Р Е Ш Е Н И Е  №

     гр. Враца, 22.03.2017 год.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ДОНКОВА

 

при секретаря Н.Г., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4151 по описа на съда за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искане, представляващо спорна съдебна администрация с правна квалификация по чл.127, ал.2 СК, вр. чл.59 и чл.143 СК. При условията на обективно кумулативно съединяване е предявен и иск по чл.149 СК

В сезиращата съда молба се навеждат твърдения, че детето Стефан Петров В. е родено на *** г. от съвместното съжителство между ищцата и ответника. Твърди се още, че през м.март 2014 г. ответника напуснал ищцата, като от тогава престанал да се интересува и от детето и не давал издръжка. Излага се, че в интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено на неговата майка, която полага грижите за него и понастоящем, а бащата бил създал друго семейство и дете. Ето защо, се иска съдът да предостави упражняването на родителските права спрямо малолетното дете на ищцата К.Г.Д., като на бащата бъде определен режим на лични отношения с детето всяка първа и трета събота от месеца, за времето от 10:00 ч. до 17:00 ч., както и 10 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на ищцата  Иска се ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 130,00 лв. за детето, считано от предявяването на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпването на обстоятелства, налагащи нейното изменение или прекратяване. Претендира се и заплащането на издръжка за минало време  - за периода от 17.10.2015 г. до 14.10.2016 г. в размер на общо 1200,00 лв. /по 100,00 лева месечно/. Претендират се направените в производството разноски.

В подадения по реда на чл.131 ГПК отговор от назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника се изразява становище за недопустимост на исковите претенции, а по същество  - за тяхната неоснователност. Излага се, че съдът следва да се произнесе по искането за упражняването на родителски права, след съвкупна оценка на всички обстоятелства, съобразявайки и изхождайки единствено от интересите на малолетното дете. Изразява се становище, че поискания с исковата молба режим на лични отношения между бащата и детето е ограничен и не е в интерес на последното, тъй като би прекъснал емоционалната и физическа връзка между тях. С оглед предходното, се иска от съда да определи стандартен режим на лични отношения между бащата и детето, при който бащата да има право да взема детето при себе си два пъти в месеца – събота и неделя, за времето от 09:00 часа на съботния ден до 18:00 часа на неделния ден, с преспиване, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката. По отношение на иска за текуща издръжка се изразява становище, че претендирания размер е завишен, с оглед ниската възраст на детето, липсата на специални нужди и потребности и ограничените възможности на бащата. С оглед предходното се изразява становище за основателност на издръжката в минимално предвидения размер от 115,00 лева месечно. По иска за издръжка за минало време се изразява становище, че размера следва да бъде определен не само с оглед възрастта и нуждите на детето, но и с доходите на бащата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателствата в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното по делото удостоверение за раждане, издадено от Община Враца, въз основа на Акт за раждане № 0178/30.04.2014 г., страните са родители на детето Стефан Петров В., роден на *** г. в Италия.

Видно от изисканото и приложено по делото удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца с изх.№ 5/28.02.2017 г., издадено от Община Пордим е, че ответника има съпруга и още едно дете – Сияна Петрова Височкова, което е на 8 месеца.

От изисканата и приложена по делото справка от ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен относно актуалното състояние на действащите трудови договори за периода от 01.01.2015 г. до 28.02.2017 г. се установява, че ответникът П.В. е работил по трудово договор в ТД „Клийн”, гр.Плевен, с основна заплата 360,00 лева, за периода 18.05.2015 г. до 01.09.2016 г., когато трудовото му правоотношение е било прекратено.

Видно от приложената по делото справка от Дирекция „Бюро по труда”, гр.Левски е, че през периода от 01.01.2015 г. до 28.02.2017 г., ответникът П.В. не е регистриран като безработен.

От представеното по делото писмо от НОИ, ТП – Плевен се установява, че ответника В. не получава обезщетения за безработица и временна неработоспособност.

От изисканата и приложена по делото справка от ТД на НАП Велико Търново, офис Враца относно актуалното състояние на действащите трудови договори за периода от 01.01.2015 г. до 27.02.2017 г. се установява, че ищцата К.Д. няма регистрирани действащи трудови договори.

По делото е представен социален доклад вх.№ 3806 от 16.03.2017 г., изготвен от Дирекция ”Социално подпомагане” – гр.Враца, в който е отразено, че към настоящия момент детето живее с неговата баба по майчина линия – Веса Костова, тъй като майката е заминала в чужбина с цел трудова заетост. Отразено е още, че бабата и детето живеят в жилище, находящо се в гр.Враца, ул.”Река Лева” № 58, вх.Г, ап.87, в което за детето е подсигурено достатъчно лично пространство, като бабата задоволява в пълна степен жизнените, здравните и образователните потребности на детето. По данни на бабата, майката на детето изпраща редовно пари за храна, дрехи, играчки и всякакви други ежедневни нужди на детето. Социалните служители са установили, че детето се развива нормално за възрастта си, като посещава ЦДГ „Щастливо детство” в гр.Враца. Видно от доклада е, че среща с бащата не е проведена, поради което социалните служители не могат да се ангажират със становище относно неговите възможности и желание да отглежда детето.

По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля Теменужка Тодорова В., която в показанията си заявява, че познава ищцата, но никога не е виждала бащата на детето – настоящ ответник. Разказва, че майката К. се грижи за детето Стефан, като въпреки, че работи в чужбина, постоянно изпраща пари и идва често да го вижда. Според свидетелката към настоящия момент непосредствени грижа за детето полага неговата баба по майчина линия. Свидетелката разказва още, че от майката на детето знае, че от навършване на 2-годишна възраст на детето, бащата изобщо не го е търсил, не се е обаждал и не е изпращал пари за издръжката му. Знае, че родителите на детето са живели заедно в Италия, където то се е родило, но от около навършване на две години на детето са се разделили.

Родителите са редовно призовани за изслушването им по реда на чл.59, ал.6 СК, но не са се явили в съдебно заседание. Настоящият съд приема, че неизслушването им не представлява процесуално нарушение, позовавайки се на задължителната практика на ВКС, а именно – решение № 789/13.01.2011 г. по гр.д.№ 45/2010 г., ІІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, в което се приема, че не е налице процесуално нарушение, когато съдът е осигурил възможност на родителите да се явят за изслушване по реда на чл.59, ал.6 СК, но въпреки това, те не са го сторили.

Други относими доказателства не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По искането по чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 59 и чл. 143 СК.

При произнасяне по въпроса на кого от родителите да се предостави упражняването на родителските права, съдът изхожда преди всичко от интересите на децата.  Съгласно чл.127, ал.2, вр. чл.59, ал.4 СК, съдът решава въпросите по чл.59, ал.2 СК, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социално обкръжение и материални възможности. Така изброените критерии са възприети и в ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от 2009 г. (Решение № 58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК).

Легално определение на понятието “най-добър интерес на детето” се съдържа в § 1, т.5 от ДР на ЗЗакрД, като определението включва изброяването на сходни критерии, като посочените в чл.59, ал.4 СК. Така ЗЗакрД сочи, че следва да се преценят желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола и миналото му; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др. Изброяването на критериите както в СК, така и в ЗЗакрД не са изчерпателно избоени, като цялостната преценка относно интереса на детето се извършва от съда след обстойно проучване и анализ на всички показатели, които имат отношение към развитието и благосъстоянието на детето.

От представеното по делото удостоверение за раждане безспорно се установява, че страните са родители на детето Стефан Петров В. /фактът е отделен като безспорен между страните още с определение № 355/22.02.2017 г./.

От изготвения по делото социален доклад и събраните гласни доказателства, съдът приема, че майката има родителски капацитет и условия да отглежда детето. Същевременно, съдът съобрази възрастта на детето, фактът, че до настоящия момент то е било отглеждано от неговата майка и баба по майчина линия, както и данните за дезинтересираност от страна на бащата – настоящ ответник. Последното обстоятелство, съдът извежда от показанията на св.Т.В., която като близка на семейството на ищцата знае, че от навършването на двегодишна възраст на детето, бащата не го е виждал и не се е интересувал от него. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ответника е създал друго семейство и има друго дете. С оглед предходното, съдът намира, че в интерес на детето Стефан е упражняването на родителските права да бъде предоставено на неговата майка К.Г.Д., при която следва да бъде определено и местоживеенето на детето. С оглед данните по делото, че в момента майката на детето е заминала за Англия с цел трудова заетост и предвид липсата на изложени в исковата молба обстоятелства, че пребиваването й там е за постоянно, съдът приема, че местоживеенето на детето Стефан Петров В. следва да бъде при неговата майка К.Г.Д. на адреса, който към датата на приключване на устните състезания е в гр.Враца, ул.”Река Лева”, бл.58, вх.Г, ет.6, ап.87. Следва да се има предвид, че в настоящето производство съдът не е сезиран с искане за даване на заместващо съгласие детето да пътува в чужбина и не се произнася в тази насока, поради което в случай, че ищцата реши да напусне пределите на страната заедно с детето, но без съгласието на неговия баща, това ще съставлява нарушение по Хагската конвенция от 1980 г за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.

По отношение на личните отношения между детето Стефан Петров В. и неговия баща П.С.В., с когото детето няма да живее:

Желанието на децата и това на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда. Техните становища и искания, както и установеното по делото тяхно поведение се обсъждат на общо основание и се вземат предвид и се преценяват в съвкупност с всички останали релевантни обстоятелства по делото, като висшият критерий за решението на съда е интереса на детето. При определяне на мерките относно личните контакти на детето и родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските права, съдът изхождайки от обстоятелствата по конкретния случай, трябва да определи режим на лични отношения по такъв начин, че да създаде нормална обстановка за тяхното поддържане. Необходимо е определените с решението мерки да не стават допълнителен източник на спорове между родителите. Семейният кодекс не определя интензитета на личните отношения и контакти. В това отношение е дадена свобода на съда да преценява конкретните обстоятелства, разбира се ръководейки се изцяло от интереса на детето.  Законодателят обаче посредством разпоредбата на чл.59, ал.3 СК определя точния вид на личните отношения между родител и дете. Това са дни или период от време, в които родителят може да вижда и взема детето. Чрез режима на лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, като право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители.  С оглед предходното и предвид данните по делото, че детето не е имало контакт с баща си от около три години, т.е. не го познава, съдът намира, че първоначално режима следва да бъде определен по следния начин: всяка първа и трета събота от месеца, за времето от 10:00 часа до 18:00 часа, до навършване на седемгодишна възраст на детето. Съдът намира, че този първоначален режим ще спомогне за постепенното изграждане на връзка на доверие между бащата и детето, тъй като евентуалното преспиване на друго място и с други хора би оказало негативно влияние върху психиката на детето. От 08.03.2019 г. режима на лични отношения следва да се разшири, както следва:  всяка първа и трета  събота и неделя от месеца за времето от 10:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя, с преспиване, както и един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на майката. Определянето на два режима на лични контакти с малолетното дете за различни периоди е допустимо, като в този смисъл е и решение № 279/07.09.2011 г., постановено по гр.д.№ 1384/2010 г., ІV г.о. на ВКС. Следва да се има предвид, че при неефективност на така определените мерки, законът дава възможност на всеки родител да иска изменението им или определянето на нови.

По издръжката:

Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2, изр.1-во СК, в настоящото производство съдът следва да определи и издръжка на детето, каквато няма доказателства да е определяна до този момент. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл.143, ал.3 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Съгласно ал.2 от цитираната по-горе разпоредба, издръжката на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. Съгласно ПМС № 22/26.01.2017 г., считано от 01.01.2017 г. минималната работна заплата за страната е в размер на 460,00 лева, т.е. размерът на минималната месечна издръжка за едно дете е 115,00 лева. Детето Стефан скоро е навършило 5 години. Като обичайни нужди за деца на тази възраст (за храна, дрехи, обувки, медицински грижи и т.н.), се установява от самия факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че бащата в момента не реализира трудови или други доходи. Въпреки предходното, доколкото същият е в работоспособна възраст, то и следва да участва в издръжката на детето си. Според настоящия съд, необходимите средства за издръжка на детето, съобразени с възрастта му и обичайните потребности, доколкото не се установиха по делото нужди на детето, по-големи от обичайните, са в размер на около 200,00 лева на месец, като 115,00 лева от тях бъдат осигурявани от неговия баща, а останалата част от неговата майка, при която детето живее. При определяне размера на дължимата от ответника издръжка за детето Стефан,  съдът взе предвид и обстоятелството, че ответника има и друго дете, за което също следва да се грижи. По изложените съображения, искът следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 130,00 лева като неоснователен. Действително в хода на устните състезания пълномощникът на ищцата заяви, че претендира осъждане на ответника да заплаща минималната издръжка на детето, но следва да се има предвид, че това изменение не е направено по реда и в срока на чл.214 ГПК /до приключване на съдебното дирене в първата инстанция/, не е прието от съда, поради което не следва да бъде обсъждано. Издръжката се дължи считано от датата на подаване на исковата молба 14.10.2016 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.

По иска по чл. 149 СК:

Настоящият съд приема, че предявеният иск за издръжка за минало време е основателен, доколкото по делото се установи, че родителите не живеят заедно от 2014 г., като видно от показанията на св.В. /близка на семейството на ищцата/ е, че от раздялата на родителите бащата не се е интересувал от детето и не е давал пари за издръжката му. Предвид разпоредбата на чл.149 СК, че издръжка може да се търси за минало време – до една година преди предявяването на иска, то съдът намира, че ответника следва да бъде осъдена да заплати издръжка за детето така, както и поискано в исковата молба, а именно - считано от 17.10.2015 г. до 13.10.2016 г. /датата предхождаща подаването на исковата молба/ в претендирания в исковата молба размер - по 100,00 лв. на месец, или общо 1200 лв. за целия период. Действително, с постановеното по реда на чл.140 ГПК определение съдът е разпоредил на ищцата на основание чл.176, ал.1 ГПК да се яви лично в първото по делото съдебно заседание, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото, което тя не е сторила. В случая обаче, съдът не приема за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила да отговори – дали през периода от 17.10.2015 г. до датата на подаване на исковата молба в съда, ответникът е виждал детето, купувал ли му е дрехи, играчки, храна и други стоки и дали е давал пари на или за детето. Това е така, тъй като изложеното в исковата молба, че ответникът не е виждал и давал пари за детето през горепосочения период, се потвърди от показанията на разпитаната по делото свидетелка.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 552,88 лв. съразмерно с уважената част от исковете и приложения по делото списък по чл. 80 ГПК.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Враца държавна такса в размер на 165,60 лева /върху сбора от тригодишните падежи на определената издръжка за детето след завеждане на делото/ и държавна такса от 50,00 лв. върху уважения размер на иска за издръжка за минало време /на основание чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.127, ал.2 СК упражняването на родителските права над детето Стефан Петров В., ЕГН ********** на неговата майка К.Г.Д., ЕГН **********, като постановява същото да живее при майката на адреса, който към датата на приключване на устните състезания е в гр.Враца, ул.”Река Лева”, бл.58, вх.Г, ет.6, ап.87

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата П.С.В., ЕГН ********** с детето Стефан Петров В., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота от месеца, за времето от 10:00 часа до 18:00 часа, до навършване на седемгодишна възраст на детето, а след навършване на 7-годишна възраст на детето -  всяка първа и трета  събота и неделя от месеца за времето от 10:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя с преспиване, както и един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на майката.

ОСЪЖДА бащата П.С.В., ЕГН ********** да заплаща на детето Стефан Петров В., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К.Г.Д., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 115,00 лева, считано от 14.10.2016 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 115,00 лева до пълния претендиран размер от 130,00 лева.

ОСЪЖДА на основание чл.149 СК П.С.В., ЕГН ********** да заплати на Стефан Петров В., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К.Г.Д., ЕГН **********, издръжка за минало време в размер на 1200,00 лева, за периода от 17.10.2015 г. до 13.10.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /14.10.2016 г./ до окончателното погасяване.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК П.С.В., ЕГН ********** да заплати на К.Г.Д., ЕГН ********** сумата от 552,88 лева, представляваща направени разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 6 ГПК П.С.В., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка та Районен съд – гр.Враца държавна такса в размер на 165,60 лева /върху сбора от тригодишните падежи на определената издръжка за детето след завеждане на делото/ и държавна такса от 50,00 лв. върху уважения размер на иска за издръжка за минало време /на основание чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - гр.Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: