№ 25775
гр. София, 03.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20211110151319 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба за изменение на решението в частта за разноските от адв.
П., пълномощник на ответниците по делото.
В дадения срок не е постъпило становище от насрещната страна.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства намира молбата за неоснователна.
Молбата по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за
разноските е подадена в срок.
Същата обаче е неоснователна по следните съображения. Със съдебното решение
ищецът е осъден да възстанови направените от ответниците разноски. Доколкото е
преценено, че ответницата С. Д. претендира разноски в размер на 586,66 лв., а
ответниците Д. и И. Д.и – по 146,66 лв., на последните двама е присъдено в цялост
претендираното от тях възнаграждение, а на ответницата С. Д. сумата от 400 лв., като е
съобразено и прието за основателно релевираното от ищеца възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответниците по отношение на дължимото такова в полза на С. Д..
Непроменена остава преценката на съда, обективирана в постановеното по делото
решение, че адвокатското възнаграждение за ответницата С. Д. следва да бъде
редуцирано. При определяне на дължимото възнаграждение е съобразено, че делото е с
ниска фактическа и правна сложност, както и с нисък материален интерес. Всяка
страна има възможност да ангажира адвокат с отделно договорено възнаграждение,
при което е налице основание за присъждане на разноски за платен адвокатски хонорар
от всеки от ответниците, но не е без значение обстоятелството, че защитата на същите
е напълно идентична, което е видно и от подаването на общ отговор на исковата молба
и поддържане на еднакво становище за всеки от ответниците в хода на цялото
производство. Идентичната защита на страните, свеждаща се до извършване на общо, а
не отделни действия по упражняване на процесуалната активност, се съобразява
именно при преценката за прекомерност на възнаграждението. Страните по договора за
правна защита и съдействие в проявление на принципа за свобода на договарянето,
могат да постигнат съгласие за заплащане на допълнителни възнаграждения,
1
включително за всяко следващо заседание, като са ограничени единствено от добрите
нрави. Това не означава обаче, че насрещната страна следва да понесе отговорност за
разноски в размер на пълното договорено и платено възнаграждение. Освен това броят
на проведените съдебни заседания е съобразен от съда при постановяване на
решението, което е видно от мотивите в частта за разноските, като именно поради тази
причина в полза на ответницата С. Д. са присъдени разноски в размер на 400 лв., а не
на 300 лв., съгласно минимума предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Определеният от съда размер не е под
предвидения в наредбата мининум, от който съдът е ограничен, съгласно мотивите на
т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС, а го надхвърля.
Относно довода, че съгласно чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за всяко следващо заседание след второто на
адвоката се полага допълнително възнаграждение в размер на 100 лв., съдът намира, че
това правило представлява предвидена възможност, от която адвокатът може да се
възползва на първо място при постигната договорка с доверителя в тази насока,
каквато в случая няма, доколкото по делото са представени доказателства за сключен
договор за заплащане на общо 180 лв. допълнително възнаграждение по отношение
защитата на всички ответници. Както при първоначалното платено възнаграждение,
така и при допълнителното такова, съдът дължи извършване на преценка за
прекомерност на общия претендиран размер на възнаграждението, каквато именно
съдът е извършил.
Ето защо не е налице основание за изменение на решението в частта за
разноските, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 145003/12.07.2022 г., с която се иска
изменение на Решение № 7092/24.06.2022 г., постановено по гр.д. № 51319/2021 г. по
описа на СРС, 56-ти състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2