Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 19.03.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 19154 по
описа на ВРС за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Й.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** срещу
„Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, с която е предявен иск по чл.124, ал.1 от ГПК да бъде признато
за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 4892.96
лева, представляваща корекция на потребена,
неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за
периода от 08.02.2018г. до 07.02.2019г. за обект,
находящ се в гр. ***, аб. № ***, кл. № ***.
В исковата молба се
изложени твърдения, че ищецът е
потребител на ел. енергия за обект, находящ се в ***, аб. № ***, кл. № ***. Твърди се, че ищецът е установил, че му е начислена
сумата от 4892.96 лева, след като служители на „***“ АД направили проверка, съставили констативен
протокол и била извършена корекция на общо начисленото количество електрическа
енергия. Ищецът твърди, че сумата е начислена неправомерно. Оспорва
констативния протокол, както да е доставено и потребено
посоченото количество ел. енергия.
По делото е постъпил отговор от ответната страна в
срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен, за
което излага подробни съображения. Не оспорва обстоятелството, че страните са
обвързани от договор продажба на ел. енергия. Твърди, че процесната сума е стойността на реално потребено
количество електрическа енергия, за което е извършена служебно коригиране на
сметката на основание чл.50 от ПИКЕЕ.
Сочи се, че на 07.02.2019г. е извършена проверка в обекта на ищеца, за
която е съставен констативен протокол, съгласно който била отчетена
електроенергия в регистър 1.8.3.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание, процесуалният
представител на ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа
отговора и оспорва иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представения по делото констативен протокол № 1105422/07.02.2019г.
се установява, че на същата дата служители на „Електроразпределение Север” АД
са извършили техническа проверка на СТИ в обект с аб. № ***, кл. № ***, находящ се гр. ****, при която е отразено, че е демонтиран електромер с фабр. № *** с отбелязани в протокола показания и е изпратен за проверка
в БИМ.
Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза
на средство за измерване № 2627/07.11.2019г. на БИМ, ГД
„Мерки и измервателни уреди”, РО – Варна при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера; наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3,
която не е визуализирана на дисплея.
Въз основа на констатациите от проверката и извършената техническа
проверка от „*** е изготвено становище за начисление
на електрическа енергия от 12.11.2019г., с което е одобрено да се начисли допълнително
количество ел. енергия
за с аб. № ***, кл. № ***, за периода от 08.02.2018г. до 07.02.2019г, като корекцията е извършена на основание софтуерно прочитане на паметта на СТИ, при
което е установено точното количество неотчетена ел. енергия.
Издадена е фактура № **********/14.11.2019г., с издател „*** и получател
Й.П.П. на стойност 4892.96
лева, представляваща отчетена ел. енергия
за обект с аб. № ***, кл.
№ ***, за периода от 08.02.2018г. до 07.02.2019г.
Представен по делото и протокол за монтаж № 1023464 от 10.09.2015г., видно от който в процесния обект
е монтиран електромер с фабр. № ****, като са отбелязани нулеви показания за дневна и нощна тарифа.
От заключението на вещото лице по изготвената в хода на производство
съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, и което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че процесният електромер е преминал първоначална метрологична
проверка през 2015г., а метрологичната
му годност е шест години, налице е натрупано количество електроенергия в невизуализирания регистър 1.8.3,
налице е софтуерно препрограмиране на СТИ, отчетените количества са преминали
през измервателната схема на СТИ.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск,
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Абсолютна процесуална предпоставка за неговото разглеждане, е наличие на правен интерес за ищеца за разрешаване, със сила на
пресъдено нещо, на спора за отричаното от него материално право, като бъде установено действителното
правно положение в отношенията между страните, във връзка с конкретно притезание, както и за осуетяване на възникването на нов спор на
същото основание. Правният интерес да се предяви установителен иск следва да е налице към момента на неговото предявяване
до приключване на устните състезания.
В конкретната хипотеза, наличието на спор между страните относно дължимостта на вземания,
произтичащи от договор за продажба
на електрическа енергия, който застрашава
имуществената сфера на ищеца и с оглед възможността за едностранното спиране на
електрозахранването в обекта, обосновават правния интерес от избраната
форма на
защита, респ. процесуалната допустимост на иска.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест
на ищеца е да установи наличие на облигационна обвързаност с ответника по
силата на договор за доставка на ел. енергия, а също и начисляване на
процесната сума. В тежест на ответника е да докаже, че е извършена проверка на
електромера на ищеца, че с констативен протокол е констатирано, че е изразходвана
енергия в регистър 1.8.3, че констативният протокол е изготвен съобразно Общите
условия, че е извършена проверка съобразно Общите условия, че е извършена
корекция съобразно Общите условия, че процесното количество електроенергия е
доставено и потребено от абоната и че се дължи стойността на електроенергията в
посочените размери.
В случая се касае за служебно начислено количество ел.
енергия след извършена проверка и отчитане на количествата електроенергия в
паметта на процесното СТИ по регистър 1.8.3.
На първо място, съдът намира, че за ответното дружество към датата на извършване
на процесната проверка (07.02.2019г.) не е съществувало нормативно основание за
извършване на корекция, предвид че Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия, включително чл.50, са отменени
изцяло с влязлото в сила Решение № 2315/21.02.2018г. по адм.дело
№ 3879/2017г., обн.ДВ, бр.97 от 23.11.2018 г. В
действащите ОУДПЕЕ на „Е.П.“ АД не е предвидена възможност за корекция на
сметка, аналогична на чл.50 от ПИКЕЕ. Дори и да се приеме, че предвидените в
Общите условия клаузи относно корекционните процедури намират приложение и
досежно ситуацията на констатирано натрупано количество електрическа енергия в
скрит регистър, съдът намира, че следва да съобрази да съобрази трайната практика
на ВКС, постановена преди приемането на ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ бр. 98/ 12.11.2013 год., в сила от 16.11.2013
год.
С решение № 165/ 19.11.2009 год.
по т. д. № 103/ 2009 год. на ВКС, ІІ т.о., решение № 104/ 05.07.2010 год. по гр.д. № 885/ 2009 год. на ВКС, ІІ т.о.,
решение № 26/
04.04.2011 г. по т. д. № 427/ 2010г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 189/ 11.04.2011г.
по т.д. № 39/2010г. на ВКС, ІІ
т.о. и решение № 79/11.05.2011 год. по т.д. № 582/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., постановени
по реда на чл. 290 ГПК и съставляващи
според разясненията в т. 2 от ТР № 1/
19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика
на съдилищата по смисъла на
чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е даден отрицателен отговор на въпроса
съществува ли законово
основание за доставчика на електрическа
енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. В посочените
решения е обосновано категорично становище, че извършването
на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и
ползвана електрическа енергия от страна на доставчика
на електроенергия е лишена от законово
основание - както за времето
на действие на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и при действието на приложимите към спора нормативни актове - Закон за енергетиката /обн. в ДВ бр.107/09.12.2003г./ и Наредба
№ 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната
и разпределителните електрически
мрежи /обн. в ДВ бр.74/ 24.08.2004 г./. С решение №
189/ 11.04.2011г. по т.д. № 39/ 2010г. е отречена и възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи
условия, като е мотивирано
разрешение, че поради неравноправния
им характер по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП, подобни клаузи са нищожни по силата
на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26,
ал. 1 ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение и за защита на интересите
на потребителите при търговия
с електрическа енергия. Този извод се налага с оглед
обстоятелството, че предвидените в общите условия методики допускат изчисляване
на корекцията, без да се отчита към коя дата е налице неотчитане на ел.
енергия.
Следователно ответното дружество в настоящия случай не
е разполагало с правно основание да извършва служебно начисляване на
електрическа енергия.
Не може да се възприеме и наличието на евентуално
вземане на ответника за доставена електроенергия по редовен отчет. На първо
място, самият ответник не твърди, че електроенергията е начислена като редовен
отчет, а че е начислена служебно. Второ, редовният отчет следва да бъде
ежемесечен. Трето, редовният отчет следва да отразява количеството
електроенергия, изразходвано от битов абонат в съответния часови диапазон, като
се остойностява по съответните тарифи за дневна и нощна електроенергия, което
както се посочи по-горе е невъзможно в настоящия случай.
По изложените съображения съдът
намира, че процесната сума не се дължи от ищеца, с оглед на което искът се
явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на
спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените
по делото разноски в размер на 195,72 лева за
платена държавна такса и 600 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Варненският
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Й.П.П., ЕГН **********, с
адрес: *** не дължи на „Е.П.”
АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 4892.96 лева, представляваща корекция на потребена,
неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за
периода от 08.02.2018г. до 07.02.2019г. за обект, находящ се в гр. ***. № ***, кл. № ***, на основание
чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Й.П.П., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 795,72
лева, представляваща направени в
производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: