Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 201
Б., 10.10.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Б.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на десети септември през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
при секретаря-Таня Бончева,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № 311 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.26, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.44 от ЗЗД/Закон за
задълженията и договорите/ и при условията на евентуалност е предявен и иск с
правно основание чл.56 от Закон за наследството ЗН/.
„Х.-Т.“ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул.А.Л.№*, с ЕИК:*********, чрез пълномощник адв.К.К. от САК, моли да бъде признато за установено по отношение
на Х.М.Х. ***, с ЕГН: **********, че направеният от него отказ от наследството
на баща му М. Х. ***, починал на 30.05.1993г. и вписан в Особената книга за
откази от наследство на основание чл.52 във вр. с
чл.49, ал.1 от ЗН с пореден номер 42, стр.161 съгласно Заявление с вх.№ 6018 от
11.09.2017г. и образувано ч.гр.д.№ 1987/2017г. по описа на РС-Б., е нищожен
поради липса на предмет, респективно същият е с невъзможен предмет, тъй като
преди извършването на отказа ответникът Х.М.Х. вече е извършил фактически
действия по приемането му.
При условията на евентуалност, т.е. ако се
отхвърли горния иск, „Х.-Т.“ЕООД с ЕИК:*********, чрез пълномощник адв.К.К. от САК моли да бъде
унищожен на основание чл.56, ал.1 от ЗН в тяхна полза постановения с
определение от 11.09.2017г. по ч.гр.д. № 1987/2017г. по описа на РС-Б., вписано
в Особената книга на съда под № 42, стр.161 отказ от Х.М.Х. *** от наследството
на баща му М. Х. ***, починал на 30.05.1993г., тъй като чрез него се уврежда
кредитора и се препятства възможността му да се удовлетвори по изпълнително
дело №164/2017г. по описа на ДСИ при РС-Б. от имуществото на
наследника-длъжник.
В с.з ищецът „Х.-Т.“ЕООД, чрез пълномощника му адв.К.К. от САК/пълномощно от
18.12.2017г.-л.2/ поддържа така предявените искове и моли да бъдат уважени,
така както са предявени, както и да им се присъдят направените по делото
разноски, за които прилага списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.429/.
Представя писмени бележки с вх.№ 6210 от 26.09.2018г.
Ответникът Х.М.Х. ***, чрез пълномощник адв. Г.Д. от САК/пълномощно от 03.05.2018г. л.107/, е
направил възражения по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ 2994 от
09.05.2018г., в предвидения в закона срок.
В
писмения отговор ответникът, чрез адв.Г.Д. от САК, оспорва исковете и твърди, че са
неоснователни. Прави възражение, че не е
приел наследството с конклудентни действия преди
отказа му от наследство, който е вписан в Особената книга в РС-Б.. Същото не
може да се предполага, а трябва да бъде ясно и недвусмислено установено.
Подаването на декларация по чл.14 от ЗМДТ, както и заплащането на данък сгради
и битови отпадъци, представлява действие по обикновено управление и не означава
намерение за приемане на наследство. В случая ответникът дори не е подавал
лично такава декларация по чл.14 от ЗМДТ. Към 31.05.1998г., когато всеобщо се
подават такива декларации, ответникът не е навършил пълнолетие и не е подавал
лично такава декларация. Има подадена декларация от съсобственик Бисерка Василева
Христова, която е посочила ответника като сънаследник и е подадена от трето
лице, а не от ответника. От последният не са заплащани данъци и такси битови
отпадъци за недвижимите имоти, включени в наследството. От ответника не е
извършвано никакво действие по разпореждане с имотите, които са в наследството
от баща му. Ищецът няма качеството на кредитор по отношение на ответника.
Налице е друго имущество на ответника, от което ищецът би могъл да се
удовлетвори. Отказът е направен преди ответникът да бъде уведомен за
образуваното срещу него изпълнително производство и липсва намерение за
увреждане на кредитора.
В с.з. ответникът Х.М.Х. лично и чрез
пълномощник адв.Г.Д. от САК оспорва исковете и
поддържа направените възражения в писмения отговор. Моли да му се присъдят
направените по делото разноски, за които не представя списък за разноските по
чл.80 от ГПК.
От
събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните не спорят за това, че ответникът на 11.09.2017г. в РС-Б. е
направил отказ от наследството на баща му М. Х. ***, починал на 30.05.1993г.
Горното се установява от приложеното писмено доказателство-копие от
удостоверение с изх.№ 913
от 11.09.2017г. на РС-Б./л.32/.
Видно от приложените по делото писмени доказателства: копия от съдебно решение № 198 от 10.09.2015 година по гр. дело №
2038/2012 година по описа на РС-Б., V-ти състав, съдебно решение от 13.04.2016
година на Софийския окръжен съд, първи въззивен
състав по гр. дело № 976/2015 година, Определение № 240 от 27.03.2017 година на
Върховния касационен съд по гр.дело №3916/2016 година и изпълнителен лист от
10.08.2017 година на РС-Б. по гр.дело №2038/2012 година, се установява, че ищецът е кредитор
на ответника, негов длъжник за парична сума от 44984.09лв., представляваща
обезщетение за причинени вреди от липси, изразяващи се в предоставени на
ответника като служител на дружеството и неотчетени служебни аванси с разходен
касов ордер от 20.07.2012г. за сумата от 13000 евро с левова равностойност от
25425.79лв. с разходен касов ордер от 24.08.2012г. за сумата от 10000 евро с
левова равностойност от 19558.30лв., ведно със законната лихва от 18.12.2012г.
до окончателното й изплащане, както и сумата от общо 4509.02лв. за направени
разноски пред всички съдебни инстанции.
От приложеното копие от изпълнително дело № 164/2017г. по описа на ДСИ
при РС-Б., се установява, че на 17.08.2017г. е образувано изпълнително дело на
основание описания по-горе изпълнителен лист като ищецът е взискател,
а ответникът е длъжник и производството по изпълнителното дело е висящо, същото
от 20.02.2018г. е спряно и не е приключило.
Съгласно приложеното удостоверение по декларирани данни, издадено на
25.08.2017г. от Община Б./л.243 и л.244/, се установява, че към тази дата
25.08.2017г. ответникът е декларирал собственост, както следва: 1/6 идеална
част от гараж, жилище и земя, находящи се в Б., ул.Х.
Д. №*, ет.*, съответстващи на кадастрален номер * от 1971г., кв.*, УПИ *, както
и 1/12 ид.част от навес с оградни
стени, жилище и земя, находящи се в Б., Х. Д. №*,
кадастрален номер * от 2011г., кв.35, УПИ * по нот.
акт № *, том *, дело № */19**г. и изцяло собственик на жилище в Б., ул.Б. №*,
ап.*, ет.* по нотариален акт №* от *.*.20**г.
Горните имоти са декларирани лично от ответника с Декларации по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх.№ ********** и с вх.№
********** от 19.06.2017г./л.245-281/, като описаните по-горе идеални части от
имоти, находящи се в Б. са описани като получени по
наследство. За един от тях е представено копие от нотариален акт № 96/1957г. на
районен съдия при РС-Б., удостоверяващ собственост върху УПИ на Х.В.Х., който
съгласно приложеното копие от удостоверение за наследници на Х.В.Х./л.270, 271/,
се установява, че е дядо на ответника по бащина линия или е баща на М. Х.Х., от чието наследство ответникът е направил отказ от
наследство 24 години след откриване на наследството му на 30.05.1993г.
От приложеното писмено
доказателство- Извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти в Б. от
03.09.2018г./л.427/, се установява, че има данни за собственост или ½ ид. ч. за бащата на ответника М. Х.Х.
***.
Видно от приложеното копие от нотариален
акт № */*.*.20**г. на нотариус № *-Д.Г., с район на действие РС-Б. /л.363/, се
установява, че ответникът е собственик на апартамент, находящ
се в Б., ул.Б. №*, ет.*, ап.* . Върху този имот по искане на ищеца е наложена
възбрана като обезпечителна мярка по предявените искове по вече приключилото
гражданско дело № 2038/2012г. по описа на РС-Б. съгласно приложеното копие от
обезпечителна заповед от 20.11.2012г. по гр.д.№ 15203/2012г. по описа на
СГС/л.14/.
Съгласно приложеното копие от
справка от НБД „Население“ от 29.08.2017г./л.37/, се установява, че ответникът
е имал постоянен адрес от 12.01.2000г. до 08.01.2015г. в Б., ул.Х. Д. №*, т.е. в
наследствения имот.
От приложените писмени
доказателства-копия от приходни квитанции за платени данъци недвижими имоти и
такси битови отпадъци от 09.09.2015г., от 08.09.2015г.,
от 10.07.2014г. и от 27.06.2014г./л.158-165/, се установява, че ответникът е
заплатил съответните суми за собственост върху недвижими имоти в Б., ул.Хаджи
Димитър№37, т.е. за получени от него имоти по наследство от баща му.
Видно от приложената справка за актуалното състояние на действащите трудови договори с ответника за периода от
17.08.2017г. до 20.06.2018г./л.380/, се установява, че същият има два отделни
трудови договори с основна заплата от 115лв. по първия и основна заплата от
460лв. по втория трудов договор.
Съгласно приетата по делото съдебно-техническа експертиза с вх.№ 5789 от
31.08.2018г., изготвена от вещото лице П.В.П./л.409-414/, която страните не са
оспорили и съдът кредитира изцяло като компетентна и обоснована, се установява,
че пазарната стойност на апартамент № 14 в Б., ул.Б. №*, ет.5, върху който е наложена по
искане на ищеца обезпечителна мярка-възбрана, е на пазарна стойност от
71 110лв.
Ответникът не е представил други писмени
доказателства относно негово имуществото, различно от описаното по-горе.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че така предявеният иск с
правно основание чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД във вр. с
чл.44 от ЗЗД е допустим, тъй като са
налице положителните и липсват отрицателни процесуални предпоставки.
Разгледан по същество искът за признаване за установено по отношение на ответника,
че направеният от него отказ от наследството на баща му М. Х. ***, починал на
30.05.1993г. и вписан в Особената книга за откази от наследство на основание
чл.52 във вр. с чл.49, ал.1 от ЗН с пореден номер 42,
стр.161 съгласно Заявление с вх.№ 6018 от 11.09.2017г. и образувано ч.гр.д.№
1987/2017г. по описа на РС-Б., е нищожен поради липса на предмет, респективно
същият е с невъзможен предмет,
е основателен
и следва да бъде уважен изцяло като доказан, по следните правни
съображения:
Съгласно чл.48 от ЗН-наследството
не преминава по право и автоматически към наследниците. При откриване на
наследството, което в случая е станало на 30.05.1993г., когато е починал М. Х.Х., наследодател на ответника, лицата, които имат право да
наследяват, измежду които и ответника,
който е бил малолетен, на 13 години, се призовават към наследяване. Придобиване
на наследството става с приемането му и има обратно действие, т.е. от датата на
откриване на наследството. Приемането може да бъде изрично и мълчаливо. Безспорно
е, че ответникът не е приел наследството, останало от баща му изрично. Спорът
по делото е дали е налице мълчаливо приемане до 11.09.2017г., когато ответникът
е направил отказ от наследството, който е вписан в Особената за това книга,
водена в РС-Б..
Мълчаливо приемане на наследството е налице, когато от действията на
наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството, като
законът е дал възможност на съда-при всеки конкретен случай, извършвайки
цялостна съпоставка на доказателствата по делото, да прецени дали извършените действия
сочат воля за приемане на наследството.
От събраните пред настоящата съдебна инстанция писмени доказателства- декларации
по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх.№ **********
и с вх.№ ********** от 19.06.2017г., подписани лично от ответника, в които е
декларирал получените по наследство от баща му идеални части от имоти, находящи се в Б., като на един от тези имоти до 2015г. е
бил обявен неговия постоянен адрес, както и приложените квитанции за заплатени
лично от ответника за тези наследствени имоти данък сгради и такси битови
отпадъци, както и че 24 години след откриване на наследството на баща му на
30.05.1993г. и 19 години след като е навършил пълнолетие ответникът не се е
отказал от наследството на баща му, а е сторил това след като е постановено и
влязло в сила на последната инстанция съдебното решение № 198 от 10.09.2015 година
по гр. дело № 2038/2012 година по описа на РС-Б., влязло в сила на
27.03.2017г., ответникът на 11.09.2017г. прави отказ от наследството като през
месец юни на 2017г. променя декларирането на основното си жилище в Б..
С оглед гореизложеното следва правният извод,
че отказът от наследството на М. Х., направен от ответника, следва по време
фактическите му действия по приемане на наследството, каквото безспорно
представлява както невъзразяването от негова страна в продължение на 24 години
след смъртта на баща му на обстоятелството, че е посочен като негов наследник
на наследствени имоти, така и обстоятелството, че е заплащал лично припадащите
му се такси за данък сгради и такси битови отпадъци за същите имоти, които е
придобил по наследство. Налице е мълчаливо приемане на наследството от страна
на ответника преди извършването на отказа от същото, поради което и същият е
недействителен поради невъзможен предмет. Предвид това и направеният едва на
11.09.2017г. отказ от открито през 1993 година наследство е нищожен. В тази
връзка Решение № 68/13.09.2010 г. на ВКС по гр.д. № 3382/2008 г., 4- то ГО,
Решение № 310/09.04.2009 г. на ВКС по гр.д. № 721/2008 г., 3-то ГО.
Съдът приема, че се установи, че ответникът
несъмнено е декларирал приемането на наследството на баща му, за което
извършеният от него в последствие 24 години след откриване на наследството
отказ от наследството е недействителен, същият е с невъзможен предмет, предвид
което следва да се обяви неговата нищожност.
Възраженията на ответника, че към момента на
откриване на наследството на баща му през 1993г. е бил малолетен, не водят до
извода, че отказът е невъзможен, тъй като същият е направен едва 19 години след навършване на пълнолетие от ответника и то след извършване от негова
страна на действия по приемането на наследството.
Поради гореизложеното искът с правно
основание чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.44 от ЗЗД следва да се уважи изцяло като основателен и доказан.
С оглед уважаване на горния иск съдът не
следва да се произнася по основателността на предявения при условията на
евентуалност иск с правно основание чл.56 от ЗН или за унищожаване на отказа от наследство, направен от
длъжника, тъй като с него се препятства възможността в патримониума
на длъжника да постъпи имущество, което да послужи за удовлетворяване на
кредитора.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото ответникът
дължи на ищеца съгласно чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1180лв./ хиляда сто и
осемдесет лева/ за направени разноски по делото, включващи заплатена
първоначално държавна такса/30лв./, адвокатско възнаграждение /1000лв./
съгласно приложения договор за правна помощ и платежно нареждане и депозит за
вещо лице/150лв./.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
По иска, предявен от „Х.-Т.“ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул.А.Л.№*, с ЕИК:*********, чрез пълномощник адв.К.К. от САК срещу Х.М.Х.
***, с ЕГН: ********** ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на отказа, направен от Х.М.Х. на 11.09.2017г. от наследството на починалия на 30.05.1993г. М. Х. ***, и вписан в
Особената книга за откази от наследство на основание чл.52 във вр. с чл.49, ал.1 от ЗН с пореден номер 42, стр.161
съгласно Заявление с вх.№ 6018 от 11.09.2017г. и образувано ч.гр.д.№ 1987/2017г.
по описа на РС-Б., поради липса на предмет, респективно същият е с невъзможен
предмет, тъй като преди извършването на отказа ответникът Х.М.Х. вече е
извършил фактически действия по приемането му.
ОСЪЖДА Х.М.Х. ***, с ЕГН: **********
да заплати на „Х.-Т.“ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.А.Л.№*,
с ЕИК:********* сумата от общо 1180лв./хиляда
сто и осемдесет лева/ за направени разноски по делото пред настоящата съдебна
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/