Р Е Ш Е Н И Е № .............
Град Пловдив, 27.01.2015 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, VІ граждански състав, на десети
декември през две хиляди и четиринадесета година,
в публично заседание, в
състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЖИВКА ПЕТРОВА
при секретаря Петя Карабиберова,
като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 2806 по описа за 2013 година, за да се произнесе,
съобрази:
Производството е за делба на недвижим
имот и се движи по реда на чл.341 и сл. от ГПК. Намира
се във втората фаза - по извършване на делбата.
След
като разгледа извършените до момента съдопроизводствени действия, направените
искания и събраните доказателства, съдът установи следното :
С влязло в сила Решение № 4476 от
21.11.2013 г., постановено по делото, е допуснато да се извърши съдебна делба
между страните Е.Г.П. и С.Г.П., при равни квоти от правото на собственост,
върху следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55155.501.656.1.3 по КК и КР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед №
РД-18-97/28.10.2008г. на Изп. директор на АГКК, с адрес: гр. П., ул. Х.К.*****,
намиращ се в сграда № 1 с три надземни етажа, разположена в поземлен имот с
идентификатор 55155.501.656, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, с
площ 147,00 кв.м., с прилежащи части: избено помещение, 1/3 ид. част от
таванско помещение и припадащите са идеални части от общите части на сградата,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта -
55155.501.656.1.1, над обекта - 55155.501.656.1., ведно с 1/3 ид. част от
имота, в който се намира обекта, а именно поземлен имот с идентификатор 55155.501.656,
с площ 353 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с
начин на трайно ползване: ниско застрояване, с номер по предходен план:
5010656, а по плана на гр. Пазарджик, действащ към 30.01.1959г. – парцел ХІІІ-2
в кв. 110-122, при съседи: 55155.501.9537, 55155.501.9501, 55155.501.655,
55155.501.9536 и 55155.501.1148, и ведно с 1/3 ид. части от всички приращения в
поземления имот.
В първото по
делото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на
делбата, проведено на 17.09.2014 г., страните не предявяват възлагателни
претенции. Изразяват становище делбата да се извърши чрез публична продан на
имота.
Ищецът Е.П.
предявява претенция за осъждане на
ответника С.П. да му заплати, на основание чл.31, ал.2 от ЗС,
обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения имот за период от
25.06.2012 г. до 17.09.2014 г., от което сумата 3900 лева - обезщетение за
лишаване от ползването на стая от около 20 кв.м. с източно изложение на имота,
и сумата 3900 лева - обезщетение за лишаване от ползването на стая с тераса с
площ от около 20 кв.м., също с източно изложение на имота.
В хода на
производството ищецът се е възползвал от процесуалната си възможност да намали
размера на претенцията си, на основание чл.214, ал.1 от ГПК, така че е поискал
присъждане на обезщетение за лишаване от ползването на стая от около 20 кв.м. с
източно изложение на имота в размер на 1 930,50 лева, и обезщетение за
лишаване от ползването на стая с тераса с площ от около 20 кв.м., също с източно
изложение на имота, в размер на 2041,00 лева.
Ответникът С.П.
също предявява претенция за осъждане на ищеца Е.П. за заплащане, на основание
чл. 31, ал.2 от ЗС, на обезщетение за лишаване от ползването на част от
съсобствения имот - стая вляво от входа, със северозападно изложение, в размер
на 4500 лева за периода от 17.09.2009 г. до 17.09.2014 г.
Всеки от
съделителите оспорва иска по чл. 31, ал.2 от ЗС на насрещната страна, като
неоснователен.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, от
фактическа и правна страна, достигна до следното:
Съдебна делба е допусната върху реално
неподеляем жилищен имот, тъй като в него не могат да бъдат обособени съответни
дялове в самостоятелни обекти без значителни преустройства и неудобства,
по-големи от обикновените, по смисъла на чл.203, ал.1 от ЗУТ. Това
обстоятелство не се спори между страните, които не са направили и искане за
реално поделяне на имота.
При наличие на реално неподеляем жилищен имот
делбата следва да се извърши или чрез изнасяне на имота на публична продан, или
чрез възлагането му, при наличие на валидна възлагателна претенция. В случая
възлагателни претенции не са направени, така че единственият възможен способ за
прекратяване на съсобствеността е публичната продан.
На
основание чл.355 от ГПК страните следва да бъдат осъдени да заплатят държавна
такса в размер на 4% върху стойността на дяловете им. Последната се установи от
приетото по делото експертно заключение, изготвено от вещото лице Д., според което
пазарната стойност на делбения имот е 89 136,00 лева.
По
исковете на страните с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС се установи, че на
25.06.2012 г. ищецът Е.П. е отправил нотариална покана до ответника С.П. да му
заплаща обезщетение за лишаване от ползването на две помещения от делбения
имот, които ответникът ползвал вповече от правата си, в размер на 150 лв.
месечно за всяко едно от помещенията. Установи се, че много по-рано – на
17.02.2003 г. ответникът С.П. също е отправил нотариална покана до ищеца Е.П. да
му заплаща обезщетение за лишаване от ползването на една от стаите в делбения
имот, вляво от входа, със северозападно изложение, в размер на 75 лева месечно.
Видно
от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвено
от вещото лице В.Р., в делбения имот съществуват пет самостоятелни годни за
ползване помещения /пет стаи/, които са онагледени със скица, приложена към със
заключението.
Относно ползването на съсобствения
имот, респ. на отделните помещения в него, страните са ангажирали гласни доказателства.
От показанията на свидетеля Т.К.М. се установява факта на лично ползване от
ищеца на “една стая с балкон”, където е “офиса на фирмата му”. От показанията
на този свидетел не се установява кой ползва останалите помещения в делбения
имот. По отношения на тях свидетелят посочва, че не е влизал в другите
помещения на имота и че Е. му е споделял, че те се ползват от брат му. Т.е.
свидетелят няма преки и непосредствени впечатления, относно ползването на
останалите помещения в имота, а преразказва чутото за това от ищеца. От
показанията на свидетеля М. не се установява също, че ответникът е препятствал
по някакъв начин ищеца да ползва делбения имот съобразно правата си.
От
показанията на свидетеля Р.С.Р. се установява, че ответникът лично ползва една
стая в имота за адвокатска кантора. Свидетелят посочва, че в имота има още една
стая, ползвана като адвокатска кантора от адв. Д., заедно със секретарка. Д..
Свидетелят заявява, че не знае чия е секретарката, но знае, че адв. Д. ползва
стаята със съгласието на двамата братя – “на приятелски начала.”. От
свидетелките показания на св. Р. се установява още, че в имота има друга стая,
в която има някакви стари мебели и не се ползва, както и “има друга адвокатска
кантора, от входа вдясно”. По отношение на последната стая страните не спорят,
че я отдават заедно под наем.
Фактът,
че адреса на адвокатската кантора на адв. Д. се намира на адреса на делбения
имот се установява и от представеното удостоверение от САК – гр. Пазарджик –
изх. № 214/03.09.2014 г.
От
представения договор за охрана със сигнално-охранителна техника от 30.05.2008
г. и служебна бележка от “Радио Сот” ООД – гр. Пазарджик – изх. №
189/28.11.2014 г., се установява, че ответникът С.П. е сключил договора с
предмет: охрана на обект “Адвокатска кантора”, състоящ се от две помещения и
находящ се на адреса на процесния имот.
С
оглед така установеното, съдът намира, че страните не доказаха наличието на
комулативните предпоставки, необходими за уважаване на исковете по чл.31, ал.2
от ЗС, а именно : съсобственост върху вещта; лично ползване на общата вещ от противната
страна в обем, надхвърлящ правата й в съсобствеността; лишаване от ползването
на имота през посочения период; писмена покана за заплащане на обезщетение за
ползата, от която е бил лишен съсобственика.
По делото е
установено с влязлото в сила решение по допускане на делбата, че процесния имот
е съсобствени на страните, при равни права. Законовото изискване за наличие на
писмена покана се доказа с представените от страните нотариални покани, редовно
връчени на всяка от насрещните страни.
Не
се доказа обаче факта на самостоятелното ползване на имота от отделен съделител
в процесните период, както и факта на лишаване на насрещния съделител да ползва
имота съобразно правата си.
Събраните
свидетелски показания, освен, че не установяват с категоричност ползването на
имота от страните в обем, надвишаващ правата им в съсобствеността, не
установяват и “лишаване от ползването”, по смисъла на чл.31, ал.2 от ГПК.
Категорично
се установи по делото, че страните ползват по една стая от общо петте такива в
делбения имот, третата стая не се полза от никоя от страните, четвъртата се
ползва от адв. Д. и секретарка, а петата – от друг адвокат. За последната стая
не се спори и съдът приема за доказано, че тя се отдава под наем от двете
страни. По отношение на стаята, ползвана от адв. Д. не се установи с
категоричност основанието, на което същият я ползва, респ. липсват данни някой
от съделителите да го е допуснал на безвъзмездно основание да ползва
съсобствения имот. Напротив, показанията на свидетеля Р. сочат, че адв. Д. е
допуснат да ползва имота от двамата съделители. Действително, свидетелските
показания в тази им част не са преки и непосредствени, доколкото свидетелят не
е очевидец на такава договорка между съделителите и адвоката. Липсват обаче
каквито и да е други доказателства, оборващи тези свидетелските показания.
Фактът, че ответника С.П. е сключил договор за охрана на две помещения в
съсобствения имот, едно от които – ползвано от адвокат Д., е илеревантен за основанието,
на което същият адвокат е допуснат да ползва имота. Договора и не доказва по
никакъв начин кой от двамата съделители и по какъв начин е предоставил част от
делбения имот за ползване от адв. Д..
За да се уважи претенцията
за обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС следваше да се установи по делото, че след
отправянето на писмените искания, респ. получаването им от ползващия
съсобственик, той или член на неговото семейство: продължава пряко и
неспосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за
задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности, без да зачита
конкурентните права на друг съсобственик; да не си служи пряко и
неспосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, да не допуска друг
съсобственик да си служи с нея; ползващият съсобственик да е допуснал на
безвъзмездно основание /с договор за заем за послужване/ трето за собствеността
лице, което само или заедно с него ползва общата вещ. В този смисъл са
указанията, дадени с Тълк. решение № 7/02.11.2012 г. по тълк. дело № 7/2012 г.
на ОСГК на ВКС.
В конкретния случай не се установи нито една от посочените хипотези,
съответно не се установи по делото факта на лично ползване на съсобствения имот
от един от съделителите, вповече от правата му, което да възпрепятства или
ограничава ползването на имота от другия съделител, съобразно правата му. При този извод исковете с правно основание
чл.31, ал.2 от ЗС се явяват неоснователни и ще се отхвърлят, като страните ще
бъдат осъдени да заплатят дължимата държавна такса в размер на 4% от
претендираните суми.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до
съдебна делба недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.501.656.1.3
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Пазарджик, одобрени със
Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на Изп. директор на АГКК, с адрес: град П.,
ул. „Х.К.” №*** намиращ се в сграда № 1 с три надземни етажа, разположена в
поземлен имот с идентификатор 55155.501.656, с предназначение на обекта:
жилище, апартамент, с площ 147,00 кв.м., с прилежащи части: избено помещение,
1/3 ид. част от таванско помещение и припадащите са идеални части от общите
части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
няма, под обекта - 55155.501.656.1.1, над обекта - 55155.501.656.1., ведно с
1/3 ид. част от имота, в който се намира обекта, а именно поземлен имот с
идентификатор 55155.501.656, с площ 353 кв. м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, с
номер по предходен план: 5010656, а по плана на гр. Пазарджик, действащ към
30.01.1959г. – парцел ХІІІ-2 в кв. 110-122, при съседи: 55155.501.9537,
55155.501.9501, 55155.501.655, 55155.501.9536 и 55155.501.1148, и ведно с 1/3
ид. части от всички приращения в поземления имот, с пазарна стойност 89 136,00
лева, като получената от публичната продан сума да се разпредели по равно между
съделителите Е.Г.П. с ЕГН: ********** и С.Г.П. с ЕГН: **********.
ОСЪЖДА
Е.Г.П. с ЕГН: **********,***, да заплати по сметка на Пловдивски районен съд
сумата 1782,72 лв. - държавна такса върху стойността на дяла му.
ОСЪЖДА С.Г.П., с ЕГН: **********,***,
да заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата 1782,72 лв. - държавна
такса върху стойността на дяла му.
ОТХВЪРЛЯ иска на Е.Г.П. с ЕГН: **********,***,
срещу С.Г.П., с ЕГН: **********,***, за заплащане, на основание чл.31, ал.2 от
ЗС, на сумата 3971,50 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването
на делбения имот за период от 25.06.2012 г. до 17.09.2014 г., включващо сумата 1930,50
лева - обезщетение за лишаване от ползването на стая от около 20 кв.м. с
източно изложение на имота, и сумата 2041,00 лева - обезщетение за лишаване от
ползването на стая с тераса с площ от около 20 кв.м., също с източно изложение
на имота.
ОСЪЖДА Е.Г.П. с ЕГН: **********,***,
да заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата 158,50 лв. - държавна такса
по иска по чл.31, ал.2 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ иска на С.Г.П., с ЕГН: **********,***, срещу Е.Г.П.
с ЕГН: **********,***, за заплащане, на основание чл.31, ал.2 от ЗС, на сумата 4500,00
лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на делбения имот за
периода от 17.09.2009 г. до 17.09.2014 г.
ОСЪЖДА на С.Г.П., с ЕГН: **********,***,
да заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата 180,00 лв. - държавна
такса по иска по чл.31, ал.2 от ЗС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала!
Секретар:
П. К.