РЕШЕНИЕ
Номер 147212.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София11-ти търговски
На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
Секретар:Елеонора Т. Михайлова
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20201001002119 по описа за 2020 година
С решение от 06.01.202 г. по т.дело № 2187/18 г. СГС, ТО, VІ – 6 състав е отхвърлил
иска, предявен от М. И. Б., ЕГН ********** срещу „АТП – Атомтоплопроект“ ООД София,
ЕИК ********* за отмяна на решения на общото събрание на съдружниците в ответното
дружество, проведено на 02.10.2018 г. , като неоснователен.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът в първоинстанционното
производство М. И. Б. , който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост. Въззивникът навежда доводи за необоснованост на извода на съда, че по
делото установено валидно връчване по електронна поща на отправената по него покана, в
качеството му на съдружник в ответното дружество за процесното общо събрание . Твърди,
че по делото липсват доказателства че електронният адрес, на който се твърди, че е
осъществено връчването да е бил избран и посочен от съдружника като електронен адрес за
кореспонденция, като и да е използван лично от същия. В тази връзка поддържа, че по
делото не е установен по несъмен начин главния факт на лично връчване на съдружника -
чрез лично и непосредствено получаване на поканата от съдружника, доколкото
представената по делото нотирана покана за процесното общо събрание,изпратена чрез
нотариус В. Б. е връчена на 17.09. 2018 г. при условията на чл. 47 от ГПК, като
двуседмичният срок за редовно уведомяване изтича на 30.09.2018 г., т.е поканата е връчена
извън едноседмичния срок за редовно уведомяване на съдружниците, установен от чл. 17 ал.
1 и ал. 3 от дружествения договор. Твърди, че цитираната кауза по естеството си преповтаря
императивната разпоредба на чл. 139 ал. 1 от ТЗ, в която законодателят акцентира
единствено върху факта на лично уведомяване на съдружника за датата на събранието в
1
подходящ – поне едноседмичен срок преди датата на неговото провеждане. Поддържа, че в
настоящия случай тези императивни норми на закона и дружествения договор не са
спазени от дружеството. Инвокира оплакване за необоснованост на извода на съда, че по
делото е установено предходно ползване от страна на ищеца на електронния адрес на поща,
на който е осъществено твърдяното връчване на поканата. Сочи, че по делото не са събрани
доказателства за горното, а изводът е формиран при пълно игнориране доводите на ищеца
за осъществявана кореспонденция между съдружниците чрез нотариални покани, предвид
напълно прекъснатите лични и служебни отношения между същите. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да уважи предявените искове.
Въззиваемият „АТП – Атомтоплопроект“ ООД София изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Навежда доводи за постановяване на обжалваното
решение в съответствие със закона и с всички събрани по делото доказателства. Поддържа
становище за обоснованост на извода, че ищецът е бил редовно поканен за процесното общо
събрание, доколкото поканата е връчена на адрес на електронна поща, за който по делото е
установено по несъмнен начин, че е ползван и преди от ищеца и на който последният е
получавал протоколи от предходни събрания, подписани от него. Излага, че по делото
липсват доказателства дружеството да е било уведомявано, че ищецът преустановява
ползване на този адрес на електронна поща, няма достъп до същия , като по делото е
установено по несъмнен начин, че за исковия период ищецът е имал достъп до този адрес и
е ползвал същия . Сочи, че първоинстанционният съд не е обосновал извода си за редовно
връчване на поканата до ищеца въз основа на представената по делото нотариална покана,
поради което доводите във въззивната жалба в тази връзка се явяват ирелевантни за спора.
Поддържа, че въпреки това горните доказателства установяват намерението на ищеца да се
възпрепятства работата на дружеството , като недобросъвестно не получава
предназначените за него книжа. С твърдения, че е положил всички усилия и дължимата
грижа, както и че е свикал законосъобразно процесното събрание, моли съда да потвърди
обжалваното решение.
Предмет на настоящото производство е и частна жалба от М. И. Б. срещу
определение от 24.02.2020 г., постановено по делото, с което е което е допълнено
постановеното решение в частта за разноските, чрез осъждане на ищеца да заплати на
ответното дружество направените по делото разноски в размер на 2 300 лева, част от които
представляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева. Частният
жалбоподател поддържа заявеното в хода на първоинстанционното производство
възражение за прекомерност на запратеното адвокатско възнаграждение, предвид
фактическата и правна сложност на спора и извършените от пълномощника процесуални
действия. Моли съда да отвени обжалваното определение, в съотношение на евентуалност
да намали размера на адвокатското възнаграждение до сумата от 900 лева.
Ответникът по частна жалба „АТП – Атомтоплопроект“ ООД София изразява
становище за недопустимост на същата. Сочи, че ищецът не е заявил своевременно искане за
2
изменение на постановеното решение в частта за разноските, и доколкото обжалваното
определение е постановено по искане на ответника, частната жалба се явява недопустима. В
съотношение на евентуалност навежда доводи за адекватно на запаленото адвокатско
възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на спора. Моли съда да
потвърди обжалваното определение .
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова
молба, предявена от М. И. Б., ЕГН ********** срещу „АТП – Атомтоплопроект“ ООД
София, ЕИК ********* за отмяна на всички решения на общото събрание на съдружниците
в ответното дружество, проведено на 02.10.2018 г. Предявеният иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 74 от ТЗ.
Между страните по делото не се спори, а и от справка в търговския регистър се
установява, че ищецът М. И. Б. има качеството на съдружник в ответното дружество,
притежаващ 26 дяла от капитала на стойност 1300 лева. Безспорно е и обстоятелството, че
на 02.10.2018 г. е проведено общо събрание на съдружниците, което е приело решения за
разпределение на дивидент между членовете на дружеството и определяне на премия за
дейността на управителя. Видно от представения протокол от събранието, на същото са
присъствали лично съдружниците С. Ц. С., Р. В. Р. и В. И. Ю., както и пълномощник на
съдружника И. В. Е.. Ищецът и съдружникът Е. П. П. не са се явили на събранието лично,
нито чрез упълномощен представител.
С оглед на горната фактическа установеност основното спорно обстоятелство в
процеса е дали така проведеното събрание е свикано редовно - при спазване на всички
изисквания на закона и дружествения договор, предвид доводите на ищеца за липса на
получена лично от него покана, която да е изготвена в предвидената от дружествения
договор и закона писмена форма, в изискуемия от същите седмодневен сок преди датата на
провеждане на събранието.
В отговора на исковата молба ответното дружество е навело твърдение за редовност
на свикването на процесното събрание, при пълно спазване на изискванията на форма и
връчване на поканата до ищеца, съобразно клаузата на чл. 17 ал. 3 от дружествения договор.
Посочило е, че съдружникът М. Б. е получил поканата по електронна поща на адрес
********** на 25.09.2018 г. Навело е довода, че това е адрес на електронна пощенска кутия,
използвана лично и обичайно от ищеца, включително и за кореспонденция с дружеството,
на която същият е получавал книжа, изпратено от дружеството. .
Съгласно разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ТЗ Общото събрание се свиква с писмена
покана, получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието, ако не е
предвидено друго в дружествения договор. В поканата се посочва и дневният ред.
3
Разпоредбата на чл. 17 т. 3 от дружествения договор по естеството си преповтаря
законовата разпоредба, като предвижда, че общото събрание се свиква с писмена покана, а с
писмена покана, получена от всеки от съдружниците най-малко седем дни преди датата на
събранието. В поканата се посочват мястото, часа и дневния ред на заседанието .
От събраните по делото доказателства не може да бъде направен законосъобразен
извод, че на 25.09.2018 г. ищецът М. Б. е получил покана за свикване на процесното общо
събрание на адрес на електронна пощенска кутия адрес **********. Представления по
делото дружествен договор, съдържа пълните идентификационни данни на съдружниците,
като посочва адресите на всеки едни от тях. Предвид липсата на клауза, в която
съдружниците да са конкретизирали отделни адреси / включително и електронни/ за
кореспонденция с дружеството и връчване на книжа, следва да се приеме, че посоченият в
титулната част на дружествения договор адрес на ищеца - гр.София, кв. Симеоново, ул.
„Панорама“ №28 а е посочен лично от него. В дружествения договор и в търговския
регистър липсват данни за посочване от страна на ищеца и на други адреси, включително и
за посочения по-горо адрес на електронна поща, на който се твърди, че е изпратена и
получена поканата. По делото не са ангажирани доказателства за изрично посочване от
страна на ищеца на този адрес на електронна поща за кореспонденция с дружеството.
Липсват и твърдения , че ищецът – съдружник е напуснал административния адрес, който е
посочен като негов личен адрес в дружествения договор, или че на същия е било обективно
невъзможно да бъде осъществено връчване на поканата за процесното събрание. В тази
връзка представената на лист 104 от делото на първоинстанционния съд нотариална
покана установява, че на 16.08.2018 г. дружеството е изпратило покана до ищеца за
процесното събрание именно на административния адрес, посочен в дружествения договор
- гр.София, кв. Симеоново, ул. „Панорама“ №28 а, като същата е връчена редовно от
нотариуса при условията на чл. 47 ал.1 от ГПК. Горното обосновава извод за изпращане на
поканата по електронна поща произволно, при липса на предпоставките за връчване на
поканата и по този способ. В процеса не са наведени доводи от страна на ответника за
причините, обосновали решението му за връчване на поканата до ищеца за процесното
събрание по електронна поща. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 3 ал.2 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги писмената форма се смята
за спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ електронно изявление. За да бъде
обоснован извод за редовност на връчването на поканата обаче, е необходимо нейното
изпращане с електронна поща да бъде осъществено не по усмотрение на дружеството и на
избран произволно от него електронен пощенски адрес. Редовността на връчването по
електронна поща предполага адресът на електронната пощенска кутия да бъде посочен
лично от самия съдружник в дружествения договор или впоследствие, като единствен или
алтернативен адрес за кореспонденция с дружеството и получаване на книжа.
По делото не са ангажирани доказателства , че адресът на електронна поща
********** е посочен от ищеца като адрес са кореспонденция с дружеството, че е ползван
от същия , и че той е притежавал паролата да достъп по пощенската кутия. С оглед на
4
горното изводите, формирани в заключението на изслушаната пред първоинстанционния
съд съдебно - техническа експертиза, установяващи, че на 25.09.2018 г. електронното
съобщение , изпратено от дружеството и съдържащо покана до ищеца за процесното
събрание е отворено от ползвателя на електронната пощенска кутия са напълно ирелевантни
за спора. Обстоятелството, че съгласно заключението на 25.09.2018г. съобщението,
изпратено на адрес на електронна поща ********** , съдържащо поканата е отворено и
евентуално възприето от получателя, като потвърждение за горното е върнато по електронен
път на подателя ********** , не може да обоснове извод, че получавано на съобщението е
осъществено от ищеца лично. Горното следва както от липсата на доказателства, че
процесния електронен адрес е заявен от ищеца като адрес за кореспонденция с дружеството,
така и от липсата на доказателства, че същият е ползван именно от ищеца.
Настоящата инстанция намира за неоснователни доводите във въззивната жалба, че
процесният адрес на електронна поща е бил ползван и предходно от ищеца в отношенията
му с дружеството. Вярно е, че заключението на вещото лице установява изпращането на
електронни съобщения от адреса ********** двукратно през 2012 г. един път през 2013 и
два пъти през 2014 година от лице, идентифициращо се с имената М. И М.. Горното обаче не
е може да идентифицира ищеца като автор и подател на тези съобщения по безспорен начин
, нито като ползвател на този електронен пощенски адрес. Броят на съобщенията и датите
на тяхното изпращане - общо пет съобщения за период от три години, последното от които
изпратено на 03.02.2015 г.- три години и половина преди датата на изпращане на поканата
прави невъзможен извода за регулярност на и редовно използване на този електронен адрес,
както и извода, че това е бил установен и посочен от ищеца начин на кореспонденция с
ответното дружество, утвърден в отношенията между съдружниците.
С оглед на горното и предвид липсата на други доказателства, установяващи
редовното връчване на покана до ищеца за провеждане на процесното общо събрание, при
спазване на всички изисквания на чл. 17 т. 3 от дружествения договор, настоящата
инстанция намира предявения иск за основателен, поради което същият следва да бъде
уважен.
Поради несъвпадение на фактическите правни констатации на двете инстанции
решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, а предявен иск - отхвърлен.
По определението от 24.02.2020 г. – в съдебно заседание, проведено пред
първоинстанционния съд на 29.10.2019 г. е даден ход на спора по същество, като страните са
навели искания за присъждане направените по делото разноски, с представяне на списък на
същите. В постановеното решение липсва произнасяне по претенцията на ответника за
присъждане на разноски, като същите са присъдени в негова полза с обжалваното
определение. Вярно е, че в последното съдът не се е произнесъл по своевременно заявеното
от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от
ответника, и е присъдил същото в пълния доказан размер. Доколкото обаче отговорността
5
за разноски е функция от решението по съществото на спора, предвид пълното уважаване на
предявения иск, обжалваното определение следва да бъде отменено изцяло, тъй като
разноските за водене на производството следва да бъдат възложени върху ответника.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК въззиваемият следва да заплати на въззивника
направените за водене на първоинстанционното производство разноски в размер 1 040 лева
и направените за водене на въззивното производство разноски в размер на 75 лева.
Водим от гореизложеното съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 06.01.202 г. по т.дело № 2187/18 г. на СГС, ТО, VІ – 6 състав
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ всички решения, приети на общото събрание на съдружниците в „АТП –
Атомтоплопроект“ ООД София, ЕИК ********* , проведено на 02.10.2018 г., като
незаконосъобразни, по иск на от М. И. Б., ЕГН ********** срещу „АТП –
Атомтоплопроект“ ООД София, ЕИК ********* .
ОТМЕНЯ определение от 24.02.2020 г. по т.дело № 2187/18 г. СГС, ТО, VІ – 6
състав.
ОСЪЖДА „АТП – Атомтоплопроект“ ООД София, ЕИК *********, представлявано
от С. Ц. С. да заплати на М. И. Б., ЕГН ********** направените за водене на
първоинстанционното производство разноски в размер 1040 лева и направените за водене на
въззивното производство разноски в размер на 75 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
страните при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6