Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 23.12.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8-ми състав, в открито заседание на деветнадесети ноември,
през две хиляди и петнадесета година, в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Б.Ш.,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 3189 по описа на състава за 2013г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е претенция с правно
основание чл. 2б от ЗОДОВ.
Ищцата И.И.З. поддържа твърдение,
че в лично качество претърпяла
неимуществени вреди, за които твърди да са настъпили поради нарушаване на правото
на разглеждане и решаване на съдебен спор в разумен срок. В исковата молба и в допълнително уточнение
(вх. № 38176/01.04.2013г.) ищцата заявява, че в качеството си на наследник по
закон на Т. Д. К. /З./ и неин процесуален приемник - лично встъпила като страна
по съдебен спор с ответника Министерство на здравеопазването. Правният спор,
който бил иницииран първоначално от Т. К. бил квалифициран като такъв с правно
основание чл. 1 от ЗОДОВ и бил предмет на образуваното административно дело №
5117/2009г. по описа на ІІ - 30 състав при АССГ. Споменатото дело приключило с
Решение от 09.04.2010г. В последствие, същото решение
било обжалвано от ответника пред ВАС на РБ, където било образувано административно
дело № 8338/10г. по описа на ІІ отделение на Върховния А.С. /ВАС на РБ/. Пред
ВАС на РБ делото било насрочено за разглеждане на 16.12.2010г. и в резултат от
това било постановено Решение № 1658 от 03.02.2011г. по административно дело №
8338/2010г. по описа на ІІІ отделение на ВАС на РБ с което решението на АССГ било отменено, а делото - върнато
за ново разглеждане „с трудно разбираеми
отменителни указания” (според твърденията на ищцата). При новото разглеждане на същия спор от АССГ,
било образувано административно дело под нов номер, а именно № 1165/2011г. по описа на ІІ-22 съдебен състав.
Според ищцата, извършените при повторното разглеждане на делото процесуални
действия на ІІ-22 съдебен състав от АССГ били необосновано забавени, а за това способствали
две независими причини: От една страна забавянето било предизвикано от „трудно разбираемите отменителни указания”
дадени от ВАС на РБ, а от друга - от субективните
действия на съдията на ІІ-22 съдебен състав, които довели до забавянето. В хода на делото, първоначалната ищца
Т. К. починала и с Определение от 24.02.2012г., на нейно място, като страна в
процеса е била конституирана ищцата в настоящото производство И.И.З.. На
06.04.2012г. бил даден ход на устните състезания (при повторното разглеждане на
делото) пред АССГ и съдът обявил че ще се произнесе с решение, но чак до
08.11.2012г. съдебно решение не било обявено. На 08.11.2012г. до
ВАС на РБ, според ищцата била подадена молба за определяне на срок при бавност,
с цел постановяване на съдебен акт. С оглед на изложените фактически твърдения,
ищцата поддържа становище, че движението на делото било забавено т.е.
продължило необосновано дълго, а продължителността му била обусловена
единствено поради субективни процесуални пропуски на съдебните състави т.е. на длъжностни
лица на съда, доколкото развитието на самият процес през цялото време бил
определен от упражняването на
правомощията на съда. При това, не били налице никакви обективни причини които
да оправдаят допуснатото от двете съдилища забавяне – нито внезапни инциденти,
нито значителна натовареност, нито фактическа или правна сложност на предмета
на съдебния спор. Изложените обстоятелства се отразили изключително негативно
на ищцата, тъй като тя претърпяла душевни болки и страдания, в следствие на
смъртта на Т. Д. К. /З./, а това събитие пък било способствано от бавното
правораздаване на двете привлечени като ответници съдилища АССГ и ВАС на РБ. Докато
очаквала завършването на процеса, ищцата изпитала чувство на тревога, изпаднала
в депресия, загубила вяра в правосъдната система, отнасяла се грубо и нервно
към познаните си, към процесуалните си представители, заради голямото
психическо напрежение от очакването. При изложените фактически обстоятелства,
ищцата претендира за осъждане на ответниците да й заплатят солидарно обезщетение
за споменатите по- горе неимуществени вреди, в общ размер на сумата от 30 000
лева, заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от
постъпването на исковата молба в съда, до окончателното изпълнение на
задължението. С оглед очакванията на ищцата за благоприятен изход от процеса, тя
претендира за осъждане на ответниците, да и заплатят солидарно и направените
съдебни разноски.
Ответникът Върховен А.С. на РБ /ВАС
на РБ/ оспорва предявената срещу него
претенция за изплащане на обезщетение.Чрез процесуалния си представител, този
ответник поддържа становище за неоснователност на предявените претенции, като
отрича развитието на процеса да се е осъществило необосновано бавно. Твърди, че
процесуалните действия пред него са се развИ.ли в рамките на разумните
законоустановени инструктивни срокове,
като се отчитат факторите: обективна натовареност на съда с разглеждането и
решаването на множество съдебни споров със значителен обществен интерес. Сочи,
че е разгледал спора в едно заседание, а претовареността на съда не може да се
приеме за нарушение на чл. 6, ал.1 от ЕКПЧОС, в случаи като процесния, при
който съдът е положил необходимото старание и не е допуснал неоправдано
проточване и отлагане на делото. При условията на евентуалност, този ответник оспорва предявения иск и по размер, като
поддържа становище за прекомерност на претендираното обезщетение за вреди, при
липсата на изрично установена пряка причинно- следствена връзка между
релевирания от ищцата вредоносен резултат и посочения в претенцията размер на
обезщетението. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на възнаграждение за
процесуално представителство.
Ответникът А.С.- С.Г. /АССГ/ оспорва
преди всичко процесуалната допустимост на производството по предявената
претенция, като поддържа становище, че по смисъла на Тълкувателно решение № 5 от 15.06.2015г. постановено по тълкувателно дело № 5/2013г., ОСГК на ВКС, той не е надлежно процесуално
легитимиран да представлява Държавата по претенция за вреди от забавено
правосъдие, в качеството си на процесуален субституент. При условията на евентуалност -
този ответник оспорва предявения иск по основание и по размер. Поддържа
становище за неоснователност на иска, като посочва, че ищцата по дефиниция не
била надлежно материално легитимирана да търси обезщетение за вредите, които
според нейните твърдения били настъпили поради необоснованото забавяне на
делото – за периода преди конституирането й като страна т.е. преди
24.02.2012г., тъй като посредством предявения иск по чл. 2б от ЗОДОВ, тя
упражнявала свое лично материално право, а не наследено от праводателката си
право, на същото основание. От друга страна, този ответник отрича твърдението
за необосновяно забавяне на съдебния процес, доколкото поддържа твърдение, че
процесуалните действия пред АССГ са се развивали в рамките на разумните
законоустановени инструктивни срокове, като се отчитат обективните фактори:
свръхнатовареност на съда, значителна натовареност на съдебния състав и
специфики на конкретния правен спор (фактическа и правна сложност), които
следвало да бъдат преценени внимателно, именно поради значителния обществен интерес
на спора и комплекса от фактори, които трябвало да бъдат изследвани за
разрешаването му. Поддържа становището, че сам по себе си, общественият интерес
не обосновавал необходимостта от приоритетно разглеждане на това дело пред
всички останали дела, с които съдът бил сезиран в същия момент. Ответникът
оспорва предявения иск и по размер, като поддържа становище за прекомерност на
претендираното обезщетение за вреди, с оглед становището, че събраните
доказателства не установявали пряка причинно- следствена връзка между
релевирания в исковата молба редоносен резултат и претендирания размер на
обезщетението. Моли за отхвърляне на иска и в тази връзка претендира за
присъждане на възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт.
Контролиращата страна-
Прокуратура на РБ, представлявана в настоящия процес от прокурор при Софийска
градска прокуратура изразява становище за неоснователност на предявените
субективно съединени искове и поддържа искане те да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
Съдът, като прецени
доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по
делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Съдържанието на съдебните книжа, които
са включени в приобщените към настоящото дело преписки по административно дело
№ 5117/2009г. по описа на ІІ - 30 състав при АССГ; административно дело №
8338/2010г. по описа на ІІІ отделение на ВАС на РБ, административно дело №
1165/2011г. по описа на ІІ-22 съдебен състав на АССГ и административно дело №
4043/2014г. по описа на ІІІ отделение на ВАС на РБ очертават следното развитие
на правно релевантните за разрешаването на настоящия спор факти, които са се
осъществили в хода на съдебното производство, развило се пред съдебни състави
на ответниците АССГ и ВАС на РБ:
·
Административно дело № 8338/2010г. по описа на ІІІ отделение на ВАС на РБ е
започнало по претенция на Т. Д. К. срещу Министерство на здравеопазването и
предметът на делото е бил квалифициран като правен спор, с правно основание чл.
1 от ЗОДОВ;
·
Производството по административно дело № 5117/2009г. по описа на ІІ - 30
състав при АССГ е приключило на тази съдебна инстанция с Решение от
09.04.2010г.
·
Постановеното решение на АССГ било обжалвано от ответника Министерство на
здравеопазването пред ВАС на РБ, където било образувано административно дело №
8338/10г. по описа на ІІ отделение на Върховния А.С. и делото било насрочено за
разглеждане на 16.12.2010г.
·
С Решение № 1658 от 03.02.2011г. по административно дело № 8338/2010г. по
описа на ІІІ отделение на ВАС на РБ постановил отмяна на решението на АССГ и със същото решение делото
било върнато за ново разглеждане на АССГ - с указания по прилагане на
процесуалния закон – аналитична дейност на съда при анализ и преценка на
доказателствата.
·
При новото разглеждане на делото от АССГ, то било образувано като
административно дело № 1165/2011г. по
описа на ІІ-22 съдебен състав. Делото е образувано на 14.02.2011г. Първото
открито съдебно заседание е насрочено за 15.07.2011г. При разглеждане на делото
са проведени съдебни заседания на 28.10.2011г., на 16.12.2011г., на
09.03.2012г., на 06.04.2012г., с цел събиране на доказателства. На 24.02.2012г., ищцата в настоящия процес
И.И.З. е била конституирана в качеството на ищец, поради процесуално приемство,
след като съдът е установил настъпването на смъртта на първоначалния ищец Т. Д.
К.. Процесуалното представителство на ищцата е запазено.
·
В открито съдебно заседание на 06.04.2012г. АССГ, в състав – съдия Д.
Корнезова е обявил, че ще се произнесе с решение.
·
Не са налице данни за постъпване на жалба за определяне на срок при бавност
пред ВАС на РБ, по повод твърдяното оплакване на И.З., за забавяне на производството
по административно дело № 1165/2011г. по
описа на ІІ-22 съдебен състав. Този извод на настоящия съд следва да бъде приет,
след като не бе представен като доказателство достоверен документ, който да
потвърди споменатото твърдение на ищцата, а от друга страна - въз основа
съдържанието на приетото като доказателство писмо с изх. № 284/12.06.2015г.
(лист 125 от делото), което е подписано от длъжностно лице, отговарящо за
регистрите и отричащо наличие на данни за постъпването на искане с такъв
предмет. При формиране на фактическите си изводи, настоящият състав на съда
кредитира съдържанието на споменатото писмо, което не бе оспорено от страните,
като съобрази, че това съдържание не бе опровергано от другите събрани
доказателства по делото.
·
На 21.01.2014г., решаващият орган - 22 съдебен състав на АССГ е постановил
Решение № 367/21.01.2014г., по процесното административно дело № 1165/2011г. Решението е обжалвано пред ВАС на
РБ от Министерство на здравеопазването. На това основание, на 21.03.2014г. пред
ВАС на РБ е образувано административно дело № 4043/2014г. по описа на ІІІ
отделение на ВАС на РБ.
·
Административно дело № 4043/2014г. по описа на ІІІ отделение на ВАС на РБ е
било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.10.2014г. и
след извършените процесуални действия, съдът е обявил, че ще се произнесе с
решение.
·
С Решение № 14289/01.12.2014г., ВАС на РБ е разрешил повдигнатия пред него
спор по административно дело № 4043/2014г. по описа на ІІІ отделение на ВАС на
РБ. Решението е окончателно.
В дадено по реда на чл. 176 от ГПК изявление пред настоящия състав на съда, ищцата заяви, че била информирана
от майка си за съдопроизводствените действия, които били осъществявани в хода
на административно дело № 5117/2009г. по описа на ІІ - 30 състав при АССГ;
административно дело № 8338/2010г. по описа на ІІІ отделение на ВАС на РБ,
административно дело № 1165/2011г. по описа на ІІ-22 съдебен състав на АССГ. За
развитието на процеса ищцата се информирала лично, както и чрез адвокатите,
ангажирани от майка й Т. К.. След като встъпила като страна в процеса (лично)
ищцата се информирала за извършените процесуални действия лично и чрез
процесуалния си представител.
В дадените пред съда показания,
свидетелят Асен Пенков Георгиев заявява, че познавал лично ищцата И.З., както познавал
и майка й Т. К.. С К.,
свидетелят контактувал често, тъй като в определен период от време, свидетелят Георгиев
и К. развивали обществена дейност в рамките на една и съща организация с
нестопанска цел, наречена „Център за защита на правата в здравеопазването“.
Свидетелят имал впечатления, че К. приживе съзнателно не желаела да информира
подробно дъщеря си за развитието на процесното производство пред ВАС на РБ и
пред АССГ, въздържала се от подобни действия за да й спести емоционално
натоварване. След като лично встъпила като страна в процеса обаче, И.З.
започнала вече да се информира подробно за естеството на процесуалните
действия. Интересът й към отделните детайли и елементи от процесуалните
действия значително се засилил. В разговорите между нея и свидетеля, тя
изразявала много силни негативни емоции, тъй като субективно очаквала
производството да приключи по- бързо. Възмущавала се от работата на съда,
плачела и се държала гневно към всеки – към свидетеля и към адвокатите си,
когато тема на разговорите било споменатото дело. И.била недоволна от това, че
то не приключвало. Тя често питала свидетеля: какво може да се направи за по-
бързо разрешаване на спора?
При така установената
фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни
изводи:
По допустимостта на
исковете и процесуалната субституция на Държавата:
След внимателен анализ
на доводите на страните в споменатата насока, настоящият съд приема, че производството
по делото е образувано по процесуално
допустими субективно съединени искове с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ.
Съдът бе сезиран с
разрешаването на спора още преди постановяване на Тълкувателно решение № 5 от 15.06.2015г. на ОСГК на ВКС, което
без всяко съмнение има съществено значение за дейността на съдилищата, по преценка
на надлежната процесуална
субституция на Държавата, във всички съдебни производства, по претенции
основани на ЗОДОВ. Споменатото решение беше постановено непосредствено преди
постановяване на решение по спора и този специфичен факт мотивира съда – да
предостави на страните последна възможност да изразят становище по надлежната
процесуална легитимация.
Наведените от
процесуалния представител на ответника АССГ доводи, че СЪДИЛИЩЕ не би следвало
да бъде процесуално легитимирано, в качеството на субситуент на Държавата,
включително и в производствата по чл.2б от ЗОДОВ по принцип заслужава да бъдат
споделени. Тези доводи са напълно разумни и при това са мотивирани от съвсем
същите съображения, които са мотивирали решаващите изводи в съдържанието на споменатото
Тълкувателно решение № 5 от 15.06.2015г. на ОСГК на ВКС, което
пък се основава на няколко пилотни решения на ЕКЗПЧОС.
В конкретния случай обаче, тези доводи на АССГ, няма как да бъдат
възприети при разглеждане на въпроса за
процесуалната субституция на ответника по настоящото дело, поради това, че
настоящия състав на съда е пряко
обвързан от задължителните за него указания, които са били дадени именно по
настоящото дело, чрез Определение № 63/10.02.2014г. по гр.д. № 529 от 2014г.
съгласно описа на І ГО при ВКС. Действително, цитираното определение също бе
постановено още преди да бъде прието и оповестено Тълкувателното решение № 5 от 15.06.2015г. на ОСГК на ВКС, но
това обстоятелство не лишава определението на ВКС от задължителните му правни
последиции т.е. не дава възможност на настоящия съд да игнорира тези
задължителни указания, независимо от собственото си становище, именно защото са
дадени за конкретното решение.
Разглеждането на иска е
допустимо, и в съответствие с чл.8, ал.2 от ЗОДОВ, независимо, че при
предявяването му, все още не е било приключено забавеното според твърденията на
ищцата съдебно производство.
Фактът на приключването
на съдебното производство по процесните адм. дело № 5117/2009г. по описа на ІІ
- 30 състав при АССГ; адм. дело № 8338/2010г. по описа на ІІІ отделение на ВАС
на РБ, адм. дело № 1165/2011г. по описа на ІІ-22 съдебен състав на АССГ и адм.
дело № 4043/2014г. по описа на ІІІ отделение на ВАС на РБ не повлиява върху споменатата
особена отрицателна процесуалната предпоставка - доколкото логическото и
систематическо тълкуване на чл.8, ал. 2 от ЗОДОВ обосновава извод, че наличието
или липсата на тази именно процесуална предпоставка следва да се преценява към
момента на образуване на производството, а не в един по- късен момент.
Обстоятелството, че
съдебния спор, по повод на който се твърди „необосновано забавяне“ е приключил
в процеса на разглеждане на иска с правно основание чл.2б ЗОДОВ ще има
процесуално значение за преценка на доказателствата, в контекста на чл. 235, ал.3 от ГПК, но няма процесуални
последици, засягащи допустимостта на настоящото производство. Това е така,
доколкото разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ няма „обратна процесуална сила“
и предпоставката по чл.8, ал.2 от ЗОДОВ намира приложение само към момента на
предявяването на иска.
По предпоставките за основателност
на исковете:
Претенциите срещу
двамата ответници са предявени при условията на субективно пасивно съединяване,
доколкото фактическите твърдения, на които те се основават, сочат че според
ищцата било налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на две
съдилища.
Основанието, което е
релевирано от ищцата обосновава твърдението й за солидарна отговорност, но понеже
ищцата поддържа твърдение, че забавянето било предизвикано от две независими
групи факти, ангажиращи отговорността на два самостоятелни държавни
(правосъдни) органа, то за разрешаването на спора, следва да бъде извършена отделна преценка за процесуални
действия в съдебните производства, които са се осъществили пред всяко от двете посочени
в исковата молба съдилища.
Солидарността, която се
твърди да е възникнала между ВАС на РБ и АССГ поради съвместното причиняване на
вредоносния резултат от длъжностни лица при двете съдилища е въпрос на преценка
по съществото на спора, а не по допустимост на иска.Този въпрос не може да бъде
разглеждан независимо от процесуалното качество на споменатите двама ответници,
тъй като всеки от тях е процесуален субституент на делинквента (Държавата), но
те имат отделни бюджети и са независими един спрямо друг, макар и обвързани в
една система.
Ø
Понятието за „разумен срок“ при разглеждане и решаване на съдебен процес, касаещ същността на спора, с който
настоящият съд е сезиран.
Тъй като релевираното от
ищцата основание за изпращане на претендираното обезщетение има характер на
деликт, за да бъде доказана основателността на иска, ще трябва да бъдат направени
изводи за осъществяване на елементите от фактическия състав на този особен
деликт, а именно: първо - нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото
в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, второ – настъпване на релевирания с
исковата молба вредоносен резултат и трето – наличието на пряка причинно-
следствена връзка между настъпването на вредите и необоснованото забавяне.
За да бъде разрешен
повдигнатия правен спор - събраните в хода на съдебното дирене по настоящото
дело доказателствени средства, трябва да бъдат анализирани именно в тази
последователност.
Преценката за наличието
на „нарушение на правото на разглеждане
на делото в разумен срок“ е от съществено значение за преценка наличието на
първия от споменатите елементи от състава на специалния деликт по чл.2б от ЗОДОВ. По тази причина се налага принципно изясняване на съдържанието на това
понятие - посредством внимателен обобщен анализ на богатата практика на ЕСПЧ по
чл.6, ал.1 от ЕКЗПЧОС.
Постановените от ЕСПЧ
многобройни решения по този проблем, мотивират извода, че преценката за
„разумния срок“ при разглеждането на делото не предопределена само от
изтичането на определен период от време, но е обусловена и от извършване на конкретната
преценка за цяла група критерии, определящи „разумния“ характер на срока. Сред тези критерий са степен
на фактическа и правна сложност на
делото, обем и характера на дължимите
и на извършените процесуални действия от решаващия орган, процесуалните действия на страните и съда:
включително и тези, довели до отлагане на делото, преценката за необходимост от
извършване на определени процесуални действия и тяхното влияние върху приключване
на делото, общата продължителност на производството – като период между образуването
на делото и приключването му със съдебен акт по същество, обективната възможност същите действия да бъдат извършени и в по-
кратък срок, без накърняване на императивна норма от обществен порядък,
нито на процесуалните права и законни интереси на други правни субекти, които
са сезирали същия решаващ орган с други съдебни спорове. Тези изводи са
базирани на внимателен прочит на практиката на ЕСЗПЧ, обективирана в отделни
решения, част от които са цитирани и в писмените становища на страните в
настоящия процес, но според настоящия съд не трябва да бъдат изрично посочвани
в мотивите на настоящото решение, подобно на правни норми - защото не са нито
правни норми, нито източник на правото извън прецедентната правна система, а
служат като само като пример (насока).
Настоящия процес е
образуван по искове, предявени при условията на субективно пасивно съединяване,
но въпреки това, за разрешаването на спора, следва да бъде извършена отделна
преценка за своевременното извършване на процесуалните действия на всеки от
двамата ответници. Солидарността, която се твърди да е възникнала поради
съвместното причиняване на вредоносния резултат от длъжностни лица при двете
посочени в исковата молба съдилища е въпрос по съществото на спора, а не по
допустимост на иска.
При това, заслужава да
се отбележи с особено внимание, че ищцата по принцип не е надлежно материално
легитимирана да получи обезщетение за вредите, които евентуално са или биха
могли да настъпят, в следствие нарушение на правото на разглеждане на делото в
разумен срок – за период, който
предшества собственото й конституиране като страна в процеса. Това е така,
доколкото искът е предявен на лично
основание от И.З., а не при
условията на процесуално приемство (т.е. на наследяване на спорно
материално право в процеса от Т. К.) - в тази връзка е и изричното уточнение,
съдържащо се в молбата с вх. № 38176/01.04.2013г., която бе подадена от ищцата
в изпълнение на указания за уточняване на предмета на претенцията.
Следователно, без значение за настоящия процес и за съдебното дирене е обстоятелството,
как във времето се е развивало делото преди лично И.З. да встъпи като страна в
процеса т.е. преди 24.02.2012г.
Ø
Оценка на изтеклите
срокове при извършване на процесуалните действия в производството пред АССГ и
пред ВАС на РБ след 24.02.2012г. и на
тяхното правно значение за настоящия спор.
Внимателният анализ на
извършените процесуални действия при разглеждането на административно дело №
8338/2010г. по описа на ІІІ отделение на ВАС на РБ не разкрИ.да е било
допуснато нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Общата продължителност на процеса,
необходимостта от извършване на процесуални действия и поведението на страните
определят срока, който е изтекъл от образуване на делото пред ВАС на РБ, до
постановяване на съдебното решение, като разумен.
Внимателният анализ на
извършените процесуални действия при разглеждането на административно дело № 1165/2011г. по описа на ІІ-22 съдебен
състав на АССГ разкрИ.известно забавяне,
което е било допуснато от 22 състав на АССГ. Това забавяне има правно значение,
доколкото може да бъде квалифицирано като нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС и съобразно трайната практика на ЕСЗПЧ.
Споменатото административно
дело № 1165/2011г. по описа на ІІ-22 съдебен състав на АССГ е било образувано на 14.02.2011г., а
първото открито съдебно заседание е насрочено пет месеца по- късно, на 15.07.2011г.
Проведени са били следните открити съдебни заседания на 28.10.2011г., на 16.12.2011г.,
на 09.03.2012г. и на 06.04.2012г., с цел събиране на необходими за решаване на
спора доказателства. Необходимостта от събиране на доказателства е била продиктувана
от задължението за спазване на указанията на Върховния А.С..
На 24.02.2012г., ищцата в
настоящия процес И.З. е била конституирана в качеството на ищец, а именно (и
едва) от този момент нататък - за И.З., като страна в процеса е възникнало
правното очакване – да бъде постановено съдебно решение, което да сложи край на
повдигнатия правен спор. От гледна точка на нормите, определящи накърняване на
правото на разглеждане на делото в разумен срок и правото на обезщетение,
субективната тревожност и на И.З. преди 24.02.2012г. няма значение.
В последното открито съдебно
заседание на 06.04.2012г. 22 състав на АССГ е обявил че ще се произнесе с
решение, но без да посочва срок за обявяването му. Само по себе си, това
обстоятелство не поражда право на обезщетение, нито накърнява правото на
разглеждане на делото в разумен срок, ако срокът за постановяване на решението
в действителност би бил разумен. Решението е постановено на 21.01.2014г.
Липсата на съдебен акт през
периода - от 06.04.2012г. до 21.01.2014г. при несъществуваща (недоказана)
обективна пречка за постановяване на съдебно решение в рамките на два, най-
много до три месеца от деня на приключване на съдебното дирене, следва да бъде
преценено като необосновано забавяне на решаващия орган и като нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, §1 от ЕКЗПЧОС. Макар и да не е фрапантно, забавянето е осезаемо и не може да
бъде оправдано, дори при изключителната натовареност на съдебния състав на
АССГ, който го е постановил и която е служебно известна на настоящия съд, както
и обществено известна. Субективната
натовареност на съдията може да бъде е извинителна причина, дори в рамките на
шест месечен срок, който да бъде приет за разумен, в рамките на специфичните
особености на конкретната правна система и структурирането на отделните
елементи (решаващи органи) в нея. Но пък
липса на съдебен акт от 06.04.2012г. до 21.01.2014г. не може да бъде
пренебрегнато в контекста на релевираните основания по чл. 2б от ЗОДОВ и то не
поради преценката на настоящия съдебен състав, а с оглед критериите, които са
наложени от ЕСЗПЧ.
За разлика от разгледаните по-
горе действия на съдебен състав от АССГ, процесуалните действия, които е
извършил ВАС на РБ, в хода на последвалото административно дело № 4043/2014г.
по описа на ІІІ отделение на ВАС на РБ са своевременни и обосновани, от гледна
точка на процесуалните срокове и на правото на ищеца/ ищците по §6, ал.1 от
ЕКЗПЧОС. За производството по касационната жалба - при повторното разглеждане
на делото пред ВАС на РБ е насрочено открито съдебно заседание на 27.10.2014г.
и след извършените в това заседание процесуални действия, съдът е обявил, че ще
се произнесе с решение. Решение № 14289 с което ВАС на РБ се е произнесъл окончателно
по съществото на спора датира от 01.12.2014г. поради което, съдът приема, че то
е постановено в рамките на разумен срок. Този съд не е бил длъжен да осигури
непозволено от процесуалния закон предимство на процесното производство пред
всички други, особено като се отчита, че това е последна съдебна инстанция по
административни дела, всяко от които има значителна обществена значимост и за
разглеждането му се дължи особено внимание.
В заключение на изложените по-
горе изводи, относно оценката на сроковете на разглеждане на процесното
административно дело от състави при АССГ и ВАС на РБ, настоящия състав на съда
намира, че очевидно не са налице предпоставките
за ангажиране на отговорността на ВАС на
РБ - в хипотезата на чл.2б от ЗОДОВ. Приложено е в максималната възможна
степен концентрационното начало в процеса, особено като се отчита и значителната
натовареност. Обаче изтеклият значителен период от време - между датата на
приключване на съдебното дирене в административно дело № 1165/2011г. по описа на ІІ-22 съдебен
състав на АССГ - на 06.04.2012г. и
датата на постановяване на решението по същото дело - на 21.01.2014г. ще трябва да бъде оценен като необосновано продължителен.
Този срок е далеч извън рамките на предвидените от процесуалния закон
инструктивни срокове и не може да бъде приет за разумен - въпреки фактическата
и правна сложност на спора, която не може да бъде отречена, въпреки данните за обективна
свръхнатовареност на решаващия орган с разрешаването на други спорове, въпреки
намерението на съдията да постанови законосъобразен и обоснован съдебен акт,
съобразно дадените му указания от ВАС на РБ. Няма съмнение, че срокът за
постановяване на съдебното решение е неприемливо дълъг.
По време на периода на
необоснованото бездействие от 06.04.2012г. до 21.01.2014г., ищцата И.И.З. вече е била конституирана в процеса,
в качеството на ищец по административно дело № 1165/2011г. по описа на ІІ-22
съдебен състав на АССГ, а от момента на
конституирането, за нея е възникнало правното очакване да бъде постановено
съдебно решение, което да сложи край на процеса и на повдигнатия правен спор.
Ø Преценка на основание за солидарна отговорност
Необоснованото забавяне при
постановяване на решението мотивира извода, че е налице първата от предвидените
в чл. 2б от ЗОДОВ предпоставки - за възникване на основание за реализиране на
деликтна отговорност за нарушаване на правото на разглеждане на делото в
разумен срок.
Не е налице обаче, основание за
реализиране на солидарна отговорност между двамата ответници, при условията на
деликт по чл.2б от ЗОДОВ, тъй като ответниците не са необходими другари, а както
вече бе споменато, съдебните състави на ВАС при РБ не са нарушили правото на
разглеждане на делото в разумен срок. По тази причина не би могло да бъде
налице посоченото в исковата молба съпричиняване на евентуален вредоносен
резултат от длъжностни лица при посочените в исковата молба двама ответници,
което на свой ред е предпоставка за възникване на солидарност помежду им и
спрямо ищцата.
Ø По обема
и характера на претърпените неимуществени вреди;
При внимателно обсъждане на събраните
доказателства, съдът намира, че доказано претърпените от ищеца неимуществени
вреди са значително по- малки по вид и обем, в сравнение с твърдените в обстоятелствената
част на исковата молба.
Показанията на разпитания свидетел сочат, че
ищцата е реагирала много емоционално на всички процесуални действия, независимо
дали те са основание за реализиране на отговорност по чл.2б от ЗОДОВ. При това,
свидетелят обоснова впечатлението си, че негативните чувства и емоции са били
предпоставени от една страна от убеждението на ищцата И.З., че загубата на
майка й е била обусловена и причинена от „забавеното правосъдие“.
Споменатата причинно- следствена връзка обаче не
трябва да бъде изследвана, понеже точно този факт не е относим към конкретно
посоченото в исковата молба основание за реализиране на деликтната отговорност
на Държавата (чрез нейните органи). Няма съмнение, че ищцата е изпитала
значителни емоционални страдания поради загубата на майка си, но понеже
претенциите са предявени на основание чл.2б от ЗОДОВ и то на собствено (лично)
основание от И.З. - правно значение за
оценка на вредоносния резултат имат само онези субективни преживявания на
ищцата, които произтичат от притесненията и безпокойството, изпитани в
следствие на обоснованото правно очакване за своевременност при реализиране на
функцията на Държавата в сферата на правосъдието.
Във всеки случай, при който спорът не е бил
разрешен в разумен срок, може да се
очаква настъпването на вредоносен резултат, понеже засегнатите от спора субективни права на ищеца
- продължават да бъдат накърнени, вместо да се предостави защита/ санкция.
Обемът на вредите обаче подлежи на доказване във
всеки отделен случай, тъй като се касае до неимуществени вреди, съизмерими със
субективните преживявания на индивида. Обемът на вредите не е установен с презумпция, а
в конкретния случай, събраните доказателства (показанията на свидетеля Георгиев)
подкрепят твърдението на че ищцата изпитала
основателни притеснения и чувство за безпокойство, през периода, докато е
очаквала решението на АССГ - от 06.04.2012г. до 21.01.2014г.
Според разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обемът на
обезщетението за неимуществени вреди се преценява по справедливост.
Справедливостта не е абстрактно понятие, а следва
да бъде обосновава от отделни групи критерии – субективни (за увреденото лице)
и обективни (обществено- икономически, социални и др.). За адекватно прилагане
на принципа на справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера на дължимото обезщетение,
настоящият състав на съда отчете комплексно доказателствата за обема и
характера на вредите, социално- икономическите условия в страната вкл. размера
на минималната работна заплата към момента на настъпването на вредоносния
резултат. Именно
икономически критерий може да бъде основа на обективен социален критерии (жизнения стандарт), определящ и социалните
измерения на понятието за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Съдът приема, че обезщетението в конкретния случай следва
да се определи глобално, като се отчита:
·
сравнително неголямата продължителност на забавянето
в случая;
·
броя и характера на извършените процесуални
действия, с участието на ищцата и собственото й процесуално поведение, което не
е способствало за процесното необосновано забавяне;
·
обществената значимост на спора;
·
обема и характера на доказаните вреди;
След анализ
на установените в хода на съдебното дирене факти и съобразно посочените по-
горе критерии, съдът намира, че ищцата е легитимирана да получи от ответника
обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди, а справедливия размер на обезщетението възлиза на сумата от 1 000 лева. Тази сума изразява в най- пълна
степен справедливия размер на обезщетението, което е дължимо, за да компенсира доказаните пред настоящия съд вреди.
Както беше споменато по- горе, обемът на вредите подлежи на доказване, а
ангажираните от ищцата доказателства (показанията на св. Георгиев) не
позволяват формиране на обоснован извод за по- значителен обем на вредите. За да
достигне до този извод, съдът съобрази, че ищцата никак не бе лишена от
възможността, да докаже по- категорично твърденията си в тази насока, но не
стори това (искането за допускане на един свидетел изчерпи всички нейни
доказателствени искания в тази насока, а при това, разглеждането на делото бе
отлагано за да се осигури възможност на този свидетел да се яви пред съда).
Показанията на свидетеля – от друга страна – съдържаха много малък брой факти,
които да са относими към подлежащите на преценка (релевантни) факти, тъй като
значителна част от съобщените от него обстоятелства касаеха период преди
конституирането на ищцата като страна в производството пред АССГ и ВАС на РБ.
Ето защо,
размерът на обезщетението не следва да превишава сумата от 1 000
лева. За разликата - над посочената сума от
1 000 лева и до пълния размер на претендираното обезщетение от 30 000
лева, искът срещу АССГ следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
прекомерен.
Заедно с
присъденото обезщетение, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
и претендираната от последния законна лихва, изчислена за периода от
предявяването на иска, до деня на окончателното плащане.
По изложените
в мотивите на настоящото решение съображения, предявеният иск срещу ВАС на РБ
следва да бъде изцяло отхвърлен.
По отношение
на разноските
С
оглед изхода на спора, при условията на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът АССГ
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените съдебни разноски, съразмерно
с уважената част от иска. Представения от ищцата списък на разноските мотивира
извода, че размера на присъдената сума следва да съответства на 1/30 от
претендираните разноски и съразмерно с уважената част от иска и възлиза общо на
сумата от 67 лева.
Нито един от двамата ответници не е изпълнил
надлежно задължението си да представи списък по чл. 80 от ГПК, а при това (и
независимо от изложеното), нито единият от тях не е бил представляван от
служител, който заема длъжността „юрисконсулт“. Съдилищата, посочени като
ответници бяха представлявани от лица с юридическо образование, в качеството им
на процесуални представители „ад хок“, но без същите лица да заемат съответна
щатна длъжност на процесуални представители. Поради това и тълкувайки стриктно
разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК, настоящият състав на съда намира, че няма
основание да бъдат присъждани претендираните от АССГ и ВАС на РБ съдебни разноски,
на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Контролиращата страна - Прокуратура на РБ /чрез
СГП/ не претендира за присъждане на съдебни разноски и не следва да получи
такива.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.С. - С.Г., с адрес: гр. ******, да заплати на И. И.З. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. Н.,***,
на основание чл. 2б от ЗОДОВ – сумата от
1000 лева (хиляда лева), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в следствие на нарушение на правото на разглеждане на съдебен процес в
разумен срок, в процеса на постановяване на съдебно решение по административно дело № 1165/2011г. по описа на ІІ-22 съдебен
състав на АССГ и за периода от 06.04.2012г.
до 21.01.2014г., заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение от
1000 (хиляда) лева, изчислено за периода от предявяването на иска на 07.03.2013г.,
до деня на окончателното плащане, като отхвърля иска за присъждане на
обезщетение, в частта - за горницата
над присъдената сума и до пълния предявен
размер за 30 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ поради неоснователност предявената от И. И.З. с
ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. Н.,*** претенция с
правно основание чл. 2б от ЗОДОВ, насочена срещу
В. А.С. на РБ, с адрес гр. **************.
ОСЪЖДА А.С.- С.Г. да заплати на И. И.З., на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 от ГПК- сумата от 67 (шестдесет и седем) лева, представляваща направените
съдебни разноски в производството пред Софийски градски съд, съразмерно с
уважената част от иска.
Решението е постановено при участието на
контролираща страна - Прокуратура на Република България, с адрес: гр. ********,
чрез представител прокурор от Софийска градска прокуратура.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд София, с въззивна жалба, която може да бъде подадена
в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: