№ 195
гр. гр. Добрич, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на десети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Десислава Б. Николова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20213200500557 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№268805/29.07.2021 год. на “Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район „М.“, ЖК „М.“4,
Б.П. С., С.* срещу решение №260451 /05.07.2021 год. по гр.д.№3031/2020 год.
на Районен съд Добрич,с което са отхвърлени предявените от дружеството
искове за установяване съществуването на вземане на ищеца от ответника Т.
АЛ. ХР., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: Д.,ЖК „Х.Б.*** по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№520/26.06.2020год., издадена по ч. гр. д. №1136/2020 год. по описа на ДРС в
размер на сумата от 104.94 лв., представляваща: неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 07.06.2018 год. за мобилен
номер *** в размер на 52.47 лв. (сформирана от сбора на 3 месечни
абонаментни такси, всяка в размер на 17.49 лв. без ДДС ) и неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги за мобилен номер ***
от 07.06.2018 год. в размер на 52.47 лв. /сформирана от сбора на 3 месечни
абонаментни такси, всяка в размер на 17.49 лв. без ДДС/, за което е издадена
крайна фактура №**********/18.10.2018 год. с падеж 02.11.2018 год., ведно
1
със законната лихва върху сумата, считано от 03.06.2020 год. до
окончателното й изплащане.
С доводи за необоснованост и постановяване на обжалвания съдебен
акт в отклонение от материалния и процесуалния закон се настоява за
отмяната му и уважаване на заявената претенция.
При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е
връчено на дата 14.07.2021 год., жалба рег.№268805/29.07.2021 год.
,изпратена по пощата на дата 28.07.2021 год. е подадена в срока по чл. 259
ал.1 от ГПК,във връзка с чл.62 ал.2 от ГПК и е процесуално допустима.
Въззиваемата страна Т. АЛ. ХР., ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес: гр. Д., ЖК „Х.Б.*** счита жалбата за неоснователна и
настоява да не бъде уважавана.
Спорни между страните са въпросите , дължими ли са претендираните
суми за предсрочното прекратяване на договорни абонаменти,доколкото е
неравноправна клаузата за заплащане в този случай на неустойка по смисъла
на чл. 143 ал.2 т.5 от Закона за защита на потребителя,респ.нищожна по
смисъла на чл. 146 ал.1 от с.з.;приложими ли са правилата на чл. 87 ал.2 от
ЗЗД по отношение на процедурата по прекратяване или разваляне на
договорните отношения или относно едностранното прекратяване на
договорните отношения ,приложими са уговорките по т.11 от договора и
чл.75,във връзка с чл.19Б б.“а“ от Общите условия ,които дерогират
законовата уредба; прекратен ли е надлежно,респ.изобщо договора ,или пък е
преминал в безсрочен .
Обжалвания съдебен акт е постановен по предявени от „Теленор
България“ ЕАД срещу Т. АЛ. ХР. искове с правно основание по чл.422 от
ГПК ,във връзка с чл.415 ал.1 ,във връзка с чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за
установяване вземания за договорна неустойка , основани на твърдения за
сключени между страните два договора за мобилни услуги от дата 07.06.2018
год. , със срок на действие 24 месеца, т.е. до 07.06.2020 год. прекратени
едностранно и предсрочно от мобилния оператор, поради неизпълнение на
задължението на клиента да заплати ползваните мобилни услуги. Като дата
на прекратяване на облигационната обвързаност на страните в депозирана
пред заповедния съд уточнителна молба рег.№ 10243/23.06.2020 год. се сочи
12.10.2018 год., генерирана автоматично от електронната система на
2
оператора,след което е била издадена крайна фактура №
**********/18.10.2018 год.В депозирана пред първоинстанционния съд
молба-становище рег.№ 267208/01.06.2021 год.,като дата на прекратяване на
облигационната обвързаност на страните се сочи 30.10.2018 год.- датата на
деактивация на процесните абонаменти, генерирана автоматично от
електронната система на оператора ,в случаите на нерегистрирано плащане.
Конкретното задължение, чието неизпълнение се сочи да е породило
дължимост на договорната неустойка е преустановяване плащането от страна
на потребителя- ответник на дължимите суми за предоставени и потребени
мобилни услуги, разписано в чл. 71 ОУ,във връзка с чл. 27 от ОУ,дало
основание на оператора в съответствие с чл. 19б т.“в“ и чл. 75 ОУ да
прекрати едностранно договора и да прекъсне достъпа до мрежата си,
съответно да преустанови начисляването на месечни абонаментни такси по
договора и да начисли еднократно неустойки.
Отправено е искане за установяване вземанията на оператора за
неустойка, дължима в случаите на предсрочно прекратяване на договорите,
поради преустановяване плащанията от страна на ответника-длъжник по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
520/26.06.2020 год., издадена по ч. гр. д. №1136/2020 год. на ДРС и в
размерите,посочени в заповедта.
При служебната проверка на решението в обжалваната му част, съдът не
установи порок, който да го определя като недопустим или нищожен акт.
Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и
правни изводи, както следва:
Установява се по делото,че страните са сключили договор за мобилни
услуги №********* от 07.06.2018 год. за мобилен номер +*** .Срокът на
договора е две години /24 месеца/ и изтича на 07.06.2020 год. От същата дата
е сключено и приложение към договора със срок на действие 24 месеца за
мобилен номер +***. Условията на договор за мобилни услуги от 07.06.2018г.
се прилагат и към Приложението към договора за мобилни услуги от
07.06.2018 год. За потребените услуги на абоната за периода от 18.05.2018
год. до 17.08.2018 год., ищецът е издал 3 бр. фактури с
№**********/18.08.2018 год. на обща стойност 41.98 лв.,
№**********/18.07.2018 год. на обща стойност 42.48 лв. и
3
№**********/18.06.2018 год. на обща стойност 145.16 лв. с ДДС,които в срок
не са били платени от ответника.
С разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е предвидена възможността
страните да обезпечат изпълнението на поетите с договор задължения, като
предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване на претърпените от
евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се доказват.
Задължението за неустойка става изискуемо от момента на осъществяване на
съответния вид неизпълнение, за което е уговорена.
В договора от 07.06.2018 год. се съдържа клауза, че в случай на
прекратяването му преди изтичане на срока му по вина или инициатива на
потребителя, или при нарушения на задълженията му по договора и
приложимите Общи условия, последният дължи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Прекратяването на договора е способ за погасяване на цялото
договорно отношение .Според разпоредбата на чл.20а ал.2 от ЗЗД договорите
могат да бъдат прекратявани само по взаимно съгласие на страните или на
основания,предвидени в закона. Договорите могат да се прекратяват и с
едностранно волеизявление на една от страните по тях,стига това да е
предвидено в закон или да е налице изрично споразумяване между страните
при сключване на договора-чл.9 от ЗЗД. При прекратяването договорът
преустановява за в бъдеще своето правно действие-прекратяват се правата и
задълженията на страните,без обаче да се заличават тези права и
задължения,които вече са били породени. Във всички случаи прекратяването
на договорите има действие от деня на писменото уведомяване.
В чл.19б от Общите условия е предвиден погасителен способ касателно
сключен от мобилния оператор индивидуален договор с потребител,в случай
че последния не плати дължими суми след изтичане сроковете за плащането
им-едностранното му прекратяване от доставчика на мобилните услуги.
На клаузите от Общите условия,регламентиращи едностранното
прекратяване на индивидуален договор не е придадено автоматично действие
,т.е. че с изтичане на съответните срокове ,в които потребителят е следвало да
заплати задълженията си, настъпва прекратяване на договора.С оглед
4
използваната формулировка („Теленор има право“),касае се до право на
мобилния оператор,което следва да бъде упражнено ,т.е. същият следва
изрично да се възползва от това си право и го упражни,като сведе до
знанието на потребителя,че едностранно прекратява договорната им връзка .
Разликата с предвидената хипотеза в чл. 19в от ОУ,в която мобилния
оператор прекратява едностранно договора,респ. с хипотезата на чл. 19а ,в
която потребителят едностранно прекратява договора е ,че не следва да бъде
отправено едномесечно предизвестие.В настоящия случай чл.19б от Общите
условия едностранното прекратяване настъпва незабавно и от момента на
достигането му до потребителя,докато в случаите на чл.19а и чл.19в,
прекратяване на договорната връзка настъпва с изтичане на срока на
предизвестието.
Общите условия регламентират като допустими ,различни начини за
уведомяване от оператора на потребителя в хипотези ,че наближава
изтичането на срока на индивидуален договор,предприемане на действия по
извънсъдебно събиране на неплатени задължения,изчерпване на кредитен
лимит,временно спиране на достъпа на потребителя до предоставяне на
услугите ( чл.19а ,чл.31а,чл.36,чл.51),а именно: писмено-писмо или
препоръчано писмо с обратна разписка,писмо,доставено с куриер,по
факс,чрез електронна поща, с кратко съобщение (SMS),чрез телефонно
обаждане,записващ се телефонен разговор. Клаузите на Общите условия не
предвиждат форма,в която изявлението на мобилния оператор за предсрочно
прекратяване на договорните отношения да бъде отправено към длъжника.
Липсата на предвиждания в договора и Общите условия по отношение
формата на уведомяване на потребителя,не означава,че същият въобще не
следва да бъде уведомяван .Приложимо е общото правило-писмения договор
подлежи на прекратяване с изявление в същата форма,доколкото не е
уговорено друго в договора или предвидено в Общите условия.
Едностранното прекратяване на договора предполага изявление на
кредитора и има действие от получаването му от длъжника. Липсват
доказателства кредиторът надлежно да е упражнил правото си на предсрочно
прекратяване на договора,поради неизпълнение от длъжника,чрез надлежно
връчване на длъжника на писмено съобщение. Сочи се от въззивника,че
такова уведомяване е извършил с изпращане на кратки съобщения за
задълженията,както и конклудентни действия: предприети действия по
5
ограничаване на ползваните услуги ,респ.деактивация на процесния
абонамент.Конклудентните действия в случая нито съставляват допустим
начин за преустановяване на договорна връзка с оглед посоченото по-
горе,нито пък мобилния оператор е доказал ,че са били предприети. Следва
да бъде съобразявано,че ограничаване или преустановяване на
предоставяните услуги,не е задължително да е свързано с прекратяване на
договорната връзка-възможно е да е по причина технически проблеми или
неизпълнение на договорните задължения от мобилен оператор, респ. за
самия него съставлява трудност да посочи датата на прекратяване на
договорната връзка,доколкото твърди,то да е настъпило на 12.10.2018 год.
или на 30.10.2018 год. При съобразяване, че срока на действие на договора е
до 07.06.2020 год.,а искова молба рег.№ 264698/02.11.2020 год. е изпратена
след изтичането му по пощата на дата 30.10.2020 год.,даже тя да съставлява
изявление за прекратяване на договорната връзка,то връчването й не може да
произведе преустановяването на договора с обратно действие.
Мобилният оператор не е доказал ,че валидно е упражнил правото си да
прекрати договора и след като договора за мобилни услуги от дата
07.06.2018 год. не е бил прекратен преди изтичане на уговорения срок
,претенцията за заплащане на неустойка поради предсрочното му
прекратяване по вина на потребителя е неоснователна.След като не са
доказани предпоставките на чл. 92 от ЗЗД,обуславящи дължимост на
неустойката претенцията на мобилния оператор следва да бъде
отхвърлена,като неоснователността на претенцията не налага обсъждане на
доводите за нищожността на неустойката.
Този извод обжалваното решение съдържа,поради което следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260451 /05.07.2021 год. по гр.д.№3031/2020 год.
на Районен съд Добрич.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7