№ 35
гр. Радомир, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря И.Е.С.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20231730200066 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 23-0328-000014/14.02.2023 г. началник група в РУ –
Р. е наложил на жалбоподателя Б. Г. Т. административно наказание „глоба“ в размер на
200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение
на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
Недоволен от така наложеното му наказание жалбоподателят, по изложените в
жалбата и в с. з. от адвокат-пълномощника си правни доводи, моли съда да отмени
атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото се установява, че на 08.11.2022 г. бил съставен акт № . за установяване на
административно нарушение от свидетеля К. Г. К. в присъствието на свидетеля К. Г. К.,
срещу Б. Г. Т., за това, че на 08.11.2022 г., в 10,20 ч., в гр. Р., по ул. „Д.“, в района на ЗТМ, с
посока на движение от гр. Р. към с. Ч.м., жалбоподателят е управлявал специален автомобил
1
„С.“, с рег. № ., собственост на „В.Г.“ ЕООД, като при извършената проверка се установило,
че считано от 10.06.2022 г. автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143,
ал. 15 ЗДвП.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение по акта от
жалбоподателя.
Като е взел предвид акта, писмените доказателства и доказателствени средства,
наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление № . г., като е наложил на
жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, а именно: от показанията на разпитания в съдебно
заседание свидетел, както и от присъединените по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетеля К. К., тъй като са последователни,
безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени
процесуалният и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя - аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН. На първо място, съдът
счита, че както АУАН, така и НП са съставени от компетентни органи – старши полицай при
ОДМВР – П., РУ - Р., съответно - началник група в РУ - Р., видно от заповед № 8121з-
1432/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Съставените АУАН и НП съдържат
всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което
съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Както в АУАН, така
и в издаденото въз основа на него НП, са посочени точно и ясно: собственото, бащиното и
фамилното име на съставителя и длъжността му; датата на съставяне на акта; датата и
мястото на извършване на нарушението; описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е било извършено; законните разпоредби, които са нарушени; собственото, бащиното
и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес, единен граждански номер;
имената и точните адреси на свидетелите. При издаване на АУАН и НП са спазени и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По съществото на спора съдът намира, че фактическата обстановка, описана в АУАН
и издаденото въз основа на него НП, не е доказана от АНО и Т. неправилно е санкциониран
с атакуваното НП за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Това е
така по следните съображения:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
2
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно
приетата за нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП „по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места“. За това нарушение чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП предвижда налагане на наказание
„глоба“ от 200,00 до 500,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 до 12
месеца на всеки водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано
по надлежния ред.
При преценка на субективната страна на административното нарушение съдът
съобрази и разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, съгласно която служебно прекратяване
на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си
в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. За тези действия на контролните органи
собственикът не се уведомява, като в случая задължението е за последния. В случая, видно
от събраните доказателства и приложени в АНП, жалбоподателят е само водач на МПС и за
него няма задължение да регистрира ППС и да знае за това задължение. Доказателствата
сочат, че към момента на проверката Т. не е бил собственик на управлявания от него
автомобил. Управляваният от него специален автомобил е бил с поставени на местата
регистрационни табели, което означава, че преди да предприеме управлението му е направил
всичко нужно, за да се убеди, че може да се движи с него по пътищата, отворени за
обществено ползване. Към момента на твърдяното нарушение – 08.11.2022 г., Т. не е бил
собственик на специалния автомобил, поради което по силата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП няма
задължение в едномесечен срок от придобиването да го регистрира на свое име. Липсват
доказателства собственикът на автомобила да е уведомил ползвателя, че автомобилът е със
служебно прекратена регистрация. Очевидно собственикът не е изпълнил това задължение,
поради което е последвало служебно прекратяване на регистрацията, без това обстоятелство
да е известно на ползващия автомобила на същия този ден - жалбоподателя. Няма
представени доказателства Т. да е знаел и да е бил уведомяван по друг начин за тази
прекратена регистрация. Това обстоятелство изключва субективния елемент на възведеното
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Незнанието на жалбоподателя за служебно прекратената
регистрация води до категоричен извод, че вмененото умишлено нарушение на чл. 140, ал. 1
ЗДвП не е извършено от него виновно по смисъла на чл. 6 ЗАНН, тъй като вината е
субективното отношение на дееца към извършеното от него нарушение. Незнанието на
фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл.
140, ал. 1 ЗДвП, изключва умисъла относно това умишлено нарушение – арг. от чл. 4, ал. 1
НК, вр. чл. 11 ЗАНН, относно обстоятелствата, изключващи отговорността.
При така установеното, съдът намира, че нито са налице елементите от състава на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, нито са налице каквито и да е доказателства за това,
че деянието е осъществено от жалбоподателя виновно, поради което това деяние се явява
несъставомерно от субективна страна по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на това основание
обжалваното НП № . г. следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
3
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН въззиваемата страна
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от последния разноски в
размер на 350,00 лева, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0328-000014/14.02.2023 г., издадено от
началник група в РУ – Р., с което на Б. Г. Т., с ЕГН: **********, с адрес: с. Д.Р., общ. Р.,
обл. П., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал.
1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - П., с адрес: гр. П., ул. „С.“ № 1 ДА
ЗАПЛАТИ на Б. Г. Т., с ЕГН: **********, с адрес: с. Д.Р., общ. Р., обл. П. сумата от 350,00
(триста и петдесет лева), представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4