Решение по дело №16723/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4154
Дата: 24 юни 2018 г. (в сила от 30 март 2021 г.)
Съдия: Мария Василева Кузманова
Дело: 20151100116723
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 декември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                        Гр.София 22.06.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на осми март през две хиляди и осеммнадесета година, в състав:

 

                                                            СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА

 

               при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16723 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

               Предявеният иск е с правно основание чл. 226 ал.1 КЗ(отм.) и чл.86 ЗЗД.

               Ищецът, баща и законен представител на малолетния си син  твърди в ИМ,че в резултат настъпило ПТП детето е претърпяло болки и страдания получени от множество травматични увреждения: линейно счупване на черепа в областта на челната и теменната кост; контузия на мозъка; разкъсано-контузна рана на горна устна; разкъсано-контузна рана на дясно ухо; охлузвания на челото двустранно. В ИМ е описан механизма на реализираното ПТП  на посочените дата и място. Детето е пътувало в лекия автомобил управляван от неговата майка, която нарушавайки правилата за движение  е предизвикала удар с друго МПС в резултат на което управлявания от нея автовмобил се обърнал на лявата страна и в резултат на удара са причинени телесни повреди както на детето така и на още един пътник в същата кола. Към датата на произшествието управляваният от делинквента автомобил е застрахован по имуществената застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество. Моли ответникът да бъде осъден  да заплати сумата  25 000 лв. частичен иск от 110 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 11.02.2015г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

                В хода на делото на осн. чл. 214 ГПК съдът допусна направеното увеличение на иска  до пълния размер 110 000 лв. ведно със законната лихва и разноските  по делото.

                Ответникът  не оспорва, че е страна по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на процесния лек автомобил. Оспорва иска по размер. С отговора си заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, за който твърди, че е бил без поставен предпазен колан. Претендира разноски.

                        Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

                       Не е спорно между страните, че З. “Б.И.” АД, ЕИК *******, е застраховател по задължителната застраховка „Гражданка отговорност“, сключена за л.а. „Фиат Сейченто“ с рег. № *******.

                        От приложените доказателства: констативния протокол за ПТП-то; постановлението за прекратяване на ДП срещу Б.С.и приетата и неоспорена САТЕ и допълнителното към нея заключение, се установява, че на 11.02.2015г., около 14:00ч., в гр.Бобошево, в района на кръстовището, образувано с път KNL 2034 и ул. „Св. Иван Рилски“, детето е пътувало в лек автомобил марка „Фиат“, модел „Сейченто“, рег.№ *******, управляван от  неговата майка Б.С.. Автомобилът се движел по ул. „Иван Рилски“, когато, достигайки до кръстовището, образувано от ул. „Иван Рилски“ и път KNL 2034, Б.С.нарушила правилата за движение по пътищата, като не се съобразила с пътен знак Б-2 Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и отнела предимството на движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Киа Спортидж“, рег.№ ТЕ 717 CZ, в резултат на което последвал удар между двете МПС-та. Ударът настъпил с предната част на л.а. „Киа Спортидж“ в дясната странична част на л.а. „Фиат Сейченто“. След удара л.а. „Фиат Сейченто“ се приплъзва, ротира с посока обратна на часовниковата стрелка, след което се обръща на дясната си част и се установява в насрещната лента, на ъгъла на улицата. Вследствие на удара  и преобръщането детето изхвърча  от автомобила и пада на тротоара.  На тротоара до автомобила е намерен детски стол за автомобил. Лекият автомбил „Фиат Сейченто“ е бил снабден, както на предните, така и на задните седалки, с триточкови инерционни колани, с които може да се обезопаси и детско столче. Намереното до тротоара детско столче също е било снабдено с двураменни колани, закрепени на пет точки, чийто заключващ механизъм се намира между краката на детето. В своето основно и допълнително заключение в. л. инж. З.  е посочило, че ако детското столче е било монтиранo правилно към коланната система на задната седалка и съответно детето е било с правилно поставен предпазен колан на столчето, то то не би могло да изпадне от колата и и да се намери извън автомобила и столчето би запазило детето от травми в автомобила и травми от изпадането му от същия. Това би предпазило детето, тъй като, предвид дълбочината на деформациите, хлътванията навътре не биха достигнали до детското столче.

                         От приетаjd и неоспорена СМЕ  на д-р Г.  се установява, че в резултат на ПТП ищецът е получил черепно-мозъчна и лицева травма, изразяващи се в: контузия на главата с оглузвания на челото двустранно повече вляво, разкъсно-контузна рана на горната устна, разкъсно-контузна рана на дясното уго, линейно счупване на челната кост на черепа вляво от срединната линия, контузия на мозъка. Мекотъканните травми на лицето и главата са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето,неопасно за живота. Последиците от тези травми, болки и страдания са отшумели до 2-3 седмици след инцидентна, като от раната на устата е останал белег. Черепно-мозъчната травма със счупване на челната кост и контузия на мозъка реализират критериите на медико-биологичния признак разстройство на З.равето , временно опасно за живота. В резултат на проведеното лечение, е предотвратена пряката опасност за живота на пострадалото дете от черепно-мозъчната травма. Наблюдават се като последици от травмата  посттравматични церебрастни оплаквания, главоболие, свотобоязън, отпадналост, намалена възможност за съсредоточаване и речево разстройство. През м. ноември 2016г. е установено и едностранно звукопроводно намаление на слуха на ищеца с дясното ухо, което обаче не може по категоричен начин да бъде установено, че е в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. След постъпването в МБАЛСМ „Пирогов е проведено консервативно, медикаментозно лечение, като не е отразено да е назначено продължаване на медикаментозната териапия. Уврежданията на ищеца са получени от действието на твърди тъпи предмети, като тежката травма на детето е от удар локализиран в областта на челото му. Най-вероятно е тази травма да е настъпила от удара на главата на ищеца в терена, след изпадането му от лекия автомобил при ПТП, като е възможно мекотъканните увреждания да са причинени и при удари в интериора на автомобила след сблъсъка между двете МПС-та.

            Относно обстоятелството дали ищецът е бил с поставен предпазен колан, следва да се преценят САТЕ и допълнителното заключение към нея  и свидетелските показания на В.П..Разпитана в с.з. заявява, че ищецът е бил с постановени колани на детското столче.Предвид обстоятелството, че свидетелските показания влизат в пряко противоречие със заключението на вещото лице и с оглед обстоятелството, че свидетелят не е безпристрастен, съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта, в която е заявено, че ищецът е бил с с поставен колан на детското столче. Съдът намира, че следва да се даде вяра на съдебната автотехническа експертиза, като по делото бъде прието за установено, че детското столче не е било монтирано правилно, респ. коланите не са били закпопчани.

          Св. И.С.  – леля на ищеца установи, че е имал шевове на дясното ухо, в устата също е имало шевове, зъбите му били наранени, с кръв по венците и с пукнат череп. След инцидента детето започнало да се оплаква от главоболие, което налага родителите да му дават системно да приема „Нурофен“, има проблеми с говора, не може да формира изречения.

                   По иска по чл. 226  КЗ (отм.):

          Съгласно разпоредбата на чл. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя. За да възникне субективното право по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е необходимо да се установи, че в резултат на виновното и противоправно поведение на лице, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, са настъпили вреди, които са покрит риск по застрахователния договор.

          Съдът установи, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на лекия автомобил „Фиат Сейченто“. За деянието, дееца, вината и противоправността, съдът зачете обвързващата сила на Постановлението за прекратяване на  ДП № 118/2015г. по описа на РС–Дупница. Не е спорно между страните, че виновният за произшествието водач е застраховано лице при ответника.В резултат на виновното и противоправно поведение на същото  застраховано при ответника лице за ищеца настъпват травматични увреждания, които му причиняват болки, страдания и неудобства в ежедневието. След като поведението на застрахования водач е виновно и противоправно, а вредите към трети лица са покрит риск по застраховката, съгласно чл. 223, ал.1 КЗ (отм.), застрахователят дължи плащане на застрахователно обезщетение за причинените от застрахования водач имуществени и неимуществени вреди.

             Относно размерът на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази указанията, дадени с ППВС № 4/68г. и с ППВС № 17/63г. и отчете силата, продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при установената фактическата страна на спора; продължителността на лечебния и възстановителен период, последиците от травмата, посттравматични церебрастни оплаквания, главоболие, светобоязън, отпадналост, намалена възможност за съсредоточаване и речево разстройство както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент. Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са оказали върху начина на живот на Н.С., съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от 100 000 лв.

                       По възражението за съпричиняване:

               Според практиката на ВКС за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото при ПТП лице е от значение съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на увреждащото моторно - превозно средство, въз основа на която съдът следва да определи обективния принос на всеки от участниците в конкретното ПТП. За настъпване на травмите от процесното ПТП ищецът и неговата майка са допринесли за това. Към датата на настъпване на процесното ПТП ищецът е бил на 3 години. Ранната му възраст говори, че същият не е могъл да ръководи постъпките си, както и да формира правновалидна воля. Нарушавайки разпоредбата на чл.137б от З.вП, изразяващо се необезопасяване на детското столче, майката на ищеца не е изпълнила задължението си по чл. 125 ал.3 СК да осигурява постоянен надзор по отношение на своето своето малолетно дете. Съгласно заключенията на в.л. З., при правилно монтирано детско столче и поставени колани, същото не би изпаднало от колата при процесното ПТП. Предвид    и заключението на в.л. д-р Г.,  че уврежданията са настъпили в резултат от удара на главата на ищеца с твърда тъпа повърхност съдът намира, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, чрез неговата майка, която именно е следвало да отговаря чрез своето поведение за неговото безопасно пътуване, което определя в размер на 50 процента.

               По изложените съображения искът е доказан по основание до размера от 100 000 лева и след като вземе предвид определеният процент на съпричиняване, същият следва да бъде уважен до размер от  50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.02.2015 г. до окончателното й изплащане. За разликата над сумата от  50 000  лв. до размера от 100 000 лв., искът следва да се отхвърли.

                    По разноските.

           С оглед изхода на настоящото дело право на разноски имат и двете страни.

          Ищецът е освободен от ДТ и разноски по делото, съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК.

          Адвокат П.К. има право на адв. възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ищеца по реда на чл. 38, ал.2 ЗА в размер на 3 730  лв, от която ответникът дължи съразмерно на уважената част от исковете 1 695 лв. ( 50 000 /110 000х 3 730). Искането за начисляване ДДС върху сумата съдът счита за неоснователно.Възнаграждението не се дължи като резултат от правна сделка –облагаема доставка по см. на чл.38 ал.2 ЗА- обект на свободно договаряне между адвоката и страната, а  по силата на закона и се определя от съда  съгласно установените стандарти в Н № 1.В тази насока съобрази и с Р № 21/12.03.2018 г. по гр.д. 1459/17 г. ІІІ ГО ВКС.

           Ответникът на осн. чл. 78 ал.3 ГПК претендира  заплатено възнаграждение за процесуално представителство на адв.ГОЧЕВ в размер на 8 000 лв. и разноски за депозити и вещи лица -300 лв или общо 8 300 лв.съгласно списъка. Ищецът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от З. “Б.И.”АД адв.възнаграждение и че защитата е била осъществена от друг адвокат и от юрисконсулт.Съгласно списъка и адв. договор, сумата е заплатена на адв.ГОЧЕВ затова съдът намира искането за основателно.По отношение на размера съдът прецени, че настоящият спор е концентриран по отношение на размера на  дължимото обезщетение, а основните елементи от фактическия състав на отговорността на застрахователното дружество не са били спорни между страните,поради което счита, че възнаграждението следва да бъде намалено на минималния съгласно Н № 1/ 9. VІІ.2004 г. размер –  3 730 лв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съразмерно на отхвърлената част от иска, ищецът следва да заплати 2 035 лв..(60 000/110 000 х3 730)  за възнаграждение и разноски  - 164 лв. (60 000/110 000 х 300) за депозити за вещи лица или общо  2 199 лв.

            Ответникът следва да заплати ДТ  и разноски в полза на бюджета на СГС на осн. чл. 78 ал.3 ГПК  2 400 лв.

                     Поради изложеното съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

            ОСЪЖДА ЗД “Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.В.С., ЕГН ************, в качеството си на законен представител на Н.М.С., ЕГН ***********, на основание чл. 226 от КЗ (отм.) сумата от 50 000 лв. – застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,настъпило на 11.02. 2015г., ведно със законната лихва върху сумата от 11.02.2015г. до окончателното й изплащане  КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над сумата от 50 000 лв. до сумата от 110 000 лв

           ОСЪЖДА М.В.С., ЕГН ************, в качеството си на законен представител на Н.М.С., ЕГН ***********, да заплати на ЗД “Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от  2 199 лв – разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.

           ОСЪЖДА ЗК “Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на адв. П.  К., на основание чл. 38, ал.2 ЗА  във вр. с чл. 7 ал.2 Н № 1/9.07.2004 г. сумата от 1 695 лв. – адв. възнагр.

           ОСЪЖДА ЗК “Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Софийски градски съд, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 2 400 лв. – ДТ и разноски по делото.

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването на преписа.

 

                                         

                                   СЪДИЯ: