Определение по дело №304/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 704
Дата: 23 юни 2020 г.
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20201510100304
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

      ГО,V-ти

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

23.06.

 

            2020

 
 


на                                                                                                           Година

 

закрито

 

Мирослав Саневски

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
        1.

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

гражданско

 

            304

 

2020

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, чрез пълномощника юрк. С.Р.Р. срещу И.В.И., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК. 

Процедурата по размяна на книжа е спазена. В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

            Съдът на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК:

            1.Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и направените възражения:

            Ищецът твърди, че на 22.06.2018г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит № **********, съгласно който ищецът предоставил на ответника сума в размер на 1069.00 лв., като към същия размер е прибавена и еднократна такса за оценка на риска, в размер на 65.64 лв., дължима в деня на подписване па договора за кредит, която се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в искането-декларация. Съгласно чл. 7, ал. 2 от договора, съответна част от средствата по кредита се превежда по сметка на продавача на стоката, избрана от потребителя, за заплащане на продажната й цена. Кредиторът е превел конкретната част от средствата по кредита, в размер на 1069.00 лв. на продавача на стоката, на основание фактура № **********/22.06.2018г. Потребителят е потвърдил, че е получил от продавача стоката, посочена в чл. 8 от договора. Съгласно чл. 7.1 от договора, потребителят е пожелал да сключи застраховка живот в размер на 25.01 лв.

Така общото крайно задължение по договора за потребителски кредит възлиза на 1212.14 лв., която сума била разсрочена на шест погасителни месечни вноски, пет от които в размер на 202.03 лв. и една последна изравнителна вноска в размер на 201.99 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 15,36 % (чл. 9, ал.1 и ал. 2 от договора).

Ответникът е преустановил предвидените в договора плащания, като е пропуснал да заплати част от уговорените в погасителния план вноски. Настъпил е крайният срок на договора, а с него и падежът на всяка една от просрочените вноски, което обосновава тяхната изискуемост.

            Поради неплащане на дължимите суми, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми. По образуваното ч.гр.д.№ 978/2019г. по описа на РС-Дупница била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, връчена на длъжника от ЧСИ по реда на чл. 47 от ГПК.  

С оглед изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият му дължи сума в общ размер на 664.63 лв., от които неизплатена главница в размер на 590.87 лв., договорна лихва в размер на 15.18 лв. за периода от 25.10.2018 г. до 25.12.2018 г., обезщетение за забава в размер на 58.58 лв. за периода 25.10.2018г. до 15.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на Заявлението по 417 от ГПК (10.05.2019 г.) до окончателното изплащане на задължението.

В срока за отговор на исковата молба не е депозиран такъв от ответника.

Правна квалификация на претендираните права и възражения:    

Предявени са искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК.

            3. Права и обстоятелства, които се признават: Не са налице.

4. Общоизвестни и служебно известни на съда факти,  свързани с предмета на доказване на делото, които не следва да се доказват: Не са налице.

            5. Разпределение на доказателствената тежест:

Съобразно правилата на чл. 154 ГПК, ищецът следва да докаже наличие на облигационни отношения между страните, произтичащи от договор за паричен заем, изпълнение на задължението си по договора за предаване на парична сума в заем на ответника, както и размера на претенциите си.            

Ответникът от своя страна, при доказване на горното от страна на ищеца, следва да докаже онези свои възражения от които черпи изгодни за себе си правни последици.

Предвид разпределението на доказателствената тежест и възприетото от тях процесуално поведение, съдът обявява на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на страните, че не са налице твърдени от тях факти и обстоятелства, за които да не сочат доказателства.

Следва да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство, както и да се изиска ч.гр.д. № 978/2019г. по описа на РС-Дупница за прилагане към настоящото дело.

На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.07.2020г. от 10:00 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

           ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба документи като доказателства по делото.

            ИЗИСКВА за прилагане към настоящото дело .гр.д. № 978/2019г. по описа на РС-Дупница.

           ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение  на влязло в сила съдебно решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

           Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: