Р Е Ш
Е Н И Е
№
260035
гр.Русе, 19.01.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД Х-ти граждански състав в публично заседание на 13-ти януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря ШИРИН СЕФЕР,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4892 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, последният във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
Ищецът С.В.К. твърди, че със Заповед №***г.
на ответника бил уволнен на основание чл.334, ал.1 от КТ- прекратяване на
трудовия договор за допълнителене труд. Твърди, че уволнението е
незоконосъобразно, т.к. не било налице уволнителното основание, на което се
позовава работодателя, защото към
момента на прекратяването на трудовото правоотношение с ответника не бил в
друго трудово правоотношение със същия или с друг работодател. След уволнението
останал без работа. Последното му брутно трудово възнаграждение преди
уволнението било в размер на 659,60 лв. месечно. Моли съда да постанови решение, с което да признае
уволнението за незаконно и да го отмени, да го възстанови на заеманата преди
уволнението длъжност и да осъди ответника да му заплати обезщетение за това, че
е останал без работа в размер на 3 957,60 лв. ведно със законната лихва и
разноските по делото.
Ответникът Русенски университет “Ангел
Кънчев”-Русе, БУЛСТАТ ********* оспорва предявените искове.
За да се произнесе съдът саобрази
следното:
От
фактическа страна:
Страните са били в трудови
правоотношения, като ищецът заемал длъжността “Главен асистент”, Факултет
Бизнес и мениджмънт (ФБМ),
катедра „Европеистика, международни отношения и сигурност“. Трудовото правоотношение е възникнало по сила
на тр.договор от ***г. – на осн. чл.67, ал.1, т.2 от КТ със срок на договора –
„до заемане на длъжността въз основа на конкурс, но не по-късно от 01.01.2016
г. Впоследствие с поредица от допълнителни тр. Споразумения е променено
основанието на трз договор – на чл.67, ал.1, т.1 от КТ – безсрочен трудов
договор, посочена е промяната на катедрата и на трудовото възнаграждение. На ***г.
със заповед №***г. на ректора на ответника, считано от ***г. е прекратено
трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.334, ал.1 от КТ- прекратяване
на трудовия договор за допълнителене труд. На същата дата на ищеца е връчено и
предизвестие по чл.344, ал.1 от КТ, в което е отрадзено че при неспазването му
на ищеца ще бъде изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ. С протоколно
определение от 13.01.2021 г. е прието за безспорно между страните по делото и
ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че последното брутно трудово
възнаграждение на ищеца преди уволнението при ответника е за м. септември 2020
година - в размер на 659,60 лв., както и че до ***г. ищецът е заемал длъжността „Заместник кмет“
на Община - Русе по силата на трудов
договор. От представените от ищеца преписи от страници от тр. книжки е видно,
че това трудово правоотношение предшества процесното, т. к. датира от 2011 г.
Гореизложеното се установи от
събраните по делото писмени доказателства и приетите за безспорни и ненуждаещи
се от доказване обстоятелства съобразно становищата на страните.
От
правна страна:
Съгласно
чл. 111 КТ работникът/служителят може да сключва трудови договори и с други
работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време
по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако в
трудовия договор по основното трудово правоотношение не е уговорено друго.
Трудовите договори за допълнителен труд, в т. ч. и този за външно съвместителство
по чл. 111 КТ се прекратяват на основанията и по реда, предвиден в КТ за
прекратяване на трудовия договор като тази обща приложимост и към трудовите
договори за допълнителен труд трябва да държи сметка за особеностите на тези
трудови договори, които имат подпомагащо и допълващо значение за трудовите
доходи на работника или служителя. В чл. 334, ал. 1 КТ се съдържа и основно
правило свързано с въвеждането на едно специфично и допълнително основание за
прекратяване на тези договори - с предизвестие от 15 дни. Всяка от страните
може да го използва във всеки момент, когато прецени, че нейните интереси
изискват това. Прекратяването в този случай се извършва чрез едностранно
волеизявление, отправено от работодателя към работника или служителя, или от работника
или служителя към работодателя. То трябва да бъде направено писмено и макар
това изискване да не е предвидено изрично в чл. 334, ал. 1 КТ, то следва от
общото правило за отправяне на писмено предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ, което
в случая намира приложение. Не е необходимо страната, която отправя
предизвестието и съдържащото се в него волеизявление да го мотивира, достатъчно
е в него ясно и безусловно да бъде изразена в писмена форма волята за
прекратяване на трудовия договор в 15 дневен срок. Що се отнася до това
съществува ли зависимост между основното трудово правоотношение и трудовото
правоотношение за допълнителен труд/външно съвместителство/ и прекратяването на
основния трудов договор представлява ли основание за прекратяване на договора
за външно съвместителство следва да се отбележи, че съгласно § 1, т. 12 ДР КТ
"основно трудово правоотношение" е всяко трудово правоотношение,
което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди
сключването на трудовия договор за допълнителен труд. Двете трудови
правоотношения - основно и по договор за външно съвместителство, съществуват
успоредно и независимо едно от друго, без изменението или прекратяването на
едно от тях да рефлектира върху съдържанието на трудовия договор по другото. Прекратяването
на трудовия договор по основното трудово правоотношение не рефлектира върху
трудовия договор за допълнителен труд. В тази насока е и задължителната съдебна
практика, обективирана в решение № 512/12 от 14.01.2013 г. по гр. д. №
1464/2011 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК. В настоящия случай трудовото правоотношение с
ответника е предшествано от друго с друг работодател, което с оглед
горецитираното следва да се квалифицира като "основно трудово
правоотношение" по смисъла на § 1, т. 12 ДР КТ, при което положение
трудовото правоотношение с ответника представлява „външно съвместителство“ по
смисъла на чл.111 от КТ и обстоятелството, че това не е посочено в тр. договор
или допълнителните споразумения към него е ирелевантно за неговия характер.
Същото са отнася и за доводите на ищеца за отразен код на трудовия договор към
НАП, за това че работодателят изплащал допълнително тр. възнъграждение за стаж
и за това че вписал тр. договор в трудова книжка на ищеца.
По
отношение на доводите на ищеца за това, че трудовото правоотношение между
страните е в системата на висшето образование и по отношение на него намират
приложение не само разпоредбите на КТ, но и тези на специализирано
законодателство - Закон за развитието на академичния състав в Република
България (ЗРАСРБ) и закон за
висшето образование (ЗВО) съдът съобрази следното:
Уредбата
на режима за прекратяване на трудовити правоотношения в системата на висшето
образование не изключва приложението на общите основания за прекратяване на
трудовото правоотношение по КТ, когато те са осъществени. Този извод следва от
разпоредбата на чл.59 от ЗВО – „За неуредените в тази глава въпроси се прилагат
разпоредбите на Кодекса на труда“. В
случая ЗВО не съдържа правила за прекратяване на трудовите правоотношения за
полагане на дъполнителен труд при друг работодател (външно съвместителство). Съдът не споделя доводите на ищеца за
квалифициране на правоотношението му с ответника като основно предвид
разпоредбата на пар.4, т.1 от ДР на ЗВО - "Основен трудов договор" е
трудовият договор, сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на
труда, а за академичната длъжност "асистент" - и трудовият договор,
сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда“. Въведеното с
този текст понятие е относимо само към трудовите договори в системата на
висшето образование – арг. от използването на термина в ЗОВ само и единствено
като критерий за покриване на определни академични изисквания към висше учебно
заведение, негово подразделение или лица в системата на висшето образование –
напр. чл.17, чл.26, чл. 26а, чл.26б, чл.26д, т.е. да се гарантира определено
ниво на качеството на образователната и научна дейност в случаите на
съвместителство. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че ЗВО не въвежда
съмостятелно легално определение за допълнителен трудов договор, при което
положение и с оглед разпоредбата на чл.59 от същия следва да се прилага
правилото за определяне на такъв по чл.111 от КТ. С оглед изложеното съдът
счита, че предявеният иск за признаване уволнението за незаконно е
неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед
неоснователността на иска за отмяна на заповедта за уволнение като
незаконосъобразна, като неоснователни следва да се отхвърлят и исковете за
възстановяване на заеманата от К. длъжност преди уволнението и за заплащане на
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 3 957,60 лв.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
обективно съединените искове на С.В.К., ЕГН:********** *** срещу Русенски
университет “Ангел Кънчев”-Русе, БУЛСТАТ ********* - за отмяна на Заповед №***г.
за уволнение на основание чл.334, ал.1 от КТ – прекратяване на трудовия договор
за допълнителен труд, за възстановяване на заеманата от него длъжност преди
уволнението и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без
работа в размер на 3 957,60 лв. като неоснователни.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски Окръжен съд в двуседмичен срок от 19.01.2021
г.
Районен съдия: