Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на четвърти
февруари две хиляди и двадесета и първа година в състав:
Административен съдия: Маргарита
Стергиовска
при участието на секретаря Р. Хаджидимитрова, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 466 по описа за 2020
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 25, ал. 5 от
Закона за хората с увреждания /ЗХУ/.
Образувано е по жалба, ведно
с уточнение към нея в отговор рег. № ДА-01-95/11.01.2021г., депозирана от В.С.И. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Направление за включване в
механизма «Лична помощ» № 20019939/01.10.2020г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ (ДСП) – гр.Шумен, с което на основание чл.25, ал.2 от
ЗХУ, въз основа на подадено Заявление - декларация с вх. №
ЗХУ-ИО/Д-Н/2899/29.09.2020г. и заключенията в Индивидуална оценка на потребностите,
изготвена на 30.09.2020г. на В.С.И. са определени 143 броя часове месечно за
лична помощ, с валидност на направлението до 30.09.2025г.
В жалбата и в
уточнението към нея се изразява несъгласие с така издаденото направление, като аргументите за незаконосъобразност се свеждат
до незаконосъобразно определения брой часове за лична помощ. Сочи, че състоянието му изисква определяне на
максималния допустим брой часове месечно лична помощ, а именно 168 часа.
В тази връзка оспорващият счита,
че както направлението, така и Решение № 30-100787#1/24.11.2020г. на РДСП - Шумен са незаконосъобразни и моли за тяхната
отмяна.
Ответникът –
Директор на Дирекция “Социално подпомагане”, гр.Шумен, редовно призован, се
явява лично, като оспорва основателността на жалбата. Сочи, че Направлението е
съобразено с приложимите нормативни разпоредби, доколкото здравословното
състояние на оспорващия не налага определяне на максималния брой часове лична
помощ, предвид липсата на поражения върху храносмилателната и отделителната
система на жалбоподателя, както и с оглед обстоятелството, че същият е със
съхранен интелект. Отправя искане за отхвърляне на жалбата, като неоснователна.
Шуменският
административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
С Експертно
решение № И 0388/017 от 07.02.2006г. на ТЕЛК при „МБАЛ – Шумен“АД (за краткост
ЕР на ТЕЛК) на оспорващия В.С.И. е определена трайно намалена работоспособност
в размер на 100 % с чужда помощ пожизнено.
На 29.09.2020г. В.С.И. депозирал Заявление - декларация с вх. №
ЗХУ-ИО/Д-Н/2899/29.09.2020г. за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл.20, ал.1 от ЗХУ,
адресирана до Директора на ДСП-гр.Шумен. Към декларацията приложил Формуляр за
самооценка на лице с увреждане по образец, в който отразил, че е със 100%
трайно намалена работоспособност, обусловена от физическа недостатъчност поради
дистрофия на мускулите и 70% намалено зрение, както и, че не страда от
интелектуална недостатъчност. Във Формуляра за самооценка оспорващият посочил
услугите, които желае да ползва, в т.ч. ползване на лична помощ, с цел
осъществяване на лична хигиена, хранене, преместване, придвижване, помощ при
изправяне в леглото.
На 29.09.2020г.
социалният работник Е.А.провела анкета посредством посещение, въз основа на
която изготвила Формуляр за попълване от служител, водещ случая, за извършване
на индивидуална оценка на потребностите по заявление – декларация с вх.№ ЗХУ-ИО/Д-Н/2899/29.09.2020г.,
в който отразила, че оспорващият се нуждае от общо 143 часа лична помощ
месечно, определени въз основа на установените общо 116 точки в резултат на
проведената анкета.
На 30.09.2020г. била
изготвена индивидуална оценка на потребностите на В.И., в която също е
отразено, че той има потребност от предоставяне на лична помощ за период от
01.09.2020г. до 30.09.2025г., с общ брой часове за лична помощ – 143 и степен
на зависимост – четвърта, изразяваща се в тотална зависимост/затруднения.
С Направление за включване в механизма «Лична помощ»
№ 20019939/01.10.2020г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) –
гр.Шумен, на основание чл.25, ал.2 от ЗХУ, въз основа на подадено Заявление -
декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д-Н/2899/29.09.2020г. и заключенията в Индивидуална
оценка на потребностите, изготвена на 30.09.2020г. на В.С.И. са определени 143
броя часове месечно за лична помощ, с валидност на направлението до
30.09.2025г.
С жалба вх.№
27-94В-00-0777/28.10.2020г. В.И. оспорил Направление за включване в механизма «Лична
помощ» № 20019939/01.10.2020г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“
(ДСП) – гр.Шумен по
административен ред.
С Решение № 30-100787#1/24.11.2020г. Директорът на РДСП-гр.Шумен отхвърлил
жалбата като неоснователна, като приел, че отпуснатата на оспорващия лична помощ от 143 часа месечно е съобразена
с характера и степента на уврежданията му. В тази връзка посочил, че при
оценката на потребностите му е съобразена невъзможността за двигателно
функциониране, поради което относно „Самообслужване“ са определени 28 точки,
доколкото лицето самостоятелно се храни и пие от чаша, разпознава храната си
като такава, използва прибори, сервира храната си (за което са му определени 4
точки – много тежка зависимост); самостоятелно се грижи за здравословното си
състояние, като разпознава, дозира и приема лекарствени продукти под час и в
определена доза, или самостоятелно използва медицински средства (за което са му
определени 4 точки – много тежка зависимост). Относно "Ориентация и
защита" правилно са определени 12 точки, тъй като не е налице степен на
зависимост по т.4.3.2. –самостоятелно и осъзнато може да поиска помощ за
състоянието си и да съобщи за наличието на проблеми, като вербално, чрез
алтернативен начин на комуникация, (жестове, мимики, символи) или чрез други
средства (за което са му определени максимален брой 4 точка); по отношение на
показател "Психо-социални функции" също приел, че е определен
правилният брой точки – 5 точки, тъй като самостоятелно и осъзнато може да
поиска помощ за състоянието си и да съобщи за наличието на проблеми, като
вербално, чрез алтернативен начин на комуникация, (жестове, мимики, символи) –
4 точки.
По показател
"Социално функциониране" също приел, че е определен правилният брой
точки – 20, по т.5.1.6. –– самостоятелно и осъзнато възпроизвежда информация
чрез различни общодостъпни форми на комуникация (за което са му определени 4
точки).
Въз основа на
изложеното горестоящият орган заключил, че общият брой точки са определени на
база установената степен на зависимост, като в конкретния случай тя е
най-високата четвърта степен на зависимост и доколкото общият брой точки, които
са определени, е 116, след умножаването им с коефициент 1,235 (съобразно чл.10,
ал.3, т.1, б.“а“ от Методиката) се получават 143 часа месечно, колкото е
установил и административният орган.
Решението на
горестоящия орган било съобщено на оспорващия на 04.12.2020г. (видно от
приложеното по делото известие за доставяне с обратна разписка).
На 18.12.2020г. В.И.
депозирал жалба пред Административен съд-гр.Шумен срещу срещу Направление за включване в механизма
"Лична помощ" № 20019939/01.10.2020г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“
(ДСП) – гр.Шумен, въз основа на която е образувано АД № 466/2020г. по описа на ШАдмС.
В хода на
съдебното производство по делото са представени документите, съставляващи част
от административната преписка по издаване на оспорения индивидуален
административен акт и са събрани гласни доказателства, по искане на оспорващия,
които свидетелстват относно
вида и характера на уврежданията на оспорващия и произтичащите от това ограничения
и последици. Съдът кредитира изцяло показанията на посочените лица, доколкото
същите са последователни, логични и непротиворечиви, още повече, че същите
кореспондират с останалите доказателства по делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предмет на оспорване по делото е
индивидуален административен акт - Направление за включване в механизма «Лична помощ» №
20019939/01.10.2020г., издадено от Директора на ДСП – гр.Шумен, от неговия адресат - надлежна
страна с право и интерес от обжалване. Обстоятелството, че с Направлението на
лицето са определени 143 часа месечно лична помощ не изключва правния му
интерес от неговото оспорване, доколкото жалбоподателят твърди, че има право на
по-голям брой часове лична помощ и максималният брой часове, които могат да
бъдат определени, е 168 часа (т.е. повече от определените на лицето). Решението
на директора на РДСП – гр.Шумен е съобщено на оспорващия на 04.12.2020г.,
поради което жалбата, подадена на 18.12.2020г., се явява депозирана в срок.
По изложените
съображения съдът намира, че жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, след
проверка на административния акт, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК,
съдът намира, че същата е неоснователна,
по следните съображения:
В изпълнение на задължението си по чл. 168 АПК
съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 АПК.
Съгласно разпоредбата на чл.25,
ал.2 от ЗХУ, въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на
потребностите директорът на дирекция "Социално подпомагане" или
оправомощено от него длъжностно лице издава направления за предоставяне на
лична помощ с определен брой часове, социални услуги или друг вид подкрепа при
условия и по ред, определени със закон, като по силата на чл.21, ал.1 от ЗХУ,
индивидуалната оценка на потребностите се изготвя по настоящ адрес на човека с
увреждане от специализиран отдел в дирекциите "Социално подпомагане"
към Агенцията за социално подпомагане. С оглед на това и доколкото оспорваното
Направление е издадено от директора на ДСП-гр.Шумен, съдът приема, че това е
сторено от материално и териториално компетентния административен орган, предвид
това, че оспорващият е с настоящ и постоянен адрес ***.
Обжалваният административен акт е
постановен при спазване на нормативно установените изисквания по чл. 59, ал. 2
от АПК и чл. 25, ал. 4
от ЗХУ за неговото съдържание. Посочено е правното основание за
упражненото административно правомощие, а при прилагането на разрешението,
дадено в ТР № 16 / 31.03.1975г на ОСГК /че няма пречка мотивите да се съдържат
в отделен документ, предхождащ постановяването на акта и когато този документ е
съставен с оглед предстоящото издаване на акта/, релевантните фактически
обстоятелства се извличат от обуславящата издаването на направлението,
индивидуалната оценка на потребностите на лицето с увреждане по чл. 20 от ЗХУ.
Не се констатират допуснати при
образуването и провеждането на административното производство допуснати
съществени нарушения на процесуалните изисквания по ЗХУ, ППЗХУ и Методиката за
извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа на хора с
увреждания.
Оспореното направление е
постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон и
целта на закона.
Производството е инициирано с
депозиране на заявление – декларация от оспорващия по образец, ведно с попълнен
формуляр за самооценка на лице с увреждания, в който е положен подписа на
оспорващия.
Няма спор, че е налице или е
настъпила промяна в обстоятелствата, обективирани във формуляра за самооценка,
както и, че подписа, положен на стр.8 от същия принадлежи на И.. Спорът се
свежда дали въз основа на критериите за самооценка и медицинската документация
правилно са определени съответният брой точки, които съобразно Методика за
извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с
увреждания, са послужили за определянето на 143 часа месечно за лична помощ.
С направлението се определя броят
на часовете за лична помощ въз основа на четири степени, както следва: 1. първа
степен на умерена зависимост/затруднения; 2. втора степен на тежка
зависимост/затруднения; 3. трета степен на много тежка зависимост/затруднения;
4. четвърта степен на тотална зависимост/затруднения. Съобразно разпоредбата на
чл. 25, ал. 2
от ЗХУ, направлението се издава въз основа на заключенията в
индивидуалната оценка на потребностите, които съставляват компонент ІІІ от
образеца – приложение № 1 към чл. 2 от Методиката. Информацията, относима към
изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите за хората с увреждания, е
посочена в чл. 22, ал.
1, т. 1 - т. 7 от ЗХУ.
Сред основните източници на данни и информация са формуляра за самооценка на
лице с увреждане по образец, утвърден от Изпълнителния директор на АСП и
медицинските документи.
Оценяването на потребностите на
лицето с увреждания за дефиниране на необходимост от оказването на подкрепа се
извършва на база констатации за увреждането/здравословното състояние на лицето;
вида и степента на затруднения във функционирането на човека с увреждане;
степента на включване в социалната среда и мобилността на човека с увреждане в
социалната му среда и затруднения извън дома. Критериите за оценка на степента
на зависимост/ затруднения на човека с увреждане, съгласно Формуляр за
извършване на индивидуална оценка на потребностите /Приложение № 2 към чл. 3 от
Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа на
хората с увреждания/, са двигателно функциониране; самообслужване; ориентация и
самозащита; психо-социални функции; отражението на ограниченията в живота на
човека с увреждане и участие в образователния процес или на пазара на труда /когато
е приложимо за съответното лице/. Оценяването се извършва по скала от 0 до 4
точки, като 0 точки се определят когато лицето няма проблем/ няма нужда от
подкрепа; 1 точка – при степен на умерена зависимост/затруднения; 2 точки – при
степен на тежка зависимост; 3 точки – при степен на много тежка зависимост и 4
точки – при степен на тотална зависимост/ затруднения.
Конкретният месечен брой часове
за предоставяне на лична помощ се определя в съответствие с част 7, т. 7. 3 от
приложение № 2. Максималният брой часове, който би могъл да се предостави за
лична помощ са, както следва: 1. За първа степен/умерена зависимост/
затруднения – до 15 часа месечно; 2. За втора степен – тежка
зависимост/затруднения – до 42 часа месечно; 3. За трета степен- много тежка зависимост/
затруднения – до 84 часа месечно; 4. За четвърта степен-тотална зависимост – до
168 часа месечно.
В случая, видно от попълнения от
социален работник ИОХУСУ при Дирекция "Социално подпомагане" – Шумен
за извършване на индивидуална оценка на потребностите по подаденото от В.И.
заявление-декларация, е формирана оценка от общо 116 точки. При направен
сравнителен анализ на данните, съдържащи се в подписания от В.И. Формуляр за
самооценка на лице с увреждане, в Експертно решение № И 0388/017 от 07.02.2006г. на ТЕЛК
при „МБАЛ – Шумен“АД, констатациите, обективирани във формуляра за извършване на индивидуалната
оценка на потребностите на лицето и събраните гласни доказателства, съдът
приема, че извършеното оценяване изцяло се основава на данните и информацията, предоставени
от жалбоподателя чрез попълнения формуляр за самооценка и наличните медицински
документи.
Видно от формуляра за извършване
на индивидуална оценка на потребностите, по критерия за оценяване
"Двигателно функциониране" /част 4, 1/, е формирана обща оценка от 36
точки /при скала от 0 до 4 точки в зависимост от степента на
зависимост/затруднение, при максимален брой точки за този критерий 36.
По критерия за оценяване
"Самообслужване" /част 4, 2/, е формирана обща оценка от 28 точки
/при скала от 0 до 4 в зависимост от степента на зависимост/затруднение/, при
максимален брой точки за този критерий 28.
По критерия за оценяване
"Ориентация и самозащита" /част 4, 3/, е формирана обща оценка от 12
точки /при скала от 1 до 4 в зависимост от степента на зависимост/затруднение/,
при максимален брой точки за този критерия 20, като съответно на посоченото във
формуляра за самооценка е, че е ориентиран за себе си, времето, пространството
и хората; че е ориентиран за времето /час, ден, нощ, месец, година/; че е
ориентиран за местоположението си в пространството, че няма необходимост от
специални предпазни мерки като рисково поведение, загуба на съзнание или
агрессия/автоагресия.
Извършеното оценяване съответства
на отговорите в изготвената самооценка относно критерии «Ориентация» и
«Необходимост от специални предпазни мерки» в Раздел III.
По критерия за оценяване
"Психо-социални функции" е формирана обща оценка от 5 точки /при
скала от 1 до 4 в зависимост от степента на зависимост/затруднение/, при
максимален брой точки за този критерий 12, като съответно на посоченото във
формуляра за самооценка /че може да се концентрира и да проявява устойчивост на
вниманието си за 5 минути и, че разбира, приема и спазва социалните норми на
поведение в позната и в непозната среда.
По критерия за оценяване
"Отражението на ограниченията в живота на човека с увреждане" /част
5/ е формирана оценка общо от 20 точки при максимален брой 24 точки, като
оценката по т.5.1.5 кореспондира с Раздел V „Социално функциониране“ т.1 „Възприемане на информация чрез всички
общодостъпни форми на комуникация“.
По критерий "Изпълнение на
дейности в домашна среда" оценката е дадена в максималния брой точки, а по
критерий "Социални взаимоотношения" оценката по т.5.3.1 «да изгражда
и поддържа самостоятелно контакти с други хора, в домашна среда, в затворена
позната среда, в затворена непозната среда извън дома е определена оценка 3 т.
от максимален брой 4 т., като оценяването е в съответствие с Раздел VII“Социални взаимоотношения“, „Изграждане и поддържане на
социални контакти“- в т.4 е отбелязано „изграждам и поддържам социални контакти
в домашна среда“ от Формуляра за самооценка.
Анализирайки относимите части от
формуляра за извършване на индивидуална оценка на потребностите в контекста на
формуляра за самооценка на лице с увреждане, ЕР на ТЕЛК и разпита на
свидетелите Х.Х.и Е. Г., съдът не установи несъответствие на определените по
отделните критерии и общо брой точки /116/ и обуславящите ги констатации, с
обективното състояние на жалбоподателя, заявено от самия него във формуляра за
самооценка и отразено в медицинските документи. Спазен е регламентираният в
Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа на
хората с увреждания начин за изготвянето на индивидуална оценка на
потребностите на хората с увреждания по смисъла на чл. 20, ал. 1
от ЗХУ, включително оценката за потребността от предоставяне на
лична помощ. Не се установи необосновано, необективно или неправилно намаляване
на точки по критериите за оценка на потребностите спрямо заявените във
формуляра данни за отражението на ограниченията в живота на човека с увреждане
и за наличните проблеми с функционирането. Липсва основание, от гл. т наличната
информация по чл. 22, ал.
1, т. 1 – т. 7 от ЗХУ,
за оценяване с към максимален брой възможни точки, в какъвто смисъл е искането
на жалбоподателя.
Съобразно разпоредбата на чл. 10,
ал. 3, т. 1, б. "а" от Методиката, конкретният месечен брой часове за
предоставяне на лична помощ за човека с увреждане над 18-годишна възраст, се
изчислява като полученият общ брой точки се умножава по коефициент 1, 235. С
оглед полученият общ брой точки /116/, при прилагането на чл. 10, ал. 3, т. 1,
б. "а" от Методиката, правилно на жалбоподателя с оспореното
направление за включване в механизма "Лична помощ са определени 143 брой
часове за предоставяне на лична помощ, при максимално допустим брой часове – до
168. Определеният брой часове за предоставяне на лична помощ, като съответни на
заявените с формуляра за самооценка потребностите на лицето с увреждане и
идентифицираната нужда от помощ и подкрепа и преценени като отговарящи на
действителното здравословно състояние на жалбоподателя отговарят и на целите на
законовия механизъм за лична помощ на хората с увреждания, установени в чл. 2 от ЗЛП
и в чл. 2 от ЗХУ
- да им се предостави подкрепа адекватна на индивидуалните им потребности.
С оглед на гореизложеното съдът
приема, че обжалваният административен акт в оспорената му част е
законосъобразен - издаден е от компетентен орган и в предвидената от закона
форма; постановен е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на
които се основава, при спазване на административно-производствените правила и е
съобразен с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното,
Шуменският административен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.И. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Направление за включване в
механизма «Лична помощ» № 20019939/01.10.2020г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ (ДСП) – гр.Шумен.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр. София в
14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: