Р Е Ш
Е Н И Е
№ 50
гр.
Русе, 03 ноември 2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Русе, четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галена Дякова
с участието на секретаря Диана
Михайлова, като разгледа докладваното от съдията административно дело номер 605 по описа за 2021 година на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на „Уонда“ ЕООД Русе с ЕИК *********,
представлявано от Б.А. срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №РД-14-1704 от 01.06.2021г. на Директора на Регионалната
Дирекция „Автомобилна администрация“ Русе
в частта по т.1. В жалбата се оспорва наложената принудителна
административна мярка временно спиране
от движение на МПС „Мерцедес Спринтер“ с рег. № Р1617КВ, собственост на жалбоподателя, до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12месеца чрез сваляне и
отнемане на 1бр. табела с рег.номер и отнемане на свидетелство за регистрация №
*********.
В жалбата
се изтъква, че оспорената заповед като административен акт е незаконосъобразен,
като са маркирани основания за оспорване, посочени в чл. 146 АПК – липса на компетентност
на издателя на заповедта. Посочва се, че в атакуваната заповед липсва описание
на нарушението и нарушената нормативна разпоредба, липс ва описание на фактическите основания за
налагане на принудителната мярка. Посочва, че не е безспорно установено извършването
на нарушение, тъй като не е налице влязло в сила наказателно постановление.
Оспорват, че жалбоподателят е извършил специализиран превоз на пътници,
алтернативно посочват, че ако такъв е извършен, той е бил за собствена сметка.
Считат, че след като процесното МПС е 8местно, за него не е необходимо издаване
на Удостоверение на ППС за обществен превоз на пътници на територията на
РБългария или лиценз за общността. Жалбоподателят счита, че в оспорената
заповед не се съдържат мотиви и съображения, които да установяват как органът е
определил максимално установения в закона срок, за който е наложена мярката. По
тези съображения моли за отмяна на заповедта.
В
с.з. жалбоподателят не се явява и не се представлява. Изпраща допълнителни
писмени доказателства – издаденото НП спрямо водача на процесното МПС – К. Хр.Г.
за нарушение по чл.66, т.1 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на Министерство на
транспорта. Поддържа жалбата, представя писмени бележки от процесуален
представител.
Ответникът
по жалбата – директорът на регионална дирекция "Автомобилна
администрация" гр. Русе – не е изпратил становище по делото, не се явява
представител, не представя допълнително доказателства.
Производството
е по реда на чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) във връзка
с чл. 145 и сл. от АПК.
С
атакуваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД –
14-1704 от 01.06.2021г., издадена от директора на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" гр.Русе към ИА "Автомобилна
администрация" се налагат две принудителни мерки – на К. Х. Г. с ЕГН **********
от гр.Русе, като водач на МПС, на основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл.
106а, ал. 1, т. 4, б. "б" и ал. 2, т.1 и 3 и ал.7 от ЗАвтПр е
наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС и контролния талон към него за срок - до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. По жалбата на К.Х.
Г. е образувано отделно производство по АД №389 / 2021г. по описа на
Административен съд Русе.
По
настоящото дело няма данни кога и на кого от „Уонда“ ЕООД Русе е връчена
оспорваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№РД-14-1704 от 01.06.2021г. на Директора на РД АА. След указания на съда до
административния орган да посочи кога е връчена заповедта, с писмо рег.№ 4040/13.10.2021г.
е пояснено от органа, че заповедта е връчена на 01.06.2021г. на упълномощено от
управителя лице А. А.. По делото е приложено пълномощното, с което
представителят е упълномощен/л.27/. При така посоченото, съдът приема, че жалбата
на „Уонда“ ЕООД Русе, подадена на 14.06.2021г., е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от лице, което е
адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла
на чл. 147, ал. 1 АПК; атакува се индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол, пред компетентния съд. В тази връзка жалбата се явява
допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:
От
събраните по делото доказателства съдът приема от фактическа страна следното: При
извършена проверка на 31.05.2021 г. служители на РД "Автомобилна администрация"
– Русе установили, че жалбоподателят К. Х. Г., управлявайки лек автомобил от
категория М1, модел "Мерцедес Спринтер" с рег. № Р 1617 КВ, собственост
на „Уонда“ ЕООД извършва превоз на 2ма пътници. От направената справка в
информационните масиви на ИА“Автомобилна администрация“ контролните органи
установили, че с автомобил Мерцедес Спринтер" с рег. № Р 1617 КВ,
собственост на „Уонда“ ЕООД, се извършва специализиран превоз на пътници без за
това МПС да има издадено удостоверение
на ППС за обществен превоз на пътници на територията на РБългария или заверено копие към лиценз на Общността и
същият да е вписан в списъка на МПС към лиценз. При тези данни проверяващите са
приели, че се извършва неправомерен превоз на пътници в нарушение на чл. 6, ал.
1 от ЗАвтП. Срещу водача К. Г. е
съставен АУАН № 290683 / 31.05.2021 г., който му е връчен и подписан от него
без възражения. Към преписката са приложени писмени обяснения от двете
пътуващите в автомобила лица – М. Р. Т. и В.Г.Ч. В съответствие с разпоредбата
на чл. 44, ал. 2 от АПК сведенията са приподписани от служителите на ответника,
пред които са дадени. От снетите обяснения на двете пътнички се установява, че
те, като работнички на „Каолин“ ЕАД, всеки ден служебно пътуват от с.Сеново до
гр.Русе с автомобила на „Уонда“ ЕООД. При
тези данни е издадена оспорената Заповед № РД – 14-1704 от 01.06.2021г. на
Директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" Русе, с
която са приложени две принудителни административни мерки – по отношение на
собственика на МПС по чл. 106а, ал. 1, т. 1 б"а" ЗАвП - временно
спиране от движение на МПС "Мерцедес Спринтер" с рег.№ Р 1617 КВ, до
отстраняване на нарушението, на за не повече от дванадесет месеца, чрез сваляне
и отнемане на 1 брой табела с рег. № Р 1617 КВ и отнемане на свидетелството за
регистрация, и по отношение на водача – жалбоподателя К.Х.Г. по чл. 106а, ал.
1, т. 4, б "б" от ЗАвП - временно отнемане на свидетелство за
правоуправление на МПС и контролния талон към него до отстраняване на
нарушението, но за не повече от една година.
По
делото е приложена административната преписка по издаването на оспорената
заповед, вкл. АУАН и събраните писмени обяснения от двете пътуващи лица, копия
на личните им карти и СУМПС на водача на МПС, свидетелство за регистрация част
ІІ, заповед на изпълнителния директор на ИА "АА" , снимка на
автомобила, на предното стъкло на което е поставена табела „Каолин
специализиран превоз“и пътен лист от 31.05.2021г. за маршрут Русе – Сеново.
Оспорването
на т. 1 от посочената заповед (по отношение мерките срещу собственика на МПС) е
станало повод за настоящото производство. Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното: Съгласно чл. 107, ал. 1 от ЗАП принудителните
административни мерки по чл.106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. Съобразно
предоставената в закона възможност със своя заповед № РД-01-43/23.01.2020г./л.2
преписка/ изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" е упълномощил длъжностни лица в агенцията, в това число и
директорите на РД "АА", да издават заповеди, с които налагат ПАМ по
чл. 106 и чл. 106а от ЗАвП. С оглед изложеното процесната заповед се явява
издадена от материално и териториално компетентен орган, в условията на
делегация, в рамките на неговите
правомощия и възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя в тази
част на писменото становище са
неоснователни.
В
съответствие с нормативните изисквания, принудителната мярка е приложена с
мотивирана заповед /чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП, чл. 59, ал. 2 от АПК/. Заповедта е
издадена в писмена форма, притежава минимално необходимите реквизити и не е
незаконосъобразна на основание липса на някой от тях. Прилагането на
принудителните административни мерки от вида на предвидените в чл. 106а ал. 1
от ЗАвтП е насочено към преустановяване и предотвратяване на нарушения на
правилата за извършване на обществен превоз. С оглед съдържанието на
разпоредените последици, обхвата на засегнатите права се свързва с
възпрепятстване движението на ППС спрямо което е установена липсата на лиценз
или друг заместващ го документ, а създадените задължения се изразяват в
задължения за поемане на разходи. От тук, следва, че адресати на мярката от
вида на предвидената в чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП и приложена в случая, са
водача на превозното средство и неговия собственик. В оспорения акт се съдържат
данни както за водача на превозното средство, така и за неговия собственик, на
които е и указано да бъде връчена заповедта. В заповедта са изложени
фактическите основания, обуславящи издаването й – описано е нарушението, като
от една страна са посочени обстоятелствата, при които е извършено, а от друга
страна е налице препратка към констатациите, съдържащи се в АУАН. Въз основа на
това съдът приема, че формата на оспорения акт позволява ефективна съдебна
проверка на неговата материална законосъобразност. Няма допуснати нарушения на
разписаната административна процедура, които да рефлектират върху
законосъобразността на постановената заповед. Спазено е изискването на чл. 44,
ал. 2 от АПК писмените сведения от третите неучастващи в производството лица,
въз основа на които е направен извода, че превозът е осъществяван като специализиран, да са приподписани от
служители на ответния орган, поради което не е налице съмнение, че органът е
събрал чрез регламентираните в АПК способи и средства надлежни доказателства. В
заповедта са посочени имената и други индивидуализиращи белези на двете пътнички,
като по този начин констатациите в съставения на водача АУАН се потвърждават. Съгласно
чл. 6, ал. 1 ЗАвП, обществен превоз на пътници и товари се извършва от
превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари
на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз
на пътници или товари - лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за
извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация - за
извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват
от този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води
регистър към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на
пътници или товари на територията на Република България.
Според
§ 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП обществен превоз е такъв, който се извършва с МПС и срещу
заплащане, според § 1, т. 3 "превоз на пътници" е превоз на пътници
срещу заплащане със специално конструирани и оборудвани моторни превозни
средства, а съгласно § 1, т. 23 от ДР на ЗАвтП, "специализиран" е
превоза на работници, ученици и др. по договор, с определени от клиента маршрут
и разписание. При съобразяване понятията обществен превоз, превоз на пътници и
специализиран такъв, следва извод, че обществен превоз е общото, съвкупно
понятие, отнасящо се до всички тези видове превози, като характерното е че се
следва заплащане било от пътника, било от възложителя или организатора на
конкретния превоз. В подкрепа на гореизложеното и разпоредбата на чл. 66 от
Наредба № ЗЗ от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България, съгласно която при извършена проверка,
водачът на МПС осъществяващ специализиран превоз, е длъжен при поискване да
представи удостоверение на ППС за обществен превоз на пътници на територията на
Република България /при превози с лиценз на Общността се изисква заверено копие
от лиценза/.
По
делото се установи, че на 31.05.2021 г., при описаните в АУАН време, място и
обстоятелства, К. Г. е извършвал с л. а.
марка "Мерцедес Спринтер" с рег.№ Р 1617 КВ, собственост на „Уонда“ЕООД,
превоз на две лица. Посочения АУАН е съставен от служител на ИА"АА" –
Русе - ст. инспектор, от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 92, ал.
1 вр. с чл. 91, ал. 2 и ал. 3 от ЗАвтП и като официален свидетелстващ документи
се ползва с материална доказателствена сила за отразените в него факти и
обстоятелства /по аргумент от чл. 179, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК/. Не
е спорно, а и се признава от жалбоподателя, че превозът е осъществяван с посочения
горе автомобил. От събраните
доказателства не се установява на какво основание е извършен превоза на двете
пътнички, в какви отношения се намират двете пътнички или техния работодател
със собственика на МПС или неговия водач. Не е установено възмезден ли е
превоза по определения маршрут и график. В контекста на изложеното, не е
безспорно установено характера на извършения превоз, доколко той отговаря на
критериите за обществен превоз, според цитираната горе легална дефиниция по §
1, т. 1 от ДР на ЗАвтП и специализиран превоз, според легалната дефиниция по § 1, т. 23 от ДР на ЗАвтП.Не се спори по
делото, че за посоченото в заповедта превозно средство към датата на
нарушението не е било издаден никой от документите, изискуеми за целта - нито
заверено копие от лиценз на Общността, нито удостоверение за обществен превоз
на пътници или товари на територията на Република България, нито то е включено
в удостоверение за таксиметров превоз. Следователно неподкрепени от
доказателствата по делото остават
изводите на административния орган, че
са налице материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП,
обуславящи прилагането на ПАМ от вида на приложената в случая.
Съгласно
чл. 106а, ал. 1, т. 4, б "б" от ЗАвП, за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно
превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация
за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие
към лиценз на Общността - до отстраняване на нарушението, но за не повече от
една година. Видно от ал. 2, т. 1 на чл.
106а, прилагането на ПАМ по ал. 1, т. 1 се осъществява от органите по контрол
чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с
документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, в случаите по
ал. 1, т. 1 и 3, букви "б" и "в";. Законът е регламентирал
налагането на мярката да е до отстраняване на нарушението, но за не повече от
една година. При определянето на продължителността на срока на ПАМ органът е
възпроизвел точно законовата формулировка, без да изложи мотиви относно срока
на ПАМ.
Автомобилният
превоз на пътници е дейност с повишен риск за живота и здравето на хората. Това
е наложило за упражняването й законодателят да установи императивно специални
изисквания гарантиращи определено ниво на професионална компетентност,
благонадеждност и финансова стабилност. Значимостта на ценностите, върху които
тази професионална дейност рефлектира, е обусловила подробността на
регламентацията й на национално и на европейско ниво (в този смисъл Решение №
10803 от 20.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12932/2010 г., VII о. и много други).
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвтП за извършване на обществен превоз на пътници е
необходим лиценз за територията на страната, лиценз на Общността или
удостоверение за регистрация. В тази връзка законодателят в чл. 6, ал. 1 от
ЗАвП императивно е посочил, че тези превози могат да се извършват само от
превозвачи, които притежават лиценз или удостоверение за регистрация.
Извършването на която и да е от формите на регламентираната и контролирана
дейност от ЗАвтП без надлежно разрешение, лиценз или регистрация е въздигнато в
административно нарушение съгласно нормата на чл. 93, ал. 1 от ЗАвП. За
съставомерността на това деяние е достатъчно да се установи, че водачът на
моторното превозно средство извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на
лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи,
които се изискват от регламент на европейските институции Тези факти са
достатъчни за да обусловят и налагането на ПАМ. Легалното определение на
понятието "обществен превоз на пътници" се съдържа в ДР § 1, т. 2
ЗАвП: "Превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по
извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или
срещу заплащане или икономическа облага. Според
ДР § 1, т. 23 ЗАвП:
"Специализирани автобусни превози" са превозите на работници,
служители и учащи по договор с определени от клиента маршрут и разписание.„ Събраните
в хода на производството доказателства установяват, че с процесното МПС е извършван
превоз на пътници, който превоз административният орган е квалифицирал като „специализиран“,
за който няма издадено заверено копие от лиценз на Общността. Тези
обстоятелства административният орган обосновава единствено със снетите писмени
обяснения на пътниците на лекия автомобил и съставения АУАН. В конкретния
случай от събраните по делото доказателства се установява, че водачът е
извършвал превоз на пътници, за който превоз няма данни те да са му заплащали,
предвид това, че служебно пътуват всеки ден от гр.Русе до работното си място
в „Каолин“ ЕООД в с.Сеново. Недоказани са
от събраните доказателства твърденията на жалбоподателя, че превозът с
процесното МПС е извършван за собствена сметка, доколкото не са установени
данни за такъв тип превоз по критериите
на параграф 1, т.4, б.“б“ от ДР на Закона за автомобилните превози: превоз на
пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел, предназначен
единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван
със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от
водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва
превозът, когато този превоз не е основна дейност за него. От оскъдните събрани
и приложени писмени доказателства фактическата обстановка е неясна и неизяснена,
поради което не е установено безспорно какъв вид превоз е извършван с процесното
ППС. Освен писмените обяснения, снети от двете пътнички в автомобила не са
събрани никакви доказателства, които да обосноват извода, че превозът е с
характер на специализиран така, както е квалифициран в Заповед за налагане на
ПАМ. Административният орган не
е доказал , че превоза се извършва въз основа на договор с определени от
клиента маршрут и разписание, така както е по критериите на легалната дефиниция
за специализиран превоз. В тази връзка не е обоснован извода, че са били налице
фактическите и правни основания за издаване на оспорения акт. Органът, действащ
в условията на обвързана компетентност, упражнява правомощията си по издаване
на ПАМ само тогава, когато надлежно е установено и доказано нарушение. В
процесния случай, поради неизяснената фактическа обстановка е неясно и коя е
съответната приложима материалноправна норма, което е основание за оспорване по
чл.146, т.4 АПК.По изложените съображения следва да се приеме, че оспорената
заповед страда от пороци, съставляващи основания за отмяната й по смисъла на
чл. 146, т. 1-5 от АПК, поради което предявената жалба се явява основателна и
следва да се уважи.
По
делото не са направени искания за разноски, поради което съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Русе,
четвърти състав
Р
Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалбата на Уонда“ ЕООД Русе с ЕИК *********, представлявано от Б.А. т.1 на Заповед
за налагане на принудителна административна мярка №РД-14-1704 от 01.06.2021г.
на Директора на Регионалната Дирекция „Автомобилна администрация“ Русе, с
която на основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б.
"а " от Закона за автомобилните превози/ЗАП/ е наложена принудителна
административна мярка временно
спиране от движение на МПС „Мерцедес
Спринтер“ с рег. № Р1617КВ, собственост
на жалбоподателя, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12месеца
чрез сваляне и отнемане на 1бр. табела с рег.номер Р 1617 КВ и отнемане на свидетелство за
регистрация № *********, издадено на 18.02.2021г.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: