Р Е Ш Е Н И Е
№ 94 23.10.2019г. гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският
окръжен съд, наказателна
колегия
На двадесет
и четвърти септември през две хиляди и
деветнадесета година
В публично заседание
в следния състав:
Председател:
Мариана
Георгиева
Членове: 1. Румяна Райкова
2. Соня
Стефанова
Секретар Геновева Стоева
Прокурор Яна Николова
Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия
Р.Райкова
ВНОХД № 304 по описа за 2019г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.318 и сл. от НПК.
С присъда № 29 от 11.07.2019г. по НОХД № 44/2019г.
Шуменският районен съд, е признал подсъдимия Ф.С.Р., за виновен в това, че на
29.04.2018г. в с. Вехтово, общ. Шумен, се заканил с убийство на Н.А.М. с думи и
действия, като отправил към него думите „Ти какво искаш, да те убия ли?“ и му
нанесъл удар с кирка в лявата челна област на главата, като това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на
основание чл.144, ал.3, предл.1 от НК, вр. чл.144, ал.1 от НК и чл.54 от НК му
наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, като на
основание чл.66 ал.1 от НК отложил изпълнението на така наложеното наказание за
срок от три години. С присъдата ШРС осъдил подсъдимия да заплати на Н.А.М.
сумата от 3000.00 лева като уважена част от предявения граждански иск, ведно
със законната лихвата, считано от 29.04.2018г. и го отхвърлил в останалата му
част, като неоснователен и недоказан. Съдът присъдил на подсъдимия и държавна
такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 120.00 лева както и
на основание чл. 189 ал.3 от НПК го осъдил да заплати по сметка на Районен съд
Шумен направените деловодни разноски в хода на съдебното производство в размер
на 120.00 лева и по сметка на ОДМВР сумата от 856.29 лева за деловодните
разноски в хода на ДП. Също така съдът осъдил подсъдимия да заплати на Н.А.М.
сумата от 200.00 лева, представляваща направени от него деловодни разноски.
Освен това с присъдата на основание чл. 53 от НК, съдът отнел в полза на
държавата веществените доказателства приложени по делото, а именно: 1 бр. кирка
с дървена дръжка, 1 бр. натривка върху марлен тампон от ръждиво-кафява течност,
за които постановил да бъдат унищожени.
Така постановеният съдебен акт е обжалван от служебния
защитник адв. Н. В. Н. от ШАК. В жалбата се изразява недоволство от
постановената присъда както в наказателната, така и в гражданската й част, като
я смята за неправилна и незаконосъобразна. Смята, че не са събрани достатъчно
категорични и убедителни доказателства, които по един несъмнен начин да
установят извършеното от подзащитния му престъпно деяние. Счита, че присъдата
почива на предположения, а не на обективно установени факти, поради което се
явява незаконосъобразна и неправилна. По отношение на гражданския иск, намира,
че е силно завишен и не отговаря на действително причинените неимуществени
вреди. Моли да бъде отменена изцяло обжалваната присъда и да бъде постановена
нова, с която да бъде признат подзащитният му за невинен и да бъде оправдан
изцяло по повдигнатото обвинение, както и да бъде отхвърлен предявеният
граждански иск.
В съдебно заседание представителят на Шуменска окръжна
прокуратура излага становище, че въззивната жалба е процесуално допустима, но
неоснователна. Смята, че в нея не се сочат нови непроверени обстоятелства от
първоинстанционния съд. Присъединява се към мотивите изложени към атакуваната
присъда, счита същата за правилна и законосъобразна и като такава моли да бъде
потвърдена.
Повереникът на
гражданския ищец в съдебно заседание оспорва жалбата и я намира за
неоснователна. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и
законосъобразна и съдът е изложил пространни мотиви, като в тях е разгледал
доказателствата поотделно и в тяхната взаимовръзка. Излага, че заканата е била
подплатена и с действие, а не само с думи и само едната случайност е довела до
това, че удара е тангиращ, а не централен и фатален.
Пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия излага,
че не е бил запознат с мотивите на РС при изготвянето на жалбата, но след като
се запознал с тях установил, че по същество мотиви към присъдата всъщност няма.
Според него изцяло е преповторена фактическата обстановка от обвинителния акт, няма собствен анализ на
доказателствата, защо е приел деянието за съставомерно, защо е приел един или
друг факт за доказан и въз основа на какви доказателства. Смята, че е налице
липса на мотиви поради което моли присъдата да бъде отменена и делото върнато
за ново разглеждане. По същество намира, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна и почиваща на предположение и на недобре изяснена фактическа
обстановка. Смята, че не са налице убедителни доказателства, които да установят
вината на подзащитния му. Излага налични според него противоречия и неизяснени
моменти, поради които смята, че присъдата следва да бъде отменена и постановена
нова оправдателна. По отношение на гражданския иск, смята, че е завишен, но в
мотивите не били налице аргументи защо е определен точно този размер, а само
теоретични постановки.
Подс. Р. изразява съгласие с изложеното от защитника
си. В последната си дума заявява, че ако има направено нещо лошо – да бъде осъден, но онези лъжат, а той
правилно казва.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на
обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за
установено следното: За
да постанови присъдата си, районният съд провел съдебно следствие по общия ред
и събрал множество гласни и писмени доказателства – обясненията на подсъдимия Р.,
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Н.М., Д.А., А.Я., А.И.и
П.Х., заключенията по назначените в досъдебната фаза съдебно-медицинска
експертиза и съдебно-психиатрична експертиза на пострадалия М. и
психолого-психиатрична експертиза по отношение на подс.Р., приетите в съдебно
заседание писмени доказателства представени от страните и приобщените по реда
на чл.283 от НПК писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство, които е обсъдил внимателно и задълбочено. След обстойния им
анализ, районният съд е приел от фактическа страна, че:
Подсъдимият Р. ***.
На 29.04.2018г. следобед започнал да копае с кирка чакъла положен върху
пространството между неговата къща и сградата на хранителния магазин на центъра
на селото, който се стопанисвал от ЕТ „Зеля Мехмедова 57“. Той считал, че
наличния стар нефункциониращ кладенец, находящ се под сградата на магазина е
негова наследствена собственост и искал да ползва вода от същия чрез тръби и
помпа, която мислел да монтира. Помагал МУ и зет му – свидетелят Я., който
пробивал стената на къщата на подсъдимия. Около 15.00 часа пострадалият Н.М. -
съпруг на наемателката на хранителния магазин излязъл от същия и решил да
заключи металния капак, който водел към кладенеца и към водомера на цялата
сграда, в която се помещавал хранителния магазин. Този капак се намирал на
външната стена на самата сграда и бил разположен в посока към улицата и към
къщата на подсъдимия Р., като се заключвал с катинар, за който ключове имали
само пострадалия и неговата съпруга. След като заключил катинара на капака и
тръгнал да се прибира в магазина по стъпалата и бил на площадката пред вратата,
той чул гласа на подсъдимия в близост до него, който му казал „…ти, какво
искаш, да те убия ли…“ М. се обърнал на ляво в посока гласа и в този момент
подсъдимият му нанесъл удар с по-тъпата метална част на кирката в лявата челна
област на главата. Всичко това било възприето от свидетеля Д.А., който се
намирал на около 8-10 метра в автомобила си и се притекъл на помощ на М., като
бутнал настрани подсъдимия, за да не удари отново пострадалия. В същото време Р.
продължил да вика на М. „…ще те убия, ще ти еба майката…“. След удара на М. му
станало лошо, приклекнал и се хванал с ръка за главата си, от която започнала
да тече кръв. Подал на А. мобилния си телефон и му казал да се обади на телефон
112, което последният направил. През това време подсъдимият продължавал
невъзмутимо да си копае с кирката. В този момент дошъл и свидетеля А.И., който
останал при пострадалия М. до пристигане на полицейски екип и линейка, а
свидетеля А. – си тръгнал. Впоследствие М. *** и приет за няколко дневно
лечение. От назначената в хода на ДП съдебно-медицинска експертиза на
пострадалия се установява, че на същия била причинена вследствие на удара една
голяма разкъсно-контузна рана в лявата челна област на главата, кръвонасядане
на горния и долния клепач на лявото око и подочие, като му е причинено временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. От назначената
психолого-психиатрична експертиза на подсъдимия Р. става ясно, че същият е
могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките
си, като според експерта не се установяват находки, удовлетворяващи критериите
за квалифициране на състоянието му като физиологичен афект. От заключението на
назначената в хода на ДП психиатрична експертиза за пострадалия М. се
установява, че последният не страда от психично заболяване, агресивното
поведение на подсъдимия спрямо него е било извършено почти мигновено след
отправяне на словесната заплаха и ситуативната тревожност и страховите
изживявания, които са налице при М. са възникнали у него едва след деянието.
ШОС в рамките на
своите правомощия и като инстанция по същество прецени следното: При така
установената фактическа обстановка, която се приема и от настоящата инстанция, районният
съд е приел от фактическа и правна страна, че от събраните доказателства безспорно
се е установило престъпното деяние на подсъдимия посочено в обвинителния акт, а
именно, че на 29.04.2018г. в с.Вехтово общ.Шумен се е заканил с убийство на Н.М.
с думи и действия, като отправил към него думите „Ти какво искаш, да те убия ли?“
и му нанесъл удар с кирка в лявата челна област на главата, като това заканване
би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144
ал.3 предл.1 вр. чл.144 ал.1 НК. Въпросът за авторството на деянието е намерил
своето правилно разрешение в обжалваната присъда. Обосновано първата инстанция
е приела, че извършител на това престъпление е подсъдимия. В тази насока са
преди всичко показанията на разпитаните по делото свидетели М. и А., които РС преценил
като еднозначни по отношение на вербалната и физическа атака от страна на
подсъдимия по отношение на пострадалия М.. От тях безспорно се установява, че
подсъдимият е изрекъл фразите „какво искаш да те убия ли?“ и „ще те убия“,
както и, че тези думи са били съпроводени с удар с широката част на кирка в
главата на пострадалия. Към техните показания първоинстанционният съд е
съотнесъл и показанията на свид.И., който има преки наблюдения от състоянието
на пострадалия, непосредствено след извършеното от Р. престъпление и с който
пострадалия е споделил веднага случилото се – както за изречените думи така и
за действията на подсъдимия. ШОС също счита, че показанията на тази група
свидетели следва да се кредитират, защото те са взаимнодопълващи се и логически
свързани. В противовес на тази група свидетели са показанията на свид.Айхан Я.,
който описва фактическа обстановка в синхрон с обясненията на подсъдимия, но
правилно РС е съобразил, че обясненията на подсъдимия са и израз на неговата
защитна теза, а свидетеля Я. е негов зет и като такъв е заинтересован от изхода
на делото. Според ШОС районният съд е обсъдил свидетелските показания по делото
поотделно и по групи и ги е съпоставил с обясненията на подсъдимия, като е
посочил на кои дава вяра и на кои не, поради което не е налице твърдения от
защитата порок при обсъждането на доказателствата. Правилно е ценил и
показанията на свид. Хюлмиева – кмет на с.Вехтово, от които макар и по друг
повод се установява аналогично поведение на подсъдимия. В синхрон с тях са и
заключенията по назначените в досъдебната фаза съдебно-медицинска експертиза и
съдебно-психиатрична експертиза на пострадалия М., както и
психолого-психиатричната експертиза по отношение на подс.Р., които са били
приети от съда без възражения от страните. По тези съображения
въззивният съд намира, че доводите на защитата, че не са събрани
достатъчно категорични и убедителни доказателства, които по един несъмнен начин
да установят извършеното от подзащитният му престъпно деяние и респективно
присъдата почива на предположения, са неоснователни. Факта, че подсъдимият не
признава извършеното деяние и има един свидетел който подкрепя обясненията му,
не разколебава извода, че има извършено престъпно деяние, и че негов автор е
именно подсъдимият Р.. ШОС споделя напълно извода на РС, че след като думите
съдържащи заплашителен израз, „Ти какво искаш, да те убия ли?“ са били
съпроводени с действия – а именно удар с кирка в главата на пострадалия, то на
пострадалия не е задаван въпрос, с очакване за отговор или намерение за
разговор, а е отправена именно закана за убийство и житейски логично тази
закана е възприета именно като такава от страна на пострадалия и тя е възбудила
у него основателен страх за осъществяването и. Затова е правилен и
законосъобразен и извода на първоинстанционния съд, че с тези действия подсъдимият
е осъществил от обективна страна състава на чл.144 ал.3 НК. ШОС намира за
необходимо да посочи, че е без значение в случая дали с широката или острата
част на кирката е нанесен удара – и в двата случая заканата за убийство е
реална, защото кирката е имала съприкосновение с главата на пострадалия именно
благодарение на действията на подсъдимия Р.. Обстоятелството, че подсъдимия,
пострадалия и свидетелите владеят и
български, и турски език прави неоснователен довода на защитата, че не било
изяснено на кой от двата езика е отправена вербалната заплаха. Без значение е и
точния момент на вербалната закана – непосредствено преди, по време или
непосредствено след удара – факт е че тази закана е отправена и вербално и е
безспорно възприета от пострадалия и е възбудила у него основателен страх за
живота му. РС е съобразил и факта, че в резултат на действието на подсъдимия,
пострадалият е бил лекуван болнично за полученото телесно увреждане, което
обаче не е предмет на настоящото наказателно производство. ШОС споделя извода
на РС, че престъплението е извършено с пряк умисъл, тъй като подс. Р. е
предвиждал общественоопасните му последици и е искал настъпването им. В тази
насока е и заключението на съдебно-психиатрично-психологическата експертиза. В
този смисъл не се възприемат доводите на защитата за несъставомерност на деянието
от обективна или субективна страна и твърдението че присъдата почива на
предположение.
ШОС не възприема доводите на защитата за наличието на
процесуални нарушения при изготвянето на мотивите към присъдата, доколкото
минимума изискуем съобразно ТР 2/2002г. на ОСНК на ВКС е налице. Районният съд
обстойно е разгледал показанията на свидетелите разделил ги е по групи, посочил
е кои кредитира и защо, както и защо не кредитира обясненията на подсъдимия и
свидетеля, който му се явява роднина по съребрена линия и е мотивирал присъдата
си в съответствие с чл.305 от НПК. Не се споделя и становището, че е налице
съмнение по отношение на авторството на деянието по чл.144 ал.3 от НК. Липсата
на самопризнание от страна на подсъдимия в тази насока и обстоятелството, че
свид.Я. свидетелства в негова подкрепа не може да породи съмнение в правните
изводи на съда при аргументацията на присъдата, защото тя може да бъде
постановена и въз основа на косвени доказателства, а в настоящия случай както
бе обсъдено има и преки такива. Обстоятелството, че фактическата обстановка
установена от съда се припокрива с тази от обвинителния акт в случая е
отражение на обстоятелството, че обвинението
и установената в обвинителния акт фактическа обстановка се са били установени и от съда в хода на
съдебното следствие. Не са налице според ШОС основания за връщане на делото за
ново разглеждане, доколкото и настоящата инстанция излага мотиви по същество.
По отношение на наложеното на подс.Р.
наказание: Наложеното наказание по вид и размер е съобразено с целите по чл. 36
от НК. Деянието е с висока степен на обществена опасност, но деецът макар да са
налице лоши характеристични данни /предвид предходното осъждане за което е
реабилитиран и показанията на свид. Хюлмиева/ е в зряла възраст и се грижи за
болната си съпруга, а освен това видно от приетата характеристика от
съкооператор от ППК „Прогрес“ с.Вехтово има добри колегиални отношения и затова
следва да се приеме, че е с невисока степен на обществена опасност. Налице са
следните смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало,
съдействие на органите на наказателното производство за разкриване на
обективната истина, зряла възраст, отежнено семейно положение и влошено здравословно
състояние на член на семейството. По отношение на отегчаващите отговорността
обстоятелства са налице лоши характеристични данни. Затова макар изрично да не
е отграничил обстоятелствата които са от значение за отговорността на подсъдимия,
ШРС е наложил на подсъдимия Р. наказание „лишаване от свобода”, което правилно
е отмерил при условията на чл.54 от НК в размер на предвидения законов минимум,
а именно три месеца и правилно е счел, че в конкретната хипотеза е приложим
института на чл. 66 от НК. Настоящият въззивен състав споделя извода на ШРС, че
целите на наказанието биха били изпълнени и без Р. да изтърпява наказанието
ефективно и това ще е достатъчно средство да бъде превъзпитан и възпрян от
извършване на други общественоопасни деяния.
По отношение на
гражданско-осъдителната част на присъдата ШОС намира, че правилно са преценени
и обсъдени и доказателствата във връзка с предявения граждански иск за неимуществени
вреди в резултат от претърпения стрес от заканата с убийство. Съдът е отчел в
нужната степен действително изживяната от пострадалия реакция на емоционален
стрес в резултат на отправената закана за убийство и осъществяването на
заплахата чрез кирката по посока на главата му. Конкретното противоправно
деяние, осъществено от подсъдимия по отношение на пострадалия, е закана за
убийство, възбудила основателен страх от осъществяване. Характерът на
извършеното престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК принципно е такова, че
то представлява форма на неправомерно въздействие върху личността на
пострадалия, свързано с обективиране на намерение за извършване на непозволено
от закона посегателство спрямо телесния му интегритет. В конкретния случай
агресивното и нападателно поведение на подсъдимия, насочено пряко към
пострадалия и съпроводено с реално изречени директни по смисъл и съдържание
заплахи за лишаването му от живот – „Ти какво искаш, да те убия ли?“, което е
било съпроводено и с удар с широката метална част на кирката по главата му, е
възбудило основателен страх у пострадалия от осъществяване на заканата спрямо
него. Нормално и естествено е това да предизвика състояние на притеснения и
тревожност, неудобство и емоционален дискомфорт, които негативни последици за
душевния мир на пострадалия несъмнено следва да бъдат обезщетени, доколкото се
намират в пряка и непосредствена последица от извършеното спрямо него престъпно
деяние. Сама по себе си тази закана може да предизвика притеснения за живота и
здравето на пострадалото лице, а оттук да причини и произтичащите от това
психически и емоционален дискомфорт, както и неудобствата, които ги съпътстват,
зависещи обаче от различни обективни и субективни фактори. Доколкото настоящото
наказателно производство касае само заканата с убийство и не се отнася до
телесното увреждане /за което е образувано отделно наказателно производство/, следва
да се преценят като релевантни единствено естеството на психическата травма от
инцидента и свързаните с нея тревожност, страхови състояния, както и техния
период на продължителност и интензитет. Затова ШОС приема, че гражданският иск
е присъден в размер отговарящ на принципа на справедливостта за обезщетяване на
причинените неимуществени вреди с деянието, като се има предвид периода на
възстановяване от стреса от заканата с убийство и възникналата впоследствие
повторяема ситуативна тревожност и страхови изживявания. По тези съображения
ШОС намира за несъстоятелни доводите на защитата, че гражданския иск е уважен в
силно завишен размер и не отговаря на действително причинените неимуществени
вреди. Макар и лимитивно индивидуализирани в мотивите на РС, освен теоретичните
според защитата постановки, са налице и конкретни съображения, а доколкото
настоящата инстанция е такава по същество, то с настоящите мотиви се санира
пропуска на РС да бъде по-обстоен при индивидуализацията на размера на присъденото
от него обезщетение за неимуществени вреди. В съответствие с чл.86, ал. 1 ЗЗД
правилно е присъдена и законната лихва върху сумата от 3000 лв., считано от
датата на увреждането до окончателното изплащане на вземането. Правилно и
законосъобразно е отхвърлена претенцията за неимуществени вреди до пълния
предявен размер от 10 000лв..
По отношение на разноските и веществените
доказателства ШРС е приложил правилно закона.
С оглед изложеното, като съобрази че във въззивното
производство не се събраха доказателства, променящи приетата от районния съд
фактическа обстановка и като не констатира наличието на съществени нарушения на
процесуалните правила, нарушение на материалния закон или необоснованост на
съдебния акт водещ до съществено нарушение на процесуалните правила, въззивният
съд намира, че при изложените мотиви няма основания за отмяна на обжалваната присъда
и тя следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Шуменският Окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
Присъда № 29 от 11.07.2019г. по НОХД № 44/2019г. по описа на Шуменския районен
съд.
Решението е окончателно.
На основание чл.340 ал.2 предл.2 от НПК да се съобщи
писмено на страните, за изготвяне на настоящото решение.
Председател: Членове: 1.
2.