Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер Година 2019 Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен
съд първи състав
На четвърти април Година две хиляди и деветнадесета
В публичното
съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Христо
Минев
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 1172 по описа за две хиляди и деветнадесета година.
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ НП №03-009359/28.03.2018г. на Директор на Дирекция
“Инспекция по труда”- гр.Варна, с което
на „Х.Б.” АД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 5000.00лева, на осн.чл.416 ал.5, вр. чл.414 ал.3 от КТ.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е с правно
основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на управител на
санкционираното дружество против наказателно постановление
№03-009359/28.03.2018г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”-
гр.Варна, с което за нарушение на чл.62
ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ, на търговеца е наложено административно
наказание, имуществена санкция в размер на 5000.00лева, на осн. чл.416 ал.5 вр.
чл.414 ал.3 от КТ.
В
жалбата се твърди за незаконосъобразност и неправилност на наказателното
постановление. Оспорва се извършване на нарушението за което е санкционирано
дружеството. Формулира се искане за
отмяна на наказателното постановление.
В с.з. представител на въззивника
–адв.Игнатов от АК Варна се явява. Счита, че са нарушени чл.42 и чл.57 от ЗАНН,
досежно съдържанието на АУАН и НП. Оспорва нарушението и прави искане за отмяна
на НП, а алтернативно иска и намаляване размерът на санкцията до предвидения
минимум от закона.
Представител на въззиваемата страна
излага доводи за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди НП като
правилно и законосъобразно.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното:
На въззивното дружество е издадено НП,
за това, че в качеството му на работодател, е допуснал до работа лицето Б. Б. В.
с ЕГН ********** да престира труд изпълнявайки
трудови функциина длъжност „брокер недвижими имоти“ при определено работно
време от 09.00 до 18.00часа, с определено работно място - обекта на контрол – офис за недвижими имоти
в гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“ №81 ет.8 офис 23, стопанисван от „Х.Б.“ АД и
договорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писменна
форма между страните по трудовото правоотношение.
Прието е за установено от АНО, че
нарушението е извършено на 01.03.2018г. на описаното по-горе място. Деянието е
квалифицирано като нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.
В хода на адсминистративното
прозиводство е представен Договор за проверка на квалификацията и обучение с
лице, което не работи сключен на 26.02.2018г., между процесното
дружество и Б. Б. В.. В същия са описани задълженията на В. като обучаващ се,
като е предвиден краен срок на провежданото обучение, 26.05.2018г., т.е. три
месеца след подписването на договора за обучение.
По делото е приложено и копие на
Декларация, попълнена от Бл.В., в която е отбелязано, че В. не получава трудово
възнаграждение, не е получавал трудово възнаграждение и такова не е уговаряно,
тъй като е в период на обучение, което се провежда в работното време на офиса
от 09.00 до 18.00часа, като има обедна почивка от 12.00 до 13.00часа. В. е
посочил, че няма сключен трудов или граждански договор с въззивното дружество,
но е посочил, че е в период на обучение от понеделник. Декларацията е съставена
на 01.03.2018г.
Съдът след като направи справка
установи, че 01.03.2018г. е било четвъртък, работен ден, а предхождащия
понеделник е бил 26.02.2018г. Следва да се отбележи, че декларираните данни от В.
изцяло кореспондират със събраните в хода на проверката доказателства и
по-конкретно с датата на сключване на договора за обучение.
На 20.03.2018г. е съставен АУАН
№03-009359, в който е прието за осъществено от страна на въззивното дружество,
описаното по-горе нарушение, изразяващо се в допускане до работа на лице с
което не е сключен трудов договор.
От показанията на разпитаната в хода
на с.з. свидетелка М. се установява, че при проверката в офиса на дружеството
тя е установила, че В. е бил в офиса и е извършвал някакви функции на бюро,
поради което и тя е приела, че работи за дружеството. Съдът кредитира обективно
възприетите и възпроизведени от М. факти, но не споделя заключението, че В. е
извършвал работа за дружеството. За съдът е ясно, че обучението на лице за
брокер на недвижими имоти се извършва най често на бюро, използва се телефон,
компютър и определени за това програми. За да се запознае с работата и да усвои
същата е нормално обучаващия се да извършва някаква дейност по работа с
документи и това принципно следва да е в работното време на офиса.
Съдът не споделя заключението на
актосъставителя, че въззивното
дружество е допуснало нарушението за което е санкционирано. Бланката на
попълнената от В. Декларация е типова и се предоставя за попълване от проверяващите
– факт, който не се спори, поради което и съдът намира, че В. не е имал умисъла
да декларира, че работи в „Х.Б.“ АД на длъжност „Брокер на недвижими имоти“, а
е имал предвид, че е в период на обучение, както сам е описал по-долу, поради
което и няма трудов договор и уговорено възнаграждение за времето на
обучението. Следва да се отболожи, че в договора за обучение е предвидено и
заплащане от страна на обучавания ако не покрие изискванията на дружеството,
кщоето го обучава или не започне работа след обучението.
В конкретния случай съдът намира, че
липсват данни за извършено нарушение от страна на въззивното дружество, а още
по-малко има доказателства за това, че В. е бил допуснат до работа в
дружеството преди да е бил сключен трудов договор с него. Безспорно е
установено, че В. е бил в проверявания офис на дружеството, но няма никакви
доказателства, че той е престирал труд за дружеството, дори напротив, доказано
е че В. е бил период на обучение, което се е провеждало в офиса, по описания по
горе начин.
Съдът споделя становището на
адв.Игнатов, че не е осъществен състав на административното нарушение, за което
е санкционирано дружеството.
Предвид изложеното и съдът намира, че
на следва да обсъжда размерът на санкцията наложена на въззивника, въпреки, че
намира същата за силно завишена.
Съдът не намира, за нужно да обсъжда и основанието или липсата на такова за
приложението на чл.28 от ЗАНН, доколкото намира, че липсва състав на извършено
административно нарушение.
Водим от горното, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: