Номер 260239 /31.12. Година2020 Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд IV
- ти наказателен състав
На осми декември Година
2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Капка
Станчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело №
01127 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление № 20-1158-002089/02.06.2020 г., издадено
от началник група в Сектор ПП при ОД на
МВР - Перник, на Р.Р.З. ***, с ЕГН **********, са
наложени административни наказания лишаване от право да управлява МПС за срок
от две години /24 месеца/ и глоба 2000 /две хиляди/ лева, на основание чл.174,
ал.3, пр. 2 от ЗДвП, за това, че на 15.05.2020 г., в 09.35 часа, в гр. Перник,
ул. Юрий Гагарин, до бл.38, като водач на лек автомобил „БМВ 318И”, с peг. № ***, собственост на И. К. И., отказва
да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози, и не изпълнил предписанието за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата им,
както и за това, че управлява ППС, което не е представено на
годишен технически преглед в срок – нарушения съответно на чл.174, ал.3 от ЗДвП и чл. 147, ал.1 от ЗдвП..
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от Р.З.,
в която се оспорва законосъобразността и обосноваността на обжалваното
постановление, като се поддържа, че при съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, както и
че фактическите обстоятелства по случая са оценени неправилно и вмененото
нарушение не е извършено. Без да оспорва, че е отказал да му бъде извършен тест
за установяване употребата на наркотични вещества, и че не се е явил в
лечебното заведение, за да даде проба за лабораторно изследване, жалбоподателят
отрича да е управлявал превозното средство в момента на проверката и именно
това обстоятелство сочи като причина за
отказа.
Тази позиция жалбоподателят поддържа и в съдебното производство. В
съдебните прения пълномощникът му – адв. А. В. , допълва тезите в жалбата, излага конкретни
доводи в тяхна подкрепа и пледира за отмяна на издаденото наказателно
постановление като незаконосъобразно и необосновано, както и за присъждане на
направените от жалбоподателя разноски по делото.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо към преписката
изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено изцяло. За съдебно заседание - редовно
призована, не е изпратила представител.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от
лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, съображенията за което са следните:
На 15.05.2020г. свидетелите Б.В.Б. и С.Д.В. - полицаи в
група ООР при 02 РУ - ОД МВР Перник изпълнявали служебните си задължения по
охрана на
обществения ред на територията на 02 РУ - Перник. Около 09.35 часа се движели със служебния си
автомобил по ул. Юрий Гагарин, когато забелязали движещ се в същата посока лек автомобил „БМВ 318И”, с peг. № ***. Начина на движението му по пътното платно мотивирало служителите на МВР да предприемат извършване
на проверка. Последвали го с включен светлинен и звуков сигнал на патрулния автомобил, при което
превозното средство спряло до блок 38 на същата улица.
В момента на излизането на водача от автомобила служителите на МВР спрели до него.
Поискали документите му за проверка, които жалбоподателят предоставил,
след като ги извадил от раница, намираща се на предната дясна седалка. Въз
основа на тях самоличността му била
установена – Р.Р.З.,
както че управляваното превозно средство е собственост на друго лице – И. И.. В
непосредствения контакт с водача полицейските служители забелязали явното му
притеснение. При извършена проверка на вещите на жалбоподателя в автомобила
била установена кутийка със синьо
триъгълно хапче в нея, за което незабавно докладвали в дежурната част и
поискали съдействие от автопатрул на сектор ПП – ОД
МВР – Перник за извършване на проверка на
водача за употреба на наркотични вещества. На мястото били изпратени
свид. Н.Г.Х. и Г. А. Г. – мл. автоконтрольори в
сектор ПП при ОД МВР – Перник. Същите
приканили водача да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или
техни аналози, но З. категорично отказал. Издаден му бил талон
за изследване № 0019244, в който полицай Г. отразил и отказ на
жалбоподателя да се подложи на химическо-токсикологично изследване за установяване
употребата на наркотични вещества, удостоверено с негов и на З.
подпис. Независимо от това, на водача бил определен срок от 40 минути от
връчването на талона за явяване в МБАЛ –
Перник за вземане на биологични проби. Талонът бил връчен в 10.20 часа на 15.05.2020г.. В определения в талона срока, а и след него Р.З. не се
явил в лечебното заведение, за да му
бъде взета кръвна проба.
В хода на извършената проверка
било установено, че управляваното от
жалбоподателя МПС не е предоставено на технически преглед в срок.
Въз основа на установеното на
място фактическо положение срещу Р.Р.З. било
образувано административнонаказателно производство
със съставяне на акт за установяване на административно нарушение серия АА, №446123/15.05.2020г.,
като актосъставителят – свид. Н.Х. приел, че виновно
е нарушил разпоредбите на чл..174, ал.3
от ЗДвП и чл.147, ал.1 от ЗДвП.
При предявяване на съставения АУАН З. се запознал със съдържанието му,
подписал го и приел връчения му препис. Поставил под съмнение констатацията за
това, че автомобилът не е преминал ГТП, какъвто запис направил в съдържанието
на документа, а по отношение второто
нарушение вписал, че няма възражения.
Спрямо нарушителя била издадена и ЗППАМ №20-1158-000571/15.05.2020г.,
с която била наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18
месеца.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени
възражения срещу процесния акт.
На 02.06.2020 г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по преписката доказателства, наказващият
орган приел, че са налице основанията по
чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на Р.Р.З. за нарушенията
по-горе.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
като взе предвид показанията на свидетелите Н.Г.Х., Б.В.Б., С.Д.В., Р. С. И., И. Т. С. и Р.З. Д., както и приетите писмени доказателства: АУАН серия АА, №446123/15.05.2020г.,
талон за медицинско изследване №
0019244/15.05.2020г.,
заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-1158-000571/15.05.2020г.,
заверено копие на заповед №8121з – 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи, справка-картон на водач, изд. от Сектор ПП – ОД МВР – Перник.
Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът
намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.
При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че по
отношение нарушението по п.2 от н.п. в развилото се срещу жалбоподателя административнонаказателно производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила по чл.57, ал.1,
т.5 и т.6 от ЗАНН, довело до ограничаване правото
му на защита.
Съгласно нормата на чл.147, ал.1 от ЗДвП “регистрираните
моторни превозни средства …, подлежат на задължителен периодичен преглед за
проверка на техническата им изправност”. Изпълнението на това законово предписание е
скрепено със санкцията, предвидена в чл.181, т.1 от ЗДВП, предвиждаща наказание
за собственик или длъжностно лице, което
без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за
технически преглед. Така очертаният административнонаказателен
състав, съпоставен с описанието на нарушението в наказателното постановление,
води до извод, че жалбоподателят не е
субект на това нарушение, доколкото изрично е посочено, че друго ФЛ е собственик на превозното средство,
поради което не Р.З. може да носи административнонаказателна
отговорност за него. Самото нарушение не е описано точно, тъй като липсва констатация
какъв точно е срокът, в който е следвало МПС да се представи на годишен
технически преглед. Факти в тази насока не са изложени нито в АУАН, нито в наказателното
постановление. Същевременно, в нарушение на материалния закон, наказание е
наложено на основание общата норма на чл.185 от ЗДвП, която е неприложима при
наличието на специална административнонаказателна
разпоредба.
Изложените
съображения мотивират отмяна на обжалванато наказателно
постановление в тази част, като незаконосъобразно.
По отношение нарушението по п.1 от наказателното постановление съдът не
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
пречка за разглеждане на делото по същество.
Възраженията в насока, че
съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз
основа на него наказателно постановление не отговарят на изискванията на чл.42,
т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН не се приемат за основателни.
Фактическото
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, вкл. времето
и мястото, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ възможността на
привлечения към административнонаказателна
отговорност субект да разбере какво точно нарушение му е вменено във вина,
при какви обстоятелства го е извършил и
въз основа на какви факти е достигнато до формирания извод. По-голяма
изчерпателност от изложената не е и възможна. Нарушението е квалифицирано законосъобразно, тъй
като изложените факти са относими към елементите от състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Доколко тези факти съответстват на обективната действителност и са
установени правилно е въпрос по същество.
По същество:
Въз основа цялостен анализ на доказателствения материал по делото съдът
приема за доказано по несъмнен начин извършването на нарушението, вменено във
вина на жалбоподателя.
Част от фактическите обстоятелства, субсумиращи
се в признаците на административнонаказателния състав,
са безспорни по делото и следва да бъдат отграничени като такива. Свеждат се до
следното:
От страна на жалбоподателя не се оспорва, че на инкриминираните дата и час
спрямо него е извършена проверка от служители на сектор ПП - ОД МВР - Перник.
Не се оспорва, че в резултат на същата проверка му е съставен АУАН за това, че
е отказал да му бъде извършена проверка с тест за употреба на наркотични
вещества или техни аналози, както и че му е издаден талон за изследване. Не е спорно, че не е изпълнил
предписанието в него за явяване в посоченото в талона лечебно заведение за
вземане на проба за химико-токсикологично лабораторно изследване.
Тези факти се доказват по несъмнен начин от събраните и проверени съобразно
принципа на непосредственост в съдебното следствие гласни и писмени доказателствени
средства - показанията на разпитаните свидетели, от изготвените документи: АУАН
серия АА, №446123/15.05.2020г., талон за изследване и заповед за прилагане на
ПАМ. По тази причина, съдът не намира за необходимо да извършва подробен анализ
и оценка на доказателствения материал в тази насока, доколкото противоречия не
се откриват и между страните горните обстоятелства са безспорни.
Защитната позиция се гради на твърдение, че отказа на З. да се подложи на
проверка с тест за употреба на наркотични вещества е било по причина, че същият
не бил водач на превозното средство, паркирано на мястото на проверката. Жалбоподателят
твърди, че в момента на проверката е бил извън колата, на около 2-3 метра от
нея, а тя е била със загасен двигател. За утвърждаване на версията му по негово
искане са събрани гласни доказателства – разпитани са свидетелите Р. С. И., И. Т. С. и Р. З. Д.
/негов баща/. Въз основа на тези доказателствени
източници пълномощникът на жалбоподателя поддържа, че З. не е осъществил
вменения му административнонаказателен състав, при това виновно, тъй като при
изложените в акта и постановлението обстоятелства не е управлявал превозното си средство, не е имал качеството
водач на МПС и следователно не е имало основание да бъде подлаган на проверка
за употреба на наркотични вещества.
Преценявайки изложената версия в контекста на събраните доказателства,
съдът я приема за защитна.
Свидетелите Р. С. И., И. Т. С. и Р. З. Д., на чиито показания е основана, дават
объркани, противоречиви, на моменти откровено нелогични сведения за
обстоятелствата, свързани с проверката. Противоречия се откриват както между
техните изявления, така и съпоставени с версията на жалбоподателя, което внася
съмнение в обективното и достоверно възпроизвеждане на фактическата обстановка.
Свидетелят Р. И. посочва, че същата сутрин са имали уговорка с жалбоподателя да
се чакат в кафене до бл.38 на ул. Юрий
Гагарин, за да му помогне с пренасяне на мебели до апартамент в блока, които трябвало
да бъдат докарани същата сутрин. Твърди, че когато отишъл на мястото З. вече
бил там и затова не видял как е пристигнал. Свидетелят установява, че докато
пиели кафе, около 15 минути по-късно, пристигнал полицейски автомобил и
служители на МВР се насочили към паркиран наблизо лек автомобил БМВ. Посочва,
че З. сам отишъл при тях и отключил
колата по искане на полицаите. И. уточнява,
че не присъствал на започналата проверка и си тръгнал, а сведенията, които
съобщава за нея са по данни на самия жалбоподател. Свидетелката И. С., в
противоречие с казаното от И., твърди,
че същата сутрин случайно видяла жалбоподателя до нон
–стоп на улица Юрий |Гагарин до бл.38 и
спряла при него, за да пият кафе. Според показанията й се разделили, когато по-късно
дошъл негов приятел Р., когото разбрала, че З. очаква. Свидетелката посочва, че докато пазарувала
в съседния магазин видяла, че на мястото пристигнали няколко полицейски коли и
служители на МВР започнали проверка спрямо жалбоподателя и спрямо лек автомобил
БМВ, който според нея е негов. С. установява, че Р.З. предоставил на полицаите
поисканите му документи, но заявил, че не е управлявал автомобила. Отрича да е
видяла той да отключва колата, съобщава, че полицаите я оглеждали, но не помни
дали вратите й били отваряни. Двамата свидетели отричат да са възприели
жалбоподателят да е управлявал автомобил същата сутрин, но изявлението им няма доказателствена тежест за спорното обстоятелство, доколкото
твърдят, че З. е бил на мястото при тяхното пристигане, следователно никой от
двамата не е възприел начина по който се е придвижил. Изказаните от тях предположения,
че е дошъл пеша, са абсолютно ирелевантни.
От своя страна бащата на жалбоподателя – свид. Р. Д. твърди, че на 15.05.2020г. сутринта лично се е придвижил
от дома си до търговския обект, който стопанисва, намиращ се до блок 38 на ул.
Юрий Гагарин и го е паркирал до него. Посочва, че докато пиел кафе със свой
приятел наблизо видял синът си да пристига заедно с двама негови приятели,
които знаел, че е ангажирал да му помогнат в пренасянето на очакваните мебели. Според
свидетеля, около 20-30 минути по-късно
пристигнали полицейски служители, спрели до паркирания от самия него
автомобил и повикали сина му от кафенето
в съседство. Заявява, че при своята намеса е уведомил, че автомобилът е бил
управляван от него, не е от сина му.
При оценка доказателственото
значение на показанията на посочените от страна на жалбоподателя свидетели,
анализирани отделно и съвкупно с останалите доказателствени материали, съдът
приема, че те нямат съществена доказателствена тежест
в насока утвърждаване версията на версията му и не могат да бъдат ценени като
обективни и безпристрастни, за да бъдат основа за изграждане на фактически
изводи, съответни на тезата му. Следва да се отбележи, че на нито един етап от
производството Р.З. не е твърдял, че не е управлявал по времето посочено в акта
визирания лек автомобил, а че към момента на проверката е бил извън колата /на
2-3 метра от нея/ и двигателят и е бил загасен, както се сочи в жалбата му. От
маркираните по-горе противоречия между
свидетелските показания, съпоставени и с твърденията в жалбата, е очевидно, че
релевантните за делото факти се излагат от тримата свидетели отчасти
непоследователно и избирателно, с обяснението, че не са възприели или не помнят
някои обстоятелства, отчасти - в противоречие с други събрани доказателства. В
показанията на тримата се откроява стремеж да установят, че не е имало основание
З. да бъде подлаган на проверката за употреба на наркотични вещества, тъй като пристигането
на служителите на 02 РУ при ОДМВР - Перник не е
било свързано с непосредствено възприето управление на лек автомобил
„БМВ 318И”, с peг. № *** от жалбоподателя, а поради
друга, известна само на тях причина, която свид. Д. неубедително отнася към собствената си
личност, представяйки я като проява на тенденциозно отношение от служителите на МВР /неназовани по име/, срещу
чието поведение по-рано депозирал жалба. Съдът не кредитира изявленията на И.,
С. и Д. с доверие
досежно релевантните
за делото факти, като приема, че са повлияни от установените приятелски и родствени отношения
между тях и жалбоподателя, че са пристрастни и необективни.
Този извод се налага и след анализ и оценка на останалите събрани гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Б.В.Б.,
С.Д.В. и Н.Г.Х., които, в качеството си на полицейски служители, са извършили проверката спрямо жалбоподателя и са констатирали нарушението. Първите двама са очевидци на действията на З. по управление на превозното
средство и съдът
дава вяра на показанията им, като намира,
че излагат възприятията си обективно и правдиво, с необходимата изчерпателност и последователност, без данни за заинтересованост
и проявена тенденциозност спрямо жалбоподателя. Свидетелите са изпълнявали рутинните
си служебни задължения и доколкото изявленията им са логични, последователни
и кореспондират на писмените доказателства по делото, съдът
приема, че интерпретират случилото се напълно достоверно.
Обстоятелствата, свързани с проверката, която свидетелите Б. и В. съвместно са извършили се възпроизвеждат
уверено, без противоречия и с необходимата конкретика относно фактите от значение
за делото, което е показателно за
наличието на ясен спомен за нея. Двамата установяват, че при гореизложените обстоятелства непосредствено са възприели жалбоподателя като водач на превозното
средство в момент на движение по
ул. Юрий Гагарин, гр. Перник,
като свид. В. уточнява, че несигурното
му поведение на пътя е мотивирало
действията им по спиране. Еднопосочни
са и показанията им относно това, че след подадена светлинна
и звукова сигнализация водачът на следвания от тях автомобил, чиято самоличност впоследствие
установили /Р.З./, е спрял в района на
бл.38 и е слязъл от мястото на водача. Заявяват, че предприетата проверка на вещите му в колата го е притеснила, а свид В. съобщава, че е признал
скорошна употреба на наркотични вещества и с този мотив отказал да бъде тестван. От изявленията им се установява,
че в нито един момент З. не е оспорвал пред тях факта на управление на
автомобила, което е в пълен синхрон със собственоръчно изпълнения запис в съдържанието на акта в полето за обяснения и
възражения на нарушителя, както и с безспорния по делото факт, че е предоставил
поисканите от него като водач на МПС
документи за проверка.
В синхрон с дадените от Б. и В. показания са и изявленията на свид. Н.Х., чието
съдействие е потърсено за тестване на водача. Същият
заявява, че пред него и останалите
служители на МВР З., когото колегите му
посочили като водач на превозното средство, е отказал извършване на
проверка за установяване употребата на наркотични вещества, за което нарушение
съставил срещу него процесния
акт.
По тези съображения съдът приема за доказано, че
жалбоподателят Р.З. е имал качеството водач на моторно превозно средство и е
субект на вмененото му нарушение.
Както вече се посочи, доказателствените материали
са еднопосочни относно отказа на З. да му бъде извършена проверка с
тест за установяване употребата на наркотични вещества, както и че въпреки издадения
му талон за изследване не се е явил в лечебното заведение за даване на
биологични проби за изследване. Тези факти не са спорни.
В контекста на изложеното, съдът приема, че отразените в обстоятелствената
част на акта и постановлението фактически обстоятелства съответстват на
действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в
съответствие с материалния закон. Подкрепени от събраните доказателствени
материали, те дават основание за несъмнен извод, че Р.З. виновно е извършил
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за което законосъобразно и обосновано е
ангажирана отговорността му по административнонаказателен ред. Мотивите за отказ
за проверка за употреба на наркотични вещества са ирелевантни
за съставомерностга на нарушението.
По отношение вида и размера
на наказанията:
При отказ за извършване на проверка за установяване употребата на
наркотични вещества, разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, предвижда
кумулативно лишаване от право да се управлява МПС за срок от 2 години и глоба в
размер 2000 лв. Санкциите са определени в абсолютен размер и обвързват административнонаказващия орган при наказване на
нарушителя, като изключват възможността му за преценка на обстоятелствата по
чл.27, ал,2 от ЗАНН. В случая именно такива наказания са наложени на жалбоподателя
и предвид законосъобразното им определяне, обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено. Намаляване на наказанията под законоустановения размер е недопустимо.
Предвид изхода на делото,
присъждане на направените от страна на жалбоподателя разноски за възнаграждение
на адвокат не се дължи.
По изложените съображения и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №20-1158-002089/02.06.2020 г., издадено от
началник група в Сектор ПП при ОД на МВР - Перник, в частта, в която на Р.Р.З., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.147, ал.1
от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1158-002089/02.06.2020 г.,
издадено от началник група в Сектор ПП при ОД на МВР - Перник, в частта, в
която на Р.Р.З., с ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл.174, ал.3 от ЗДвП са наложени административни наказания лишаване
от право да управлява МПС за срок от две години /24 месеца/ и глоба 2000 /две
хиляди/ лева за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд — гр. Перник
на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
- в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател:
/п/
Вярно с оригинала
ИЗ