МОТИВИ ПО НОХД № 4694/2015 Г. ПО ОПИСА НА СГС, НК, 30
СЪСТАВ
Софийска градска прокуратура е внесла в СГС обвинителен акт против П. М.П.
за престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. Чл. 26, ал. 1 от НК, затова че на 14.03.2014г., в гр.С., в условията на
продължавано престъпление -
с две деяния които осъществяват поотделно един състав на едно и също
престъпление, са извършени през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, използвал
данни от платежен инструмент - номера
на дебитна карта №**************, издадена от „ Б. Д.” ЕАД на името на Д.А. В. (използвал данните от картата за да заплати
стоки на обща стойност 980,58лв. поръчани в сайта за електронно пазаруване “***********”, без
съгласие на титуляра Д.А. В., като деянието не съставлява по-тежко
престъпление, а именно:
1.Ha 14.03.2014г., в гр. С., използвал данни от платежен инструмент - номера на дебитна карта №**************, издадени от „ Б. Д.”ЕАД на името на Д.А. В. ( използвал данните от
картата за да заплати стоки на обща стойност 104,28лв. поръчани в сайта за
електронно пазаруване “***********.COM”, без съгласие на титуляря Д.А. В., като деянието не съставлява по- тежко престъпление
2.На 14.03.2014г., в гр. С.,
използвал данни от платежен инструмент -
номера на дебитна карта №**************, издадени от „ Б. Д.”ЕАД на името на Д.А.
В. ( използвал данните от картата за да заплати стоки на обща стойност
876,30лв. поръчани в сайта за електронно пазаруване “***********”, без
съгласие на титуляря Д.А. В., като деянието не съставлява по- тежко престъпление.
След предварително изслушване на страните и при наличие
на предпоставките на процесуалния закон съдът е разгледал делото по реда на
глава Двадесет и седма от НПК, като по реда на чл. 372, ал. 4 НПК с определение
от 26.05.2016г. е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще го ползва,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на СГП поддържа повдигнатото обвинение,
като с оглед признанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК и всички събрани
на фазата на досъдебното производство доказателства, счита, че същите са
доказани по безспорен и несъмнен начин. Моли съда да признае подсъдимия за
виновен по повдигнатото обвинение, като му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл.
66, ал. 1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ, както и ГЛОБА в размер на 1000 лева.
Защитата на подсъдимия П. в лицето на упълномощения защитник адв. И.
споделя становището на прокурора относно фактическата обстановка. Моли съда да отчете
наличните по делото смекчаващи отговорността обстоятелства и да определи
наказание в минимален размер, което да редуцира с 1/3.
В съдебно заседание подсъдимият П. М.П. признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти. Поддържа изложеното от своя защитник, като в дадената
последна дума моли за намаляване на определеното наказание с 1/3.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл. 18 и чл. 19 НПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият П.М.П., ЕГН ********** е роден на ***г. в гр. Р., българин, българско
гражданство, средно образование, разведен, не осъждан, жив. в с.******** ул. „********“, № *****.
Свидетелят А.В. работел във фирма „С.-**” ООД, с
управител Д. В.. Във връзка с изпълнението на служебните му задължения, на св. В.
е било издадено търговско пълномощно, с което е упълномощен да открива и
закрива банкови сметки в лева и валута в „Б. Д.” АД и да се разпорежда
неограничено със сумите по сметките. На името на Д. В., в качеството на
управител на фирма „С.-**” ООД, е издадена дебитна банкова карта № **************
издадена от Б. „Д.” АД, която се ползвала от св. А.В.. През м. март 2014г. св. А.В.
посетил автомивка, находища се в гр. С., в сградата на МОЛ „С.”, на ъгъла на
ул. „О.” и бул. „А. С.” ниво -*. След пристигането си в автомивката, свидетелят
оставил личните си вещи, заедно с портфейл, в който се намирала посочената
дебитна банкова карта № **************, издадена от Б. „Д.” АД в подлакътника
на ползвания от свидетеля л.а. „Шевролет Каптива”. А.В. оставил автомобила,
заедно с намиращите се в него вещи и ключовете за автомобила на подс. П., който
бил служител на автомивката. След това св. А.В. излязъл от автомивката и се
насочил към търговската част на МОЛ „С.”. След заминаването на св. А.В., подсъдимият
П. започнал почистването на автомобила. По време на почистването забелязал, че
в подлакътника на автомобила се намира портфейла на св. В.. Подсъдимият взел
портфейла и извадил, намиращата се вътре дебитна карта № **************,
издадена от Б. „Д.”. П. решил да се възползва от факта, че св. А.В. го няма и
записал данните изписани от двете страни на дебитната карта и пак върнал вещите
на мястото им.
По делото са приложени извлечения от сметката на св. В.,
видно от които на 14.03.2014 г. са извършени две транзакции, както следва - на
14.03.2014г. в гр.С. са заплатени стоки на обща стойност 104,28лв. поръчани в
сайта за електронно пазаруване “***********.COM
и на за заплатени стоки на стойност
876,30лв. поръчани в сайта за електронно пазаруване “***********”.
Издадени са фактура ****** от “***********.COM”, за закупените
от П. спортни стоки на 14.03.2014г. за сумата от 35.99 британски лири и
заплатена доставка до Б. на стойност 8.33 британски лири общо 44,32 британски
лири /възлизащи на 104,28 лв./ и фактура *****
издадена от “***********.COM”, за закупени от П. спортни стоки на 14.03.2014г. за сумата от 359.95
британски лири и заплатена доставка до Б. на стойност 12,49 британски лира,
общо 372,44 британски лири /възлизащи на 876,30 лв./. Видно от представеното копие
от извлечение от „Barclays bank”, плащанията за
закупените от П. стоки са извършени с банкова
(дебитна) карта № ************** издадена от Б. „Д.”.
Видно от представените копия от отчети за доставени
пратки от „Д.Е.Е.Б.”, както и от приетата по делото СГЕ, именно подсъдимият П.
е подал заявката и е получил лично доставката на вещите.
След произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което е изразил
становището си по съответствието на самопризнанията на подсъдимия с годните
доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното производство,
съдът не следва да извършва подробен доказателствен анализ на материалите,
които установяват фактите по обвинителния акт. Решаващият аргумент за това се
извежда от същностната характеристика на съкратеното следствие по чл. 371, т. 2
от НПК, което допуска изключение от принципите за непосредственост и устност в
наказателния процес.
В конкретния случай, след като прецени, че доказателствените материали от
досъдебното производство еднопосочно подкрепят признанието на подсъдимия по
горепосочения текст, съдът основа фактическите си изводи на него и на
подкрепящите го по съдържание и насоченост доказателства, събрани на фазата на
досъдебното производство - показания на свидетелите В. и М., изготвената по ДП графологична
експертиза, изготвена от вещото лице Т. /л. 60-61 от ДП/, писмените
доказателства по делото – докладни записки, жалба от „С.**.“ .ООД, писмо №
02-20-02885/04.06.2014г. на Б. Д. ЕАД с приложена към него документация за
плащания, копия от фактури, писмо № 15/27.01.2015г. на D. Б. ЕООД с приложена документация за пратки, протокол за взимане на образци
за сравнително изследване, справка за съдимост.
С оглед спецификата на производството и изричното изявление, че подсъдимият
П. признава фактическата обстановка такава, каквато същата е описана в
обвинителния акт, който е приложен по делото и въз основа на който е образувано
съдебното производство, съдът намира, че съдържащите се доказателства, събрани
на фазата на досъдебното производство и описани по-горе, не следва да бъдат
обсъждани поотделно, с оглед и липсата на каквито и да било констатирани
противоречия между тях.
С оглед пълнотата на изложението следва да се посочи, че всички така
описани доказателства се еднопосочни и безпротиворечиви и очертават така
описаната по-горе фактическа обстановка. Преценени както поотделно, така и в
тяхната взаимовръзка, съдът не констатира каквито и да било противоречия и
непълноти, което се явява основание за тяхното кредитиране. Показанията на
разпитаните по делото свидетели В. и М. се явяват достоверни, почиващи на лични
и непосредствени впечатления за осъществилата се фактическа обстановка, намират
опора в приетите по делото писмени доказателства, поради което следва да бъдат
изцяло кредитирани.
Съдът кредитира също така и приетата по делото експертиза като обективна и
компетентно изготвена, както и писмените доказателства като относими към
предмета на доказване по делото.
ВЪЗПРИЕТАТА ЗА НЕСЪМНЕНА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА НАЛАГА СЛЕДНИТЕ ИЗВОДИ ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При така изложената фактическа обстановка, съдът счете,
че подсъдимият П. М.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 249, , ал. 1, вр. Чл. 26, ал. 1 от НК Налице са всички признаци на състава както от
обективна, така и от субективна страна.
От обективна страна – подсъдимият М.,***, в условията на продължавано престъпление - с две деяния
които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, са
извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, използвал данни от
платежен инструмент - номера на дебитна
карта №**************, издадена от „ Б. Д.” ЕАД на името на Д.А. В.
(използвал данните от картата за да заплати стоки на обща стойност 980,58лв.
поръчани в сайта за електронно пазаруване “***********”,
без съгласие на титуляра Д.А. В., като деянието не съставлява по-тежко престъпление, а именно:
1.Ha 14.03.2014г., в гр. С., използвал данни от платежен инструмент - номера на дебитна карта №**************, издадени от „ Б. Д.”ЕАД на името на Д.А. В. ( използвал данните от
картата за да заплати стоки на обща стойност 104,28лв. поръчани в сайта за
електронно пазаруване “***********.COM”, без съгласие на титуляря Д.А. В., като деянието не съставлява по- тежко престъпление
2.На 14.03.2014г., в гр. С.,
използвал данни от платежен инструмент -
номера на дебитна карта №**************, издадени от „ Б. Д.”ЕАД на името на Д.А.
В. ( използвал данните от картата за да заплати стоки на обща стойност
876,30лв. поръчани в сайта за електронно пазаруване “***********”, без
съгласие на титуляря Д.А. В., като деянието не съставлява по- тежко престъпление. От обективна страна е налице обективирано целенасочено поведение от страна
на подсъдимия, който, след като се е сдобил с данните от банковата карта, на
два ги е използвал, правейки плащания по Интернет. Поради това и независимо че
извършването на плащането не е елемент от състава на престъплението, безспорно
следва да се приеме, че е налице довършено деяние по чл. 249, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК. Също така, независимо, че двете плащания са извършени в един
ден, доколкото става въпрос за две отделни покупки на стоки от сайта, са налице
две отделни деяния, които се включват в състава на продължаваното престъпление.
Доказателствената съвкупност установява по несъмнен начин,
че деянието подсъдимият е извършил умишлено, при форма на вината пряк умисъл.
За наличието му съдът изходи от обективно установените действия на дееца, които
представляват външен израз на представите и мисловната му дейност. Действията
на подсъдимия са били осъществени в строга логическа последователност и ясно
показват, че той е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици.
Причини за извършване на престъплението се явява ниското
правосъзнание на подсъдимия и желанието за неправомерно облагодетелстване.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЯТА:
За извършеното от подсъдимия П. М.П. престъплението по
чл. 249, ал. 1, вр. Чл. 26, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание
"ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" от ДВЕ до ОСЕМ ГОДИНИ и ГЛОБА.
Съдът намира, че отегчаващи
отговорността обстоятелство се явяват високата обществена опасност на деянието,
извършването на две отделни деяния, немалката стойност на паричните суми, за
които е налично плащане, както и наличието на невъзстановени от деянието вреди,
макар и същите да не са съставомерни. Смекчаващи отговорността обстоятелства се
явяват добрите характеристични данни, съдействието за разкриване на обективната
истина по делото и чистото съдебно минало. С оглед изложените обстоятелства
съдът прие, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при
значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като в същото
време, не е налице хипотезата на чл. 55 от НК по отношение и на подсъдимия П. П.,
доколкото констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са
многобройни в такава степен, нито е налице изключително такова, така че и
най-ниският размер на наказанието, предвиден в санкционната част на
разпоредбата да бъде несъразмерно тежко. Не могат да бъдат пренебрегнати и
наличните отегчаващи отговорността обстоятелства. Поради това съдът намери, че
подходящо наказание се явява наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ
ГОДИНИ, който размер е минималният, предвиден за деянието и на наказанието
отговаря на целите, предвидени в чл. 36 от НК. На основание чл. 58 А от НК,
така индивидуализираното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА следва
да бъде намалено с 1/3, като бъде определено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА
ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 1000 лева. Независимо, че номиналният размер на
наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА е под минималния от ДВЕ ГОДИНИ, с оглед
обстоятелството, че същият е получен след редукцията по смисъла на чл. 58 А от НК и липсата на предпоставките по чл. 55 от НК, следва да бъде наложено и
кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА, доколкото същото може да не се налага
само при индивидуализирането на наказанието по реда на чл. 55 от НК.
Съдът прие, че с оглед чистото съдебно минало и добрите характеристични
данни на подсъдимия, за изпълнение целите на наказанието не се налага неговото
ефективно изтърпяване, поради което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛОЖИ
изпълнението на така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия П. М.П. да заплати
по сметка на СГС направените по делото разноски в размер на 82, 50 лв., както и
държавна такса в размер на 5 лв. на основание чл.11 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: