№ 5645
гр. София, 11.11.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 16 СЪСТАВ, в публично заседание
на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иво Юр. Хинов
при участието на секретаря Анита Г. Г.
и прокурора Г. Люб. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Иво Юр. Хинов Частно наказателно
дело № 20251100206806 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
За Софийска градска прокуратура – редовно призована, се явява
прокурор Г. М..
Явява се инспектор Г., упълномощен със Заповед на Началника на
Затвора, гр. София, да го представлява в съдебни производства.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Ю. С. С. – редовно призован, доведен от
Затвора – гр. София, се явява.
Явява се адвокат М.Й. – САК, упълномощен защитник.
СЪДЪТ
ДОКЛАДВА постъпила молба от адв. Й., с която представя писмени
доказателства.
СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Инспектор Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Й.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, предвид на което
ОПРЕДЕЛИ
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ.
Ю. С. С. – ЕГН: **********.
Самоличността снета по служебна бележка и досие на осъдения.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на лишения от свобода правата, които има в
наказателния процес, включително правото му на отвод по чл. 274 от НПК и
правото му по чл. 275 от НПК.
ОСЪДЕНИЯТ С.: Разбрах правата, които имам. Отводи няма да правя.
Нямам искания.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания преди даване на ход на
съдебното следствие по реда на чл.274-275 от НПК.
Предвид изявленията на страните и липсата на искания по реда на
чл.274 и чл.275 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА се искането на осъденото лице Ю. С. за „Условно
предсрочно освобождаване“.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.
Инспектор Г.: Нямам доказателствени искания. Представям справка за
изтърпяното наказание на осъденото лице.
АДВ. Й.: Поддържам молбата за приемане. Няма да сочим други
доказателствени искания.
СЪДЪТ приема, че делото е изяснено от фактическа страна, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените материали съдържащи се в
затворническото досие на осъденото лице, както и днес представените
писмените доказателства, представени от адв. Й., както и тези, представени с
молбата за условно предсрочно освобождаване.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
2
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. Й.: Моля, да приемете като доказани доводите от молбата на
осъдения Ю. С., както и от становището на Началника на Затвора. Считам,
молбата и становището са обстойни и изчерпателни. Заедно с доказателствата
водят до един категоричен извод, че условията на чл. 70 от НК за „Условно
предсрочно освобождаване“ са изпълнени. Искам само да добавя, че считам
„Условно предсрочно освобождаване“ не за гражданска свобода в пълния
смисъл на понятието, а това е продължаване на процеса на осъдения при едни
други условия с налагане на пробационни мерки и установяване на
изпитателен срок в размер на срока на неизтърпяната част от наказанието.
Като такова „Условно предсрочно освобождаване“ е прието и в постановление
№ 7 от 1975 година на пленума на Върховния съд на Република България, а
именно като: „Начин да се осигури по-нататъшното задълбочаване на процеса
на превъзпитанието на осъдения“. Тъй като в конкретния случай в Затвора от
сега за напред, няма какво повече да се направи относно този процес на
превъзпитание на осъдения С., след като цялата администрация на Затвора
счита, че няма какви мерки повече да приложи относно него, тъй като плана
на присъдата е изпълнен. Това го казвам имайки предвид големия срок на
остатъка на наказанието му, който не е типичен за повечето случаи, но е
логичен, тъй като и наложеното наказание е много голямо в размер на 25
години и съответно срокът на фактическо изпълнение на наказанието в ареста,
затвора и затворническото общежитие на Ю. С. също е много голям. Тук
искам да цитирам и становище на институции на Европейския Съюз относно
подобни случаи и конкретно препоръка рег./2003/22 от 1976 година на
комитета на министрите към Съвета на Европа, която е приета съответно и от
България без условия с присъединяването ни към Европейския Съюз, в която
се казва: „ Критериите за „Условно предсрочно освобождаване“ следва да се
приемат по начин, който позволява „Условно предсрочно освобождаване“ на
всички лишени от свобода, които отговарят на минимално ниво гаранции, за
да придобият статут на граждани спазващи закона, като чрез института
„Условно предсрочно освобождаване“ пряко се влияе върху включването на
хора като пълноценни е обществото, превръщайки лишения от свобода
изпълнил определените критерии в гражданин със статут на спазващ закон“.
Сравнявайки практиката на наднационалните институции на Европа с
критериите прилагани в България относно „Условно предсрочно
освобождаване“ се вижда, че има някой различия, тъй като в България се
приема често, че минималното ниво критерий за поправяне не осъдения не са
достатъчни, а е необходимо: „Поведение надхвърлящо обичайно доброто“. В
случая от приложените заключения и становищата на Началника на Затвора,
на социалния инспектор, на психолога и на останалите имащи отношение
служители от администрацията, може да се направи извода, че даже това
максимално изискуемо ниво на условието е изпълнено от обвиняемия С..
3
Считам, че към случая е относима и концепцията за правата на човека, понеже
се касае за дългогодишна присъда на осъден с тежко дългогодишно заболяване
– диабет тип I и с инвалидност, описани в приложените доказателства и
становища на ТЕЛК през годините, с придружаващи други заболявания, като
тези заболявания са констатирани много преди налагането на наказанието от
25 години. Така че, в конкретния случай фактическото изтърпяване на 25
години в Затвора с тези заболявания и при това ниво на здравеопазване или по
скоро на липса на условия за да може здравеопазване в Затвора да се проведе е
равносилно на доживотна присъда според мен. Колкото и да се различават
критериите и становищата на наднационалните институции на Европейския
Съюз и на националните такива на България относно права на човека,
свободите, налагането на наказания. Напълно съгласна съм, че през годините
правата на човека са се превърнали във върховен и безусловен императив,
дори и в свръх право, като концепцията за правата на човека днес за нас
съвременните хора е толкова значима и важна, че може да се сравни дори и с
важността на религията за Средновековието. Те са и юридическия език, на
който протича юридическото общуване между националните ни юрисдикции
и над националните, Европейски съд по правата на човека и Съда на
Европейския Съюз. Като считам за резултат от това общуване и промените в
българското пенитенциарно право през 2017 година, когато след поредица
дебати бяха възприети повечето принципи на пенитенциарната политика на
Европейския Съюз, включително и текста на чл. 439а от НПК, който определя
рамките на доказване, като считам, че изискуемите от този текст
доказателства за установяване наличие на условията на чл. 70 от НК и за
продължаване на наказанието на Ю. С. при условията на „Условно предсрочно
освобождаване“ са налични в конкретния случай, безусловни и всестранни. В
националното ни право е изключително важно определящ вътрешното
убеждение на Съда затова се обръщам към Вас уважаеми г-н Председател с
молба, да потвърдите и постановите, че осъденият Ю. С., може да бъде
освободен условно предсрочно с изпитателен срок, срокът на остатъка на
наказанието му и с налагане на необходимите пробационни мерки и така той
да стане отново гражданин спазващ закона, което е огромното му желание, за
което аз като негов защитник, лично ангажирана в случая Ви моля.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, моля да oставите без
уважение молбата на осъдения Ю. С. С. за неоснователна, предвид следните
съображения:
Безспорно е налице първата визирана в закона предпоставка за „Условно
предсрочно освобождаване“, a именно да е изтърпяна повече от половината от
наложеното наказание. В настоящия случай тази предпоставка е налице, тъй
като видно от наложена 25 годишна присъда за деяние по чл. 116 и чл. 211 от
НК фактически той е изтърпял общо 16 години и 8 месеца и е налице
4
значителен остатък от 8 години и 4 месеца.
След запознаване внимателно с приложения по делото доклада намирам,
че по т. 8 касаеща оценката на ръководството досежно отношение към
правонарушението за лишения от свобода е отбелязано следното: „Частично
приемане на отговорността в посока неосъзнаване в пълнота на вредата“.
Следващата оценка, която е също не е задоволителна, досежно уменията
за мислене на лицето е отбелязано: „В определена степен не осъзнава
последствията от извършеното“. Фактически това са едни дефицити спрямо
личностното поведение на лицето, които частично са преодолени. А след
запознаване с препланирания план присъдата от 27 май тази година е
посочена и една дефицитна зона към настоящия момент, която е актуална.
Това е отношението към правонарушението и за нея е заложено
продължителност на работа една година със съответния инспектор социална
дейност и възпитателна работа. Въпреки показаните положителни резултати
от корекционната дейност, считам, че същият още не е дал безспорни
категорични доказателства за своето поправяне, предвид изключително
високата степен на обществена опасност за престъпленията, за които е осъден.
Инспектор Г.: Уважаеми г-н Председател, Началника на Затвора счита
молбата на Ю. С. за основателна и счита, че следва същата да бъде уважена.
Ю. С. С. изтърпява доста дълга присъда. Към настоящия момент е формиран
размер от 16 години и 8 месеца, във всичкото време на престоя си в Затвор –
София не е спирал да работи, изчерпателно са изброени всички работни
позиции на които той е бил назначаван. Няма никакви забележки по
отношение на трудовата му дейност, дори и при положението на изцяло
осъществената пенитенциарна система още през 2022 година с достигнатия от
него лек режим, той продължава и към настоящия момент да работи на
територията на Кремиковци - общежитието. Действително тук са налице
около 30 награди за всичкото време на престоя, едно наказание имаме, то няма
как да бъде избегнато, съдържа се в кориците на делото, но прави
впечатление, че е едно и е от 2018 година, един доста дълъг период, в който в
последствие Ю. е завършил курс - умение мислене, също курс – насърчаване
на толерантността, има известни все още недокрай завършени, попълнени в
дефицитните зони текстове, но цялостно изграденото и на база на този
остатък, който е посочен действително към настоящия момент, становището
на Началника е определено, категорично положително и за администрацията
на Затвора Ю. С. е дал категорични доказателства, че линията му на поведение
и старанието му е изцяло в положителна насока. Тоест, той дава максималното
от възможностите си. Не на последно място е посочено от инспектора, че е с
добри ресурси за ресоциализация, съхранени семейни връзки, наличие на
трудов опит, изградени навици, висше образование. Всичко това пак отново
предвид остатъка 8 години към настоящия момент, моля в случай, че
прецените и уважите неговата молба да наложите пробационни мерки в
5
максимален срок, отново с цел плавна ресоциализация в обществото и
гарантиран контрол и надзор.
АДВ. Й. /реплика/: Цитирахме тук от страна на Прокуратурата
определени извадки от докладите за Ю. С., но виждам тук имаме по делото
един доклад, който е актуалният от 09.10.2025 година. Искам да посоча, че той
е с изключително нисък риск към момента - 16 точки и че тук умения на
мислене последно от 3 точки на 2 са променени и е изписано, че лишеният от
свобода създава достатъчни по своя обем алтернативни решения и прогнозата
за личността му е, че „Условно предсрочно освобождаване“ така е правна
възможност предоставена от закона надхвърляща обичайно доброто
преизпълнение на наказанието лишаване от свобода, което аз смятам, че е в
случая при Ю. С.. При него има обичайно добро и над доброто дори
изпълнение по време на неговото наказание „Лишаване от свобода“.
Моля, още веднъж той да бъде „Условно предсрочно освобождаване“.
ПРОКУРОРЪТ /дуплика/: Риска от вреди за обществото е в средни
стойности, това също не трябва да се пренебрегва, в посока, че все още има
заложби за работа с това лице до спадането му в ниски стойности предвид
деянията, за които е осъден.
ОСЪДЕНИЯТ Ю. С. С.: Искам да добавя казаното от адвоката ми, че
осъзнах вината си за извършеното веднага и завинаги, защото ще нося тази
вина постоянно със себе си и това стана от самото начало на действията ми,
тоест поемането на отговорността, това е отразено е в една справка, която се
намира, мисля в кориците на делото от старши разследващ полицай
Панайотова, която е записала, че съдействам на разследването и не се
укривам. Признах вината си след това пред съда, не декларативно, което
наложи голямата присъда от 25 години, признах доказателствата и
обстоятелствата по делото. В затвора сме обсъждали многократно цялата
ситуация и в двата курса и в други курсове и в разговорите със социалните
инспектори.И знам, че направеното от мен е непростимо и безусловно
неприемливо от обществото ни при всички случаи, то е осъдимо, поради което
нося последствията от действията със съзнанието ми, че са заслужени.
СЪДЪТ, с оглед приключване изложенията на страните и на основание
чл. 297 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Дава последна дума на лишения от свобода.
ОСЪДЕНИЯТ Ю. С. С.: Уважаеми г-н Съдия, обръщам се към Вас с
молба за освобождаването ми условно предсрочно, заради убедеността във
6
верността на фразата, че всеки човек е нещо повече от най-лошото, което е
направил, както и съзнанието, че това ще са само едни празни думи в случая,
ако ги нямаше действията и поведението ми през последните повече от 12
години и половина в Затвора, които са отразени в доказателствата по делото.
Това са много годни през които един зрял, осъзнат човек може да се промени и
аз съм убеден, че го направих. Не моля за повече свобода, защото съм
изстрадал, а за да осмисля още повече битието си и да бъда с повече
възможности за помощ на близките ми и така да съм по-полезен дори и за
обществото и за себе си и за всички хора около мен. Напълно осъзнавам, че
постановите ли определение с положителен отговор на молбата ми,
наказанието ще продължи под друга много по-свободна форма, но и с всички
отговорности от моя страна, които ще нося за пробационните мерки, които
решите да наложите и целия изпитателен срок, за който свободата ми ще бъде
под условие.
За това моля, да постановите определение за „Условно предсрочно
освобождаване“ и Ви благодаря, че ме изсушахте.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
След проведено тайно съвещание СЪДЪТ установи следното:
Настоящото производство е образуван по искането на осъденият Ю. С.
С. за „Условно предсрочно освобождаване“ от пълно изтърпяване на
наказанието от 25 години „Лишаване от свобода“ определено след кумулация
на две други предходни осъждания по чл. 211 НК /измами/ и чл. 116 НК
/убийство/.
СЪДЪТ, следва да извърши преценка дали е фактически изтърпяно
повече от половината наложено наказание и дали осъденото лице е дало
достатъчно доказателства за поправяне и превъзпитание. Най-напред не се
спори между страните и СЪДЪТ е съгласен, че осъденото лице фактически е
изтърпял повече от половината наложено наказание. Към настоящия момент
то е изтърпяло 12 години, 7 месеца и 23 дни, което означава, че е изтърпяло
повече от дванадесет години и половина, което е половината от фактически
наложеното наказание. Следва да бъде взето предвид времето, през което
действително осъденото лице се намира в затвора, без да се отчита времето,
през което същият е работил, съобразно приспадането по чл. 41, ал. 3 от НК.
Тоест изминал е един месец и 23 дни след настъпването на срока, посочен в
нормата чл. 70 от НПК, а именно фактическото изтърпяване на половината
наказание. Самото искането е направено един месец след изтичане на този
срок.
На второ място е налице спор му страните дали е налице 2-та
предпоставка, осъденото лице да е дало убедителни доказателства за своето
поправяне и превъзпитание. Това се поддържа от защитата и от
затворническата администрация и се оспорва от Прокурора.
СЪДЪТ отбелязва, че няма никакъв личен досег с осъденото лице С.,
поради което и не би могъл да формира и свое собствено впечатление в тази
7
насока, различен от онзи, който може да се формира при прегледа на
материалите по делото. Не се спори, че осъденият е имал изключително добро
поведение по време на изтърпяване на наказанието си „Лишаване от свобода“,
получавал е множество награди и все по-благоприятно третиране относно
режима в Затвора. От 2022 година той е на лек режим. Получавал е различни
награди. Затворническата администрация ясно посочва, че поправянето и
превъзпитанието е напреднало до такава степен, че в бъдеще настаняването
му и пребиваването му в Затвора се явява ненужно.
Прокурорът акцентира на отбелязванията, направени в социалния
доклада /лист 42 от съдебното производство/, където се посочва, че осъденото
лице частично приема отговорността си и в определена степен не осъзнава
последствията от извършеното.
СЪДЪТ отбелязва, че във всички предоставени документи ясно се
посочва, че поправянето е напреднало, че осъденото лице приема
отговорността за своето деяние, има развити умения за мислене.
Съобразно становището на настоящия съдебен състав, за да бъде
постановено „Условно предсрочно освобождаване“, не необходимо да бъде
установено в сто процентова степен, че във всеки един аспект на поправянето
и превъзпитанието е напълно завършен. Важен е крайният резултат, а именно,
дали рискът от рецидив е актуален или не.
При условие, че въпреки посочените от Прокурора определени
дефицити, като краен резултат затворническата администрация се е
ангажирала с едно окончателно и несъмнено становище, че продължаването
на задържането в Затвора не е необходимо, съдът не намира основание да се
разграничи от това становище и да прецени, че за действителното поправяне и
превъзпитание на подсъдимият е необходимо той още да продължи да
изтърпява своето наказание. Както е посочено по-горе, именно
затворническата администрация има непосредствен досег до осъдения, като
нейното мнение може да бъде оспорено от съда само при наличие не ясни и
несъмнени доказателства за противното. В случая такива липсват.
Следователно съдът приема, че и двете предпоставки по чл. 70 от НК са
изпълнени.
Същевременно, съгласно чл. 70 от НК, е посочено, че когато са
изпълнени тези предпоставки, съдът може да постанови „Условно предсрочно
освобождаване“, липсва абсолютно задължение в тази насока. Тоест,
независимо, че тези предпоставки са изпълнени, все пак Законодателят е
предоставил на съда определена преценка, която е различна от тази, дали е
изтърпяно поне половината от наложеното наказание и дали поправянето и
превъзпитанието реално са настъпили. В закона не са посочени определени
критерии, въз основа на които следва да бъде извършена тази преценка.
Съдът счита, че следва да бъде взето предвид други обстоятелства,
които са различни от поправянето и превъзпитанието и изтърпяване на
наказанието. И по-конкретно обстоятелството, че само преди месец и 23 дни е
изтърпяно половината наказание, не би следвало да бъде автоматичен
аргумент за оставяне на искането без уважение, доколкото, след като
Законодателят е предвидил теоретична възможност за освобождаване след
изтърпяване на половината наказание, то би следвало да са налице определени
8
фактически обстоятелства, при които това практически да е възможно. Тоест
дългия срок за доизтърпяване - 8 години и 3 месеца, не може сам по себе си да
бъде аргумент за оставяне искането без уважение.
На следващо място СЪДЪТ посочва конкретно относно наказанието от
25 години, наложено за престъплението по чл. 166 от НК /убийство/, че са
основателни доводите на осъденото лице, че същият не се е укривал,
доколкото видно от материалите по делото той е останал на
местопрестъплението и така фактически се е предал на полицията. Същият е
сътрудничил при извършване на разследването. Адв. Й. смята, че наложеното
наказание е твърде висок размер, като СЪДЪТ посочва, че
законосъобразността на конкретния размер на това наказание е следвало да
бъде преценен в рамките на проведеното наказателно производство и не може
да бъде ревизиран от настоящия съдебен състав. Следва единствено да бъде
отчетено неговото сътрудничество.
Налице са и аргументи за оставяне на искането без уважение, свързани с
това, че Ю. С. е осъден преди това за други деяния по чл. 211 от НК, серия от
измами, като това осъждане е останало без каквито и да било последици
предвид обстоятелството, че то, след кумулирането му с наказанието 25
години „Лишаване от свобода“, фактически не е изтърпяно.
Решаващ аргумент за крайната съдебна преценка са доказателствата,
свързани с поетите ангажименти от трети лица за определено третиране на
осъденото лице след неговото евентуално освобождаване. Така се установява,
че същият ще има място, където да живее, предложена му е работа и има
човек, с когото да продължи да живее на свобода, а именно неговата
приятелка, която го подкрепя в периода на изтърпяване на наказанието
„Лишаване от свобода“.
При тези обстоятелства СЪДЪТ приема, че следва да уважи така
направеното искането. Макар и да е изтекъл съвсем малък срок след
изтърпяване на фактически половината наказание, все пак са налице особени
обстоятелства, свързани с основателно предположение, че след неговото
освобождаване осъденият ще има правомерно поведение, предвид
възможността той успешно да се ресоциализира, предвид подкрепата, която
му оказват негови близки и трети лица.
Воден от горното и на основание чл. 70, ал. 1 и ал. 6 от НК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА „Условно предсрочно освобождаване“ на осъденото
лице Ю. С. С., с ЕГН: **********, относно наказанието от 25 години
„Лишаване от свобода“ определено по НЧД № 16815 на Окръжен съд – гр.
Русе, конкретно относно остатъка от 8 години и 3 месеца /към настоящия
момент/.
ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на 8 години и 3 месеца.
ОПРЕДЕЛЯ прилагането на пробационната мярка - задължителните
9
срещи с пробационен служител с периодичност два пъти седмично в рамките
на този изпитателен срок.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от
днес пред САС.
Съдебното заседание приключи в 10:20 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
10