О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……..…………/12.04.2021
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
СЪДИЯ: РАДОСТИН ПЕТРОВ
като
разгледа докладваното
т.д.
№ 362/2020
г.
по описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба вх. №
263774/31.03.2021 г. от И.Д. чрез пълномощника й адв. Д., против решение №
260058/11.03.2021 г. по т.д. № 362/2020 г. на ВОС, която е предявена в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК. С молба от 09.04.2021г. е представена декларация по
чл.83, ал.2 ГПК, в която ищцата декларира, че няма доходи, не
притежава недвижими имоти и МПС, както и парични влогове.
Съдът, след като се запозна с изложените
обстоятелства, представените доказателства и служебно изисканите доказателства,
намира следното:
Съгласно чл.83, ал.2 от ГПК такси и разноски
по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда,
че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Целта на
разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК е да се даде възможност за защита на лични и
имуществени права на лица, материалното положение на които не позволява да
поемат изцяло или частично разходите на съдебното производство. Преценката на
материалното състояние на лицето се извършва, като се вземат предвид неговите
доходи, доходите на членовете на семейството му, имуществото, здравословното
състояние, трудовата заетост, възрастта, както и други обстоятелства, които са
от значение за преценката средствата, с които разполага лицето дали да достатъчни,
за да заплати таксите по делото. Постоянната практика на ВКС се придържа към
разбирането, че съдът е длъжен да направи цялостно изследване на предпоставките
за освобождаване от държавна такса, в резултат на което да се прецени доколко
материалното състояние на ищеца, съпоставено с дължимата държавна такса по
делото му позволява заплащането на същата.
В разглеждания случай от представените
доказателства и декларация, както и от изисканите по служебен път справки от
АВ, НОИ, НАП и Сектор ПП при ОД на МВР, е видно, че ищцата не притежава МПС и
недвижими имоти.
При установените
данни за имущественото състояние на ищцата, еднократното заплащане на
държавната такса по жалбата се явява непосилен разход за страната.
По изложените
съображения съдът намира, че не е във възможностите на ищцата да заплати
дължимата държавна такса, а именно сумата от 595 лева, поради което същата
следва да бъде освободена от задължението за заплащане на основание чл.83, ал.2
от ГПК.
Мотивиран от изложеното съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83, ал.2 от ГПК ищцата И.С.Д., ЕГН **********
*** от задължението й за заплащане на държавна такса въззивна жалба вх. №
263774/31.03.2021 г. в размер на 595 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: