РЕШЕНИЕ
№
град София, 10. 10. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от председателя гр. д. № 15283/2018 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 21. 03. 2016 год. на Ю.Н.Г. срещу решение от 25. 02. 2016 год. на СРС ІІ ГО 119 състав по гр. д. № 68814/2014 год. на доводи за неправилност, незаконосъобразност, необоснованост, постановяване при нарушение на материалния закон, допускане на съществени нарушения на процесуалния закон, противоречие със съдебната практика, както и задължителната такава. Излагат се съображения. Иска се отмяна на решението. Претендират се разноски.
Подадена е и частна жалба от същата страна против определение на първоинстанционния съд от 10. 08. 2018 год. с което е отхвърлено искането й по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта му за разноските. Доводите са за неправилност и незаконосъобразност. Сочат се съображения. Иска се отмяна на определението.
По частната жалба въззивният съд се е произнесъл с определение от 28. 11. 2018 год., което не подлежи на обжалване.
С определение на въззивния съд от 20. 06. 2019 год. е оставена без движение исковата молба с конкретни указания до ищеца, като са му указани и негативните при неизпълнение последици. Съобщението е върнато и приложено по делото като връчено на ищеца на 27. 06. 2019 год., като липсват данни за изпълнение. Не е поискано и удължаване на срока за изпълнението им.
В открито съдебно заседание на 09. 10. 2019 год. ищецът въззиваем не се е явил, редовно призован и не изпраща процесуален представител. Няма постъпила молба с процесуални и доказателствени искания.
Нередовната искова молба е депозирана от ищеца С.в. АД на 12. 12. 2014 год., която е оставена без движение от въззивния съд на 20. 06. 2019 год., като в указания срок ищецът не е отстранил нередовностите по исковата молба, видно от съобщението по делото и процесуалното му бездействие след това.
В качеството си на втора инстанция по същество на правния спор въззивният съд може да остави исковата молба без движение по чл. 129 ГПК, когато констатира дефекти в нея, които не са отстранени от първоинстанционния съд и да даде указания за отстраняването им. Във въззивното производство е възможно отстраняване на дефекти в исковата молба по отношение на всички реквизити на исковата молба.
При констатирана нередовност на исковата молба въззивният съд няма правомощие да обезсили първоинстанционното съдебно решение и да върне делото на първоинстанционния съд за извършване на необходимите процесуални действия за привеждане на молбата в съответствие с изискванията на процесуални закон, а следва сам да даде указания на ищеца за поправяне на молбата и ако те не бъдат изпълнение, едва тогава може да обезсили решението и да приложи последиците на чл. 129 ал. 3 вр. ал. 4 ГПК.
В този смисъл е трайната съдебна практика, като например решение № 126/18. 11.
2014 год. по т. д. № 69/2013 год. на Т. К. ІІ Т. О. на ВКС на РБ, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Съгласно задължителните указания в Тълкувателно решение № 2/02.07.2004 г. по гр. д. № 2/2004 г. на ОСГК на ВКС, когато обезсилва решението на първата инстанция поради констатирани във въззивното производство нередовности на исковата молба, които не са отстранени по реда на чл. 100 ГПК (отм.), съответно чл. 129 ГПК, въззивният съд се произнася с решение.
Правомощията на въззивния съд при констатирана във въззивното производство нередовност на исковата молба са изяснени с Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 4. Според задължителните указания в решението, в качеството си на втора инстанция по съществото на правния спор въззивният съд също може да остави исковата молба без движение, съгласно чл. 100 ГПК (отм.), аналогичен на чл. 129 ГПК от 2007 г., когато констатира дефекти в нея, които не са отстранени от първоинстанционния съд, и да даде на ищеца указания за отстраняването им. Отстраняването на дефекти в исковата молба във въззивното производство е възможно по отношение на всички реквизити на молбата при съобразяване на тази особеност, че поправянето на нередовната искова молба не трябва да води до недопустимо изменение на иска или до предявяване на нов иск пред втората инстанция в нарушение на чл. 116 и чл. 117 ГПК (отм.), съответно чл. 214 и чл. 228 ГПК. В тълкувателното решение е указано изрично, че при констатирана нередовност на исковата молба въззивният съд няма правомощие да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за извършване на необходимите процесуални действия за привеждане на молбата в съответствие с изискванията на процесуалния закон, а следва сам да даде указания на ищеца за поправяне на молбата и ако те не бъдат изпълнени, едва тогава може да обезсили решението и да приложи последиците на чл. 100, ал. 2 във вр. с, ал. 3 ГПК (отм.), съответно на чл. 129, ал. 3 във вр. с, ал. 4 ГПК. С Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. - т. 5, Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС се е произнесло, че постановките в т. 4 от Тълкувателно решение №
1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС продължават да са актуални и при действието на ГПК от 2007 г. с изключение на хипотезата на нередовност на исковата молба поради противоречие между обстоятелствена част, в която са изложени твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитум, насочен срещу друго лице.
За да обезсили първоинстанционното решение, въззивната съдебна инстанция приема, че решението е постановено при нередовна искова молба, обуславяща недопустимост на разгледаните с него искове. Въззивният съд има правомощия да предприеме необходимите за целта процесуални действия по чл. 129, ал. 3 във вр. с ал. 4 ГПК. Следва обезсилване на първоинстанционното решение по съображения за нередовност на исковата молба, при провеждане на производство по чл. 129, ал. 2 ГПК.
Предвид изхода на спора на въззивника ответник следват се разноски своевременно поискани и в сторения размер, а именно 55.27 лева за държавна такса по въззивната жалба.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № ІІ-119-135/25. 02. 2016 год. по гр. д. № 68814/2014 год. на СРС ІІ ГО 119 състав и ВРЪЩА искова молба заедно с приложенията.
ОСЪЖДА С.в. АД ЕИК ******** да заплати на Ю.Н.Г. ЕГН ********** сумата 55.27 лева за държавна такса по въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.