Р Е Ш Е Н И Е
№71
гр. Х., 08.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Х., в открито съдебно
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Тенева
и
в присъствието на прокурора Николай Трендафилов
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №1017/2020г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
93, ал. 10, във вр. с ал.
6,
във вр. с ал.
3 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС),
във връзка с чл.
145 и сл. от АПК.
Образувано е по протест на
прокурор при Окръжна прокуратура - Х., с който се иска да бъде обявено за
нищожно Решение №ХА-19 ПР/2019г. от 28.02.2019г., издадено от директора на
Регионална инспекция по околна среда и водите гр. Х., с което е решено да не се
извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно
предложение за „Добив на скално-облицовъчни материали – кавернозни варовици в
находище „С. Г.“, в имот с № 000553 в землището на с.С., общ. С., обл. Х.,
което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху
околната среда, природни местообитания, популации и местообитания на видове и
човешкото здраве.
В протеста се сочи, че решението е издадено
в нарушение на актуалната нормативна уредба по околна среда, а именно
разпоредбата на чл.31 от Закона за биологичното разнообразие и Наредбата за
условията и реда за извършване на оценка за съвместимост на планове, програми,
проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на
защитените зони. Решението представлявало задължително изискване за одобряване
на цялостен работен проект за „Добив на скално-облицовъчни материали – кавернозни
варовици в находище „С. Г.“ в землището на с. С., общ. С. и било предпоставка
за началото на реализирането на инвестиционното намерение. Инвестиционното
предложение попадало в границите на защитена зона BG0002021 „Сакар“, обявена със Заповед №
РД-758/19.08.2010г. / ДВ, бр.70/2010г./ на министъра на околната среда и
водите, изменена със Заповед № 70/28.01.2013г. Съгласно т.6.4 от Заповед №
РД-758/19.08.2010г. / ДВ, бр.70/2010г./ се забранявало разкриването на нови и
разширяването на съществуващи кариери, рудници и мини, с изключение на тези, за
които към дата на обнародване на заповедта в ДВ е налице започната процедура
или са съгласувани по реда на Глава шеста от ЗООС и/или чл.31 от Закона за
биологичното разнообразие. В тази връзка в протеста се сочи, че за да се
приеме, че осъществяването на инвестиционното предложение за „Добив на
скално-облицовъчни материали – кавернозни варовици в находище „С. Г.“ е
започнало е следвало в срока по чл.93, ал.7 от ЗООС да е налице минимум акт за
одобряване на цялостен работен проект за добив, издаден по реда на закона за
подземните богатства. Нито в горепосочения срок, нито към настоящия момент е
налице такъв акт за одобряване на цялостен работен проект по инвестиционното
предложение. Не било налице и съгласуване по реда на Глава шеста от ЗООС или
чл.31 от ЗБР, тъй като издаденото в предходен период Решение № ХА-182/2008г.
било загубило правното си действие през 2013г., съгласно чл.93, ал.7 от ЗООС и
не е следвало да се приема като предпоставка за допустимост за провеждане на
нова процедура по чл.31, ал.1 от ЗБР. Поради това и концесионера по договора за
концесия, подписан на 11.07.2019г. – ЕТ „ А.-Ко-А.К.“ е инициирал преди това
провеждането на нова процедура по реда на Глава шеста от ЗООС и чл.31 от ЗБР
като е подал през 2018г. в РИОСВ – Х., уведомление по образец, съгласно
Приложение №5 към чл.4 от Наредбата за ОВОС. Сочи се в протеста, че провеждане
на процедура по чл.31, ал.1 от ЗБР в случая се явявала недопустима спрямо
режима на защитена зона „Сакар“, тъй като към дата на представяне на
уведомлението в РИОСВ- Х. за иницииране на нова процедура по реда на Глава
шеста от ЗООС и чл.31 от ЗБР, за инвестиционното предложение не е налице
започната процедура или съгласуване по ЗООС и ЗБР, с което да попадне в
изключенията от забраната въведена в т.6.4 от заповедта, с която е обявена
защитената зона. Поради това протестиращият прокурор счита, че решението, с
което е отказано извършване на оценка на въздействието върху околната среда на
инвестиционното предложение за „Добив на скално-облицовъчни материали –
кавернозни варовици в находище „С. Г.“ в землището на с. С., общ. С. е в тежко
противоречие с материално правните разпоредби и като такова се явява нищожно. В
съдебно заседание протеста се поддържа от прокурор в ОП- Х.. Прави се
възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар на представляващия
заинтересованата страна в процеса адвокат.
Ответникът – директора на Регионална
инспекция по околна среда и водите гр.Х. чрез процесуалния си представител по
делото, счита, че протеста е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна ЕТ „ А.-Ко-А.К.“ в
съдебно заседание чрез процесуалния си представител по делото, счита протеста
за неоснователен, поради което моли протестираното решението като правилно и
законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендират се разноски по делото.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори по делото, че с Решение № ХА-182
ПР/2008г., издадено от директора на РИОСВ – Х. в процедурата по чл. 93, ал.3 и
ал.5 от Закона за опазване на околната среда е взето решение да не се извършва
оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение:
„Концесия за добив на скално-облицовъчни материали – кавернозни варовици в
находище „С. Г.“, землище на с. С. общ. С., находящо се в имот № 000553 с
възложител ЕТ „А. – Ко- А.К.“ гр. С.. В решението е описан характера на
инвестиционното предложение и е посочено, че същото не засяга защитени
територии по Закона за защитените територии, но попада в потенциално защитени
зони „Сакар“, с код BG0000212,
определена съгласно изискванията на Директива 92/43/ЕЕС за опазване на
местообитанията и ЗЗ „Сакар“, с код BG 0002021, определена съгласно изискванията на Директива
78/409/ЕЕС за опазване на птиците. Защитените зони са приети от Министерски
съвет с Решение №122/02.03.2007г. Посочено е, че инвестиционното предложение е
включено в обхвата на Приложение №2 на Закона за опазване на околната среда /
т.2 / и подлежи на преценяване на необходимостта от ОВОС. В тази връзка са
изложените в решението мотиви.
През 2010г. в ДВ, бр.72/14.09.2010г. е
обнародвана Заповед № РД-758 от 19.08.2010г. на министъра на околната среда и водите,
с която е обявена защитена зона „Сакар“ с идентификационен код BG00002021, в границите на която попада
землището на с. С., респективно цялата площ на находище „С. Г.“. В т.6.4 от
заповедта е посочено, че в границите на защитената зона се забранява
разкриването на нови и разширяване площта на съществуващи кариери, с изключение
на тези, за които към дата на обнародване на заповедта в ДВ има започната
процедура и/или са съгласувани по реда на ЗООС и чл.31 от Закона за
биологичното разнообразие.
С Решение № 966/30.12.2011г. на МС е
предоставена концесия за добив на подземни богатства скалнооблицовачни
материали – кавернозни варовици от находище „С. Г.“, с. С. , като е определен
концесионер ЕТ „А. – Ко- А.К.“ гр. С.. С решението са определени подземните
богатства, които да се добият / скално – облицовъчни материали/, определено е
конкретното находище / С. Г., с. С./, определена е концесионна площ / по
крайния контур, участък Изток и участък Запад с размер 191 152 кв.м./. С
този акт на Министерски съвет производството по разкриване на кариера за добив
на скално-облицовъчни материали е финализирано.
С писмо изх. № Е-26-А-91/28.02.2013г. на
зам. министъра на икономиката, енергетиката и туризма във връзка с предоставената
концесия, ЕТ „А. – Ко- А.К.“ гр. С. е информиран за становището на МОСВ относно
Решение № ХА-182 ПР/2008г. за преценяване необходимостта от извършване на ОВОС
за инвестиционно предложение за добив на подземни богатства скалнооблицовъчни
материали –кавернозни варовици от находище „С. Г.“, с. С.. В писмото е изразено
становище, че след като Решение № ХА-182 ПР/2008г. е влязло в сила и е
проведена процедура по Глава шеста от ЗООС и чл.31, ал.4 и ал.6 от ЗБР, то
условието за реализиране на инвестиционното намерение е изпълнено и не са
налице обстоятелства за провеждане на нова процедура.
С писмо изх. № Е-26-А-44/18.01.1018г. на
Министерство на енергетиката във връзка с предстоящо сключване на концесионен
договор за добив на подземни богатства от находище „С. Г.“, с. С., ЕТ „А. – Ко-
А.К.“ е уведомен, че съгласно становище на МОСВ, на основание чл.93, ал.8 от
ЗООС, Решение № ХА-182 ПР/2008г. на РИОСВ – Х. за преценка на необходимостта от
извършването на ОВОС е загубило правното си действие, поради което е необходимо
постановяване на нов административен акт по реда на Глава шеста от ЗООС и чл.31
от ЗБР, като концесионния договор следва да влезе в сила, след влизане в сила
на новия акт.
По повод на цитираното писмо от ЕТ „А. – Ко-
А.К.“ е инициирана пред РИОСВ – Х. нова процедура за преценка на необходимостта
от ОВОС за инвестиционно предложение „Добив на скално-облицовъчни материали –
кавернозни варовици в находище „С. Г.“.
В тази връзка и след провеждане на нова
процедура по реда на Глава шеста от ЗООС и чл.31 от ЗБР е издадено и
разглежданото в настоящото производство Решение № ХА – 19- ПР/2019г. за
преценяване необходимостта от извършване на ОВОС със становище да не се
извършва ОВОС. Решението е влязло в сила на 14.03.2019г.
На 11.07.2019г. между Министерски съвет на
Република България, в качеството му на концедент, представляван от министъра на
енергетиката и ЕТ „А. – Ко- А.К.“, в качеството му на концесионер е сключен
Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл.2,
ал.1, т.6 от Закона за подземните богатства – скалонооблицовъчни материали –
кавернозни варовици, от находище „С. Г.“, участък „Изток“ и участък „Запад“,
разположено в землището на с. С., общ. С., обл. Х..
При така установените факти, съдът достигна
до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.
147, ал. 1 от АПК, право да оспорват административния акт
имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са
нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения, като, ал.
2 на чл. 147 от АПК предвижда че прокурорът може да подаде
протест срещу акта в случаите по чл.
16 от АПК. Съответно нормата на чл.
16, ал. 1, т. 1 от АПК регламентира, че прокурорът следи за
спазване на законността в административния процес, като предприема действия за
отмяна на незаконосъобразни административни актове, споразумения, административни
договори и съдебни актове. Съгласно разпоредбата на чл.
149, ал. 5 от АПК административните актове могат да се
оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Оспореното
решение, издадено в производството по чл.93, ал.1 във вр. с ал.3 и ал.6 от
Закона за опазване на околната среда представлява индивидуален административен
акт, който подлежи на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда
на АПК.
С оглед на което оспорването, обективирано в
подадения от прокурор при ОП - Х. протест, основавано на доводи и искане за
обявяване нищожността на Решение № ХА-19 ПР/2019г., издадено от директора на
РИОСВ-Х., като направено от легитимирано лице по чл.
147, ал. 2 от АПК, при упражняване на нормативно
регламентирано правомощие по чл.
16, ал. 1, т. 1 от АПК и против индивидуален административен
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на
АПК, е процесуално допустимо.
Разгледан по същество протеста е
неоснователен.
В по-общ план тук е мястото да се посочи, че
в законодателството няма легална дефиниция за понятието "нищожен
административен акт", а има законово установени критерии за неговата
законосъобразност. Критериите за нищожност на административния акт са изградени
както в правната теория, така и в съдебната практика. Основанията за нищожност са тези по чл.146,
т.1 и т.2 от АПК, а тези по т.3 – т.4 от същия текст, в общата хипотеза
обосновават незаконосъобразност на индивидуалния административен акт.
Като критерии за нищожност в правната
литература се посочва липсата на компетентност на органа, издал оспорения акт,
неспазване на установената форма на акта, особено съществени нарушения на
административно-производствените правила и нарушения на материалния закон -
акт, който е издаден без каквото и да е правно основание, или акт лишен от
нормативна основа, основан на друг нищожен административен акт, или съдържащ
предписание, което е престъпление или не може да бъде изпълнено. Превратното
упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност по
правило, като само ако преследваната цел не може да се постигне посредством
никакъв друг акт, посоченият порок води до нищожност.
Съдебната практика, в
преобладаващата си част, възприема част от изложените доктринарни критерии -
липса на компетентност и липса на форма като основания за прогласяване на
нищожността на оспорения акт. Налице са и съдебни актове, които са възприели
нищожност на акта, поради толкова съществени нарушения на
административно-производствените правила и нарушение на материалния закон, че
не могат да породят правни последици.
Т.е. съществени нарушения на административно-производствените правила са
основания за нищожност, само ако са толкова съществени, че нарушението е довело
на практика до липса на волеизявление (например - поради липса на кворум).
По правило, нарушенията на
материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата
валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт,
който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито
една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само
пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата
материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на
възможност, за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до
нищожност на посоченото основание.
Предвид изложеното и съобразно искането, с
което е сезиран съдът намира, че предметът на настоящето производство се свежда
до проверка на компетентността на органа, издал оспорения акт, спазването на
установената писмена форма, спазваното на правилата при издаването му, които
биха повлияли на самото волеизявление и спазването най-общо на материалния
закон във връзка с разпоредителните действия.
Като има предвид посочените по-горе критерии
за преценка на валидността на административния акт, съдът на първо място
намира, че Решение № ХА-19 ПР/2019г. на директора на РИОСВ е издадено от
компетентен орган.
Процесното решение обективира преценката на
административния орган да не се извършва оценка на въздействието върху околната
среда за инвестиционно предложение „Добив на скално-облицовъчни материали –
кавернозни варовици в находище „С. Г.“, в имот с № 000553 в землището на с. С.,
общ. С., обл. Х.. Процедурата по реда на глава
шеста на ЗООС е започнала с внасяне в РИОСВ – Х. на
уведомление за инвестиционно предложение с вх. № ПД-1247/05.11.2018г. с
възложител ЕТ“А.-Ко-А.К.“ гр.С.. По същото инвестиционно предложение вече е
имало произнасяне с Решение № 182-ПР/2008г. на директора на РИОСВ - Х., с което
е преценено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда,
поради факта, че проектът няма вероятност да окаже значително отрицателно
въздействие върху природните местообитания, популации и местообитания на
видове, предмет на опазване в защитени зони. Решението не е обжалвано и е
влязло в сила, но поради изтичане на пет годишния давностен срок по чл. 93, ал. 8 от ЗООС, е проведена настоящата
процедура. Компетентният орган да извърши тази преценка, посочен в чл.
93, ал. 3 от ЗООС, е директорът на съответната РИОСВ, който
преценява необходимостта от извършване на ОВОС по чл.
93, ал. 1 – ал.
3 от ЗООС за всеки конкретен случай и съобразно критериите по ал.
4, като се произнася с мотивирано решение.
Оспореното решение е издадено в изискуемата
писмена форма и е подробно мотивирано с фактическите и правни основания,
послужили за издаването му, като са поставени и условия за изпълнението, с
което е спазена разпоредбата на чл. 8 от Наредбата за условията и реда за
извършване на ОВОС. От представената в административната преписка информация
относно описанието и характера на инвестиционното предложение е видно, че административният
орган е квалифицирал предложението, като такова, попадащо в обхвата на Приложение
№ 2, т.2, б. "а" и подлежи на процедура по преценяване
на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда
по смисъла на чл.93, ал.1, т.1 от ЗООС.
На следващо място, посочи се
по-горе, доктрината, а и част от съдебната практика приема, че за да бъде
възприет за нищожен поради "пълната материална незаконосъобразност"
един административен акт, той следва да е издаден без каквото и да е правно
основание, или акт лишен от нормативна основа, основан на друг нищожен административен
акт, или съдържащ предписание, което е престъпление или не може да бъде
изпълнено.
В случая толкова съществени
нарушения на материалния закон не се констатираха - актът е издаден въз основа
на конкретни правни норми – чл.93, ал.1, т.1 във вр. с ал.3 и ал.6 от Закона за
опазване на околната среда, чл.7, ал.1 и чл.8, ал.1 от Наредбата за условията и
реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, чл.31, ал.4
и ал.6 от Закона за биологичното разнообразие, чл.40, ал.4 от Наредбата за
условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове,
програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване
на защитените зони. С разпоредбата на чл.
93, ал. 1, т. 1, от ЗООС е предвидено, че необходимостта от
извършване на ОВОС се преценява за инвестиционни предложения съгласно
приложение № 2. Съгласно чл.
93, ал. 3 от ЗООС компетентен да извърши преценката по ал.
1, т. 1-3
от ЗООС за всеки конкретен случай е директорът на съответната
РИОСВ, който се произнася с мотивирано решение. Разпоредбата на чл.7, ал.1 от
НУРИОВОС сочи, че компетентният орган преценява необходимостта от извършване на
ОВОС, като определя степента на значимост на въздействието
върху околната
среда, въз основа на: представената от
възложителя информация по чл.
6;
критериите по чл. 93, ал. 4 ЗООС и получени
становища, констатации или резултати от консултации, включително по чл.
6, ал. 8 – 10. Член 31, ал.4 и ал.6 от
Закона за биологичното разнообразие определя, че за плановете,
програмите и инвестиционните предложения, попадащи в обхвата на Закона за опазване на околната среда,
оценката по ал. 1 се извършва чрез процедурата по екологична оценка, съответно
чрез процедурата по оценка на въздействието върху околната среда по реда на
Закона за опазване на околната среда и при спазване на специалните разпоредби
на този закон и наредбата по
чл. 31а. В
случаите по ал. 4 при извършване на задължителна екологична оценка или оценка
на въздействието върху околната среда, както и при преценяване необходимостта
от извършване на екологична оценка или от оценка на въздействието върху
околната среда съгласно Закона
за опазване на околната среда, когато прецени, че няма
вероятност планът, програмата или инвестиционното предложение да окаже
значително отрицателно въздействие върху защитената зона, компетентният орган взема
предвид тази преценка при постановяване на съответното решение по глава шеста
от Закона за опазване на околната среда. А разпоредбата на чл.40, ал.4 от
Наредбата за ОС предвижда, че когато органът прецени, че няма вероятност
инвестиционното предложение да окаже значително отрицателно въздействие върху защитена зона,
компетентният орган взема предвид тази преценка при издаването на решение за
преценяване на необходимостта от ОВОС и при
постановяване на решението по ОВОС за одобряване/неодобряване на инвестиционното предложение. С оглед
изложеното до тук съдържание на приложените в случая от органа при издаване на
решението правни норми, съдът не може да приеме, че
оспореният акт е лишен напълно от правно основание, не е, а и не се твърди да е
издаден въз основа на друг нищожен административен акт, очевидно е, че не
съдържа предписание, което да е престъпление или да не може да бъде изпълнено. Конкретните
съображения, изложени в тази част на протеста са такива касаещи въпроса за
материалната законосъобразност на административния акт – дали административния
орган е издал протестираното решение при неправилно приложение на специалните
разпоредби съдържащи се в Глава трета, Раздел III от Наредбата
за ОС и на ЗООС и ЗПБ е въпрос относно законосъобразността на административния
акт. Този извод се отнася и до ограничението въведено с т. 6.4 от Заповед №
РД-758/19.08.2010г. съотнесено към разпоредбата на чл.31, ал.2, т.3 от Закона
за биологичното разнообразие. В този смисъл не може да се споделят възраженията
в протеста, че процесното решение е нищожно и на това основание.
На следващо място при издаване
на решението, административният орган не е допуснал нарушение и на
административнопроизводствените правила, което да е довело до липса на
волеизявление и на това основание до нищожност на акта поради засягане правото
на защита на адресата на този акт. В този смисъл е Решение № 5924 от 25.04.2012
г. по адм. д. № 9418/2011 г. на ВАС, I отд., с което се приема, че съществени
нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на
индивидуалния административен акт не водят до неговата нищожност. Както е приел
ВАС с цитираното Решение, основанията за нищожност са само тези по чл. 146, т.
1 и 2 от АПК, а основанията по т. 3 - 4 от същия текст от АПК, обосновават
незаконосъобразност на индивидуалния административен акт. Порокът
"нарушение на административно-производствените правила" не може да
доведе до нищожността на един административен акт. Нарушенията на
административнопроизводствените правила е порок на един валиден акт, защото щом
органът е компетентен да издаде акта, преценката за законосъобразността по
отношение правилата при издаването му, са преценка по съществото на акта. В
настоящия случай няма спор, че това право за преценка законосъобразността на
акта е преклудирано поради изтичане срока на обжалване.
Както бе посочено, превратното упражняване
на власт също е порок водещ само до незаконосъобразност на административния
акт, като правило, и само ако преследваната цел не може да се постигне с
никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. В чл.93, ал.3 изрично е
предвидено, че необходимостта от извършване на ОВОС по ал. 1, т. 1 - 3 и 5 се
преценява от директора на съответната РИОСВ за всеки конкретен случай и
съобразно критериите по ал. 4, който се произнася с мотивирано решение. Тоест
крайната цел на издаденото от директора на РИОСВ – Х. решение е допустима от
закона, поради което решението не е нищожна и на това основание.
Предвид гореизложеното съдът приема, че в
хода на валидно проведено административно производство компетентният
административен орган е постановил обжалваният административен акт в
законоустановената писмена форма, като не е допуснал съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и на материалния закон, обуславящи
неговата нищожност. Следователно подаденият протест се явява неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото в полза на
ответника и заинтересованата страна на основание чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК се
дължат разноски. Съдът, като съобрази характера на спора, разпоредбата на чл.78
ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, намира, че в полза на ответника РИОСВ - Х.
следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева. По отношение на разноските претендирани от заинтересованата
страна ЕТ „А. – Ко- А.К.“ в размер на 2500 лева, съдът намира направеното
възражение за прекомерност от представителя на Окръжна прокуратура – Х. за
основателно, тъй като взе предвид, че фактическата и правна сложност на делото
не съответства на уговореното възнаграждение, което е над предвиденото
минималното такова по чл.
8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В тази връзка на заинтересованата страна
се следват разноски в размер на 500 лева, съобразно посочената по-горе
разпоредба от наредбата.
Водим от горните мотиви и на основание чл.
172, ал. 2, предложение четвърто от АПК, Административен съд Х.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
подадения от прокурор при Окръжна прокуратура - Х. протест с искане за
прогласяване нищожността на Решение №ХА-19 ПР/2019г. от 28.02.2019г., издадено
от директора на Регионална инспекция по околна среда и водите гр. Х., като
неоснователен.
ОСЪЖДА
Окръжна прокуратура Х., да заплати на РИОСВ - Х. сумата в размер на 100 (сто)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Окръжна
прокуратура Х., да заплати на ЕТ „А. – Ко- А.К.“, ЕИК ……, със седалище и адрес
на управление гр. С., район „С.“, ул.“ Ш. п.“ №…., бл…, вх…, ет…, ап… сумата в
размер на 500 (петстотин) лева, представляваща разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: