№ 1134
гр. П***, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Д***
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20225220102251 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 530 от ГПК, вр. 19, ал. 1 от ЗГР.
Производството е образувано по повод молба с правно основание чл.19, ал.1 ЗГР от
К. Т. П., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „О***” *** чрез пълномощника си М. К. П.,
адвокат от АК - П***, със съдебен адрес: гр. П***, ул. „Ц*** С***” *** кантора ***.
В молбата се твърди, че молителят е роден на *** г. в гр. П***, за което е съставено
удостоверение за раждане на *** г, въз основа на Акт за раждане № *** г., с вписани имена
К. Т. П., родители – майка Т*** Д*** П.а и баща – неизвестен.
Сочи, че е български гражданин от турски произход.
Независимо, че в акта за раждане е записан с лично име „К.“, всички негови близки,
приятели и познати го знаели с името „Х***“, откакто се е родил.
Посочва, че от няколко години работи в Г***, в Държавна болница „Ф*** Х***“
К***, като санитар. Там бил заедно с цялото си семейство и всички негови близки и
познати, а така също и хората с които работи в болницата в Г***, го наричали „Х***“, но
при легитимацията си, в личната му карта е записан с лично име „К.“, което затруднявало
германската администрация. Често пъти го наричали „К***“, вместо „К.“. Всичко това му
създавало затруднения в индивидуализацията, както и неудобства при идентификацията му,
които биха могли да бъдат преодолени само по съдебен ред. С това име бил известен в
обществото, в семейството си, пред всички негови близки и познати, както на територията
на Република Б***, така и на територията на Г***, където работи.
Освен гореизложеното, желанието на молителя е да носи и фамилното име „Й***“, с
1
което се именовала неговата майка Т*** Д*** Й***а и неговата баба С*** Г*** Й***а,
която се е грижила за него от раждането му и навсякъде го е представяла с фамилно име
„Й***“, а не с фамилно име „П.“, с което фамилно име е бил вписан в акта си за раждане.
Желанието му е цялото семейство да носи едно и също фамилно име - Й***и.
Сочи, че не е осъждан и срещу него нямало образувани наказателни производства и
не са му налагани принудителни административни мерки по ЗБДС.
Твърди, че константната съдебна практика приемала, че когато едно фактическо
положение е траело продължително време, възниква необходимостта, то да бъде
юридически закрепено. Тази нужда произтичала и не само от желанието на молителя, но и
от съображения за правна сигурност, тъй като сред приятелите си и близките си и в
обществото, е известен с лично име „Х***“ и фамилно име „Й***“. С това фамилно име се
именовала и неговата майка Т*** Д*** Й***а, с която молителят живее в едно домакинство,
което е важно обстоятелство по смисъла на закона.
Сочи, че исканата промяна нямала за цел въвеждане в заблуждение на органите на
реда или определени институции, така както е прието и в задължителната практика та ВКС.
С наведените в молбата доводи се обосновава наличието на важни обстоятелства по
смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР и се иска от съда да постанови решение, с което да допусне
промяна на личното и фамилното му име, като за в бъдеще да носи имената Х*** Т. Й***,
като личното му име К. да бъде променено на Х***, а фамилното му име П. да бъде
променено на Й***.
В проведеното съдебно заседание при редовност на призоваването молителят не се
явява. Изпраща пълномощник – адвокат М. П. от АК П***, която моли съда да уважи
депозираната молба.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на молбата от
контролиращата страна Община П*** и Районна прокуратура П***.
В проведеното съдебно заседание общ. П*** и РП П*** не изпращат представител.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
От приложения по делото заверен препис на удостоверение за раждане /дубликат/ от
*** г. на общ. П*** се установява, че молителят К. Т. П. е роден на *** г. в гр. П***, за
което е съставен акт за раждане № 0587 от 25.05.1998 г., като негови родители са Т*** Д***
П.а – майка и баща неизвестен.
Установява се от удостоверение за сключен граждански брак № **********/*** г, че
майката на молителя Т*** Д*** П.а е сключила граждански брак със С*** К.в Й***, като е
приела да носи фамилното име на съпруга си – Й***а.
От справка от ОД на МВР П***, с вх. № 19382/29.09.2022 г., се установява, че в
ИРПС-КОС на МВР не са установени данни за образувани заявителски материали срещу
молителя. От информация постъпила от ОП-П*** с вх. № 18938/26.09.2022 г. се установява,
2
че след извършване на проверка в УИС на Прокуратурата на РБ и ЕИСПП срещу молителя
няма данни по неприключени наказателни производства. От справка за съдимост, с рег. №
5201/23.09.2022 г. е видно, че молителят не е осъжда и е страна само по настоящото дело.
От разпитаните по делото свидетели – А*** Д*** Асенова и С*** Г*** Й***а се
установява, че още от раждането си молителят е бил известен с името си Х***, както в
семейството си, така и в обществото и на работното си място. Изяснява се, че собственото
му име К., му създава затруднения на работното му място във ФР Г***. Свидетелката Й***а
споделя и, че е майка на биологичния баща на молителя – С*** Й***. Твърди, че 20 години
тя се е грижила за внук си – молителя К., който от малък е бил познат с имената К. П., но
след като майка му се омъжила за синът й, вече е искал да носи й фамилното име Й***.
Изяснява, че когато го водила навсякъде го представяла с нейната фамилия Й***.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна
страна:
Промяната на собствено, бащино или фамилно име, съгласно разпоредбата на чл.19,
ал.1 ЗГР, се допуска от съда, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Името е част от
личностното самоопределяне на всяко лице и поради това субективното желание на дадено
лице да носи определено собствено име може да се квалифицира като „важно
обстоятелство“ по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР.
В случая от събраните по делото гласни доказателства може да се направи извод, че
молителят е възприел собственото име Х*** още от раждането си. Това име молителят е
използвал през целия си съзнателен живот. С него е известен сред своите близки,
родственици, колеги и познати, не само в Б***, но и във ФР Г***, където се е установил да
работи. С името Х*** молителят се идентифицира в обществото и това име молителят счита
за свое. Налице са следователно „важни обстоятелства“ по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР,
налагащи промяна на собственото име на молителя от К. на Х***, поради което в тази част
молбата следва да бъде уважена.
По отношение на искането за промяна на фамилното име на молителя от П. на Й***:
Съдебната практика неизменно приема/ в т. см. решение № 450 от 28.11.2012 г по гр.
д. № 1777/20111 г. на четвърто г. о. на ВКС, решение № 434/24.06.2010 г. по гр. д. №
712/2009 г по описа на ВКС четвърто г. о., решение № 19 от 08.02.2012 г. по гр. д. №
486/2011 г. на ВКС на трето г. о., /, че правото на име е субективно, лично и неотчуждимо
право, свързано с определено физическо лице- гражданско правен субект и е защитено от
закона. Законът урежда начина на образуване на българските имена с императивни правни
норми, поради което и промяната на името е правно уредена възможност, възникваща при
точно определени от закона основания, като осъществяването на тази промяна се упражнява
по специално предвиден ред. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗГР „Името на български гражданин,
роден на територията на Република Б***, се състои от собствено, бащино и фамилно име.
Трите части на името се вписват в акта за раждане. Според чл.13 от ЗГР бащиното име на
3
всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или –ев и
окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява
поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етнически или
религиозни традиции на родителите, а съгласно чл.14, ал.1 от същия закон фамилното име
на всяко лице е фамилното име на бащата с наставка -ов или –ев и окончание съобразно
пола на детето, освен ако семейните, етнически или религиозни традиции на родителите
налагат друго. Съгласно чл.15, ал.1 от ЗГР бащиното име на дете, на което е установена само
майката, се образува от собственото име на майката или неговия корен, а за фамилно име се
взема фамилното име на майката или името на нейния баща.
Според съдебната практика/ в т. см. решение № 77 от 16.02.2012 г. по гр. д. №
344/2011 г на ВКС четвърто гр. о., решение № 680/11.01.2011 г по гр. д. № 1164/2009 г на
ВКС, четвърто г. о. / законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се
определят като важни, за да е налице тази предпоставка за промяна на името. Това е така,
защото значимостта на обстоятелствата следва да се преценява в контекста на всеки отделен
случай. Предвид основните принципи на гражданското право и господстващия обществен
морал важни по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР биха били такива лични и обществени
обстоятелства, които биха направили носенето на името лично или обществено неудобно
или неподходящо, които създават преди всичко затруднения при общуването в обществото,
включително и с държавните институции. Тези важни обстоятелства не трябва обаче да са в
нарушение на изискванията на чл.9, чл.13 и чл.14 от ЗГР и на други императивни
разпоредби на посочения закон/ в този смисъл е решение № 200 от 14.04.2010 г по гр. д. №
25/2009 г. на ВКС четвърто гр. о. /
Според съдебната практика / решение № 77 от 16.02.2012 г по гр. д. № 344/2011 г на
ВКС, решение № 200 от 14.04.2010 г по гр. д. № 25/2009 г. на ВКС четвърто гр. о. /
промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на
молителя, а от наличието на обективни предпоставки.
Изхождайки от така изложеното, настоящият съдебен състав счита, че релевираните
от молителя доводи и съвкупната преценка на ангажираните в тяхна подкрепа доказателства
не са в състояние да мотивират извода за наличието на визираните в чл.19, ал.1 ЗГР
предпоставки, обуславящи промяна на фамилното му име.
При раждането си молителят е записан с имената К. Т. П. като фамилното му име е
формирано по императивното правило на чл.15 ЗГР, тъй като към момента на раждането си
молителят е бил с неустановен произход от баща и установен такъв от майка. Тези
обстоятелства не са променени към настоящия момент, тъй като молителят продължава да е
с неустановен произход от баща. Фактът, че свидетелката Й***а заявява, че нейният син
С*** Й*** е биологичен баща на молителя, сам по себе си не е достатъчен, за да промени
фамилно име на молителя. Също така и не бяха представени официални документи за
доказването на биологичната връзка „баща-син“.
На следващо място субективното желание на едно лице да носи като фамилно име
това на лице, което се е грижило за него, не представляват важни обстоятелства по смисъла
4
на визираната правна норма. Прието е, че колкото и хуманни да са тези съображения и
същите да се основават на морална преценка на молителя, промяната на имена се допуска по
изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на
обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно. Не е аргумент за обратния
извод обстоятелството, че молителят се представя /в последно време/ в обществото с
фамилното име на свидетелката С*** Й***а, която определя като своя баба и която се е
грижила за него. Тук е момента да се отбележи, че дълбоката благодарност на молителката
към С*** Й***а са мотивирали едно субективно отношение и желание у него да промени
фамилното си име. Субективното желание на молителя само по себе си не е достатъчно, за
да се допусне промяна на фамилното име. Носенето на имената на майката в настоящи
случай /молителят е с неустановен произход от баща/ сочи на връзка на произход. По
делото не се събраха писмени доказателства, от които да е видно, че молителят е станал
известен в обществото с фамилно име Й***. От събраните гласни доказателства –
показанията на свидетелката Й***а се установява, че молителят е пожелал да носи
фамилията Й***, едва след като майка му е сключила граждански брак – ***. Също така се
установява и, че молителят не желае да носи фамилното име П., т.е налице е само желание
от страна на молителя да промени фамилното си име, но не се доказа наличието на „важни
причини“ по смисъла на закона. Не води до промяна на извода и това, че свидетелката е
представяла молителя с фамилно име Й***.
До промяна на фамилното име на молителя не може да доведе и неговото желание –
да носи фамилното име на майка си Й***а, което е приела да носи след сключване на
гражданския си брак – *** г., след като исканата промяна ще доведе до нарушаване на
императивната норма на чл.15, ал.1 ЗГР /в случай молителят е с неустановен произход от
баща/. Горното обстоятелство би могло да обоснове възможността за молителя по чл.14, ал.4
ЗГР да прибави името, с което е известен в обществото към фамилното си име, но не и до
пълната му замяна. Не е аргумент и, че желае цялото семейство да носи едно и също
фамилно име – Й***и.
Във връзка с всичко изложено следва да се посочи и, че упражняването на всяко
субективно право, каквото е правото на име, следва да е в съответствие и с действащите
правни норми. В конкретния случай заявените от молителя обстоятелства не обосноват
правната възможност за промяна и на фамилното име. Съгласно разпоредбите на Закона за
гражданската регистрация правно регламентираните възможности за такава промяна на
произход са регламентирани в разпоредбите на чл.16, ал.1 ЗГР/припознаване/, чл.16, ал.2
ЗГР / произход установен по съдебен ред/ и чл.18 ЗГР /осиновяване/. В този смисъл е и
константната съдебна практика. С инициираната от молителя процедура в случай, че съдът
допусне промяна на фамилното му име би се стигнало да положение на установен произход
от баща, за което има специален ред, уреден в Семейния кодекс. В този смисъл с едно
евентуално уважаване на молбата би се допуснало заобикаляне на специалния ред, което е
недопустимо и незаконосъобразно и в нарушение на императивните правни норми на ЗГР,
свързани с образуването на имената на българските граждани.
5
Ето защо на основание чл.19, ал.1 ЗГР, Районен съд-Пазарджик
РЕШИ:
ДОПУСКА промяна на собственото име на молителя К. Т. П., ЕГН ********** от гр.
П***, ул. „О***” *** от К. на Х***.
ОТХВЪРЛЯ молбата на молителя К. Т. П., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „О***”
*** за промяна на фамилното му име от П. на Й***.
След влизане в сила на решенето препис от него да се изпрати на Община П*** за
отразяване на промяната в акта за раждане на молителя, както и на Бюро „Съдимост“ при
Районен съд – Пазарджик за сведение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6