Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 21.05.2021
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти състав, в закрито заседание на двадесет и първи
май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
като разгледа ч.гр.д.№ 527 по описа за 2021 година, докладвано от съдия Любка Голакова и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Подадена е жалба
с вх. №264239/14.01.2021г. от длъжника „С.в.” АД срещу разпореждане от 10.12.2020г.
по изпълнително дело №20208530400401, с което е оставено без уважение
направеното възражение от длъжника „С.в.” АД относно включване в определените разноски
на адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят - „С.в.” АД поддържа, че доколкото взискателят
по изпълнителното дело е адвокат, поради което целта да бъде представляван от
друг адвокат в изпълнителното производство е единствено да генерира повече
разходи за длъжника, което е злоупотреба с право. Евентуално поддържа, че ако
не се приеме това негово възражение, моли да се намали размера на адвокатското
възнаграждение, предвид липсата на фактическа и правна сложност на изпълнителното
производство. Поддържа, че в срока за доброволно изпълнение е извършено плащане
на дълга. Моли съдът да отмени обжалваното постановление и да определи размера
на минималното адвокатско възнаграждение, без да има предвид Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира направените
разноски за настоящото производство и юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят – Д.Й.Ч.в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е депозирал възражение.
В мотивите си по
чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност
на частната жалба.
Софийски градски съд, след като
разгледа обжалвания акт, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се
запозна с материалите по делото, приема следното:
Производството
по изпълнително дело №20208530400401 е образувано на 04.12.2020г. по молба с
вх. №02405 на Д.Й.Ч., в качеството й на взискател, чрез пълномощника й адв. П.Ч.срещу
„С.в.” АД, в качеството на длъжник, въз основа на издаден изпълнителен лист на 27.11.2020г.
по гр.д. № 4587/2020г. по описа на Софийски районен съд, 177 състав.
Към молбата са приложени:
- адвокатско пълномощно от взискателя за адвокат П.Ч.и
- договор за правна защита и съдействие от 03.12.2020г., сключен между
взискателя и адвокат П.Ч., с предмет – осъществяване
на процесуално представителство по изпълнително дело срещу „Топлофикация София”
ЕАД на основание на изпълнителен лист издаден по гр. д. №4587/2020г. по описа
на СРС, 177 състав, с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 200
лева., като е отбелязано, че същото е заплатено изцяло и в брой.
На страница 3 от изпълнителното дело е
представен изпълнителния лист, който е за сумата от 381, 50 лв.
На 04.12.2020г. е изготвена покана за доброволно изпълнение до
длъжника, в която са вписани като разноски 200 лв. адвокатско възнаграждение.
На 04.12.2020г. същата е връчена на длъжника.
На 04.12.2020г. е издадено от съдебния изпълнител разпореждане за
приемане на сметка за размера на дълга и определяне на разноски, в което е
включено адвокатско възнаграждение в полза на взискателя в размер на 200 лв.
На 08.12.2020г. длъжникът е превел на съдебния изпълнител сумата от
706, 90 лв. с платежно нареждане за кредитен превод, представено на страница 15
от изпълнителното дело. В тази сума съгласно описаното в предходния абзац
постановление на съдебния изпълнител се включва размера на целия дълг по
изпълнителното дело, включително и определеното в полза на взискателя
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
На 10.12.2020г. е подаден отговор на покана за доброволно изпълнение от
длъжника с вх.
№02456, в който се възразява срещу включването на 200 лв. за адвокатско
възнаграждение в полза на взискателя.
Обжалваният акт
е съобщен на длъжника на 13.12.2020г.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира
следните правни изводи:
Подадената жалба
е процесуално допустима, тъй като е
подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна,
поради следните съображения:
С разпоредбата на чл. 435, ал.2, предл.
последно ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на постановлението за
разноски по изпълнителното дело от страна на длъжника. Въпросът за съдебните
разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу
незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за
разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.
79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Компетентен да се произнесе по искането в случая е съдебния
изпълнител, като неговия акт може да бъде обжалван по реда на чл. 435, ал. 2,
т. 7 ГПК.
В конкретния случай настоящият съдебен
състав констатира, че представеният
договор за правна защита и съдействие, който подробно е описан по-горе в
настоящите мотиви, се отнася до друг
длъжник, който изрично е посочен там – „Топлофикация София” ЕАД. Предвид така
констатираното същият не може да служи като основание за възлагане в тежест на
длъжника на вписаното в него адвокатско възнаграждение. Не са представени други
доказателства по изпълнителното дело за сключване на договор за правна защита с
процесуалния представител на взискателя, съответно документи за извършено
заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение. Предвид изложените мотиви настоящият
съдебен състав приема, че не се установява от съдържащите се в изпълнителното
дело документи извършване на разноски от страна на взискателя в присъдения
размер от 200 лв. за адвокатско възнаграждение, поради което неправилно е
присъдено такова в тежест на длъжника.
С оглед на изложеното следва да бъде
отменен обжалваният акт, както и разпореждане на съдебния изпълнител за
приемане на сметка за размера на дълга и определяне на разноски в частта, в
която е включено като разноски на взискателя, които следва да бъдат заплатени
от длъжника, адвокатско възнаграждение
за изпълнителното производство в размер на 200 лв.
Относно
направените разноски за настоящото производство
Съгласно
чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен
в три изчерпателно изброени хипотези на закона. Доколкото в настоящия случай не попадаме в
нито една от лимитативно изброените изключения, следва, че направените разноски
за настоящото производство следва да бъдат понесени от длъжника, поради което и
направеното му искане следва да бъде оставено без уважение.
С
тези мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
разпореждане
10.12.2020г. по изпълнително дело №20208530400401, с което е оставено без
уважение направеното възражение от длъжника „С.в.” АД относно включване в
определените разноски на адвокатско възнаграждение и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ разпореждане на
съдебния изпълнител от 04.12.2020г. постановено по изп. д. №20208530400401 за
приемане на сметка за размера на дълга и определяне на разноски в частта, в
която е включено като разноски на взискателя, които следва да бъдат заплатени
от длъжника, адвокатско възнаграждение
за изпълнителното производство в размер на 200 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.