Р Е Ш
Е Н И Е № 14
Гр. Пловдив, 13.01.2020
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Емил
Митев
Величка Белева
с участието на секретаря Антоанета Калайджиева разгледа докладваното от
съдията Вера Иванова въззивно търговско
дело № 732
по описа за 2019 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 437,
постановено на 30.09.2019 г. по т.д. 221/2015 г. на Окръжен
съд – С.З., с
което са отхвърлени предявените от А.Т.Т., неограничено
отговорен съдружник в „А.ВА.Т.” СД (в несъстоятелност)-гр.С.З., чрез синдика Е.Н.П. против “З.ф.” АД-гр.С.З.
главен иск по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.170, предл.
предпоследно ЗЗД за обявяване за недействително учредяване на ипотека от А.Т.Т.
със съгласието на съпругата му В.С.Т. върху недвижим имот, лична собственост на
А.Т.- самостоятелен обект в сграда с идентификатор ....*****, находящ се в гр. С.З.,
ул.Г.Г.№**,
апартамент **,
с изложение „юг-изток-север", на IV етаж от жилищна сграда ЖСК р., която сграда е с
идентификатор ....*, построена с отстъпено право на строеж върху общинско дворно място
- поземлен имот с идентификатор ..., цялото с площ от 660,00 кв. м.,
съставляващо урегулиран поземлен имот - парцел ***********в кв. ** по плана на гр. С.З.,
който самостоятелен обект е с предназначение жилище, апартамент, с площ от ** кв. м., състоящ се от
две стаи, хол, кухня - дневна, баня-тоалетна, и антре, при съседни
самостоятелни обекти с идентификатори: на същия етаж: ....***, под обекта: ....**, при граници на
апартамента съгласно нотариален акт за собственост: от изток бул. „Р.", от
запад - апартамент
на Д.Д.и стълбище, от юг- двор и от север - ул. „Г. Г.", заедно с избено помещение №*, с площ от **** кв. м., при граници
на избеното помещение: от изток- бул. „Р.", от запад - мазе на В.Д., Е.Д.и
А.Д., от юг - коридор и от север ул.Г.Г.и таванско помещение №* с площ от ***** кв. м., при граници на таванското помещение:
от изток таванско помещение на Й. М., от запад - стълбище, от юг - коридор и от
север - ул. „Г. Г.", заедно с 9,19 % от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж, за обезпечаване на чужди задължения– на „Ф. “ЕООД към „З.ф.“АД,
извършено с нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека №.., том *, рег. №..., дело ../20**г. на нотариус рег. №...на
НК, вписан в СВС.З. с вх. рег. №....от **********г., акт **, том ***, поради неизвестност
относно обезпеченото вземане, както и евентуалния иск по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД,
вр. чл.170, предл. последно ЗЗД за обявяване за недействително учредяването на
ипотека от А.Т.Т., със съгласието съпругата му В.С.Т., върху същия имот,
извършено с нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека №.., том *, рег. №..., дело ../****г. на нотариус рег. №...на
НК, вписан в СВ С.З. с вх. рег. №....от **********г., акт **, том ***, поради неизвестност
относно размера на сумата, за която е учредена ипотеката, оставено е без уважение възражението
на А.Т.Т. чрез синдика Е.П., за прекомерност на платения от „З.Ф.“АД адвокатски хонорар, осъден е А.Т.Т.,
неограничено отговорен съдружник в „А.ВА.Т.” СД (в несъстоятелност)-гр.С.З.
да заплати на “З.ф.” АД-гр.С.З., разноските по делото от 2160 лв с ДДС за адвокатски
хонорар.
Жалбоподателят А.Т.Т. като неограничено отговорен
съдружник в СД“А.ВА.Т.“ (в несъстоятелност)-гр.С.З. чрез синдика в производството
по несъстоятелността на дружеството, едновременно с откриването на което
съгласно чл. 610 от ТЗ се смята за открито и производството по несъстоятелност
за неограничено отговорния му съдружник А.Т.Т., Е.Н.П. моли решението да бъде
отменено като незаконосъобразно по съображения, изложени в жалбата от 18.10.2019
г., и да бъде постановено от въззивния съд решение, с което да бъде уважен
предявеният от него иск. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява
с искова молба от 16.07.2015 г. иск с правно основание чл. 26,ал.1,пр.1 във вр. с чл. 170, предл.
предпоследно от ЗЗД за обявяване за недействително учредяването на ипотека от А.Т.Т.
(със съгласието на съпругата му В.С.Т.) върху недвижим имот в гр. С.З.,
съответно описан, лична собственост на А.Т., извършено за обезпечаване на чужди
задължения – на „Ф.“ЕООД към „З.ф.“АД- с нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № ../**********г., том *, рег. № ..., нот.д. № ../*** г. на
нотариус Т.К. поради неизвестност относно обезпеченото вземане, както и
евентуално съединен иск с правно основание чл. чл. 26, ал. 1, предл.1 във вр. с
чл. 170,предл. последно от ЗЗД за обявяване за недействително учредяването на
ипотека от А.Т.Т. (със съгласието на съпругата му В.С.Т.) върху същия имот,
посочен по-горе, извършено с посочения по-горе нотариален акт, поради
неизвестност относно размера на сумата, за която е учредена ипотеката. Не
ангажира събиране на нови доказателства във въззивното производство. Претендира
за присъждане на разноски. Претендира при евентуално присъждане на разноски в
полза на ответника да бъде разгледано възражение срещу размера на разноските за
адвокатска защита и да бъдат присъдени разноски само до размера, който
съответства на материалния интерес, който може да бъде установен по делото, в
размер на не повече от 25 000 лв.
Ответникът по жалбата „З.ф.“АД-гр.С.З. моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Като ответник в производството
пред окръжния съд оспорва предявените искове като неоснователни. Не заявява
искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство. Претендира
за присъждане на разноски в пълен размер.
П.апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение
съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и
исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:
Безспорно е между страните, видно е и от представеното с
исковата молба копие от решение № 263/23.06.2014 г. по т.д.74/2014 г. на ОС-С.З.,
че с това съдебно решение е обявена неплатежоспособността на СД“А.ВА.Т.“-гр.С.З.
с начална дата 31.12.2011 г., открито е производство по несъстоятелност за СД,
наложени са запор и възбрана върху имуществото на дружеството, прекратена е
дейността на предприятието на длъжника, обявено е дружеството в несъстоятелност
и е спряно производството по несъстоятелността. Безспорно е, видно е от
представеното също с исковата молба копие от решение № 210/9.06.2015 г. по т.д.
74/2014 г. на ОС-С.З., че с това съдебно решение е допълнено решението №
263/3.06.2014 г., като са обявени в несъстоятелност неограничено отговорните
съдружници в СД“А.ВА.Т.“ В.С.Т. и А.Т.Т., наложен е запор върху цялото движимо
имущество и вземанията на неограничено отговорните съдружници в СД В.С.Т. и А.Т.Т.,
наложена е обща възбрана върху недвижимите имоти на неограничено отговорните
съдружници в СД“А.ВА.Т.“-гр.С.З. В.С.Т. и А.Т.Т.. Безспорно е още, че с
определение № 770/4.06.2015 г. по т.д. 74/2014 г. на ОС-С.З. за постоянен
синдик на дружеството е назначена Е.Н.П.. Съгласно разпоредбата на чл. 610 от ТЗ едновременно с откриването на производството по несъстоятелност за
търговското дружество се смята за открито и производството по несъстоятелност
за неограничено отговорния му съдружник. В случая производството по
несъстоятелност за събирателното дружество „А.ВА.Т.“СД-гр.С.З. е открито с
решението на ОС-С.З. № 263/3.06.2014 г. и дружеството е обявено в
несъстоятелност, а с решение № 210/9.06.2015 г. на съда по несъстоятелността
изрично е допълнено първото решение, като са обявени в несъстоятелност и
неограничено отговорните съдружници в събирателното дружество А.Т.Т. и В.С.Т..
Безспорно е, видно е от представения в копие с исковата молба нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № ../**********г., том *, рег. № ..., н.д. ../****
г. на нотариус Т.К., че за обезпечаване на вземане на „З.ф.“АД от „Ф.“ЕООД А.Т.Т.
със съгласието на съпругата си В.Т. учредява в полза на „З.ф.“АД ипотека върху
собствен негов имот-апартамент в гр. С.З., съответно описан. С исковата молба,
уточнена с молба от 2.07.2018 г., Е.П., синдик в производството по
несъстоятелността на „А.ВА.Т.“СД (в несъстоятелност)-гр.С.З. и на неограничено
отговорните съдружници в него А.Т. и В.Т., от името на представлявания от нея несъстоятелен
неограничено отговорен съдружник А.Т. предявява съгласно чл. 658,ал.1,т.7 от ТЗ
против ответника „З.ф.“АД исковете по чл. 26,ал.1,пр.1 във вр.с чл. 170, предл.
предпоследно (главен) и предл. последно (евентуален) от ЗЗД за обявяване за
недействително учредяване на ипотека от А.Т. върху личен недвижим имот на А.Т. ***
за обезпечаване на чужди задължения поради неизвестност относно обезпеченото
вземане, евентуално, поради неизвестност относно размера на сумата, за която е
учредена ипотеката. Ищецът чрез синдика твърди, че в нотариалния акт за
учредяването на ипотеката е посочено, че „З.ф.“АД-гр.С.З. продава на „Ф.“ЕООД
комбинирани фуражи на обща стойност 25 000 лв., която купувачът-ЕООД се
задължава да заплати на продавача-АД в срок до **********г., като ЕООД ще
продължи да закупува ежемесечно комбинирани фуражи от АД, продажната цена на
които ще заплаща в деня на покупката, и при условие, че на датата на падежа
(или съответната дата при предсрочна изискуемост на вземането) не бъде
издължена цялата сума в размер на 25 000 лв., след тази дата „Ф.“ЕООД
дължи на „З.ф.“АД еднократна неустойка в размер на 4000 лв., а според пункт **от нотариалния акт ипотеката се учредява за обезпечаване на
вземането на АД в размер на 25 000 лв. заедно с разноските и неустойката.
Твърди, че при така посочените текстове на ипотеката е налице
неизвестност-неопределеност както на обезпеченото вземане, така и за размера на
сумата, за която се учредява ипотеката, а съществуването на всяка от тези
неизвестности води до недействителност на учредяването й на основание чл. 170
от ЗЗД. Твърди, че в пункт ** от нотариалния акт за учредяване на ипотеката се
посочва, че тя обезпечава по същество три вземания – вземането в размер на
25 000 лв. (описано в пункт *), но също така заедно с него и разноските
(непосочени никъде като основание и размер) и неустойката, за чието основание и
размер също могат да се правят само предположения. Твърди, че само
предположения могат да се правят относно това дали ипотеката се учредява за
обезпечаване на три вземания общо в размер на 25 000 лв. или това е
размерът на първото по ред обезпечено вземане. Твърди, че при внимателен прочит
на пункт * се разкрива неяснота и неопределеност и относно това
какво е основанието на вземането в размер на 25 000 лв., защото има
посочено вземане в такъв размер, което произтича от продажба на фуражи и е с
конкретно посочен падеж **********г., но едновременно с това се сочи, че и
занапред „Ф.“ЕООД и „З.ф.“АД ще продължат да търгуват помежду си с фуражи, като
ЕООД ще заплаща цената на закупените фуражи в деня на покупката – падежите на
тези последващи и бъдещи към датата на ипотеката вземания не са посочени в
ипотечния акт. Твърди, че съществуват очевидно и други вземания, за чието
плащане на длъжника е предоставен някакъв срок, защото се сочи, че ако на
датата на падежа или съответната дата на предсрочна изискуемост на вземането не
бъде издължена цялата сума от 25 000 лв., ЕООД ще дължи еднократна
неустойка в размер на 4 000 лв., което поражда въпросителни относно
основанието и възможния брой на вземанията за неустойка – едно от вземанията за
цена на продадени стоки е с фиксиран падеж, на други падежът се определя от
датата на конкретната покупко-продажба, а трети са с неясно как отсрочено
плащане. Твърди, че възникват и въпроси дали при всяко неспазване на падеж се
начислява еднократна неустойка в размер на 4 000 лв., дали неустойката, за
която се говори в раздел **, е равна на 4 000 лв., за неспазването на кой
падеж възниква това бъдещо обезпечено вземане, дали не се има предвид която и
да е неустойка за което и да е неспазване на падежа и т.н. Твърди, че изобщо не
е ясно кое или кои са задълженията на „Ф. 13“ЕООД, дали, на коя дата и на какво
основание е възникнало, неясно е какъв е размерът на задължението. Твърди, че
липсата на определеност и то по несъмнен начин относно основанието и размера на
обезпечените вземания води до недействителност на учредяването на ипотеката.
Претендира да бъде обявено за недействително учредяването на ипотеката на
основание чл. 170 от ЗЗД.
С отговора на исковата молба ответното дружество „З.ф.“АД-гр.
*** възразява, че в т.I от договора за
учредяване на ипотеката се съдържат всички изискуеми реквизити съобразно
разпоредбата на чл. 167 от ЗЗД, като изрично са посочени и стават ясни както
основанието на обезпеченото вземане (продажба на комбинирани фуражи на отложено
плащане) и неговият размер (комбинирани фуражи на обща стойност 25 000
лв., еднократна неустойка в размер на 4 000 лв. в случай на неизпълнение
на условията, достатъчно ясно посочени в ипотечния договор, заедно с
разноските), така и падежът на това обезпечено вземане (**********г.).
С допълнителната искова молба ищецът заявява, че изложените
от ответника аргументи по съществото на спора са неоснователни. С отговора на
допълнителната искова молба ответникът заявява, че поддържа вече изложените
аргументи в отговора на исковата молба.
С определение от 12.11.2018 г. окръжният съд посочва, че са
предявени при условията на обективно съединяване главен иск по чл.
26,ал.1,предл.1 във вр. с чл. 170 от ЗЗД за обявяване за недействително
учредяването на ипотека от А.Т. със съгласието на съпругата му върху негов
личен имот – апартамент в гр. С.З. за обезпечаване на чужди задължения поради
неизвестност относно обезпеченото вземане, с който е съединен при евентуалност,
ако бъде отхвърлен главният иск, иск по чл. 26,ал.1,предл.1 във вр. с чл. 170
от ЗЗД за обявяване за недействително учредяването на ипотека от А.Т. със
съгласието на съпругата му върху същия имот поради неизвестност относно размера
на сумата, за която е учредена ипотеката.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че не
се установява неизвестност относно обезпеченото вземане, тъй като в раздел I от нотариалния акт за ипотека ясно е индивидуализирано
конкретно вземане на „З.ф.“АД от „Ф. 13“ЕООД за сумата 25 000 лв., дължима
до **********г., съставляваща цена за продадени му комбинирани фуражи на обща
стойност 25 000 лв. съгласно сключен между страните договор от **********г.,
индивидуализирано е и второ вземане на АД от ЕООД за еднократна неустойка в
размер на 4000 лв. при неплащане на падежа на горепосочената сума или на
съответната дата на обявяване на задължението за предсрочно изискуемо, при
което общият размер на вземанията, за който е учредена ипотеката, е 29 000
лв., като в раздел II, където се съдържа изявлението
за учредяване на ипотека, към него са посочени и разноските във връзка със
събиране на същото. Съдът приема, че посочването на конкретен размер на евентуални
разноски на кредитора при събирането на вземанията му за общо 29 000 лв. е
невъзможно в момента на учредяването на ипотеката, но това не прави
учредяването на ипотеката недействително поради неизвестност относно
обезпеченото вземане, доколкото, видно от текста на чл. 167 от ЗЗД, разноските
за събиране на вземането, които не биха могли да бъдат отнапред предвидени, не са
част от задължителното съдържание и липсата на конкретен размер на същите не
води до недействителност на учредяването на ипотека. Съдът не споделя
твърдението на ищеца, че уговорката, че ЕООД ще продължи да закупува ежемесечно
комбинирани фуражи от АД, продажната цена на които ще се заплаща в деня на
покупката, внася неяснота относно обезпеченото вземане, защото, независимо, че
тя е включена в текста на нотариалния акт за ипотека, тя не променя факта, че в
нотариалния акт ясно е определено съществуващото вземане на ипотекарния
кредитор по основание и размер за главница по договор за продажба на
комбинирани фуражи, както и за неустойка за неизпълнение на задължението за
плащането на дължимата сума на падежа, общо в размер на 29 000 лв. Затова
съдът намира, че главният иск за обявяване за недействително на учредяването на
ипотеката поради неизвестност относно обезпеченото вземане следва да се
отхвърли като неоснователен. Относно евентуалния иск за обявяване за
недействително на учредяването на ипотеката поради неизвестност относно размера
на сумата, за която е учредена ипотеката, съдът посочва, че последното
предложение на нормата на чл. 167 от ЗЗД изисква в договора за ипотека, сключен
с нотариален акт, да се посочи сумата, за която се учредява ипотеката, ако
вземането не е парично. Съдът приема, че това изискване е приложимо само при
ипотека, учредена за обезпечаване на непарично вземане, а относно
недействителност на учредяване на ипотека за обезпечаване на парични вземания е
приложима предпоследното предложение на чл. 170 от ЗЗД – неизвестност на
обезпеченото вземане. Тъй като в случая вземанията, за които е учредена
ипотеката, са парични – за сумата 25 000 лв. главница, за 4 000 лв.
неустойка, ведно с разноските за събиране на вземането, - съдът приема, че
учредяването на процесната ипотека не може да бъде обявено за нищожно поради
неизвестност на размера на сумата, за която се учредява ипотеката, което
обуславя неоснователност и на евентуалния иск.
С подадената въззивна жалба жалбоподателят твърди, че съдът
неправилно, в нарушение на чл. 20, чл. 167 и чл. 170 от ЗЗД, е отхвърлил
предявения иск за обявяване недействителност на ипотеката поради неизвестност
на обезпеченото вземане. Твърди, че съдът в нарушение на чл. 20 от ЗЗД,
тълкувайки волята на страните, приема, че макар да е посочена възможност за
възникване на нови вземания на кредитора, ипотеката се учредява единствено за
обезпечаване на посочените в нея и съществуващи към момента на учредяването й
вземания за главница, както и за договореното при неплащането й вземане за
неустойка, ведно, т.е. допълнително и за разноските за събирането на тези суми,
чийто размер не може да бъде определен. Твърди, че съдът в нарушение на чл. 167
и чл. 170 от ЗЗД приема, че невъзможността да се определят предварително разноските
за събиране на вземанията освобождава страните от задължението да посочат
размер, ако желаят те да бъдат обезпечени с ипотеката, която учредяват. Твърди,
че всяко вземане се индивидуализира със своето основание и размер и законът е
категоричен, че за действителността на ипотеката обезпечаваното вземане е
необходимо да бъде ясно посочено, а в конкретния случай съществува обективно
неизвестност дали се обезпечават съществуващите към момента на учредяване на
ипотеката вземания за главница и бъдещото вземане за неустойка при нейното
неплащане и/или бъдещите вземания за цена от нови продажби и бъдещите вземания
за неустойка при тяхното неплащане. Твърди, че съществува пълна неизвестност на
размера на вземането за разноски, което се обезпечава, при което това вземане
не може да се приеме като известно при учредяване на ипотеката. Твърди, че
законът безусловно изисква да е налице пълна яснота за крайния размер на
сумата, за която се учредява ипотеката – било чрез ясно посочване на
обезпечените парични вземания, което изисква посочване на основание и размер, било чрез посочване на сумата, за
която се учредява ипотеката при обезпечаването на непарично вземане. Посочва,
че с протокол от 18.06.2018 г. на ЧСИ за ответника-ипотекарен кредитор на
основание оспорваната ипотека е заделена сума по разпределението от продажбата
на ипотекирания имот в размер на 49 014,55 лв., почти два пъти надвишаваща
сбора на посочените в ипотеката числа, и, ако съдът е прав в тълкуванието си и
ипотеката е недвусмислено учредена за обезпечаване на възприетите от него суми,
то въпросът е как се достига до така разпределената сума. Моли, ако с оглед на
решението на апелативния съд се дължат разноски на ответника, да бъде
разгледано възражението срещу размера на разноските за адвокатска защита и да
бъдат присъдени разноски само до размера, който съответства на материалния
интерес, който може да бъде установен по делото, в размер на не повече от
25 000 лв.
С отговора на въззивната жалба ответното дружество посочва,
че вземането на кредитора за разноските с оглед нормите на чл. 167,ал.2 и на
чл. 174,изр.3 от ЗЗД няма необходимост и нужда да бъде посочено с точно число
на размер и че е безспорно, че тези разноски не биха могли да бъдат посочени с
определен размер в момента на учредяване на ипотеката. Относно твърдението на
жалбоподателя, че индиция за съществуваща неяснота относно размера на
обезпеченото вземане е разпределянето според него на значително по-голяма сума от
посочената в процесния ипотекечен акт в полза на ипотекарния кредитор „З.ф.“АД
с протокол от 18.06.2018 г. на ЧСИ Г.И., посочва, че от посочения протокол за
разпределение е видно, че с разпределената с привилегия на основание чл.
136,ал.1,т.3 от ЗЗД в полза на АД сума и съобразно разпоредбата на чл. 76,ал.2
от ЗЗД са погасени задължения на длъжника на първо място за разноски, на
следващо място за неустойка и главница, като при обикновено изчисление е видно,
че разпределената сума дори не е стигнала за погасяване на цялото задължение за
главница. Моли за присъждане на направените разноски, които са съобразени с
материалния интерес по делото който не е 25 000 лв., каквото е твърдението
на въззивника, а е в размер на 77 823 лв. – данъчната оценка на процесния
недвижим имот, съобразно която съдът е определил цената на иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 166,ал.2 от ЗЗД ипотеката може
да се учреди само за определена парична сума. Нормите на чл. 167,ал.1 и ал.2 от ЗЗД определят, че договорът за ипотека се сключва с нотариален акт и в него се
посочват както данни за кредитора, длъжника, собственика на имота при
учредяване на ипотеката за чуждо задължение, имота, върху който се учредява
ипотеката, така и конкретно обезпеченото вземане, падежа му и размера на
лихвите, ако такива са уговорени, както и сумата, за която се учредява
ипотеката, ако вземането не е парично. Съгласно разпоредбата на чл. 170 от ЗЗД
учредяването на ипотека е недействително, ако в ипотечния договор съществува
неизвестност на обезпеченото вземане или за размера на сумата, за която се
учредява ипотеката. Анотирана съдебна практикаБезспорно е, че в случая вземането, за което се
учредява ипотеката, е парично, следователно не се изисква посочването на сума,
за която се учредява ипотеката, в условията на последното предложение на
нормата на чл. 167,ал.2 от ЗЗД, съответно, непосочване от този вид не може да
обоснове недействителност на учредяването на ипотеката при условията на чл.
170,предл. последно от ЗЗД. Спорно е, в тази насока са и оплакванията на
жалбоподателя във въззивната жалба, на първо място, дали в нотариалния акт за
учредяването на ипотеката е конкретно посочено обезпеченото вземане с неговия
падеж, съответно, дали е налице неизвестност на обезпеченото вземане по смисъла
на чл. 170,предл.предпоследно от ЗЗД, както и, на второ място, дали
непосочването в договора за учредяването на ипотеката на размер на разноските
за събирането на дължимите суми за главница и неустойка обосновава неизвестност
на обезпеченото вземане по смисъла на чл. 170,предл. предпоследно от ЗЗД.
Видно от представения от ищеца в копие с исковата молба
нотариален акт № ../**********г., том *, рег. № ..., дело № ../*** г. на
нотариус Т.К., сключен е договор за учредяване на ипотека между „З.ф.“АД-гр.С.З.
като кредитор-продавач, „Ф.“ЕООД-гр.С.З. като длъжник-купувач и А.Т.Т. като
ипотекарен длъжник (със съгласието на съпругата му), съгласно който АД продава
на ЕООД комбинирани фуражи на обща стойност 25 000 лв., която сума
купувачът-ЕООД се задължава да заплати на продавача-АД в срок до **********г.
съгласно сключения между страните договор от **********г., като ЕООД ще
продължи да закупува ежемесечно комбинирани фуражи от АД, продажната цена на
които ще заплаща в деня на покупката и при условие, че на датата на падежа (или
съответната дата при предсрочна изискуемост на вземането) не бъде издължена
цялата сума в размер на 25 000 лв., след тази дата ЕООД дължи на АД
еднократна неустойка в размер на 4 000 лв., и за обезпечаване на вземането
на АД от ЕООД в размер на 25 000 лв. заедно с разноските и неустойката А.Т.
със съгласието на съпругата си учредява в полза на АД ипотека върху своя
недвижим имот-апартамент в гр. С.З., съответно описан. С оглед текста на
уговорката е ясно посочването, че АД има вземане от ЕООД за продажна цена на
доставена стока (комбинирани фуражи) съгласно договор от **********г. в размер
на 25 000 лв. с падеж **********г., а също и вземане за неустойка в размер
на 4 000 лв. при неплащане на тази цена 25 000 лв. на датата на
посочения падеж или на по-ранна дата при предсрочна изискуемост на вземането.
Очевидно е, че посоченото в нотариалния акт вземане за неустойка не може да
бъде отнесено към последващи вземания за продавани от АД на ЕООД фуражи, тъй
като продажната цена за тях следва да бъде заплащана в деня на покупката,
докато посочената в нотариалния акт като дължима еднократна неустойка в размер
на 4 000 лв. е за неизплащането на цялата сума именно в конкретния размер
25 000 лв. Видно от представения от ответника с отговора на исковата молба
в копие договор за покупко-продажба от **********г., договорена е в чл.1
първоначална продажба на стока на стойност 25 000 лв. със срок на плащане
до **********г., както и закупуване ежемесечно на фуражи, като купувачът
заплаща стойността им в деня на съответната покупка. В чл.4 е отново посочено,
че купувачът поема задължението да изплати цената на стоковия кредит в размер
на 25 000 лв. на АД в срок до **********г. В чл.5 е посочено, че ЕООД
поема задължението редовно да закупува от АД комбинирани и др. фуражни смески,
извън тези, отпуснати под формата на стоков кредит, като заплащането на цената
се дължи едновременно с предаването на стоката, а във второто изречение е
установено, че при условие, че купувачът в продължение на повече от един месец
не даде заявки за закупуване на фуражи и не закупи такива от АД, дължимата сума
от 25 000 лв. или в случай, че са налице частични плащания, дължимият
остатък от нея се счита за предсрочно изискуема и може да бъде търсено
плащането по съдебен ред. Видно е следователно, че наличието на уговорка за
последващи покупки е свързана с тази за дължимостта на цената от 25 000
лв. с оглед възможността при неподаване на подадени заявки именно цената
25 000 лв. или остатък от нея да бъде изискуема преди датата **********г.,
т.е. тази уговорка е относима към датата на падежа на задължението за плащане
на цената 25 000 лв., очевидно именно поради което е и посочена в
нотариалния акт за учредяване на ипотека. В чл.6 от договора ясно е посочено,
че за обезпечаване на задължението си по заплащане на доставените фуражи на
отложено плащане в размер на 25 000 лв. в полза на длъжника-ЕООД Т. със
съгласието на съпругата си поема задължението като трето лице-гарант да учреди
в полза на АД договорна ипотека върху своя недвижим имот. В чл.7 от договора е
посочено, че ипотеката обезпечава продадените на отложено плащане комбинирани и
др. фуражни смески, както и всички последици при неизпълнението му, включително
обезщетения, неустойки, лихви и разноски по събирането му. В чл. 9 е уговорено,
че при условие, че на датата на падежа (**********г. или съответната дата при
предсрочна изискуемост на вземането съгласно чл.5) не бъде издължена цялата
сума в размер на 25 000 лв., след тази дата купувачът дължи на продавача
неустойка в размер на 4 000 лв. Видно е следователно, че уговорката за
промяна на падежа по чл.5,изр.2 от договора е относима и към дължимостта на
неустойка. Установява се, че в т. I от договора
за учредяване на неустойка ясно, както и в съответствие с договора от **********г.,
са посочени две обезпечени вземания. Първото обезпечено вземане е за главница в
размер на 25 000 лв. за цената по първоначалната продажба съгласно
договора от **********г. с падеж на задължението до **********г., който падеж
подлежи на промяна при условие, че купувачът-ЕООД в продължение на повече от
един месец не даде заявки за продължаващо ежемесечно закупуване на фуражи
(чиято цена ще заплаща обаче в деня на покупката) и не закупи такива от АД –
тогава дължимата сума от 25 000 лв. или в случай, че са издължени частични
погасявания, дължимият остатък от нея, се счита за предсрочно изискуема и може
да бъде търсено плащането по съдебен ред. Второто обезпечено вземане е за
неустойка в размер на 4 000 лв., дължима ако цената 25 000 лв. или
част от нея не бъде издължена на датата на падежа **********г. или на
съответната дата при предсрочна изискуемост на вземането. В т.II от договора за учредяване на ипотека ясно е посочено,
че ипотеката е учредена именно за обезпечаване на вземането на АД към ЕООД в
размер на 25 000 лв. заедно с разноските и неустойката. Неоснователно е
следователно твърдението на ищеца, сега жалбоподател, за наличие в договора за
учредяването на ипотеката на неизвестност на обезпеченото вземане по смисъла на
чл. 170,предл.предпоследно от ЗЗД с оглед на обстоятелството дали в нотариалния
акт за учредяването на ипотеката е конкретно посочено обезпеченото вземане с
неговия падеж.
Неоснователно
е, тъй като не е съобразено с разпоредбите на чл. 167,ал.2, чл. 174,изр. 1 и
изр. 3 и на чл. 170 от ЗЗД, становището на ищеца, сега жалбоподател, че
непосочването в договора за учредяването на ипотеката на размер на разноските
за събирането на дължимите суми за главница и неустойка обосновава неизвестност
на обезпеченото вземане по смисъла на чл. 170,предл. предпоследно от ЗЗД. Нормата
на чл. 167,ал.2 от ЗЗД изисква в договора за учредяване на ипотека да се
посочат обезпеченото вземане и неговият падеж. Нормата на чл. 174,изр.1 и изр.3
от ЗЗД установява, че ипотеката
обезпечава вземането (независимо от промените, които са станали в него, но само
до размера на сумата, за която е извършено вписването), като освен това тя
обезпечава вземането на кредитора за разноските за учредяването и за
подновяването й, съдебните разноски и разноските по изпълнението. Видно е, че
законодателят разграничава обезпеченото вземане по смисъла на чл. 167,ал.2 от ЗЗД и вземането на разноските, което ипотеката също обезпечава съгласно чл.
174,изр.3 от ЗЗД. Несъмнено е, че при учредяването на ипотеката към момента на
сключването на договора по чл. 167,ал.1 от ЗЗД е обективно и винаги невъзможно
да се предвиди какъв ще бъде размерът на разноски, които ще бъдат направени в
бъдеще време и в зависимост от конкретните към онзи бъдещ момент обстоятелства
– разноски за подновяване на ипотеката, съдебни разноски и разноски по
изпълнението. Затова законодателят изрично разграничава, на първо място,
обезпеченото вземане и, на второ място, вземането за разноски, които ипотеката
също обезпечава, като относно първото вземане уредбата е установена с нормата
на чл. 167,ал.2 от ЗЗД, а относно второто вземане уредбата е установена с
нормата на чл. 174,изр.3 от ЗЗД. Съответно, разпоредбата на чл. 170 от ЗЗД
логично е относима само при недостатъци в договора за учредяването на ипотека,
касаещи обезпеченото вземане по смисъла на чл. 167,ал.2 от ЗЗД, и е неприложима
към обезпеченото вземане за разноски по смисъла на чл. 174,изр.3 от ЗЗД.
Установява
се следователно, както правилно е приел и окръжният съд, че е неоснователна претенцията
на ищеца учредяването на процесната ипотека да е недействително заради
съществуваща в ипотечния договор неизвестност на обезпеченото вземане, поради което
правилно искът по чл. 170, предл.предпоследно от ЗЗД е отхвърлен. Относно
заявеното във въззивната жалба за илюстрация обстоятелство, че при
разпределение на сума от ЧСИ по протокол от 18.06.2018 г. била заделена сума от
продажбата на ипотекирания имот в полза на ответника като ипотекарен кредитор
на основание оспорваната ипотека в размер на 49 014,55 лв. следва да се
посочи, че предмет на настоящото производство не е проверка на
законосъобразността на действия в
изпълнителното производство, като от посочения протокол, представен в
производството пред окръжния съд е видно, че на ответното АД действително е
разпределена сума в размер на 49 014,55 лв., като преди това ЧСИ е
посочил, че вземането на дружеството е за главница 24 403,07 лв. ведно със
законна лихва от 27.04.2015 г., която към 18.06.2018 г. е в размер на
7 786,04 лв., 4 000 лв. неустойка, 2 620 лв. разноски по
гражданско дело, 1 800 лв. прието за събиране адвокатско възнаграждение на
пълномощника на взискателя, 17 092,82 лв. разноски по изпълнителното дело,
платени от взискателя, за пазене на движими вещи, и 4 233,70 лв. такса по
т.26 ТТРЗЧСИ. С оглед отхвърлянето на главния иск, правилно е и отхвърлянето на
евентуалния иск учредяването на ипотеката да е недействително съгласно чл.
170,предл. последно от ЗЗД, защото в ипотечния договор съществува неизвестност
за размера на сумата, за която се учредява ипотеката. Както бе посочено
по-горе, тази хипотеза е относима за случаи по чл. 167,ал.2,предл. последно от ЗЗД – когато вземането, за обезпечаване на което се учредява ипотеката, не е
парично, какъвто не е настоящият случай. Установява се, че въззивната жалба е
неоснователна, решението на окръжния съд е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът дължи
да заплати на ответника претендираните от него направени за производството
разноски. В производството пред окръжния съд те са в размер на 2 160 лв. с
включен ДДС за адвокатско възнаграждение. В последното по делото съдебно
заседание на 17.09.2019 г. от ищеца е възразено за прекомерност на платения
адвокатски хонорар. Окръжния съд с обжалваното решение е приел възражението за
неоснователно, тъй като с оглед интереса по делото минималният хонорар според
Наредба № 1/9.07.2004 г. е 1 400 лв., като е отчел, че делото не е с ниска
фактическа и правна сложност, значителната му продължителност и че размерът на
платения хонорар без ДДС е 1800 лв. и не надхвърля значително минималния размер
по Наредбата. В настоящото въззивно производство разноските на ответника по жалбата
са в размер на 2 400 лв. с ДДС (2000 лв. без ДДС) за платено адвокатско
възнаграждение съгласно договор от 5.11.2019 г., фактура от 5.11.2019 г. и
платежно нареждане от 7.11.2019 г. Във въззивната жалба се претендира разноски
да се присъждат в полза на ответника само до размера, който съответства на
материалния интерес, който може да бъде установен по делото, в размер на не
повече от 25 000 лв. Съгласно нормата на чл. 78,ал.5 от ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА във вр. с
чл. 7 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Определянето на възнаграждението следва да се извърши съгласно
чл. 7,ал.6 във вр. с ал.2,т.4 от Наредбата, тъй като цената на иска е
77 822,60 лв., както е посочено изрично в молбата на ищеца от 16.09.2015
г. То се изчислява на 2 864,68 лв. без ДДС. Платеното възнаграждение за
производствата пред двете съдебни инстанции, с включен ДДС, е в по-нисък размер
от така изчисления. Неоснователно е разбирането на жалбоподателя, че възнаграждението
следва да се изчислява с оглед материален интерес в размер на не повече от
25 000 лв., тъй като се претендира за обявяване недействителност на
договора за ипотека и в този случай интересът се определя от цената на иска,
респективно, въз основа на данъчната оценка на ипотекирания имот, а не от
посочените в договора за ипотека обезпечени вземания (които в случая са общо за
сума 29 000 лв. и за разноски, чийто размер не е определен). Установява се
следователно, че основание за намаляване на разноските, направени от ответника
няма, възражението на ищеца, сега жалбоподател, по чл. 78,ал.5 от ГПК е
неоснователно. Затова следва да бъде потвърдено решението на окръжния съд в
частта му, с която е оставено без уважение възражението на ищеца за
прекомерност на платения от ответното дружество адвокатски хонорар и е осъден
ищеца да заплати на ответника сумата 2 160 лв. с ДДС за платено адвокатско
възнаграждение. Следва са ответника във въззивното производство да бъде
присъден пълният размер на направените
разноски за адвокатско възнаграждение – 2 400 лв. с ДДС.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение № 437, постановено на 30.09.2019 г. по т.д. 221/2015 г. на
Окръжен съд – С.З..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно
заявеното във въззивната жалба от жалбоподателя А.Т.Т. като неограничено
отговорен съдружник в СД“А.ВА.Т.“ (в несъстоятелност)-гр.С.З. чрез синдика в
производството по несъстоятелността на дружеството и неограничено отговорните
съдружници в него Е.Н.П. възражение за прекомерност на платените от ответното
по жалбата дружество „З.ф.“АД-гр.С.З. разноски за адвокатско възнаграждение за
защита във въззивното производство по спора.
ОСЪЖДА
А.Т.Т., ЕГН **********, неограничено отговорен съдружник в „А.ВА.Т.” СД (в
несъстоятелност)-гр.С.З., едновременно с откриването на производството по
несъстоятелност на което дружество съгласно чл. 610 от ТЗ се смята за открито и
производството по несъстоятелност за неограничено отговорния му съдружник А.Т.Т.,
като с решение № 210/9.06.2015 г. по т.д. 74/2014 г. на ОС-С.З. съдружникът А.Т.Т.
е обявен и изрично в несъстоятелност, да заплати на “З.ф.” АД-гр.С. З.***, Ф.к.
край о. ш., ЕИК********* сумата 2 400 лв. – разноски за въззивното производство
за платено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва при
условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд – гр. С. с касационна
жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
(1)
(2)