредита, свързани с управлението и усвояването на кредита, безспорно е осъществен
състава на нарушение по чл.27 ал.2 от ЗКНИП, поради което правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на търговеца по чл. 80 ал.1 от ЗКНИП.
Мотивиран
от изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не се
установиха наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на
РС-гр.Шумен е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на
процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да
се остави в сила.
При
този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
на ответната страна е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл.63 ал. 3 от ЗАНН в размер на 100 лв. на осн. чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим
от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Шуменският административен
съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 215/19.06.2020г. на Районен
съд– гр. Шумен, постановено по НАХД № 505/2020г. по описа на съда.
ОСЪЖДА „А.Б.Б.“ АД- ***, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на КЗП- гр.София,
юристконсултско възнаграждение в размер на 100
/сто/ лв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ:
1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 18.09.2020г.