О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 160
25.02.2020г., гр.Бургас
АПЕЛАТИВЕН СЪД –БУРГАС, гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Зъбова-Кочовска
Калина Пенева
Като разгледа докладваното от съдия Зъбова ч.гр.дело № 44/2020 г. по описа на Апелативен съд –Бургас и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл.396 и сл. от ГПК, вр.чл.116 и сл. от ЗПКОНПИ, по частната жалба на П. Г. К., П. Й. К., „ПРИЛИВ-2014“ ЕООД, ЕИК ********* и „ПРИЛИВ-2018“ ЕООД, ЕИК ********* против определение №2156/08.11.2019 г., постановено по ч.гр.дело № 1719/2019 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещия иск на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество/К. / по чл.153 и следващите от ЗПКОНПИ, против жалбоподателите.
Иска се отмяна на определението в частта, с която е наложена обезпечителна мярка ЗАПОР на лек автомобил, марка: Форд, модел: Фиеста, рег. № А* рама № V* двигател № K* цвят: бял, дата на първоначална регистрация 09.10.1989 г., придобит с договор за покупко-продажба от 13.09.2010 г. Неправилно в определението съдът е приел, че автомобилът е собственост на П. К., тъй като той се е разпоредил с него посредством покупко-продажба през 2011 г. , видно от приложения към частната жалба договор от 01.02.2011 г. между него и С. К. И. Неправилно е определена стойността на автомобила в размер на 1100 лв., вместо посочената в договора сума от 200 лв.
Неправилно е наложена и обезпечителна мярка ЗАПОР на лек автомобил, марка „Мицубиши“, модел „Паджеро Спорт“, рег. № А* на рама К971003384, № на двигател без номер, цвят светло син металик, дата на първоначална регистрация 23.10.2000 г., придобит с договор за замяна на МПС от 10.11.2016 г., тъй като собственикът „ПРИЛИВ-2014“ ЕООД, ЕИК ********* се е разпоредил с него на 06.06.2019 г. Пазарната оценка на лекия автомобил неправилно е определена в размер на 5 600 лв., вместо посочената в договора продажна цена от 400 лв.
Оспорва се определената пазарна стойност на лек автомобил, марка Дачия, модел Лоджи, рег. № А* на рама **********7763159, № на двигател D*****, цвят жълт, дата на първоначална регистрация 22.11.2012 г., придобит с договор от 23.11.2. г. от „ПРИЛИВ-2018“ ЕООД, ЕИК *********. Вместо посочената сума от 11 500 лв., автомобилът е придобит за сумата от 1 800 лв., съгласно приложения към частната жалба договор за покупката му и фактура.
Иска се отмяна на определението в частта, с която е наложен запор на банковата сметка на П. Й. К. № 2* в „Б.“ ЕАД с титуляр П. Й. К., IBAN ********************** с доводи, че се касае за средства, получени в наследство след смъртта на баща й такива, които нямат брачен характер, тъй като са от стипендии, помощи за деца и др.
Неправилно е наложени и запор на спестовния влог на П. К. № 2* в „Б.“ ЕАД с титуляр П. Й. К., IBAN **********************, тъй като наличните в него суми също са наследствени.
Оспорва се и наложеният ЗАПОР на вземането на П. Г. К. от „ПРИЛИВ-2014“ ЕООД, в размер на 225 000 лв. от допълнителни парични вноски в дружеството, тъй като такива не са извършвани. Представят се четири договора за покупко – продажба и един договор за замяна на МПС, митнически документи, две декларации и приходни квитанции, договор за откриване на разплащателна сметка на П. К., банково извлечение от нейна влогова сметка, фактура, удостоверение за наследници на Й. Ж. К. и препис- извлечение от смъртния му акт, удостоверение за сключен граждански брак на П. и П. К.
Ответната Комисия, редовно уведомена, оспорва чрез писмен отговор в срок частната жалба като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Поддържа изводите на съда за основателност на молбата за допускане на обезпечение.
Намира оспорването в частната жалба на стойността на запорираните МПС за неоснователно, тъй като съгласно чл.148, ал.2, т.4 от ЗПКОНПИ стойността е определена като пазарна такава към датата на придобиване, която ще бъде установена от експертиза в производството по обезпечения иск. Не ангажира нови доказателства. Не спори по факта, че в двете запорирани сметки на бъдещата ответница П. К. са вложени получени по наследство от баща й парични средства, но твърди , че в тях са вложени чрез плащане на каса и сумите от 218лв. по разплащателната и от 10 лв. по влоговата сметка, за които няма доказан законен източник на доход. По отношение на запорираното вземане на суми от П. К. спрямо дружеството „ПРИЛИВ-2014“ ЕООД, възраженията в частната жалба се отчитат като голословни. Не се ангажират нови доказателства.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба, становището на ответната страна и делото, и като съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:
Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна против акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол, допустима е и следва да бъде разгледана.
По същество:
Производството по делото пред Бургаския окръжен съд е образувано по искане от К. за допускане на обезпечителни мерки на бъдещ иск с цена 253 778 лв. на основание чл.116 ал.1 от ЗПКОНПИ във връзка с чл.390 ал.1 от ГПК, против П. Г. К , ЕГН ********** ,съпругата му П. Й. К. , ЕГН ********** – двамата от гр. Б., „П. – 2014“ ЕООД, ЕИК ********* и „ПРИЛИВ – 2018“ ЕООД, ЕИК ********* – двете със седалище в гр. Б., чрез налагането на запори на леки автомобили, запори на разплащателна сметка, запор на спестовен влог и запор върху вземане на П. К. спрямо управляваното от него търговско дружество „ПРИЛИВ – 2014“ЕООД на стойност 225 000 лв., породено от извършени от собственика на капитала допълнителни парични вноски в дружеството. Само стойността на предложеното за обезпечение имущество възлиза на 243 450лв.
С обжалваното определение съдът е намерил искането за основателно и е постановил уважаването му изцяло. За да достигне до този извод, БОС е намерил, че са налице общите предпоставки на чл.391 и сл. ГПК - бъдещият иск е подкрепен с убедителни писмени доказателства, обосноваващи вероятната му основателност, има обезпечителна нужда и търсената обезпечителна мярка е адекватна на дирената защита за накърнения имуществен интерес на бъдещия ищец.становени са и предпоставките за воденето на делото, визирани в специалния ЗПКОНПИ – ответникът П. К. е лице, привлечено като обвиняем за престъпление сред посочените в чл.108 от Закона, а останалите ответници са неговата съпруга (свързано лице)и две юридически лица(контролирани), управлявани от К. , който се сочи и за едноличен собственик на капитала им.становено е от молителя имущество, придобито от ответниците в рамките на проверявания десетгодишен период, между стойността на което от една страна и нетния доход на притежателите му от друга, има значително несъответствие (над 150 000лв.), по смисъла на ЗПКОНПИ, т.е. има достатъчно данни, да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито.
Въззивната инстанция намира така постановеното определение за правилно, що се отнася до налагането на запори върху МПС, които продължават да съществуват в патримониума на ответниците и касателно сумите, внесени по банковите сметки на ответницата К., за които не се твърди установен законен източник на приходи( в общ размер от 228лв.), както и за запорирането на вземането на П. К. спрямо контролираното от него дружество „ПРИЛИВ – 2014“ЕООД.
Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗПКОНПИ, съдът допуска обезпечение, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението за отнемане на имущество и искането е подкрепено с достатъчно доказателства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение, че лицето притежава или контролира незаконно придобито имущество. В този смисъл изводът на БОС за налагането на горепосочените обезпечителни мерки е напълно обоснован. Съгласно протокол от 06.11.2. г. по НОХД 4997/18 г. на БРС, е одобрено споразумение , с което проверяваното лице П. К. е осъдено за престъпление по чл. 310, ал.1, вр. чл.309, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал. 1, т. 22 от ЗПКОНПИ. С Протокол № ТД03БС/УВ-12925/30.11.2. г. е образувана проверка по повод установяване на незаконно придобито имущество на лицето П. Г. К. за периода от 30.11.2008 г. до 30.11.2. г. Проверката е установила значително несъответствие между имуществото и нетния доход на П. Г. К. в размер на 541 544,89 лв., като възнамерява да предяви иск за отнемане на незаконно придобито от ответниците(проверявания, съпругата му и две контролирани от проверявания дружества) имущество на стойност 253 778 лв., част от което е и налично, а за друго се дължи равностойността му.
Основателни са според този съд обаче оплакванията в частната жалба за неправилно наложен запор на моторни превозни средства, които са станали собственост на трети лица и последните на се сочат за страни по бъдещото дело. Това са:лек автомобил марка Форд модел Фиеста рег. №А5134АР, рама № №* двигател № K* цвят: бял, дата на първоначална регистрация 09.10.1989 г., придобит с договор за покупко-продажба от 13.09.2010 г.,собственост на П. Г. К. , с посочена пазарна стойност към настоящия момент в размер на 1 100 лв. Този автомобил е продаден на 01.02.11г. с договор с нотариална заверка на подписите пред нотариус С. С. с район на действие, този на БРС. Приобретател на посочения лек автомобил е С. К. С. от град Б. и той не е сред ответниците в бъдещото производство по отнемане на незаконно придобито имущество.
Същото се отнася и до лек автомобил, марка „Мицубиши“, модел „Паджеро Спорт“, рег. № А7168МХ, № на рама К971003384, № на двигател без номер, цвят светло син металик, с дата на първоначална регистрация 23.10.2000 г., придобит с договор за замяна на МПС от 10.11.2016 г. в собственост на „ПРИЛИВ – 2014“ ЕООД, ЕИК *********, с посочена от молителя пазарна оценка към настоящия момент – 5 600 лв. Автомобилът е бил продаден на 06.06.2019г. от дружеството на лицето С. В. В. от с. Б. за 400лв.( договорът е с нотариална заверка на подписите, положени от нотариус Ф. И.). Приобретателят не е посочен от молителя за бъдещ ответник по делото за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на Държавата.
Запор в обезпечение на бъдещия иск на К. върху автомобили, които към настоящия момент вече не са собственост на ответниците по делото, не следва да бъде налаган. Предмет на отнемане от бившите им притежатели може да бъде само тяхната парична равностойност.
Неоснователно е обаче възражението на жалбоподателя срещу завишената оценка на посочените по- горе два продадени автомобила и тази на лекия автомобил, марка Дачия, модел Лоджи, рег. № А* на рама UU****BC647763159, № на двигател D11702, цвят жълт, с дата на първоначална регистрация 22.11.2012 г., придобит от „ПРИЛИВ – 2018“ ЕООД с договор от 23.11.2. г., за който се твърди, че не струва 11500лв. ,т.к. още по време на закупуването си е бил остойностен на 1800лв. Оценката на горепосоченото имущество не е предмет на настоящото обезпечително производство и подлежи на оспорване и установяване по размер с документи и експертизи в бъдещото исково производство, което ще се развие между страните.
В бъдещото исково производство ще подлежи на установяване и произходът на средствата, налични в запорираните две банкови сметки на П. Й. К., за които се твърди, че са придобити по наследство след смъртта на баща й Й. Ж. К.
Независимо от това, съдът по обезпечението е длъжен да съобрази твърденията на бъдещия ищец, изложени в обосновката на искането му за цената на бъдещата претенция, които не включват в нея искане за отнемане на средствата, придобити от К. по наследство от баща й. Комисията е заявила в горната обосновка за подлежащи на отнемане само тези пари, които са били внесени в посочените по делото и запорирани две банкови сметки в Банка ДСК, нямащи доказан законен източник на приход и това са 218лв. внесени на каса в разплащателната сметка № ********, в която К. е била прехвърлила 3742,13 лв. наследствени от покойния й баща и 10лв., внесени на каса без доказан законен източник на средствата, по влоговата левова сметка на К. № ********, в която на 25.06.15г. са били прехвърлени 33 742,13лв., получени по наследство от бащата на титулярката. С оглед казаното и при положение, че общата цена на бъдещия иск не включва сумите, получени от К. по наследство, двете й сметки следва да бъдат запорирани само до размера на вложените средства без законен източник за придобиване, но не и за вземанията на К. към Банката над този размер. Искането за налагане на запор над посочените суми е неоснователно.
По оплакванията за запорирано несъществуващо вземане на П. К. от „П„ЕООД, в размер на 225 000 лв. от допълнителни парични вноски в дружеството: съгласно чл. 145. ал. 1 ЗПКОНПИ, на отнемане подлежи имущество, което проверяваното лице е прехвърлило или е внесло като непарична или парична вноска в капитала на юридическо лице, ако лицата, които управляват или контролират юридическото лице, са знаели или от обстоятелствата са могли да предположат, че имуществото е незаконно придобито. Размерът на запорираното вземане е установен от Комисията посредством подадените от дружеството годишни данъчни декларации(ГДД) за 2015, 2016 и 2017 г., в които е деклариран паричен поток от допълнителни вноски на собственика на капитала - съответно на стойност 8000лв. за първата година, 97 000лв. за втората година и 120 000 лв. за третата година. Пълното доказване на вземането за тези суми, които подлежат на връщане от дружеството на внеслото ги лице, ще се осъществи в рамките на бъдещия исков процес, но в настоящия момент са налице достатъчно писмени доказателства, обосноваващи вероятната основателност на бъдещата претенция на Комисията за отнемането им, поради липса на данни за законен източник на доходи, които да увеличат патримониума на вносителя. Затова в тази част жалбата е неоснователна.
В обобщение на горните констатации, обжалваното тук определение следва да бъде отчасти потвърдено и отчасти отменено, съобразно вече изложените аргументи, като вместо това въззивният съд отхвърли направеното искане за обезпечение на претенцията на бъдещия ищец в размер на 253 778 лв., чрез налагане на запор върху продадени на трети лица МПС и запор върху банкови сметки за суми над претендираните за отнемане в полза на Държавата.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 2156/08.11.2019г., постановено по ч.гр.д. №1719/ 2019г. по описа на Бургаския окръжен съд В ЧАСТТА, с която в обезпечение на бъдещ иск с цена 253 778 лв. на К. с Булстат ********* против ответници: П. Г. К., ЕГН **********, П. Й. К., ЕГН **********- двамата от гр. Б., „Прилив – 2014“ ЕООД, ЕИК ********* и „Прилив – 2018“ ЕООД, ЕИК *********- двете дружества със седалище в гр. Б., са наложени ОБЕЗПЕЧИТЕЛНИТЕ МЕРКИ:
ЗАПОР на лек автомобил, марка: Форд, модел: Фиеста, рег. № А5134АР, рама № V* двигател № K* цвят: бял, дата на първоначална регистрация 09.10.1989 г., придобит от П. К. с договор за покупко-продажба от 13.09.2010 г. и продаден на 01.02.11г., с обявена пазарна стойност от 1100лв.;
ЗАПОР на лек автомобил, марка „Мицубиши“, модел „Паджеро Спорт“, рег. № А7168МХ, № на рама К *81003384, № на двигател без номер, цвят светло син металик, дата на първоначална регистрация 23.10.2000 г., придобит от „Прилив – 2014“ЕООД с договор за замяна на МПС от 10.11.2016 г. и продаден на 06.06.19г., с обявена от молителя пазарна оценка към настоящия момент – 5 600 лв.
ЗАПОР на разплащателна сметка в лева № 2* в „Б“ ЕАД с титуляр П. Й. К. , IBAN ********************** над 218лв.,до размера на горепосочената обща цена на иска;
ЗАПОР на спестовен влог в лева № 2* в „Б“ ЕАД с титуляр П. Й. К. , IBAN ****************** над 10лв., до размера на горепосочената обща цена на иска и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. за налагане на обезпечителна мярка „ЗАПОР“ върху посочените по- горе два автомобила и върху разплащателна сметка № 2* на П. № 2* в „Б“ ЕАД над сумата 10лв.
ПОТВЪРЖДАВА определение №2156/08.11.2019 г. по ч.гр.дело № 1719/2019 г. по описа на Бургаския окръжен съд В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ОБЕЗСИЛВА издадената по ч.гр.д. №1719/2019г. по описа на Бургаския окръжен съд въз основа на отменената част от определение №2156/08.11.19г. обезпечителна заповед.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: