РЕШЕНИЕ
№ 750
гр. гр. Хасково, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Антония Сл. Бузова
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20245640100409 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422
ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл.240, ал.2 и чл.86, ал.1
ЗЗД от „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д.Ш. и П.Н.Д. –
изпълнителни директори против К. А. А., ЕГН **********, с адрес: *********. За
претендираните суми е издадена заповед № 1159 от 21.12.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2785 по описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково.
Ищецът твърди, че въз основа на подадено от него заявление по чл.410 ГПК, съдът
издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответницата К. А. А., срещу
която постъпило възражение по чл.414 ГПК и съдът му дал указания за предявяване на иск
относно съществуването на вземането. Така, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК, за него бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за
установяване на съществуване на вземането му срещу ответницата.
Обстоятелството, въз основа на което било възникнало вземането му бил сключен
между ответницата, като кредитополучател, и „БНП Париба Пърсънъл Фейненс“, с настоящ
правоприемник „Юробанк България“ АД, като кредитодател, Договор за потребителски
кредит № PLUS-18716309 от 20.07.2021 г. Първоначалният разрешен размер по договора бил
11 500 лева, а крайният срок за ползване и погасяване - 01.06.2029 г. По кредита била
договорена застрахователна премия по сключения застрахователен договор за защита на
плащанията и съобразно приложения застрахователен сертификат, като размерът на
1
премията бил в размер на 4272,00 лева, включен в сумата по кредита. Договорена била и
такса по кредита в размер на 230 лева. Ползването и погасяването на кредита било
уговорено при лихвен процент 9,91 % и месечна вноска в размер на 219 лева, чрез 96 броя
месечни погасителни вноски.
Посочва се, че на 01.02.2023 г. кредитополучателят преустановил плащането на
месечните погасителни вноски по кредита. С оглед на формираните просрочия кредитът бил
направен предсрочно изискуем на 01.03.2023 г., а на 11.04.2023 г. била изпратена покана до
кредитополучателя, с която същата била уведомена за предсрочната изискуемост и размера
на задължението. С поканата бил даден срок и възможност на длъжника за доброволно
изпълнение на задължението по кредита.
Твърди се от ищеца, че към датата на исковата молба длъжникът не бил изплатил
дължимите суми за лихви, главница, такси и разноски по договора, което обусловило
правния му интерес от снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Освен
задълженията, произтичащи от посочения договор, длъжникът дължал и законната лихва за
забава от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както
и направените съдебни разноски, включително и адвокатски хонорар с начислен върху него
дължим ДДС, поради това, че пълномощникът било регистрирано по ДДС лице.
Към датата на депозирането на процесното заявление пред съда, размерът на
задължението по Договора било следното: главница в размер на 10 228,84 лева;
възнаградителна лихва в размер на 3690,16 лева, дължима за периода от 01.02.2023 г. до
01.08.2029 г.; мораторна лихва в размер на 932,68 лева, дължима за периода от 01.03.2023 г.
до 22.11.2023 г.; законна лихва за забава върху главницата от момента на постъпване на
заявлението в съда, до окончателното изплащане на задължението. Посочените суми се
претендирали като изцяло и предсрочно изискуеми, като ищецът считал вземането за
предсрочно изискуемо, считано от дата 11.04.2023 г. и се позовавал на предсрочната
изискуемост на кредита. Към настоящия момент посоченото задължение не било изпълнено
доброволно от длъжника, което от своя страна обуславяло интереса на ищеца да предяви
настоящия иск за гореописаните суми.
Предвид изложеното, ищецът иска съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответницата, че същата му дължи посочените по – горе суми,
произтичащи от Договор за потребителски кредит № PLUS-18716309 от 20.07.2021 г., както
и направените съдебно деловодни разноски в хода на заповедното и исковото производство.
Ответницата, чрез надлежно овластен процесуален представител счита иска за
допустим и частично неоснователен. Действително, на 20.07.2021 г. между ответницата и
„БНП Париба Файненс С.А, клон България“, бил сключен договор за потребителски паричен
кредит PLUS- 18716309, оторизационен код а2821742. Параметрите и условията на
процесния договор били, както следва: Размер на кредита за потребителски цели: 11 500.00
лв.; Размер на кредита за покупка на застраховка „ Защита на плащанията“ 0.00 лв.;
Застрахователна премия: 4 272,00 лв.; Общ размер на кредита: 11 500.00 лева; Такса
ангажимент: 230.00 лева; Брой погасителни вноски: 96 броя; Месечна погасителна вноска
2
(средно месечно отклонение на вноска до 1 стотинка): 219.00 лв.; Обща стойност на
плащанията: 21 024.00 лева; Годишен процент на разходите: 11.01 %; Лихвен процент: 9.91
%. Първата вноска по кредита следвало да бъде направено на 01.09.2021г., а последната на
01.06.2029 г.
Съгласно чл.1 от Договора, условията на договора за кредит, сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ (наричан по-долу „Кредитор“) и лицето,
посочено като „Кредитополучател“ се състояли от съдържанието на тези условия и
съдържанието на полетата, попълнени и/или отпечатани върху настоящия документ.
Договорът за кредит влизал в сила при подписване на настоящия документ от
Кредитополучателя и от оторизирано лице, представител на Кредитора към датата на
получаване на размера на заема по банковата сметка на и предоставена от
Кредитополучателя, който декларирал, че: Доброволно предоставя посочената банкова
сметка, по която да бъде преведена сумата в размер на отпуснатият кредит: IBAN *********
и BIC STSABGSF, при банка: Банка ДСК ЕАД, Сметката е лично нейна, краен получател е
на и има достъп до средствата по нея, продиктувана е и е записана вярно. Известно й е, че
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, не носи отговорност след
превеждане на сумата: в случай на грешка при записването й; за предварителни или
последващи взаимоотношения с трети лица, във връзка и/или по повод разпореждането със
средствата по банковата сметка.
Съгласно чл.2 от Договора, размерът на предоставения с този договор заем бил равен
на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“. Размерът на кредита за покупка на
застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователя посочен в
застрахователния сертификат. Посочената сума в поле „Застрахователна премия“ е
разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой
погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле
„Месечна погасителна вноска“. Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена
в съответното поле, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен
процент по смисъла на § 1 т.5 от ЗПК, при съдържащите се в този документ условия,
размери и срокове. Таксата се заплаща от Кредитополучателя при усвояване на кредита,
като Кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на
кредита.
Към договора били налице и следните документи: Договор за застрахователно
посредничество; Сертификат № PLUS-18716309 за застраховка „Защита на плащанията“ на
кредитополучателите на потребителски паричен кредит, предоставен от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и Допълнителна медицинска услуга „Второ
медицинско мнение“, предоставена от MediGuide International; ОУ за застраховка „Защита на
плащанията“ (за застрахователни пакети „Стандарт“ и „Комбинирана защита“) на
кредитополучателите по договор за потребителски паричен кредит; ОУ за ползване на
допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Мediguide
international към застрахователна програма „Защита на плащанията“ на кредитополучателите
3
по потребителски кредити, предоставени от „БИП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“; Декларация за предоставяне на лични данни и информация за тяхната обработка
във връзка с искане за опускане на кредит, или сключване и изпълнение на договор за
потребителски кредит PLUS-18716309; Стандартен европейски формуляр към договора.
Съгласно чл.5, т.1 от Общи условия за застраховка „ Защита на плащанията“ (за
застрахователни пакети „ Стандарт“ и „Комбинирана защита“) на кредитополучателя по
договор за паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта, кредитополучателите едновременно с попълването и
подписването на договора за кредит изразявали своето изрично писмено съгласие да се
застраховат и приемат настоящите Общи условия. „Декларацията за приемане на
застраховането и Общите условия“ била включена в застрахователния сертификат, който
бил неразделна част от всеки договор.
Посочва се в отговора, че ответницата имала качеството потребител по смисъла на чл.
9, ал. 3 ЗПК, доколкото при сключването на договора за потребителски кредит действала
извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно, приложимият
нормативен акт бил Законът за потребителския кредит (ЗПК).
Тя поддържа, че процесният Договор за потребителски паричен кредит PLUS-
18716309 е недействителен на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.10
ал.1 от ЗПК, поради следните причини:
На първо място посочва, че шрифтът на договора не отговарял на изискуемият от
закона. Съгласно чл.10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключвал в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните по договора, като според ответницата не на
всички места в процесния договор било спазено изискването шрифтът да бъде не по-малък
от 12, което било самостоятелно основание за недействителност на целия договор съобразно
чл. 22 от ЗПК. Сочи, че за установяване на по-малкия размер на шрифта не били необходими
специални знания, тъй като масово съдебната практика използвала програмата ABBYY Fine
Reader, за да установи използвания в договора шрифт. Изискването за шрифт се прилагало и
спрямо застрахователната премия като част от договора. В допълнение посочва, че ако се
приеме, че изискването за шрифта се отнася и за свързаните договори и общите условия към
тях, щяла да се избегне и възможността чрез тях да се уговарят утежняващи клаузи с малък и
нечетлив шрифт, които не са били уговорени в договора за потребителски кредит, като по
този начин щяло се предотврати заобикалянето на закона. Представената по делото
декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на
застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на
сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ Медицинско мнение“, предоставена
от Mediguide International била със видимо по - малък от изискуемия съобразно закона
шрифт 12.
4
На следващо място се поддържа от ответницата, че е налице неправилно посочване на
ГПР. Според нея, уговорените в договора за потребителски паричен кредит „такса
ангажимент“ и застрахователна премия по „Защита на плащанията“ били разходи по
кредита, които следвало да бъдат включени при изчисляването на ГПР, съгласно
императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. На основание чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не
можел да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България, като в противен случай и на основание чл.19, ал.5 ЗПК тези клаузи били
нищожни. Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържала
в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Общият размер на задължението на ответника било формирано като
сбор от различни компоненти, описани в изготвения погасителен план включително
задължението за „такса ангажимент“ в размер на 230,00 лв. и за застрахователна премия по
застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 4 272,00 лв., същите обаче не били
отразени като разход при формирането на оповестения ГПР от 11,01 %, въпреки че са
включени в общия дълг и месечните вноски, с което било нарушено изискването на чл. 19,
ал.1 ЗПК за оповестяване на всички разходи по кредита.
По силата на чл. 5 от Общите условия за застраховка „Защита на плащанията“ (за
застрахователни пакети „Стандарт“ и „Комбинирана защита“) на кредитополучателите по
договор за потребителски паричен кредит, сключен между застрахователя и жалбоподателя,
кредитополучателите едновременно с попълването и подписването на договора за кредит
изразявали своето изрично писмено съгласие да се застраховат и да приемат настоящите
Общи условия, като Декларацията за приемане на застраховането и Общи условия била
неразделна част от всеки договор за кредит. При тълкуване на посочената клауза се налагал
изводът, че разглежданите общи условия са приложими за всички кредитополучатели,
сключили договор за кредит с „БНП Париба“. Също така от представения към исковата
молба формуляр на договора за кредит било видно, че заплащането на застрахователна
премия е включено в предварително изготвения от кредитора формуляр. В случая според
ответницата приложение намирало определението, съдържащо се в чл. 3, буква V на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета, съгласно който „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи,
включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят
следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с
изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, по- специално застрахователни премии, също се включват, ако в
допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Получаването на
кредита при предлаганите условия включвало заплащането на застрахователна премия за
покупка на застраховка „Защита на плащанията“, предвид уговорката по т. 2 от Условия по
договор за кредит, от което следвало, че застрахователната премия представлявала разход,
който следвало да бъде включен в ГПР, като невключването му било в противоречие с
5
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от това нарушение била
недействителност на договора, съгласно нормата на чл. 22 ЗПК. С оглед на това и на
основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит бил обявен за
недействителен, потребителят връщал само чистата стойност на кредита, но не дължал
лихва или други разходи по кредита, в каквато насока се посочва съдебна практика.
В допълнение към гореизложеното се поддържа нищожност и на клаузата уреждаща
т.нар. „Такса ангажимент“. Срещу тази такса кредиторът фиксирал лихвения процент за
срока на договора при съдържащите се в договора условия размери и срокове, но според ал.
2 на чл. 10а ЗПК кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Фиксирането на лихвата не била
допълнителна услуга, а част от съществените условия на договора. След като с плащането
длъжникът си гарантирал фиксиран лихвен процент, то тази такса се явявала част от размера
на възнаградителната лихва. Според приетото в т. 4 от решение по дело С-377/14 на СЕС
член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I
към тази директива трябвало да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и
размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя
суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на
свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на
потребителя. Същите изводи се споделяли и от СЕС в решение по дело С-714/22.
На следващо място ищцата поддържа, че не било посочено в договора кои точно
разходи формирали ГПР. Сочи, че съдебната практика приемала, че когато договор за кредит
не съдържа компонентите, от които се състои ГПР, това поставяло потребителя в
неравностойно положение и го възпрепятствало да разбере икономическите последици на
поетото от него задължение. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразявал общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит, като ГПР се изчислявал по специална формула, като
спазването на това изчисление давало информация на потребителя как е бил образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина
/бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следвало по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. Посочването само с цифрово изражение на
процента ГПР не било достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на
цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 ЗПК била на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с
кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го
сключи. Поради това в договора трябвало да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
били отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да
6
тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса
по кредита, невключена в ГПР, противоречало на изискването за яснота, въведено с чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази неточност в посочването на размера на разходите поставяло
потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по
кредита, което ще се дължи и в това именно се състояла недействителността в случая, като
неспазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит
на по-нисък от действителния ГПР представлявало невярна информация и следвало да се
окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68
г, ал. 4 ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването
на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора. В процесният договор било нарушено и това
изискване на закона, доколкото никъде не било посочено кои разходи формират ГПР.
Същото представлявало нарушение на чл. 22, във вр. с чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК и водело до
недействителност на процесния договор.
По отношение на доказателствената тежест, се отбелязва, че според чл. 143, т. 19 от
ЗЗП, е неравноправна клауза, която ограничава необосновано средствата за доказване, с
които потребителят разполага, или му налага тежестта на доказване, която съгласно
приложимото право би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора. Така,
типовите клаузи от ОУ и договора не можели да докажат, че сключването на договора за
застраховка не било задължително условие, като било в тежест на ответника да докаже това
обстоятелство.
Предвид всичко изложено, ответницата моли съдът да отхвърли претенцията на
ищеца за горницата над сумата от 11 500 лева и за присъждане на разноските в заповедното
и настоящото производство за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗАдв. на
процесуалния й представител.
В случай, че съдът уважи частично предявеният иск и ответницата бъде осъдена да
плати остатъка на главницата, моли при постановяване на решението съдът да отсрочи и/или
да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние и други обстоятелства на
страната. В случай, че не бъде уважена молбата по чл. 241, ал.1 ГПК, моли да се вземе
предвид, че съгласно чл. 23 от ЗПК „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита“, т.е. потребителят следвало да върне само стойността на
главницата съобразно погасителния му план, който извод се подкрепял и от съдебната
практика на Съда на Европейския съюз. Предвид на това, моли за разсрочване на
задължението за връщане на главницата съобразно погасителния план по договора за
потребителски кредит.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и с Определение № 712/09.05.2024 г. е прието за ненуждаещо се
7
от доказване обстоятелството, че на 20.07.2021 г. е сключен Договор за потребителски
кредит № PLUS-18716309 между „БНП Париба Пърсънъл Фейненс“ ЕАД, с настоящ
правоприемник „Юробанк България“ АД, като кредитодател, и ответницата К. А. А., като
кредитополучател, по силата на който на ответницата е бил предоставен потребителски
кредит в размер на 11 500 лева.
Обстоятелството, че именно ищецът е придобил вземанията по процесния договор се
установява и от приложената по ч.гр.д. № 2785 по описа за 2023 г. на РС – Хасково
разпечатка от ТРРЮЛНЦ, поради вписано на 06.06.2023 г. придобиване на търговско
предприятие на БНП Париба Пърсънъл Фейненс С.А., клон България.
Съгласно съдържанието на представения по делото договор за потребителски паричен
кредит № PLUS-18716309 от 20.07.2021 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Фейненс
С.А., клон България“, в качеството на кредитор и К. А. А., в качеството на
кредитополучател, дружеството се е задължило да предостави на ответницата кредит за
потребителски цели в размер на 11500,00 лева. Страните са уговорили заплащане на
застрахователна премия в размер на 4272,00 лева, такса ангажимент в размер на 230, при
обща стойност на плащанията в размер на 21024,00 лева. ГПР е уговорен в размер на 11,01
%, а лихвения процент възлиза на 9,91 %.
По силата на чл. 2 от договора кредитополучателят се е съгласил размерът на кредита
за покупка на застраховка "Защита на плащанията" да бъде платен директно на
застрахователя, посочен в застрахователния сертификат (непредставен по делото), като
посочената сума бъде разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой
вноски в поле "брой погасителни вноски" и е част от всяка месечна погасителна вноска,
посочена в поле "Месечна погасителна вноска". Страните са постигнали съгласие
кредитополучателят да заплати такса ангажимент, срещу която кредиторът сключва
договора при фиксиран лихвен процент. Таксата се заплаща от кредитополучателя при
усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата от общия размер на кредита.
Погасяването на кредита се извършва на 96 месечни вноски, всяка от които в размер на
219,00 лева, съгласно изготвения погасителен план. Договорът съдържа и погасителен план,
в който са посочени ежемесечните 96 бр. погасителни вноски с падежни дати в периода
01.09.2021 г. – 01.08.2029 г. В чл. 5 от договора е предвидено, че при забава на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер, включително всички определени с договора надбавки ведно с
дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от
кредитора за настъпване на предсрочна изискуемост. В чл. 9 от договора страните са
постигнали съгласие, че всички съобщения с изявления на кредитора, отправени към
кредитополучателя, се считат за получени и узнати от последния, ако бъдат изпратени на
адрес, по факс или на ел. поща, или съобщени по телефон, предоставени от
8
кредитополучателя. С подписването на документа кредитополучателят потвърждава, че е
запознат, разбира и приема условията на договора за заем, отпечатани и/или попълнени на
този документ (чл. 19). В договора е отразено още, че с полагането на подписа си,
кредитополучателят удостоверява, че е получил посочената в група "Параметри и условия"
сума по посочена в чл.1 него банкова сметка, преддоговорна информация в съответствие със
ЗПК и екземпляр от договора за кредит. Под договора саморъчно са положени трите имена и
подпис на ответницата в настоящото производство и дата, както и тези за кредитора.
По делото е приложено единствено съгласие за обработка на лични данни във връзка
с искане за отпускане на кредит, или сключване и изпълнение на договор за потребителски
кредит PLUS-18716309, но не и цитираните от ответната страна Договор за застрахователно
посредничество; Сертификат № PLUS-18716309 за застраховка „Защита на плащанията“ на
кредитополучателите на потребителски паричен кредит, предоставен от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и Допълнителна медицинска услуга „Второ
медицинско мнение“, предоставена от MediGuide International; ОУ за застраховка „Защита на
плащанията“ (за застрахователни пакети „Стандарт“ и „Комбинирана защита“) на
кредитополучателите по договор за потребителски паричен кредит; ОУ за ползване на
допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Мediguide
international към застрахователна програма „Защита на плащанията“ на кредитополучателите
по потребителски кредити, предоставени от „БИП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“; Декларация за предоставяне на лични данни и информация за тяхната обработка
във връзка с искане за опускане на кредит, или сключване и изпълнение на договор за
потребителски кредит PLUS-18716309; Стандартен европейски формуляр към договора.
Ищецът представи по делото и изготвено от него извлечение по кредит PLUS-
18716309, съдържащо погасителен план, таблица с получени плащания и таблица с
разнесени плащания. Данните по погасителния план са идентични с гореописаните по плана,
съдържащ се в договора между страните, но в извлечението е детайлизирано какви
компоненти покрива всяка една от 96-те ежемесечни погасителни вноски, респ. съответните
части от главница, лихва и главница застраховка по кредита. Извършените плащания по
кредита са в общ размер на 3723,00 лева в периода 26.08.2021 г. – 24.01.2023 г. И още две
плащания от общо 220 лева на 22.04.2024 г. и 27.05.2024 г. Според таблицата за погасените
задължения, по кредита остава дължима сумата в размер на общо 13919,00 лева, от която –
10 095,34 лева дължима главница по кредита; 3690,16 лева - дължима лихва по кредита и
133,50 лева - дължима главница застраховка на кредит.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 2785 по описа за 2023 г. на Районен съд -
Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз
основа на заявление с вх. № 16711/20.12.2023 г. (пощенско клеймо от 19.12.2023 г.) в полза
на ищеца срещу ответника е издадена заповед № 1159 от 21.12.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК за процесните суми. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
подадено възражение от ответника и с разпореждане № 224 от 30.01.2024 г., постановено по
ч.гр.д. № 2785 по описа за 2023 г. на РС – Хасково, на ищеца е указано, че може да предяви
9
иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок като последният е сторил това.
По заповедното производство са приложени и писмо, наименовано „Последна
покана“ до ответницата К. А. А. и Известие за доставяне № AR 8202305030030, от които е
видно, че последната е уведомена, че задължението й по процесния договор PLUS-18716309
от 20.07.2021 г. е обявено за предсрочно изискуемо, тъй като са просрочени две или повече
месечни вноски, както и че същото възлиза общо на сумата от 14123,42 лева, от които
10228,84 лева – главница; договорна лихва – 3690,16 лева; обезщетение за забава – 204,42
лева. Предоставен е 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Ответницата е получила
лично на 29.05.2023 г. посоченото уведомление, което е удостоверила със саморъчно
изписване на трите си имена и полагане на подпис.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира напълно като компетентно и обективно изготвено, а и същото не бе оспорено от
страните, се установява, че сумата от 230,00 лева е удържана от общия размер на заема от
11500,00 лв., при усвояване на кредита; че застрахователната премия в размер на 4272,00 лв.
е разсрочена в МПВ /96 броя вноски от по 44,50 лв./. Вещото лице Д. К. е изчислило, че към
21.02.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/, дължимите суми по процесния договор
за потребителски паричен кредит PLUS-18716309, са както следва: 10095,34 лв. - главница;
133,50 лв. начислени и неплатени застрахователни премии по застраховка Живот в
падежиралите вноски преди датата на предсрочната изискуемост 11.04.2023 г.; 3690,16 лв. -
възнаградителна лихва до 01.08.2029 г. /краен срок на договора/; 1023,52 лв. - законна лихва,
считано от 01.03.2023г. /първа падежна дата със закъснение от 30 дни, на която не е
постъпила сума за погасяване, до датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.12.2023 г. върху
остатъчната главница от 10 095,34 лв. Размерът на законната лихва до 22.11.2023 г. възлиза
на 924,18 лв. Към 20.08.2024 г. - датата на изготвяне на заключението дължимите суми са
както следва: 10095,34 лв. -главница; 133,50 лв. - начислени и неплатени застрахователни
премии по застраховка Живот в падежиралите вноски преди датата на предсрочната
изискуемост 11.04.2023 г.; 3690,16 лв. - възнаградителна лихва до 01.08.2029 г.; 1746,41 лв. -
законна лихва, считано от 01.03.2023 г. до 20.08.2024 г. върху остатъчната главница от
10095,34 лв. с приспадане на платените 220,00лв., след датата на подаване на исковата
молба. Съгласно заключението, към 11.04.2023 г. изцяло неплатени са били 3 броя месечни
погасителни вноски в т.ч. главница за 275,57 лв.; възнаградителна лихва за 247,93 лв.,
премия по застраховка – 133, 50 лв. като с постъпилите след подаването на исковата молба
суму в общ размер от 220 лв. са били погасени мораторни лихви.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно
основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл.240,
ал.2 и чл.86, ал.1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител, по
образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването
му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение
10
относно процесните вземания.
Разгледани по същество, същите са изцяло неоснователни, като съображенията за
това са следните:
От събраните по делото писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че
между „БНП Париба Пърсънъл Фейненс“ ЕАД, чийто правоприемник е ищеца - „Юробанк
България“ АД и ответницата е бил сключен договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9 ЗПК. Съдържанието на това правоотношение е подробно регламентирано в
представения Договор за потребителски кредит № PLUS-18716309 от 20.07.2021 г.
Договорът е подписан и от ответницата, като автентичността му не е оспорена. Установи се
още, че дружеството се е задължило да предостави на ответницата кредит за потребителски
цели в размер на 11500,00 лева. Страните са уговорили и заплащане на застрахователна
премия в размер на 4272,00 лева, такса ангажимент в размер на 230, при обща стойност на
плащанията в размер на 21024,00 лева. ГПР е уговорен в размер на 11,01 %, а лихвения
процент възлиза на 9,91 %. Не е спорно още обстоятелството, а и от кредитираното
заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че същият е усвоен изцяло от
ищцата в размер на сумата от 11 270,00 лева след удържане от страна на кредитодателя на
уговорената „такса ангажимент“, възлизаща на сумата от 230 лв. Ето защо следва да се
приеме, че са се породили уговорените с договора правни последици, а именно дружеството
е отпуснало кредит, който ответницата е трябвало да погасява чрез изплащането на
определени вноски в предвидените срокове и размери.
Съгласно тълкуването, дадено с ТР № 1/2022 г., постановено по т. дело № 1/2020 г. на
ОСГК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на
правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния
спор, дори и без да е направено възражение от заинтересованата страна, когато
нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства,
какъвто не е настоящия случай, доколкото с отговора на исковата молба такива са
релевирани и от ответната страна. Що се отнася до правата на потребителите, за съда е
налице и императивна процесуалноправна норма, задължаваща го да извърши служебна
преценка за неравноправност на клаузите в потребителските договори – чл. 7, ал. 3 ГПК.
Предвид обстоятелството, че на ответницата е предоставен банков кредит, който не е
предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, същата има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Същевременно банката е
търговец по смисъла на § 13, т. 2 ДР на ЗЗП. С оглед на това към спорното правоотношение
намират приложение както нормите на действащото българско законодателство,
кодифицирано в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и специалния Закон за
потребителските кредити /ЗПК/, така и правото на Европейския съюз - Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993
година относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.
11
10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. В чл. 10, ал. 1 ЗПК е
предвидено, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра -
по един за всяка от страните по договора. В настоящия случай съдът намира, че процесният
договор отговаря на тези изисквания, доколкото не са ангажирани каквито и да и било
доказателства, респ. не е формулирано доказателствено искане от страна на ответницата във
връзка с направеното възражение, че не на всички места в процесния договор е спазено
изискването шрифтът да бъде не по-малък от 12, а съдът не разполага със специални знания
чрез програмата ABBYY Fine Reader да установява използвания в договора шрифт.
В чл. 22 ЗПК като основание за недействителност на договора за потребителски
кредит е предвидено и нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съгласно който договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Разпоредбата е в съответствие с чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити. Предвид целта за защита на потребителите от неравноправни клаузи в договора за
кредит и за да бъдат потребителите напълно запознати с условията по бъдещото изпълнение
на подписания договор при сключването му националното и европейското право поставят
като изискване кредитополучателят да разполага с всички данни, които могат да имат
отражение върху обхвата на задължението му. Изисква се договорът за кредит да се изготви
в писмена форма и в него да се посочи ГПР, както и условията, при които последният може
да бъде променян. В член 1а от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 година се определят условията за изчисляване на ГПР, а в член 4,
буква а) от нея се уточнява, че ГПР трябва да се изчисли "в момента, в който кредитният
договор е сключен". Така това информиране на потребителите относно общия разход по
кредита под формата на процент, изчислен съгласно единна математическа формула, има
съществено значение за правата на потребителя. В посочения процент следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще
стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В процесния договор за
кредит, липсва яснота досежно посочените обстоятелства. Неясни са както компонентите,
така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема,
поради което следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 23 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК.
Според настоящия съдебен състав, уговорените в договора за потребителски паричен
кредит от 20.07.2021 г. "такса ангажимент" и застрахователна премия по "Защита на
плащанията" са разходи по кредита, които следва да бъдат включени при изчисляването на
годишния процент на разходите - ГПР, съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и
12
ал. 2 ЗПК. На основание чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В
противен случай и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези клаузи са нищожни.
Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
В разглеждания случай общият размер на задължението на ответника е формирано
като сбор от различни компоненти, описани в изготвения погасителен план, включително
задължението за "такса ангажимент" в размер на 230 лева и за застрахователна премия по
застраховка "Защита на плащанията" в размер на 4272 лева. Плащането на таксата
"ангажимент" и застрахователна премия по застраховка "Защита на плащанията" обаче не е
отразено като разход при формирането на оповестения ГПР от 11.01 %, въпреки че са
включени в общия дълг и месечните вноски. По този начин е нарушено изискването на чл.
19, ал. 1 ЗПК за оповестяване на всички разходи по кредита. Тази част от сделката е особено
съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния
процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да
ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. В
този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит ищецът е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка. Последица от това
нарушение е недействителност на договора, съгласно нормата на чл. 22 ЗПК. С оглед на това
и на основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита (определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г.
на ВКС, ГК, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК).
Предвид обстоятелството, че договорът за потребителски кредит е недействителен,
без значение за изхода на спора се явяват останалите възражения на ответницата, поради
което същите не подлежат на по – обстоен коментар, доколкото не би се стигнало до
различен от изложение вече по-горе извод.
С цел предотвратяване на нелоялно практики и злоупотреба с икономически по-
13
силното положение на кредитните институции, законодателят е предвидил най-тежката
санкция като последица от неспазване на императивните норми на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а
именно недействителност на сключения договор, в който случай, съгласно чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Когато тази недействителност е установена в производството по чл. 422
ГПК, какъвто е настоящият случай, съдът следва да установи с решението си дължимата
сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е
специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това
следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и
задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на
дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното
връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание
чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид
изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за
потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна
давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване,
в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК. В този
смисъл е Решение № 50174/26.10.2022 г. по дело № 3855/2021 г. IV г. о., ВКС.
В случая още преди датата на предявяване на иска, респ. преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, ответницата е
погасила частично потребителския кредит, като е заплатила пълни 17 месечни вноски до
01.01.2023 г. по 219,00 лева или общо сумата от 3723,00 лева, а след предявяване на иска –
още 220 лева на 22.04.2024 г. и на 27.05.2024 г., които плащания на основание чл.235 ал.3
ГПК следва също да бъдат съобразени от съда. Следователно ответницата остава да дължи
сумата до размера на чистата стойност на кредита от 11 270,00 лева, /след приспадане на
"Такса ангажимент" от 230,00 лева /, равняващи се на 7 327,00 лева.
При тези изчисления, не следва да се взема предвид посочената в договора
застрахователна премия от 4272,00 лева, която сума съдът намира за недължима от
ответницата на ищеца и на друго основание. По делото не се доказа въобще такава
застраховка да е била сключена, нито това, ищецът като правоприемник на „БНП Париба
Пърсънъл Фейненс“ ЕАД да е заплатил тази премия на застрахователя. Не е представен
дори посочения от ответницата като свързан с договора Сертификат № PLUS-18716309 за
застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителски паричен
кредит, предоставен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“. Той обаче,
дори да бе наличен по делото не представлява договор за застраховка. Същевременно,
според чл. 344 КЗ застрахователният договор се сключва в писмена форма като
застрахователна полица или друг писмен акт или във формата на електронен документ по
смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Така
писмената форма при застрахователните договори е форма за действителност, а такъв
14
писмен договор не се представи по делото. На следващо място, т. нар. "сертификат" е частен
свидетелстващ документ, който доказва само, че издателят му е направил определено
изявление, но не и че това изявление е истина. Не на последно място, не се установи по
делото и плащане по застрахователен договор към застраховател. Затова следва да се
приеме, че разход за застраховка, която да ползва ответницата не е бил направен и сумата
4272,00 лева посочена като платена застрахователна премия не се дължи от нея. Нещо
повече, дори и да е бил сключен такъв договор за застраховка, правата на ищеца, като трето
правоимащо лице, са ограничени само до възможността да получи застрахователното
обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално изпълнение на вноските по
премията.
Тук се поставя въпросът, дали тази дължима чиста стойност на кредита е ликвидна и
изискуема. Както се посочи, падежната дата на последната вноска по погасителния план е на
01.08.2029 г., която дата не е настъпила към датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК /20.12.2023 г. /, към датата на депозиране на настоящата искова молба по чл. 422 ГПК
/21.02.2024 г. /, нито към датата на приключване на устните състезания по делото /18.09.2024
г./. Същевременно, ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на вземането
си, в това число и в качеството си заявител в заповедното производство. Този юридически
факт обаче в настоящия случай съдът намира за ненастъпил. Според клаузите на договора,
при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за
забава, без да е необходимо изпращане на съобщение за това /чл. 5/. Обявяването на
предсрочната изискуемост, по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са се
осъществили обективните факти, обуславящи настъпването й. В този смисъл е т. 18 от
Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съответно
приложение намира и разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, като при позоваване на обявена
предсрочна изискуемост на задължението по договора за кредит, ищецът следва да установи
не само наличието на обективните предпоставки за това, заложени в договора, но и
отправяне и получаване на изявлението за предсрочната изискуемост от длъжника. В този
смисъл е и решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о.
Според настоящия съдебен състав, в случая от представената по делото справка по
процесния договор за потребителски заем, съдържаща погасителен план и заключението по
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза не се установява фактът, че до датата
на подаване на заявлението в съда, ответницата е изпаднала в забава, като не е изплатила на
падеж две и повече месечни вноски, макар уведомлението на „БНП Париба Пърсънъл
Фейненс“ ЕАД да е достигнало лично до нея на 29.05.2023 г. След съпоставката на
15
цитираните доказателства, във връзка с обоснованата по-горе дължимост единствено на
чистата сума по кредита, настоящият съдебен състав приема, че ответницата е погасила
своевременно, преди падежните дати по погасителен план изцяло вноските от 1-ва до 41-ва,
последната с падеж 01.01.2025 г. и частично вноска 42-ра с падеж 01.02.2025. В този смисъл
не са били налице обективните предпоставки, вземането на кредитора да бъде обявено за
предсрочно изискуемо в целия му размер, доколкото не се установява да е било допуснато
просрочие на две пълни месечни погасителни вноски за дължимата сума за главница.
Представеното по заповедното производство уведомително писмо /“Последна покана“/ за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, адресирано до ответницата, е с по-ранна дата
и нито тогава, нито към момента на приключване на устните състезания в настоящото
производство, кредиторът е имал право да обявява вземането си за предсрочно изискуемо.
Ето защо, съдът намира, че не е осъществена първата предпоставка за настъпване на
предсрочна изискуемост на задълженията по договора преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
Предвид изложеното дотук съдът намира, че исковете по чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1
ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл.240, ал.2 и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъдат
отхвърлени изцяло като до края на срока на договора на съответните падежни дати и в
посочените от ищеца размери в погасителния план ответницата ще следва да заплати сумата
от общо 7 327,00 лева.
В заключение може да се обобщи, че по делото не се установява по безспорен начин
възникването, респ. съществуването на паричното вземане в претендираните размери, за
което вземане в полза на ищеца срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение по
развилото се заповедно производството по ч.гр.д. № 2785 по описа на РС - Хасково за 2023 г.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло
като неоснователни и недоказани.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и относно разноските и то с осъдителен
диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, ответникът не е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като
към този момент, вземането на ищеца не е съществувало и не е било изискуемо. Ето защо не
следва да бъде ангажирана и отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. №
2785 по описа за 2023 г. на РС - Хасково.
Предвид изричното искане в тази насока, ищецът, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ответницата адв. А.Д.,
член на САК сумата от общо 3335,08 лева, от които 2083,98 лева с включен ДДС,
представляваща възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство,
защита и съдействие по настоящото дело и 1251,10 лева – по ч. гр. д. № 2785 по описа за
16
2023 г. на РС - Хасково, определено според размера на исковете и по правилата на чл.38
ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, вр. чл.2 ал.5, чл.7 ал.2 т.3 и ал.7 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Според настоящия съдебен състав, върху адвокатското възнаграждение, вкл. при
договори за правна защита и съдействие, сключени на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, ДДС
следва да бъде начислен, като данъчната основа се формира от минималното адвокатско
възнаграждение съгласно НМРАВ. В тази насока се споделя съдебната практика,
обективирана в Определение № 98 от 8.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1544/2021 г., II т. о.,
ТК, докладчик съдията Б.Й.; Определение № 50012 от 1.03.2023 г. на ВКС по ч. т. д. №
478/2022 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Т.В.; Определение № 266 от 18.04.2019 г. на
ВКС по ч. т. д. № 1913/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията К.Н.; Определение № 64 от
1.02.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 453/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Е.М. и доколкото
в случая адв. А.Д. безспорно е регистриран по ДДС – л.42 от делото, то върху определения
от съда размер на адвокатското възнаграждение е добавен ДДС.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от Д.Ш. и П.Н.Д. – изпълнителни директори, срещу К. А. А., ЕГН
**********, с адрес: *********, обективно съединени искове с правно основание чл.422
ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл.240, ал.2 и чл.86, ал.1
ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че К. А. А. дължи на
„Юробанк България” АД, ЕИК *********, по Договор за потребителски кредит № PLUS-
18716309 от 20.07.2021 г., следните суми: главница в размер на 10 228,84 лева;
възнаградителна лихва в размер на 3690,16 лева, дължима за периода от 01.02.2023 г. до
01.08.2029 г.; мораторна лихва в размер на 932,68 лева, дължима за периода от 01.03.2023 г.
до 22.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението – 19.12.2023 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
заповед № 1159 от 21.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 2785 по описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от
Д.Ш. и П.Н.Д. – изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на адв. А.Д., член на САК, личен
№ *********, адрес на кантората: **********************, сумата от общо 3335,08 лева, от
които 2083,98 лева, представляваща възнаграждение за осъщественото от него процесуално
представителство, защита и съдействие по настоящото дело и 1251,10 лева – по ч. гр. д. №
2785 по описа за 2023 г. на РС - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
17
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /П/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: А.Б.
18