Р Е Ш Е Н И Е
№254 23.06.2021г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
първи юни 2021г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Дарина Драгнева административно дело №37 по описа за 2021г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.128 и сл.
от АПК, вр. с чл.186 ал.4 от ЗДДС, образувано по жалба на „ДЖЕЙС В.“ ЕООД ЕИК *********
гр. Стара Загора, представлявано от управителя В. Т. Т. против Заповед №ФК-792-0080492/18.12.2020г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с
наложена на дружеството принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект – смесен магазин, находящ се в ***** и забрана за достъп до него за срок от 14 дни
на основание чл.186 ал.1 т.1 буква „а“ от ЗДДС от ЗДДС за това, че на 12.12.2020г в 10.43ч,
при извършена проверка на търговския обект, за контролна покупка на един брой минерална вода и мандарини на обща стойност 1.30лв,
платени в брой на В. Т. – продавач от Е.П.С. – проверяващ преди легитимацията,
не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в
обекта ФУ, модел „DATECS DP-15“, с ИН на ФУ:DT782245
и ИН на ФП №02783245, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на
изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006г на МХ. Извършено е нарушение на чл. 3
ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС, изразяващо
се в неспазване на реда за издаване на документ за продажба, което е основание
по чл.186 ал.1 т1 буква „Б“ от ЗДДС за налагане на принудителна административна
мярка. За посочените факти е съставен протокол за извършена проверка серия АА
№0080492/12.12.2020г на основание чл.110 ал.4 вр. с чл.50 ал.1 от ДОПК,
съставен от проверяващия инспектор по приходите в дирекция „Оперативни
дейности“ Пловдив.
Фактическите мотиви за
определяне продължителността на срока са следните: продължително работно време
от 10.00ч до 19.30ч с един почивен ден – неделя, който факт е възможност за
реализиране на значителни обороти предвид множеството потенциални клиенти и
асортимента от стоки, предлагани на ниски цени – захарни изделия, тестени
произведения, пакетирани стоки, безалкохолни напитки, алкохол, плодове,
зеленчуци, козметика, перилни и почистващи препарати и други. Установена е касова
разлика в размер на 45.90бм между наличните парични средства и маркираните във
ФУ. Други фактически мотиви липсват като останалите са правни аргументи по
смисъла и целта на приложените законови разпоредби.
В протокола за извършена проверка е вписано,
че паричните средства по данни от ФУ са в размер на 11.10лв, а фактическата
наличност е 57.00лв, при което разликата е 45.90лв, неотчетени приходи от
продажби. Възражения не са вписани от присъстващия по време на проверката
управител на дружеството – В. Т.. Във въпросния лист е вписала собственоръчно и
изявление, че разликата от 45.90лв е от не издаване на фискални касови бележки.
С жалбата и входа на съдебното производство
се твърди, че описаната в протокола за проверка фактическа обстановка не
отговаря на обективната истина, не е вярно и, че разликата от 45.90лв е
формирана от не отчетени приходи от продажби. Не е извършвана контролна покупка
на един брой минерална вода и мандарини, а на един брой вода и лукчета бонбони,
за която е издадена фискална касова бележка в 10.39.17ч, а в хода на съдебното
производство се твърди, че е направен опит да се издаде касова бележка на
проверяващото лице, но той е бил неуспешен. Проверката е извършена след
покупката на бонбоните и минералната вода, като е започнала с искане за
служебен дневен отчет. Следователно няма основание за налагане на
принудителната мярка. В условията на евентуалност се твърди, че не е спазен
принципа за съразмерност при определяне продължителността на срока. Претендират
се разноски
Ответника Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП
София, чрез процесуалния си представител иска от съда да бъде отхвърлена
жалбата с присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, предвид изложените в
оспорената заповед аргументи, повторени и в писмено становище, потвърдени от
събраните по делото доказателства.
Административен съд Стара Загора като взе
предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното: Жалбата е подадена от лицето, което е адресат на
принудителната мярка и в рамките на 14-дневния срок. Следователно е допустима,
а разгледана по същество се явява неоснователна.
В приложимата редакция на чл.186 ал.1 т.1
букла „А“ от ЗДДС, изписана изрично в оспорената заповед като правна
квалификация на установеното, чрез контролна покупка нарушение на чл.118 от ЗДДС, се съдържа следното основание за прилагане на принудителната мярка: Принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имущестВ. санкции, се прилага на лице, което не издаде
съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС. Съответния документ за
случая, предвид работещо в обекта фискално устройство е фискален бон. Такъв не
е издаден за извършената контролна покупка, с което състава на чл.186 ал.1 т1.
Буква „а“ от ЗДДС е изпълнен. На първо място следва да се каже, че протокола по
силата на чл. 50 ал.1 от ДОПК е доказателство за устаноВ.те
факти и обстоятелства, чиято вярност е призната, чрез собственоръчното
изписване, че липсват възражения от страна на управителя на дружеството. Няма
пречка да се посочват факти още в самия протокол или в съдебна фаза, оборващи
верността на устаноВ.те с протокола по чл.50 ал.1 от ДОПК, но в случая се прави опит да се опровергаят собстВ.те
изявления, че по констатираните в протокола факти няма възражения тоест няма
други факти, освен посочени в него, както и другото писмено изявление, че
разликата между фактическа и отчетена наличност не се дължи на неотчетени
приходи от продажби. Писмените изявления на управителя на дружеството са частни
документи, изходящи от него и които съдържат признание на факти, нему не
изгодни. За тези документи не е допустимо опровергаване, освен ако се докаже,
че е положен подпис под бял лист, без изявление, а случаят не е такъв. Ето защо
всички допуснати гласни средства за доказване посочени от жалбоподателя се
явяват не относими, тъй като касаят опровергаване на собстВ.
удостоверения за неизгодни факти на страната, която ги е направила. По този
начин не е допустимо да се обори материалната доказателствена сила на протокола
по чл.50 ал.1 от ДОПК, който е средство за установяване на констатираните
факти. Той е средство и за установяване на извършените пред и от контролните
органи действия и ако лицето твърди, че в протокола не е вписана обективната
истина следва да впише възражения, несъгласие или да замълчи, тъй като има
право, а не задължение да възрази, и тогава ще бъде допустимо да ангажира
доказателства за своята фактическа теза. Но в случая е приложимо правилото на
чл.164 ал.1 т.6 от ГПК по отношение на съдържанието на изходящия от управителя
на дружеството частен документ, инкорпориран
във въпросния лист и в протокола за проверка. Нарушението се доказва от предстаВ.те от ответника и приложени към протокола за
проверка разпечатка на дневен отчет, видно от който във ФУ са разчетени 11.10лв
към 10.48ч на 12.12.2020г., а в касата са намерени 57лв. тоест укрит е повече
от 50% от оборота, натрупан между 10.00ч и 10:47лв. и той е за сумата от
45.90лв, която не е малозначителна. Ето
защо и 14 дни се явяват напълно съразмерен срок с оглед целта на мярката по
чл.22 от ЗАНН да се отнеме възможността да продължи извършването на нарушения
от същия вид и да не се уврежда държавния бюджет, чрез укриване на паричен
оборот, имащ значение за данъчното облагане. Жалбоподателя твърди, че в 10.39ч,
а не в 10.43ч е извършена покупка на вода и лукчета, а не на мандарини, което
не се подкрепя и от свидетелските показания на разпитаната по негово искане
свидетелка, която заяви, че другия
проверяващ си е купил вода и лукчета, а С. е закупила мандарини тоест
изложеното в жалбата не отговаря на истината. На следващо място житейски
нелогично е на тезгяха да се държат пари за закупуване на доставена стока,
която теза дежурно се използва при нарушения от посочения вид, като до тези
пари всеки има достъп. Същественото в случая за определяне необходимостта от
налагане на принудителната мярка е разликата в касовата наличност, която не се
дължи само на контролната покупка и в който случай би могло да се изследват
причините за не издаване на касова бележка като липса на предмет на мярката –
няма установена практика по неспазване правилата на чл.118 от ЗДДС. Но случаят
не е такъв, а напротив. Видно от предстаВ.те касови
бележки от страна на ответника и от жалбоподателя в 10.38.27 часа е издаден
касов бон за 8.30лв, / №6428/ а следващия с №6429 е от 10.39ч за 2.80лв., а
след това е генериран и дневния отчет с номер 6430 в 10.48ч, поради което
твърдението, че липсващия бон с №6431 за
съкратен дневен отчет доказва опит да се издаде касова бележка за служебната
покупка, съответно че има повреда в касовия апарат е несъстоятелно. Не е важна поредността на
номерата, а дали е издадена касова бележка за стойността на покупката. Ако е
издадена то би се опровергало фактическото основание по чл.186 ал.1 т.1 буква
„А“ от ЗДДС, което в случая не е сторено. Установена е разлика в касовата
наличност при това повече от 50% от оборота в размер на 57лв, натрупан за 50
минути работа е укрит, което сочи на практика, изискваща отнемане на
възможността за извършване на нарушения от същия вид с оглед и предотвратяване
на вреди за държавния бюджет. Онова, което определя съразмерността на мярката и
необходимостта от нейното ефективно прилагане е тежестта на нарушението,
обусловено от обстоятелствата по неговото извършване, които позволяват да се
направи извод дали е установена практика по неспазване на чл.118 от ЗДДС, която
трябва да се прекрати. Съобразно разпоредбата на чл.186 ал.1 от ЗДДС, принудата
се налага, независимо от предвидените глоби и санкции тоест не е обусловена от
административно наказателната отговорност и съответно не трябва да представлява
допълнително наказание. Мярката не осигурява и изпълнение на наложените глоби
или имущестВ. санкции, независимо от предвидената
привилегия, а именно при тяхното заплащане да бъде прекратена предсрочно. В
този случай на изтърпяване на наказанието, законодателя е счел, че продължаването на мярката ще се яви свръхмерно засягане на правната сфера на нарушителя, след
като вече е превъзпитан от административното наказателната отговорност. За
разлика от административното наказание, ПАМ няма превъзпитателна цел, поради
което всички изложени в оспорената заповед мотиви за нуждата от превъзпитание
се явяват вън от закона. Нуждата е тази по чл.22 от ЗАНН – да се предотврати
извършването на административни нарушения, водещи до неотразяване на приходи,
от което следва извода, че точната цел на ПАМ, поради която тя се налага в
условията на обвързана компетентност и няма как да бъде друго законовото
разрешение, когато се касае за принуда, е следната: осигуряване на риска от още
вреди за държавния бюджет. Така се стига до факта, който има значение за
продължителността на срока и съразмерността на принудата спрямо целта – тя
трябва да бъде постигната с не повече от нужния интензитет. Факта, който
определя дали има необходимост от принуда с времетраене 14 дни е тежестта на
нарушението, определена от обстоятелствата по сбъдване на съставомерните факти
и това е положителната касова разлика съотнесена процентно към общия оборот,
както и стойността на самия оборот към момента на проверката. След като в
началото на работния ден – 10.47ч оборота в касата е 57лв и 45.90лв от тях са
укрити, което е реалната вреда за бюджета, с отчетени 11.90лв, то се налага извод, че срок от 14 дни, който е равен на
половината от 30дни, устаноВ. като максимална
продължителност е напълно съразмерен спрямо безспорната практика да се укрива
търговския оборот в магазина. Не се касае за случайна проява, нито за
несъзнателен пропуск, а за отчетени две продажби от всички извършени от 10.ч
началото на деня до 10.47ч, което е укорителна практика. При това положение – устаноВ. факти, представляващи основания по чл.186 ал.1 т.1
буква „а“ от ЗДДС, както и обстоятелствата по тяхното осъществяване, сочещи на
необходимост от определения срок на мярката, не позволяват извод за
основателност на претендираното право на отмяна. Заповедта е издадена и от
компетентен орган, съгласно Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г на Изпълнителния
директор на НАП за определяне на началните на отдели „Оперативни дейности“ при
ЦУ на НАП да издават заповеди по чл.186 от ЗДДС. На ответника се следва
възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер от 80лв
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ жалбата против Заповед
№ФК-792-0080492/18.12.2020 г. издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ –Пловдив
при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „ДЖЕЙС В.“ ЕООД ЕИК205671489
да заплати на Национална агенция за
приходите гр. София сумата от 80лв /осемдесет /, представляваща разноски по адм.
дело №37/21г по описа на АС Стара Загора.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от връчването му на страните пред ВАС на РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: