№ 102
гр. П., 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на тринадесети май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Сузана Ем. Полизоева
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно
наказателно дело № 20241230200236 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от ЗП с №**********, издаден от Агенция, Пътна
инфраструктура" при МРРБ, с който на, „У.Т." ЕООД със седалище адрес на
управление: /населено място/, ЕИК ***, със законен представител Т.Я.Х., на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена,
„имуществена санкция" в размер на 2500.00 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2
от ЗДвП.
Жалбоподателят чрез законния си представител обжалва ЕФ в срок. В
жалбата си излага твърдения за неправилност, незаконосъобразност, в
нарушение на материалния закон, като излага подробни доводи и моли за
отмяна на оспорения ЕФ. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не
изпраща представител и не изразява становище.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява в съдебно
заседание от процесуален представител, който представя доказателства, взема
становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на ЕФ.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и представя
писмено становище.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Атакуван е електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата с № **********, издаден за това, че на
1
13.02.2021 г. в 16:08 часа е установено нарушение №
ВВ3СС24FАА16558СЕ053031F160A7Е8Е с ППС – Влекач ДАФ ФТ95ХФ
480, регистрационен номер ***, с технически допустима максимална маса
20500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, без ремарке, в община П., за
движение по път А-3 км 163+488, с посока Намаляващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е
заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата,
тъй като за посоченото ППС има маршрутна карта, но платената категория е
по-малка от измерената. Нарушението е установено с устройство №10112,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-3 км 163+488.
Собственик, на когото е регистрирано ППС е, „У.Т." ЕООД, със законен
представител Т.Я.Х., със седалище адрес на управление: /населено място/,
ЕИК ***. За извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за
движението по пътищата на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3. във връзка с чл.
179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата на юридическото лице е
наложена, „имуществена санкция" в размер на 2500. 00 лв.
Електронната система за събиране на пътни такси създала доклад по чл.
167а, ал. 3 ЗДвП, в който като тип нарушение е посочено с код:ROUTE PASS
WRONG PAYMENT, има МАРШРУТНА КАРТА, но платената категория е
по-малка от измерената. Към доклада са приложени статични изображения
във вид на снимков материал. От представеното Решение № 101/20.02.2020 г.
на МС за приемане на списъка на републиканските пътища, за които се
събира такса за изминато разстояние тол такса се установява, че А-3L –
автомагистрала, е част от този списък, а сегмент ********** и е с
наименование К.-М.-участък 1 и с дължина 2.090 км.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото множество писмени и веществени доказателства, представени от
страните и служебно изискани от съда, всички подробно описани и
приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът приема изцяло с доверие
информацията, съдържаща се във всеки от приложените писмени документи,
като същите не съдържат противоречия или разминавания, изложеното в тях е
последователно, логично и ясно, като съвпада с отразеното върху приложения
снимков материал. Въз основа на писмената информация и визуалната такава
обективирана в приложения и изготвен от техническото средство снимков
материал, съдът безспорно установява всички релевантни към предмета на
доказване по делото факти и обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимиран правен субект при спазване на
преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН с оглед датата на
връчване на ЕФ и датата на подаване на жалбата. Насочена е срещу подлежащ
на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява
2
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Съдът намира, че нарушението е установено по несъмнен начин, като е
доказано, че на 13.02.2021 г. в 16:08 часа е установено нарушение №
ВВ3СС24FАА16558СЕ053031F160A7Е8Е с ППС – Влекач ДАФ ФТ95ХФ480,
регистрационен номер ***, с технически допустима максимална маса 20500,
брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, без ремарке, в община П., за
движение по път А-3 км 163+488, с посока Намаляващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е
заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата,
тъй като за посоченото ППС има маршрутна карта, но платената категория е
по-малка от измерената.
Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията
на пътното превозно средство, като в настоящият случай собствеността е
установена чрез справка за нарушител, издадена от KAPSCH и като такъв се
установява фирмата жалбоподател, със седалище адрес на управление:
/населено място/, ЕИК ***, със законния си представител Т.Я.Х., ЕГН-
**********, с адрес: /населено място/.
Съдът намира, че в случая правилно и законосъобразно за установеното
нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, тъй като обжалваният електронен фиш е съставен на името на
собственика на конкретното ППС, който факт не се оспорва от наказаното
лице. Именно към собственика на ППС е адресирана материалната норма
по чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, а така също и
основанията по чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за
движението по пътищата /собственика на ППС/.
В случая с оглед разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП правилно е бил
издаден електронен фиш, тъй като същата предвижда издаване на електронен
фиш за нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, каквото е настоящото, поради
което се явяват неоснователни възраженията на жалбоподателя в тази насока.
Обжалваният ЕФ е издаден от компетентен орган, съобразно
разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от Закона за пътищата, установяваща, че
Агенция, „Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата
във връзка със събирането на пътните такси, както и дейността по
практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на
системата за събиране на пътните такси. Съответно разпоредбата на чл. 167а,
ал. 2, т. 8 от ЗДвП предоставя правомощието на Агенция, „Пътна
инфраструктура" при осъществяване на контрол върху заплащането на
3
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, да съставят и
връчват актове за установяване на административни нарушения и връчват
електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП.
Неоснователни се явяват и възраженията касателно непълноти и или
неточности в ЕФ, по следните съображения: съгласно чл. 189ж от
ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно
средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал.
2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
управителния съвет на Агенция, „Пътна инфраструктура". Съдът намира, че
обжалваният електронен фиш съдържа предвидените в цитираната
разпоредба реквизити, в съответствие с издадения образец.
Обжалваният електронен фиш е пределно ясен, както по отношение на
субекта на нарушението, така и по отношение на изпълнителното деяние, с
описание точно, пълно и ясно, от което наказаното лице да разбере за какво е
ангажирана отговорността му.
В ЕФ са описани всички данни за ППС, с оглед целите на настоящото
производство и охраняване правото на защита на жалбоподателя – рег. номер
на товарния автомобил, марка и модел, неговият собственик, общият брой на
осите и общата технически допустима максимална маса. Представено е в
преписката и статично изображение във вид на снимков материал на ППС.
Доказано е и че процесното ППС попада в категорията пътни превозни
средства, за чието движение по платената пътна мрежа се заплаща тол такса.
Създаденият доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП със статично изображение към
него има доказателствена сила, която не беше оборена в хода на
производството. Видно от представените по делото писмени доказателства, в
процесния случай е с маршрутна карта при преминаване през контролна
точка №10112 за процесното ППС, но платената категория е по-малка от
измерената, от което следва, че е обоснован извода на АНО, че за посоченото
ППС не е била заплатена изцяло дължимата пътна така по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата.
Съдът не възприема становището на жалбоподателя относно сроковете
по чл.34 от ЗАНН и намира, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН в настоящото
производство са неприложими, тъй като административно-наказателната
отговорност е ангажирана със съставянето на електронен фиш, а не чрез
съставянето на акт и въз основа на него Наказателно постановление. В този
смисъл е и ТР № 1/2014 г. на ВКС. След установяване и заснемане на
нарушението следва да бъде съобразен единствено общият срок за
административно наказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден
в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който в случая не е
изтекъл.
4
В процесния случай, видно от събраните по делото доказателства
жалбоподателят е избрал да заплаща пътна такса, като декларира данни за
движението на своето превозно средство като предварително е закупил
маршрутна карта, тоест предварително той е взел решението, че няма да
подава тол декларация с бордово устройство. При този вид таксуване
посоченото устройство изпраща данни на база GPS координати от
движението на ППС, чийто обмен се осъществява чрез спътници, а не чрез
стационарните устройства на Агенция, „Пътна инфраструктура".
Стационарните контролни точки, чрез които се установяват нарушенията
/в случая устройство с №10112 заснемат номера на ППС, който се сравнява
със списъците за ППС, заплатили пътна такса, респ. декларира използван
маршрут. В случай, когато не се установи заплащане на дължима такса или
частично неплащане на дължимата такса, системата генерира доказателствен
запис по смисъла на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. В конкретния случай, видно от
доклада от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3
от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3-3в и приложения по
делото снимков материал, на 13.02.2021 г., в 16:08:30.346 часа товарният
автомобил – Влекач ДАФ ФТ95ХФ480, регистрационен номер ***, с
технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 3, без ремарке, в община П., за движение по път А-3 км
163+488, с посока намаляващ километър, се е движил, с посока намаляващ
километър /включен в обхвата на платената пътна мрежа/, като за посоченото
ППС има маршрутна карта без да е заплатена цялата дължимата пътна (тол)
такса за него, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Безспорно от
събраните по делото доказателства се установява, че процесното ППС е със
закупена маршрутна карта, но платената категория е по-малка от измерената.
Към Становище от отдел, „Управление на ИС и Инфраструктура" е
приложена таблица за датата и часа на установеното нарушение за ППС с рег.
№ ***, сочещ тип нарушение - ROUTE PASS WRONG PAYMENT, тоест- има
закупена валидна МАРШРУТНА КАРТА № ***, но декларираната категория
е по-малка от заснетата. От приложената таблица е видно, че на този ден за
сегмент ********** при преминаване през рамка 10112, установила
нарушението, но полето категория на ППС е с категория N3, 12 тона, 2 оси,
което отговаря на декларирана категория за ППС камион под 12 т, с 3 оси, а
заснетото ППС е с максимално допустима максимална маса на състава е над
12 тона, с 2 оси. Това разминаване показва некоректно декларирани тол данни
и системата отчита, че декларираната категория е по-малка от заснетата.
Съдът намира, че в хода на проведеното административнонаказателно
производство и при издаването на обжалвания ЕФ не са допуснати
съществени нарушения на правилата за установяване и санкциониране на
нарушението, които да ограничават или препятстват възможността на
нарушителя да разбере за какво е санкциониран, респективно да осъществи
ефективно правото си на защита. Съкратеното производство за ангажиране на
административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен
5
фиш, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на
производството със съставянето на АУАН и завършването му с издаването на
НП. Разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП приравнява влезлия в сила
електронен фиш към влязло в сила НП единствено по отношение на неговото
правно действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. Доколкото в настоящото производство се установи, че оспорваният
акт – електронният фиш, отговаря на изискванията, възведени с чл. 189ж, ал.
1 от ЗДвП, съдът намира, че процедурата относно ангажиране на
административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш
не е опорочена, а издаденият в хода й електронен фиш е съобразен с
процесуалните правила и същият е законосъобразен.
Съдът намира, че в случая не са налице основания за приложение
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение, както и
обстоятелствата по същото, не разкриват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.
Охраняваните обществени отношения касаят управлението и в частност
поддръжката на републиканската пътна мрежа, като част от необходимите
финансови средства за нея се генерират именно чрез заплащането на пътни
такси за движението по платената пътна мрежа. Не плащането на дължимата
пътна такса ощетява държавния фиск, от който се разходват средства и за
републиканските пътища. Безспорно е установено по делото, че процесното
ППС собственост на жалбоподателя е било оборудвано с бордово устройство
/GNSS устройство/ за дистанционно предаване на данни, както и че в случая
при преминаване на процесното ППС на посочената дата и час в ЕФ през
контролното устройство е било регистрирано извършено нарушение, като за
процесното ППС има закупена валидна маршрутна карта, но платената
категория е по-малка от измерената.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП постановява, че такса за изминато
разстояние – тол такса, се дължи за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3
– за всички превозни средства с обща технически допустима максимална маса
над 3, 5 тона. Определените в закона по вид такси се определят с техните
конкретни размери отново съобразно категорията на превозното средство,
общата технически допустима максимална маса и брой оси, в Тарифата за
таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската
пътна мрежа.
Съдът счита, че не е налице непропорционалност на предвидената
имуществена санкция спрямо извършеното нарушение. Законодателят е
създал законов механизъм залегнал, както в ЗДвП, така и в Закона за
пътищата /чл. 10, ал. 2 от ЗП/ лицето да заплати компенсаторна такса, в който
случай същият се освобождава от административнонаказателна отговорност.
В чл. 26, ал. 2 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и
ползване на републиканската пътна мрежа, приета на основание чл. 10, ал. 6
от ЗП, е диференциран и дължимият размер на компенсаторната такса при
отчитане на категорията на пътното превозно средство, съответно неговата
6
допустима максимална маса и оси, като за жалбоподателят е съществувала
възможност да заплати тази такса в указания в ЕФ срок, в резултат на което
фишът би бил анулиран. Условията, редът и правилата за изграждане и
функциониране на система за таксуване на пътните превозни средства са
регламентирани в Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние /Наредбата/, приета с ПМС № 285 от 10.12.2018 г. Съобразно чл.
13, ал. 2 от Наредбата, данните за таксуване, генерирани от бордовите
устройства, се използват за отчитане на навлизането, движението по или
напускането на платената пътна мрежа от ползвателя на пътя, като същите се
обработват от лицето, предоставящо услуга по електронно събиране на такса
за изминато разстояние, и се предават на Агенция, „Пътна инфраструктура" в
съответния изискуем формат и с необходимото съдържание.
От събраната по делото доказателства не се опровергават констатациите,
направени в автоматично генерирания доклад по 167а, ал.3 ЗДвП.
Релевантно за спора се явява обстоятелството, че за конкретния пътен
участък има закупена маршрутна карта, като в случая за процесното ППС
само частично не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от ЗП. Подобно обстоятелство може да се цени единствено при определяне
размера на предвидената от закона санкция, но в случая според нормата на чл.
187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП същата е с фиксирана стойност, която не подлежи на
прецизиране.
С оглед избраното от жалбоподателят вид таксуване посоченото
устройство изпраща данни на база GPS координати от движението на ППС,
чийто обмен се осъществява чрез спътници, а не чрез стационарните
устройства на АПИ.
В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателя в смисъла на Регламент 2020/204 на Комисията от 28.11.2019г.
относно подробни задължения на доставчиците на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване и произтичащите от него задължения съгласно
чл.2, параграф 7 за доставчиците на ЕУЕПТ, които според жалбоподателя е
следвало да уведомят собственика и ползвател на ППС, за отстраняване на
техническа нередовност в бордовото устройство. Конкретният казус
многократно се установи, че плащането на пътната такса в случая
собственика и жалбоподател е сторил чрез закупуване на маршрутна карта.
Същата в случая макар и валидна не отговаря на действителната
товароносимост на ППС-то и броя на осите му, поради което частично
стореното заплащане на пътната такса касае декларирана категория, която е
по-малка от заснетата. В случая дали бордовото устройство е изправно или не
е неотносимо, тъй като жалбоподателя е избрал да заплати тол таксата именно
по този начин, а не чрез Националния доставчик на услугата.
Съгласно чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП електронните фишове, издавани от НТУ,
7
се издават при нарушение по чл. 179, ал. 3, 3а и 3б ЗДвП, установено и
заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП. Анализът на
различната терминология, използвана от законодателя, а именно АТСС за
електронните фишове, издавани от МВР и системата по чл. 167а, ал. 3 ЗДП за
електронните фишове, издавани от НТУ при АПИ сочи на същностни разлики
при издаването на двата вида електронни фиша чрез различни средства
/системи. Електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП не попада в обхвата
на определението на АТСС в т. 65 от ДПР на ЗДвП, поради което и не попада
в обхвата на чл. 1 от Закона за измерванията. Законът за измерванията урежда
обществените отношения, свързани с осигуряване на проследимост, точност и
достоверност на измерванията, каквото измерване не се извършва при
установяване на нарушенията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Легалната дефиниция
на понятието "Величина" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗИ, според който
"Величина" е свойство на явление, тяло или вещество, което може да бъде
различено качествено и определено количествено. Съгласно т. 5 от същия
параграф "Единица за измерване" е конкретна величина, определена и приета
със спогодба, с която се сравняват други величини от същия вид, за да се
изразят техните големини по отношение на тази величина. Двете понятия са
относими към АТСС, използвани от ОД на МВР, тъй като служат за
количествено измерване на определени величини, каквато е скоростта на
движение на моторните превозни средства. При обработката на данни от
Електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП не се извършва измерване на
величини, нито тяхното съпоставяне, поради което и не е предвидено
изискване за тяхното сертифициране и одобрение. Нещо повече - средствата
за измерване, които подлежат на контрол и одобрение, са подробно посочени
в Глава втора от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, като системите за събиране на пътни такси не са
включени в приложното поле на тази Наредба и не е въведено изискване за
тяхното одобрение. Електронната система за събиране на тол такси
представлява съвкупност от централни и периферни софтуерни продукти,
която не представлява автоматизирано техническо средство и не е предвидено
изискване за сертифицирането й и одобрение й от БИМ.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснато
нарушение на чл. 34 от ЗАНН при издаване на процесния електронен фиш.
Според Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, постановено по
т.д. №1/2013г. - съкратеното производство за административно наказателна
отговорност, чрез издаване на електронен фиш, въведено в ЗДвП, е
изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на
производството с АУАН и завършването му с НП. Електронният фиш е
приравнен на НП само по отношение на правното му действие, но не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване – "От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. ". Разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН
8
установява сроковете за съставяне на актове за установяване на
административния нарушения и издаване на наказателни постановления,
които не са част от специалното производство по издаване на електронните
фишове. Разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП приравнява влезлия в сила
електронен фиш към влязло в сила НП единствено по отношение на неговото
правно действие. Що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура
по издаване на електронни фишове, нормите на ЗАНН са неприложими,
включително и преценката относно давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН.
След установяване и заснемане на нарушението следва да бъде съобразен
единствено общият срок за административнонаказателно преследване от 4
години и 6 месеца, предвиден в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от
НК. В настоящия случай, обаче, предвид датата на извършване на нарушение
по ЗДвП – 05.02.2021 г. давностният срок за административнонаказателно
преследване по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК не е изтекъл.
С оглед на гореизложеното, съдът намира за безспорно установено по
делото, че дружеството-жалбоподател е допуснало нарушение по чл. 102, ал.
2 ЗДвП, който задължава собственика да не допуска движението на пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако
за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
ЗП според категорията на пътното превозно средство. Безспорно е установено
по делото, а и не се оспорва от страните, че процесното превозно средство,
собственост на жалбоподателят, който е юридическото лице, попада в
категорията превозни средства по смисъла на чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което
частично не е платена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Това
противоправно поведение на собственика осъществява състава на
административно нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, която норма е
допълнена от текста на чл. 187а, според който при установяване на
нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е
процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му. В ал. 2 на същия член императивно е установено, че когато
собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС, без
да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на
съответната такса по чл.10, ал. 1 ЗП, на него се налага имуществена санкция
по т. 3 от същата алинея в размер на 2500 лева, каквато именно е била
наложена на жалбоподателя с оспорения ЕФ.
Ето защо, по изложените съображения съдът счита, че обжалваният
електронен фиш следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В
конкретния случай, с оглед изхода на правния спор и осъществената защита,
разноски се дължат в полза на административнонаказващия орган, чийто
представител своевременно е поискал присъждането им. Предвид изхода от
9
спора и изрично направеното искане, на основание чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правна помощ, в полза на Агенция, „Пътна
инфраструктура" следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80. 00 лева. Размерът е съобразен с вида и количеството на
извършената дейност, на основание чл. 37 от ЗПП.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, вр. ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш №**********, издаден от Агенция,
„Пътна инфраструктура" при МРРБ, с който на „У.Т." ЕООД със седалище
адрес на управление: /населено място/, ЕИК ***, представлявано от Т.Я.Х.-
управител, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3. във връзка с чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП, е наложена „имуществена санкция" в размер на 2500. 00 лв. за
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като ПРАВИЛЕН и
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА „У.Т." ЕООД със седалище адрес на управление: /населено
място/, ЕИК ***, представлявано от Т.Я.Х., да заплати в полза на Агенция
„Пътна инфраструктура" С., сумата в размер на 80.00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията
предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК, пред Административен съд
– Б., в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10