РЕШЕНИЕ

 

№ 573

 

гр. Пловдив, 05.03.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХIV състав, в открито заседание на двадесет и пети февруари  през две хиляди и двадесета година в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията Янко Ангелов административно дело № 3696 по описа за 2019 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното :

 

Постъпила е жалба от "КАМ-919“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Коматевско шосе" № 254, представлявано от управителя К.М. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-750-0028422 от 04.11.2019 г. издадена от Началник  Отдел "Оперативни  дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.

В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразно постановена, поради противоречие с материалния закон. Твърди се също така, че заповедта е постановена в нарушение на чл. 6, ал. 5 от АПК, нарушен е принципа за съразмерност. Иска се от настоящия съд да отмени заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателя редовно и своевременно призован се представлява от адвокат Д., който поддържа жалбата и предлага на съда същата да се уважи по съображения изложени в нея, в съдебно заседание и в писмените бележки..

Ответникът по жалба редовно и своевременно призован не се явява,  като същия се представлява от юрисконсулт А., който поддържа становище за неоснователност на жалбата и предлага на съда същата да се остави без уважение.

Административен съд Пловдив, като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните изразени в съдебно заседание и в представените писмени бележки и след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

С оспорената Заповед № ФК-750-0028422 от 04.11.2019 г. издадена от Началник  Отдел "Оперативни  дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект-"Кафене/сладкарница" находящ се в град Пловдив, „Коматевско шосе“ №314, стопанисван от дружеството - жалбоподател и забрана за достъп до него за срок 10 дни на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 и ал.4 от същия закон.

За да мотивира заповедта си административният орган е посочил, че при извършена оперативна проверка на 28.10.2019 г. в 11,00 ч. документирана с Протокол за извършена проверка № 0028423 от 28.10.2019 г. на търговски обект - "Кафене/сладкарница" находящ се в град Пловдив, „Коматевско шосе“ №314, стопанисван от дружеството - жалбоподател е установено следното:

За извършената контролна покупка на 1 бр. минерална вода и един брой топла напитка /3 в 1/ на обща стойност 1,30 лв., платени в брой от проверяващия Й.Й., преди легитимацията на проверяващите, не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящи на нормативните изисквания.

Административният орган в заповедта е приел, че е нарушен състава на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

Към преписката е приложен Протокол за извършена проверка № 0028423 от 28.10.2019 г.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Оспорената пред настоящия съд заповед е неблагоприятна за дружеството жалбоподател и то се явява надлежна, с право на жалба страна.

Препис от заповедта дружеството е получило на 13.11.2019 г., видно от приложената разписка. Жалбата постъпва при административния орган на 27.11.2019 г. Спазен е законоустановения срок за оспорване на заповедта по съдебен ред, следователно жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административно производствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Оспорената заповед е издадена от компетентния за това административен орган. Разпоредбата на чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС дава възможност на Изпълнителния директор на НАП да делегира правомощия на началниците на отдели "Оперативни дейности да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки-запечатване на търговски обект. Случаят е точно такъв, към делото е приложена заповед на Изпълнителния директор на НАП./л.14/

Следва да се отбележи, че административния акт, постановен в писмена форма, какъвто в случая е заповедта, следва да съдържа фактическите и правни основания послужили за издаването му, т. е. административния акт следва да бъде мотивиран. Фактическите основания за издаване на акта са юридическите факти, релевантни за формиране на властническото волеизявление, които от една страна дават възможност на адресата на акта да узнае какво е мотивирало административния орган да приеме именно това решение и съответно ефективно да упражни правото си на защита, а от друга страна позволяват на съда да извърши проверка за законосъобразност на акта.

Настоящият съдебен състав счита за необходимо да посочи  следното:

Разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС сочи, че принудителната административна мярка запечатване на обект е за срок до 30 дни. С оглед конкретната фактическа обстановка издателя на заповедта определя срока на принудителната административна мярка запечатване на обект. В настоящия случай се касае за неиздаване на фискален бон или от кочан с ръчни касови бележки по образец за покупка на 1 бр. минерална вода и един брой топла напитка /3 в 1/ на обща стойност 1,30 лв. Съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която акта се издава. От своя страна разпоредбата на ал. 5 на чл. 6 от АПК сочи, че административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

С разпоредбата на чл. 6 от АПК се въвежда принципа са съразмерност. Настоящият съд счита, че заповедта е издадена в нарушение на основен принцип в административното производство, уреден в чл. 6 от АПК-принципа за съразмерност. Посочения принцип следва императивно да се спазва от административните органи при издаване на актовете им, включително и при налагане на принудителна административна мярка, казано по друг начин наложената принудителна административна мярка за определен срок не бива да засяга права и интереси на търговеца в степен по-голяма от необходимото за постигане на целта на закона. Мотивите в заповедта, че е спазен принципа за съразмерност не намира опора в доказателствата по делото. В мотивите си административния орган не е извършил преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси. В мотивите към заповедта органа сочи само обществени интереси от налагане на принудителната административна мярка с оглед определяне на нейния срок, без да зачете личните такива и размера на паричната сума за която не е издаден фискален бон.

Следва да се посочи, че нарушението е констатирано за първи път, а също така по административната преписка не са ангажирани доказателства дружеството - жалбоподател, да има публични задължения към Националната агенция за приходите и по специално към Териториална дирекция Пловдив.

Съразмерността на наложената мярка се преценява на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, като същата не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага.

Изборът на най-леката мярка на административна принуда не е въпрос на преценка на административния орган, а негово задължение /виж. решение № 15341 от 11.12.2018 г. на ВАС на РБ по адм. дело № 8441/2018 г. VІІІ отд. /.

Затова съдът приема, че определеният в заповедта срок от 10 дни за запечатване на обекта, в който работниците в предприятието на "КАМ-919“ЕООД се хранят в столова и консумират топли напитки от обособен щанд, е несъизмерим с целите по чл.22 от ЗАНН, за които се прилага мярката, тъй като засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото. При определянето на срока на ПАМ не е избрана най-благоприятната за държавата и обществото възможност чрез отчитане на вида на конкретното нарушение, данните за поправянето му и възможните реални вреди, които ще причини ПАМ на стопанската дейност на жалбоподателя. Изобщо конкретни мотиви за срока на мярката не се съдържат в заповедта за налагане на ПАМ. Липсата на съображения за наличието на конкретни и доказани факти, обосноваващи определяне на десет дневен срок за налагане на мярката, опорочава издадената заповед и налага нейната отмяна.

Заповедта е издадена в нарушение на чл.35 от АПК.

От събраните по делото доказателства, в това число и гласни показания на свидетели, се установява, че процесния проверен обект е „столова“ /съгласно Удостоверение за регистрация на обект за търговия на дребно с храни № 06396 от 13.08.2012 г. л.10/, а не „кафене/сладкарница“, като какъвто е бил възприет от проверяващите и санкциониран от административния орган.

Изложените със заповедта мотиви не кореспондират с установените факти по делото. Изложени са мотиви, че с оглед местоположението на търговския обекта, стопанисван от „КАМ -919" ЕООД,  постоянния поток от потенциални клиенти и възможност за реализиране на големи приходи от продажби, както и с оглед характера на дейността - продажба на хранителни стоки, разнообразните цени и асортимент, липсата на реална конкуренция в границите на завода, както и бързата ликвидност на предлаганите стоки, може да се направи извод, че с това свое поведение проверяваното лице накърнява съществено държавния интерес и фискалната политика на държавата, тъй като не позволява да бъдат проверени извършените от него продажби и като последица се явява неправилното определяне на дължимите данъци.

Със Заповед № 08А от 01.04.2013 г. Управителят на дружеството „Кам-919“ЕООД, е забранил достъпа в обекта „кафе-бар“ и „столова“ на външни лица с директна цел за консумация на храни и напитки, и изрично е разпоредил обектът да се ползва изключително за удовлетворяване на хранителните нужди на работниците в дружеството.

Това обстоятелство изключва относимостта на изложените по-горе мотиви от заповедта, като несъмнено вътрешноведомствения обект – столова с щанд за топли напитки, не би могъл да бъде посетен от неограничен брой потенциални клиенти и да реализира големи приходи от продажби. При строгото изпълнение на Заповед № 08А от 01.04.2013 г. проверяващите не биха могли да имат достъп на обекта, освен ако не са се легитимирали на входа, за което действие от тяхната страна не сочи нито едно доказателство по делото. Напротив, относно механизма на проверката, се установи от свидетелските показания, че служителите на НАП са използвали голямата портална врата /вход за камиони/, като по този начин са избегнали преминаването през охраната и ограничителното съоръжение на входа.

Това обстоятелство, ведно с другите установени, водят до извода за проверка извършена в противоречие с целта на закона и ето защо настоящият състав  счита, че жалбата е основателна и като такава ще следва да бъде уважена, като се отмени оспорената заповед.

Предвид изхода на делото искането на дружеството - жалбоподател за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като Националната агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати на "КАМ-919“ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 650 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса.

С оглед горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК Административен съд Пловдив, десети състав

 

                                            Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Заповед № ФК-750-0028422 от 04.11.2019 г. издадена от Началник  Отдел "Оперативни  дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект-"Кафене/сладкарница" находящ се в град Пловдив, „Коматевско шосе“ №314, стопанисван от "КАМ-919“ЕООД, с ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок 10 дни на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 и ал.4 от същия закон.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на "КАМ-919“ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 650 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса за образуване на дело.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

 

 

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: