Решение по дело №1187/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8648
Дата: 17 декември 2019 г. (в сила от 17 декември 2019 г.)
Съдия: Велина Светлозарова Пейчинова
Дело: 20191100501187
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                       Р      Е     Ш   Е    Н     И     Е

 

                                     град София, 17.12.2019 година

 

      В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                      

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                         мл.с.: РОСИ МИХАЙЛОВА

 

при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №1187 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.        

С решение №419691 от 31.05.2018г., постановено по гр.дело №24420/2017г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 81-ви състав, е осъден ЗАД "ОЗК - З." АД да заплати на З. "А.Б." на основание чл.411, ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД сумата от 2256.08 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №0300/16/217/501306 и направени ликвидационни разноски в размер на 15.00 лв., ведно със законна лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба - 20.04.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 640.58 лв., представляваща направени по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - ЗАД "ОЗК - З." АД, чрез юрисконсулт С.Х., с която се обжалва изцяло решение №419691 от 31.05.2018г., постановено по гр.дело №24420/2017г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 81-ви състав, като са инвокирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт като постановен в противоречие на материалния закон. Излага се, че неправилно СРС е приел, че е налице покрит застрахователен риск по имуществена застраховка „Каско” между собственика на увреденото МПС и дружеството-ищец. Твърди се, че ищецът не е ангажирал доказателства, че сключеният договор имуществена застраховка „Каско” относно увреденото МПС е влязъл в сила към момента на настъпване на застрахователното събитие. Поддържа се още, че в хода на производството пред първата инстанция не е доказано при условията на пълно и главно доказване от ищеца причинната връзка между механизма на настъпилото ПТП и настъпилите вреди по застрахования при ищеца по имуществена застраховка „Каско” лек автомобил. В тази връзка се твърди, че не са налице предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл.411, ал.1 от КЗ. Излага се още, че присъденият с обжалваното решение размер на обезщетение за репариране на причинените на увреденото МПС вреди не е съобразен с приетата по делото САТЕ, която е изчислила средната пазарна стойност, необходима за ремонт на процесното МПС. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че следва да се уважи иска за сумата, за  която е издадена фактура за стойността на ремонта на увреденото МПС от оторизиран сервиз, без да са налице доказателства, че увреденото МПС е в гаранция. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

         Въззиваемата страна - З. "А.Б.", чрез адв.Ал.Бъчваров, депозира писмен отговор, в който изразява становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Излагат се доводи, че обжалваното решение на СРС е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на закона. Поддържа се, че правилно първоинстанционния съд е приел, че са доказани всички елементи от сложния фактически състав на нормата на чл.411, ал.1 от КЗ и са налице основания в закона за ангажиране на отговорността на ответника, а именно: наличие на валиден застрахователен договор по застраховка „Каско на МПС” към датата на настъпване на процесното ПТП между З. "А.Б." и собственика на увредения лек автомобил марка „Тойота”, модел „Ярис”, с рег.№*****; настъпило застрахователно събитие в рамките на действието на сключения застрахователен договор; вреди, причинно-следствена връзка между вреди и застрахователно събитие, изплащане на обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС” от застрахователя. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представя списък по чл.80 от ГПК.

         Предявен е от З. "А.Б." срещу ЗАД "ОЗК - З." АД иск с правно основание чл.411, ал.1 КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е подробно изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени  към релевантните за спора факти и обстоятелства.

      Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

         Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.  

         За да постанови обжалваното съдебно решение, с което е уважен изцяло предявения иск с правно основание чл.411, ал.1 КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че ищецът (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154,  ал.1 ГПК и чл.8, ал.2 ГПК) е доказал по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки, обуславящи отговорността на ответното дружество. Крайният извод на СРС за основателност на предявения иск е обоснован при правилна преценка на събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния закон. При постановяване на обжалваното решение СРС не е допуснал нарушение на процесуални и материалноправни норми, същото е законосъобразно, постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон  - КЗ и въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

Въззивният съд счита, че от приетите по делото като неоспорени от страните доказателства се установяват предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество - застраховател на основание чл.411, ал.1 КЗ. Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" е функционално обусловена от отговорността на сочения като делинквент застрахован и следователно възниква само при наличието на всички предвидени в чл.45, ал.1 ЗЗД предпоставки. В конкретния случай съдът счита, че по делото е доказано, че процесното ПТП е причинено от противоправното поведение на водача на лек автомобил марка „Рено”, модел „Клио”, с рег. №*****, който е бил застрахован по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при ответника. Механизмът на настъпилото ПТП от 16.03.2016г. се установява от протокол за ПТП №1632526 от 16.03.2016г., който се ползва с материална доказателствена сила, тъй като удостоверява възприети от длъжностното лице факти по смисъла на чл.179 ГПК, както и от прието по делото като неоспорено заключение по САТЕ, съгласно които доказателства водачът на лек автомобил марка „Рено”, модел „Клио”, с рег. №*****, е нарушил разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което е реализирал ПТП със спрелия пред него лек автомобил марка „Тойота”, модел „Ярис”, с рег.№*****, като му е причинил имуществени вреди, т.е. по делото е доказано, че настъпилото непозволено увреждане е резултат на виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „Рено”, модел „Клио”, с рег. №*****, който е бил застрахован по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при ответника. Ето защо съдът приема за неоснователни доводите на въззивника, че по делото не е доказана причинната връзка между механизма на настъпилото ПТП и настъпилите вреди по застрахования при ищеца по имуществена застраховка „Каско” лек автомобил.

На следващо място въззивният съд счита, че по делото са доказани останалите предпоставки на чл.411, ал.1 КЗ за суброгация на ищеца - З. "А.Б.", в правата на водача на увреденото МПС, което е било застраховано при него по застраховка "Каско" - срещу ответника - ЗАД "ОЗК - З." АД, като застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", покриваща отговорността на причинителя на вредите - водача на лек автомобил марка „Рено”, модел „Клио”, с рег. №*****, който е виновен за настъпването ПТП, станало на 16.03.2016г. в гр.София, като следва да се отчете факта, че тези предпоставки са признати извънсъдебно от ответника с факта на извършеното от него частично плащане, покриващо част от претендираната от ищеца сума. В тази връзка неоснователни са всички наведени във въззивната жалба доводи за липсата на доказателства, че не  е налице покрит застрахователен риск по имуществена застраховка „Каско” между собственика на увреденото МПС и дружеството-ищец, както и за липсата на доказателства, че сключеният договор имуществена застраховка „Каско” относно увреденото МПС е влязъл в сила към момента на настъпване на застрахователното събитие.

Досежно размера на следващото се обезщетение за вредите върху увредения лек автомобил марка „Тойота”, модел „Ярис”, с рег.№*****, в резултат на настъпило ПТП на 16.03.2016г. в гр.София, настоящият състав намира, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи по пазарни цени на официалния сервиз, съгласно приложена по делото фактура с оглед факта, че от прието като неоспорено по делото писмо с изх.№054/13.04.2018г., изходящо от „Тойота Балканс” ЕООД се установява, че увреденият автомобил е бил обект на удължена гаранция доколкото към датата на произшествието - 16.03.2016г. не са изтекли пет години, считано от датата на първата регистрация. По тези съображения неоснователен се явява поддържания от въззивника довод, че по делото няма ангажирани доказателства, че увреденото МПС е в гаранция. Следователно при определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение правилно първостепенният съд е приел, че  застрахователно обезщетение следва да се определи съгласно стойността на ремонта в оторизиран сервиз на съответната марка, включващ задължение за влагане при ремонт само на оригинални части, т. е. такива, които са от завода - производител на колата, след приспадане на доброволно платеното от ответника.  В този смисъл определение №146/2008г., постановено по т.д. №472/2008г., I Т.О. на ВКС. Предявеният иск се явява доказан и основателен за размера, за който е предявен и като такъв следва да бъде уважен.

С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение в т.ч. и в частта на разноските като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и предвид изричната претенция на въззиваемата страна за присъждане на разноски, на правно основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК следва да й се присъди сумата от 310.34 лв., представляваща направени разноски за платено адвокатско възнаграждение с начислен ДДС. Направеното от въззивника в становище от 27.11.2019г. при условията на евентуалност възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно размера на претендираното адвокатско възнаграждение от въззиваемия в случай, че надхвърля минимално определения такъв по Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав счита за неоснователно. Претендираното и изплатено от въззиваемия адвокатско възнаграждение е в минимално определен размер от 310.34 лв. /чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г./, към което възнаграждение е начислен и ДДС /на основание §2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004г./.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

                                        

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №419691 от 31.05.2018г., постановено по гр.дело №24420/2017г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 81-ви състав.

ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК - З." АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***; да заплати на З. "А.Б.", с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***; на правно основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 310.34 лв. /триста и десет лева и 34 ст./, представляваща направени разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.                 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:           

 

 

                                      ЧЛЕНОВЕ: 1./               

 

 

                                                         2./