Определение по дело №242/2012 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 май 2012 г.
Съдия: Атанаска Китипова
Дело: 20121200600242
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 май 2012 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 4310

Номер

4310

Година

1.6.2015 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

05.29

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Силвия Николова

дело

номер

20151210100361

по описа за

2015

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба подадена от Й. Л. К. с ЕГН [ЕГН], с адрес за призоваване - [населено място],[жк][жилищен адрес] като майка и законна представителка на малолетното си дете Г. Г. Ж. с ЕГН [ЕГН] и К. Г. Ж ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] със съгласието на законната й представителка и нейна майка Й. Л. К. против Г. А. Ж. с ЕГН [ЕГН], с адрес - [населено място], Община- Г. Д., обл. Б., улица „, с правно основание чл.4 във връзка с чл.5, ал.1 от ЗЗДН с искане за предприемане на мерки по Закона за защита от домашното насилие и издаване на заповед за незабавна защита по реда на чл.15 от ЗЗД, първата, като възходящ роднина на молителя и втората лично за себе си.

В молбата, с която е сезиран съдa се твърди, че на 13.02.2015г. ответникът, баща на молителите в производството е упражнил психически и физически тормоз вечерта около 19.20ч. пред спортен магазин в [населено място], изразяващ се в удрянето на по един шамар на всяко от двете си деца. Сочи се в молбата и в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, че след случилото се децата се разплакали и разстроили, както и предприетите последващи от страна на майката действия по уведомяване на отдел „Закрила на детето“ [населено място], и проведена среща на децата със служител – психолог в посочената институция. Посочва се, че след този случай бащата на децата не е потърсил контакт с тях. В молбата са изложени обстоятелства относно семейния статус на страните, с представени доказателства за прекратен граждански брак между родителите по реда на чл. 50 от СК през 2012г., в което производство родителите са постигнали споразумение по отношение упражняването на родителските права върху децата да бъдат предоставени на тяхната майка и законен представител , както и висящо производство по образувано гр.д. № 136/2014 година по описа на Районен съд – Благоевград, с предмет 123 от СК, производството по което е спряно по взаимно съгласие на страните за постигане на извънсъдебно споразумение за разрешаване на спора.

Направено е искане за уважаване на молбата и издаване на заповед за защита с която да бъдат наложени по отношение на Г. А. Ж. с ЕГН [ЕГН], с адрес - [населено място], Община- Г. Д., обл. Б., улица следните мерки за защита : да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие над молителите – децата Г. Г. Ж. с ЕГН [ЕГН] и К. Г. Ж с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес], както и да му бъде забранено да приближава жилището в което живеят децата , находящо се в [населено място] ,[жк]б както и местата които посещават училище ЕГ“А.. Л. С.“ за детето К. Ж и училище II ОУ“Д. Б.“ за детето Г. Ж., за срок от 18 месеца, да се задължи извършителя на насилието да посещава специализирани програми.Направено е искане да бъде наложено на извършителя Г. А. Ж. глоба съобразно неговото материално положение, като му бъде възложена държавната такса и разноските по делото.

В съдебно заседание молителите се явяват лично , и със законен представител тяхната майка Й. К. и редовно упълномощен представител, като поддържа молбата и иска уважаването й. Ангажират гласни доказателства в подкрепа на заявените в същата твърдения.

Ответникът се явява лично в съдебно заседание и с пълномощник, като заявява позиция, че молбата е неоснователна и иска тя да бъде отхвърлена от съда като твърди, че не е извършвал описаните в нея актове на домашно насилие.Ответникът също от своя страна ангажира писмени и гласни доказателства.

Съдът намира молбата допустима, доколкото описаният по време акт на домашно насилие, който се твърди, че е извършен от ответника / на 13.02.2015г./, попада в рамките на преклузивния срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН. Молбата е подадена от процесуално легитимирано лице / чл.8, т.1 от ЗЗДН/ и срещу лице, което е пасивно процесуално легитимирано да отговаря по нея / чл.3, т.2 от ЗЗДН/.

Съдът, след като разгледа представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Безспорно е по делото, че ýолителите са деца, родени от сключения от ответника, техен баща граждански брак на 11.07.1999 г. в [населено място], област Б. с Й. К., и който брак е прекратен с решение № 1595/22.02.2012г. постановено по гр.д№1611/2011г. по описа на РС Б в производство по реда на чл. 50 от СК. Със същото решение е утвърдено постигнатото между страните споразумение, с което упражняването на родителските права върху молителите се предоставят на тяхната майка, като на бащата се определя режим на лични контакти. По делото е представено и произнасяне на състав на БРС по гр.д. № 136/2015г. по реда а чл. 140 ГПК, в което по висящо между ответника и бившата му съпруга е налице висящо производство с дадена правна квалификация на спора от съда чл.51 ал.4 вр. От СК и предявен насрещен иск с правно основание чл. 127а от СК. Видно от представения протокол от с.з. от 21.11.2014г., с протоколно определение , съдът е спрял производството по взаимно съгласие на страните.

Към молбата на молителите са представени и приети, като доказателство декларации и от двамата молители , с идентично съдържание, и в които е посочено, че на 13.02.2015г. от страна на ответника , баща на двамата молители вечерта около 19.20ч. пред спортен магазин „Спорт Вижън“ в [населено място] на площад „България“ е упражнен психически и физически тормоз, включително и нанесен побой, като следва да се отбележи, че в декларацията изобщо не е конкретизиран акта на домашно насилие, който е станал повод за искане за защита.Записано е психически и физически тормоз, включително побой, и които само общи фрази, не дават яснота в какво се изразява акта на домашно насилие, за да прецени съда, дали акта посочен в декларацията съответства на този посочен в молбата. С оглед горното съдът намира, че е опровергана удостоверителната функция на този документ, поради което не следва да бъде ценен като доказателство.

Видно от служебна справка по А. в съда няма образувани граждански дела по Закона за защита срещу домашно насилие срещу Г. Ж., като в последното с.з. се установява, че същият е участвал на страната на молителя по гр..д. № 1428/2011г. срещу Й. К. , в качеството й на ответник, и което производствпо е приключило с осъждане на ответника по реда на ЗЗДН.

От писмо от “ЦПЗ” Б. изх. №156/09.03.2015г. се установява, че ответникът А. Б. не се води на диспансерен учет. От приетата по делото справка за съдимост на ответника се установява, че същият не е осъждан. От писмо от ОД на МВР рег. № [ЕГН]/12.03.2015г. се установява, че в масивите на А.-МВР има образувана преписка, която ведно с докладната записка е изпратена по делото, и от която се установява, че завършва с издаването на Протокол за предупреждение по ЗМВР постъпила жалба от молителката на дата 22.03.2014г. по която е образува проверка издадена е докладна записка и протокол за предупреждение по отношение Й. К. да се въздържа от действия в нарушение на с.р. № 1595/22.02.2012г. постановено по гр.д№1611/2011г. по описа на РС Б

По делото е проведен разпит на доведените от страните свидетели.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Закона за защита от домашното насилие има за цел да даде защита срещу една особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират в най – близки взаимоотношения помежду си - съпружески, родствени или във фактическо съжителство, наподобяващо съпружеското. Характерно за деянията от този тип е и обстоятелството, че те биват извършени най - често в домашна среда, в отсъствието на свидетели, които ще могат да ги установят чрез показанията си пред съда. Тъкмо поради тази причина законодателят изрично е предвидил, че при липсата на други доказателства, декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН разполага със самостоятелна доказателствена сила / чл.13, ал.3 от ЗЗДН/.

Тази норма обаче не създава някаква презумпция за виновност на ответника, нито пък дерогира общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тази посока ЗЗДН не съдържа специални норми, поради което и на основание чл. § 1 от ЗР на ЗЗДН следва да се прилагат общите правила на ГПК, т.е. молителите следва да установят, в условията на пълно и главно доказване, извършените от ответника актове на домашно насилие с техните обективни признаци – време, място и начин на извършване на деянието.

В случая фактическите твърдения, заявени в молбата по чл.8 от ЗЗДН, останаха недоказани.

На първо място доколкото съдът по - горе посочи, представената декларацията не установява изложените твърдения в молбата.

Следва да се отбележи, че предметните предели на производството обхващат обследване на твърдения акт на домашно насилие с посочената фактическа конкретизация, а не изобщо наличието на усложнени междуличностни взаимоотношения между страните.

Преценката на събраните по делото писмени и гласни доказателства, сочат на извод, че липсват предпоставките за издаване на заповед за защита срещу домашното насилие. Това е така, тъй като липсват доказателства по отношение на молителите К. Ж и Г. Ж. да е упражнено психическо или друг вид домашно насилие на процесната дата 13.02.2015г. от техния баща, или да е направен опит за такова.

На първо място така описаното деяние на 13.02.2015г. съдът намира, че обективно не представлява акт на домашно насилие. Същото нито представлява физически, нито психически тормоз. При една от периодично провеждащите се срещи за личен контакт на бащата със своите деца, като родител и при отправената молба на детето К. Ж за закупуването и на маратонки, и последвалия отказ от страна на родителя предвид финансовите възможности с които е разполагал в момента и цената на харесаната от детето стока, и което поведение на родителя/отказ да закупи маратонките/, и неговото отражение в детската психика на молителите , настоящият състав намира, че не може да бъде тълкувано като акт на домашно насилие.

От събраните по делото гласни доказателства разпита на свидетелите М. Д., В. К., М. С. и С. С., преценени поотделно и в тяхната съвкупност, не се установява акт на домашно насилие извършен от родителя спрямо малолетните деца така, както е описан в молбата и придружените я декларации. В тази насока следва да се посочи, че ответника тъй като не осъществил и реализирал желанието на едно от децата при тяхната периодична среща, независимо по какви причини не би могло да се приеме, че на посочената дата е осъществен акт на домашно насилие.

Видно от показанията на свидетелите Д., М. С. и С. С., съдът намира, че и тримата разпитани свидетели установиха една безспорна фактическа обстановка, а именно, че на процесната дата ответнÞкът е излязъл последен около 19.20ч. от спортен магазин „Спорт Вижън“ в [населено място],м като пред него са вървяли една йена и момче, и свидетелите са достигнали до извода , че вероятно това е неговата съпруга и дете, и един след друг са се изкачили по стълбите , като жената и детето Г. Ж. са продължили в посока Младежкия дом. Нито един от тримата свидетели не потвърди обстоятелствата твърдяни в молбата относно отправяни обиди, и удряне на шамар от страна на бащата на всяко едно от децата. С оглед посоченото съдът намира, че показанията на свид. К. в тази им част са изолирани, като същата в резултат на влошените отношения между страните по делото и други инциденти, е възприела позицията на децата, които и разказали за случилото се.

Свидетелката К. в пълнота и подробност разказва какви са взаимоотношенията родител - дете, между децата и техния баща,как се справят и двамата родители макар и разделени с оглед защита и съхранение на психиката на децата, съдът придоби преки и ясни впечатления от обясненията на двете деца за взаимоотношенията на всяко едно от тях с техния баща, отношението което имат, но доколкото предмет на разглеждане в настоящото производство е единствено инцидента описан, като случил се на 13.02.2015г. от изложеното по-горе , данните изведени от доказателствата по делото относно упражнявано психическо и физическо насилие, посочено , като побой от ответника спрямо неговите деца, такова не се установи и съществуващите взаимоотношения не могат да бъдат основание за прилагане на мерки за закрила по този закон.

Относно неконкретизираните твърдения в молбата за психически и физически, такива не са установени. Налице са общи фрази, които не обосновават постановяването на мерки за защита.Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага установяване по делото на следните обстоятелства, които в съвкупността си да обусловят извод за осъществен спрямо молителите акт на домашно насилие: наличие на морално укоримо поведение от страна на конкретния ответник по отношение на пострадалото лице, което да се квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН; същото да е извършено от посочения в молбата ответник и то на твърдяната дата.

В случая липсва каквото и да било посочено морално укоримо поведение. Събраните за целта доказателства установяват конфликтни отношения между молителите и ответника, породени след фактическата раздяла и образуваните между страните производства за родителски права и лични отношения с децата. По делото липсват обаче доказателства, които да обосноват извод за реализиран спрямо децата акт на домашно насилие, имащо характеристиките на деяние по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН от техния баща. Конфликтните отношения между страните, в това число и поведението по упражняването на родителските права, по съществото си не могат да се квалифицират като актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН. Предназначението на последния е осигуряване на закрила на пострадали от домашно насилие лица, като е недопустимо по пътя на регламентираната в чл. 4 от специалния закон ред, страните да уреждат отношенията си по осъществяване на контакти с децата.

Съдът намира, че не следва да бъдат обсъждани останалите събрани по делото доказателства доколкото същите са неотносими към настоящия казус.

Съвкупната оценка на събраните по делото доказателства, съпоставени със сезиращите съда фактически твърдения, обуславят изводите, че в конкретния случай акт на домашно насилие, имащ характеристиките на деяние по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН спрямо децата К. Ж и Г. Ж. , от страна на ответника, не е извършен. Ето защо съдът приема, че е сезиран с неоснователна молба, която подлежи на отхвърляне. Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, молителите следва да бъде осъдени да заплатят по сметка на Районен съд- Б държавна такса за производството в размер на 25,00 лв., и 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

При изложеното, районният съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ молбата на Й Л. К. с ЕГН [ЕГН], с адрес за призоваване - [населено място],[жк][жилищен адрес] като майка и законна представителка на малолетното си дете Г. Г. Ж. с ЕГН [ЕГН] и К. Г. Ж с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] със съгласието на законната й представителка и нейна майка Й. Л. К. против Г. А. Ж. с ЕГН [ЕГН], с адрес - [населено място], Община- Г. Д., обл. Б., улица „ с правно основание чл.4 във връзка с чл.5, от ЗЗДН с искане за предприемане на мерки по Закона за защита от домашното насилие и издаване на заповед за защита по реда на чл.15 от ЗЗДН, за постановяване на мерки за защита по ЗЗДН, по повод извършен спрямо молителите акт на домашно насилие на 13.02.2015г. от страна на ответника , баща на двамата молители вечерта около 19.20ч. пред спортен магазин „Спорт Вижън“ в [населено място] на площад „България“ , изразяващ се в упражнен психически и физически тормоз, включително и нанесен побой.

ОСЪЖДА Г. Г. Ж. с ЕГН [ЕГН], представляван от своята майка и законен представител и К. Г. Ж с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] със съгласието на законната й представителка и нейна майка Й. Л. К., да заплатят по сметката на РС- Б сумата от 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща дължима държавна такса и 5 /пет/ лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист за събиране на сумата .

Решението на съда подлежи на обжалване пред Б. в 7 дневен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: