Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 117
19.05.2021г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди деветнадесет и първа
година в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Росица Чиркалева
Антоанета
Митрушева
като разгледа докладваното от съдия
Чиркалева АНД (К) №341 по описа на съда
за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН
Образувано
е по касационна жалба на Агенция „Митници“ Отдел „Митническо разузнаване и
разследване Тракийска“, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №260042/24.02.2021г.,
постановено по АНД №567 по описа на Районен съд - Хасково за 2020г., с което е
отменено Наказателно постановление №146/22.01.2020г. на Началник отдел „МРР
Тракийска“ към ГД „МРР“, ЦМУ, Агенция „Митници“. Подадена е и частна касационна
жалба от Агенция „Митници“, отдел „МРР Тракийска“ срещу Определение
№260129/08.03.2021г., постановено по АНД №567/2020г. по описа на РС – Хасково,
с което Агенция „Митници“ е осъдена да заплати на С.З.Ш. разноски по делото в
размер на 300.00 лева.
В касационната жалба против съдебното решение на
районния съд се твърди, че същото е неправилно, постановено в противоречие с
материалния закон, при необоснованост и произволно тълкуване на фактите по
случая. Навеждат са подробни доводи в подкрепа на твърдението за
законосъобразност на отмененото от районния съд наказателно постановление.
Възразява се срещу извода на съда за маловажност на случая. В тази връзка се
приема, че законодателят не предвидил извършване на преценка за маловажност при
повторно извършване на нарушението. Счита се, че административнонаказващият
орган обсъдил смекчаващ отговорността критерий, а именно размера на дължимия
акциз и въз основа на това квалифицирал нарушението като маловажен случай на
основание чл.126 б, ал.2 от ЗАДС. Смята се, че районният съд не обсъдил и не
взел предвид повторността, като изключващо
приложението на по- благоприятния състав, обстоятелство. Нормата на чл.126 б,
ал.1 от ЗАДС не била императивна, а давала възможност на митническите органи да
преценят, в зависимост от спецификата на всеки конкретен случай, дали същия бил
маловажен и следвало ли да се санкционира с глоба с фиш или да престъпи към
образуване на административнонаказателно производство, налице била оперативна
самостоятелност в тази насока, с оглед дължимия акциз. На следващо място, в
касационната жалба се твърди, че решението е неясно. От него не ставала ясна
волята на съда относно пункт 2 на наказателното постановление, касаеща отнемането на стоките, предмет на нарушението в
полза на държавата. Съгласно действащия ЗАДС тези стоки следвало да бъдат
отнети именно в полза на държавата. Непроизнасянето по този въпрос от страна на съда представлявало нарушение на материалния
закон. Моли се
за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на издаденото наказателно
постановление. Претендира се и присъждане, на
основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, на юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП.
В
частната жалбата против Определение №260129 от 08.03.2021г. на Районен съд –
Хасково по АНД №567/2020г., с което се осъжда Агенция „Митници“ да заплати на С.
З. Ш. ЕГН ********** *** размер на 300 лв. разноски по делото за адвокатско
възнаграждение пред районен съд, се твърди, че същото е неправилно, постановено
в разрез с установените законови норми. Сочи се, че касационните оплаквания са
за неправилност, поради необоснованост на така постановеното определение и
произволно тълкуване на законовия нормативен акт за определяне размера на
адвокатското възнаграждение. Неправилно районният съд обосновал, че размера на
адвокатското възнаграждение е основателен. Цитират се разпоредбите на чл.63,
ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019г. и на чл.143, ал.3 от АПК, като се
твърди, че съдът присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева, сума, която била завишена и която не отговаряла на материалния интерес по
делото. Още повече, че административнонаказателното
производство не се отличавало с правна и фактическа сложност. Моли се за отмяна
на обжалваното определение.
Ответникът,
в представен по делото чрез пълномощник писмен отговор оспорва касационната
жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Моли да бъде оставено в
сила решението на районния съд. Претендира присъждане на направените разноски
по делото. Допълнително е подаден писмен отговор на касационна жалба против
Определение №260129 от 08.03.2021г. по АНД №567/2020г. на Районен съд -
Хасково, с което същата се оспорва и се моли да бъде отхвърлена като
неоснователна. В съдебно заседание се
представят доказателства за заплатен адвокатски хонорара във връзка процесуално
представителство и по частната жалба срещу определение по реда на чл. 248 от ГПК, като се претендират разноски и в тази насока.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково пледира
за отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на отмененото с него
наказателно постановление.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима,
като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е частично основателна.
С оспореното Решение №260042/24.02.2021г.,
постановено по АНД №567/2020г. Районен съд – Хасково е отменил изцяло Наказателно постановление №146/2020г. от 22.01.2020г. с.д.
Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска“ към ГД „Митническо
разузнаване и разследване“ в Централно митническо управление при Агенция
„Митници“, с което по т.1 на С.З.Ш., на основание чл.4, т.17, чл.99, ал.2, т.4,
чл.124, ал.1, чл.123, ал.6, чл.128, ал.1 и ал.3 от Закона за акцизите и
данъчните складов (ЗАДС), във връзка с чл.27, ал.2, чл.53, ал.2 и чл.57 от ЗАНН
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева за извършено
нарушение на чл.123, ал.6 от ЗАДС, и по т.2 на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС от С.З.Ш. са били отнети в полза на държавата стоките, предмет на
нарушението.
За да постанови
решението си районният съд е приел за безспорно установено по делото, че
наказаното лице държало тютюневи изделия, облепени с бандерол „DUTY FREE“, а именно 7 бр. кутии цигари “Karelia
slims”,
всяка съдържаща по 20 къса цигари, - общо 140 къса, с надпис върху кутиите „DUTY
FREE“, което представлява административно нарушение по чл.123, ал.6 от ЗАДС.
Наред с това е цитирал разпоредбата на чл.126б,
ал.2 от ЗАДС и е посочил, че двойният размер на акциза в случая е 56,78 лв.,
т.е. по-малко от 100 лева и настоящия случай се явява маловажен. С оглед на
това е приел, че атакуваното НП следва да бъде отменено.
След извършения касационен контрол, Административен
съд Хасково намира, че проверяваната съдебна инстанция е установила всички
относими към процесният случай факти и обстоятелства и е извела правилни и
законосъобразни правни изводи въз основа на същите, касателно
съставомерността на вмененото на жалбоподателя нарушение.
Неоснователни се явяват касационните доводите за
незаконосъобразност на оспореното решение по отношение на постановената от съда
отмяна по т.1 от процесното наказателно постановление. Следва да се посочи, че
настоящата съдебна инстанция е имала повод да формира практика по отношение
възможността да се приложи разпоредбата на чл. 126б, ал.2 от ЗАДС, тогава
когато вмененото административно нарушение по чл. 123, ал.6 от ЗАДС е
осъществено при условията на повторност, като към
настоящият момент не са настъпили обстоятелства за отстъпване от същата. В тази
връзка съдът е разсъждавал в Решение по КАНД 346/2018г. и Решение
по КАНД 1012/2019г. и двете по описа на Административен съд Хасково,
като аргументите изложени в тях се споделят и от настоящият формат на
касационен съдебен състав.
Приложението
на чл. 126б, ал.2 от ЗАДС не е ограничено до случаите на първоначално
извършване на административно нарушение от същия вид, предвид което,
административният орган е следвало да наложи глоба с фиш по реда и размерите
установени в чл. 39, ал.2 от ЗАНН. Като не е сторил това, а е наложил глоба на
основание чл. 123, ал.6 от ЗАДС, по т.1 от оспореното наказателно постановление,
административният орган е постановил незаконосъобразен акт, в тази му част. Ето
защо правилно и законосъобразно се явява и решението на Районен съд Хасково, в частта му касаещо отмяна на наказателното постановление по т.1.
Несъобразено с материалния закон се явява
оспореното решение, в частта му касаеща отмяна на НП
по отношение на т.2 от същото. В тази връзка основателна се явява претенцията
на касационният жалбоподател, че с оглед безспорната установеност на
извършеното по чл. 123, ал.6 от ЗАДС нарушение, императивно следва приложението
на разпоредбата на чл. 124, ал.1 от ЗАДС, задължаваща органа да отнеме в полза
на държавата стоките, предмет на нарушението.
Ето защо, Районен съд Хасково е постановил
незаконосъобразен акт, касаещ отмяната на процесното
наказателно постановление, в частта му по т.2 от същото, предвид което
съдебното решение следва да бъде отменено в тази му част, а оспореното
наказателно постановление да бъде потвърдено в същата част.
Предвид частичното уважаване на касационната жалба,
по отношение на т.2 от наказателното постановление и оставяне в сила решението
в останалата му част, касаеща т.1 от санкционният
акт, както и с оглед заявените и от
двете страни претенции за разноски, по компенсация такива не следва да се
присъждат на никоя от страните.
По отношение частната жалба срещу Определение
№260129/08.03.2021г., постановено по АНД №567/2020г., с което Районен съд –
Хасково е осъдил Агенция „Митници“ да заплати на С.З.Ш. разноски по
делото в размер на 300.00 лева, касационният състав намира същата за
неоснователна. Предвид постановената от съда отмяна на оспореното в първоинстанционното производство наказателно постановление,
касаещо частта му на наложеното със същото административно
наказание, правилен се явява направеният извод за дължимост
на разноски в полза на жалбоподателя. Присъдените с постановеното по реда на
чл. 248 от ГПК такива, в размер на 300 лева, не се явяват прекомерни, а съобразени с нормата на чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал2 от Наредба №1/09.07/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо, като правилно и
законосъобразно, оспореното определение следва да бъде оставено в сила.
Макар жалбата срещу Определение №260129/08.03.2021г., постановено
по АНД №567/2020г., с което Районен съд – Хасково е осъдил Агенция „Митници“ да заплати на С.З.Ш. разноски по
делото в размер на 300.00 лева да е неоснователна, разноски не се следват за ответника в производството по оспорване на
същото. В тази насока е налице трайна и непротиворечива практика на ВАС / Определение № 4760 от 23.04.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 1296/2020 г., VII о., Определение № 9377 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13502/2019 г., VI о., Определение № 11560 от
14.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5924/2020 г., II
о., и др./, приемаща липсата на
самостоятелен характер на производството по реда на чл. 248 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, предвид което и липсата на
основателност за присъждане на разноски в същото. Ето защо не следва да се
уважава претенцията на ответната страна по частната касационна жалба за
присъждане на разноски по представен в съдебното заседание изричен договор за правна защита и съдействие,
по депозираната частна касационна жалба срещу определението за разноски.
По така изложените съображения, настоящият
касационен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№260042/24.02.2021г., постановено по АНД №567 по описа на Районен съд - Хасково
за 2020г., в частта му касаеща отмяна на Наказателно постановление
№146/22.01.2020г. на Началник отдел „МРР Тракийска“ към ГД „МРР“, ЦМУ, Агенция
„Митници“ по т.2 от същото, като
вместо това
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №146/22.01.2020г. на Началник отдел „МРР Тракийска“ към ГД „МРР“,
ЦМУ, Агенция „Митници“ по т.2 от същото.
ОСТАВЯ В СИЛА решението, в останалата му част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на
Агенция „Митници“ Отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска“ против
Определение №260129 от 08.03.2021г. на Районен съд – Хасково по АНД
№567/2020г., с което се осъжда Агенция „Митници“ да заплати на С. З. Ш. ЕГН **********
*** размер на 300 лв. разноски по делото.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.