Р Е Ш
Е Н И Е
№………………./……………………. година,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 05.11.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
ФИЛИП РАДИНОВ – мл.с.
при
участието на секретаря Цветелина Цветанова
разгледа
докладваното от съдия Светлана Цанкова
въззивно
гражданско дело № 407 по
описа за 2019 год. и
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.,след връщането му от ВКС за
ново разглеждане от друг състав,в частта по отношение на В.М.В..
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от В.М.В.
с ЕГН **********, починал на
26.03.2017 година, заместен в процеса от наследниците си Н.Д.В. с ЕГН **********, К.В.Б. с ЕГН ********** и Д.В. Т., с ЕГН
**********, чрез адв. Ст. С., против решение №
4803/19.12.2016 г., постановено по гр. д. № 14732/2015 г. по описа на ВРС, с
което е признато за установено между ищците К.Т.К. и В.Т.Г. и ответника В.М.В., че ответника В.М.В. с ЕГН **********, починал на
26.03.2017 година, заместен в процеса от наследниците си Н.Д.В. с ЕГН **********, К.В.Б. с ЕГН ********** и Д.В. Т., с ЕГН
********** не е собственик на недвижим имот – процесните 929 кв.м. реални части
от 990 кв.м., от недвижим имот с идентификатор № 10135.2571.330 по кадастрална
карта на гр. Варна, находящ се в гр. Варна,
район Приморски, кк. Чайка, при граници: 10135.2571.322, 10135.2571.331, 10135.2571.332,
10135.2571.853 и останалата част от имота 10135.2571.330, така както имота е
показан на скица на лист 99 в защриховани сини и червени линии /от делото/, на
твърдяни придобивни основания от ответниците - НА № 8, том ІІ, дело №
465/23.2.1965 г. на Варненски нотариус и Решение № 1047/ 19.1.2004 г.
на ПК - Варна, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Във
въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно
поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Посочва
се, че исковата молба следва да бъде оставена без движение, като се дадат
указания на ищците да посочат на какво основание предявяват иска, да се посочи
точно реалната част на имота и на какво основание се претендират права върху
имота. Допуснато е съществено процесуално нарушение,
като на ответниците е оставено без уважение искането за допускане на тройна
СТЕ, като в определението на съда липсвали мотиви. Съдът не е разгледал правата
на ищците и не се е произнесъл по въпроса дали предявеният иск по чл. 124, ал.
1 от
ГПК е допустим. Посочва се, че имотът, описан в нотариален акт №
179/1967 г. не е идентичен с процесния имот, като прехвърлителят Г.П.
не е притежавал същия.
Въззиваемите К.Т.К.
и В.Т.Г., чрез адв. В.С., са депозирали отговор на въззивната жалба в срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК. Поддържат становище за нейната неоснователност по
подробно изложените в отговора съображения и молят обжалваното
решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с
жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите
реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Във връзка с нейната
основателност, съдът съобрази следното:
В изпълнение на
задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд
счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по
чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.
Настоящото
производство е въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически
констатации и правни изводи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената
от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на ВРС изложени в
мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на
основание чл.272 от ГПК .
За пълнота на изложението и в отговор на
депозираната въззивна жалба следва да се посочи, че :
По
отношение участието на Р.М.Щ. – същата е
задължителен другар в процеса, поради което участието и в процеса е
задължително,тъй като правата на последната и правата на В.М.В. ,произтичат от
едно и също наследствено правоотношение – те са наследници на своя баща и
праводател,независимо,че по силата на постановено от ВКС решение, решението на ВРС по отношение на Р.М.Щ. е влязло в законна
сила.
По основателността на иска:
Предявен е отрицателно установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК.
Производството
по делото е образувано по искова молба на ищци К.Т.К., ЕГН **********, и В.Т.Г.,
ЕГН **********, срещу ответника В.М.В.,
ЕГН **********, заместен в процеса
пред въззивната инстанция от наследниците си К.В.Б., Д.В.Т. и Н.Д.В., като моли
съдът да произнесе решение, с което да приеме за установено, че ответникът не е собственик на следния недвижим имот – процесните
929
кв.м. реални части
от 990 кв.м., от недвижим имот с идентификатор № 10135.2571.330 по кадастрална карта на гр.Варна, находящ се в
гр.Варна, район Приморски, кк. Чайка, при граници: 10135.2571.322,
10135.2571.331, 10135.2571.332, 10135.2571.853 и останалата част от имота
10135.2571.330, така както имота е показан на скица на лист 99 в защриховани сини и
червени линии. Ищците твърдят, че са собственици на имота след
възстановяване по реда на чл.4 ЗВСНОИ който е имот с пл.
№ 750 по решение №
656/ 09.10.1992г. на кмета на Община Варна, като е върната
сумата получена при отчуждаването от 1087,18лв. за имота през 1972г. От
съставен КНА№ 72/1996г. на ВН Т.Х.К.
е признат за собственик на имота, като през 1998г. го дарява на ищците.
На 21.04.2015г. ищцата В.Т.Г. ***, че ответника В.М.Василев е подал молба за
издаване на скица и удостоверение по чл.13 ППЗСПЗЗ за стар имот №
1750 по ПКП на КК Чайка, който попада в границите на имоти по
кадастрална карта №10135.2571.332,
№10135.2571.4645, №10135.2571.4646, №10135.2571.330. Въпреки подадени
възражения Община Варна е продължила процедурата за възстановяване на имот и
със Заповед № 3099/ 21.07.2015г. са отнети 929 кв.м. реална част, които по
неясни причини се придават към друг имот, който е възстановен на
ответника. Твърдят, че са упражнявали
фактическа власт повече от 10 години и са го придобили и по давност. Оспорва се
възстановяването на имота, защото се сочи, че не попада в територия определена
по §4 на ПЗР на ЗСПЗЗ, защото е бил отчужден за почивни станции, т.е. не е
земеделска земя. Оспорва се, че пл.
№ 1750 по ПКП на КК Чайка не попада в № 10135.2571.330 по КК на гр.Варна,
защото по старите планове този имот е бил с № 750, № 485, № 3639 и № 1751, но
не и с № 1750. Поради изложеното се иска съдът да уважи
предявената искова претенция и да присъди сторените разноски. Иска се отмяна на
Заповед № 3099/ 21.07.2015г. на кмета на Община Варна.
ОТВЕТНИКЪТ
В.М.В. / заместен пред въззивната инстанция от наследниците си / в подадения
отговор оспорва предявения иск като недопустим, защото ищците нямат интерес от
предявения ОУИ и е следвало да предявят ПУИ, както и защото е предявен само
срещу отв.В., но не и срещу друг наследник, а именно Р.М.Щ.. Оспорва се, че
ответника е собственик на възстановен имот по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, като
реституционната процедура е спазена. Оспорва се, че имота на праводателя на
ищците Г.И.П. и имота описан в НА№
179/1967г. не са идентични и не попадат в спорната реална част от имот
с идентификатор № 10135.2571.330. Оспорва се също, че НА№ 179/1967г. не е подписан от Г.И.П.
и се иска откриване на процедура по чл.193 ГПК, ако ищците се ползват от този
документ.Претендиря отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените
разноски.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от НА № 179/ 07.02.1967 г., Г.И..П. е закупил имот от 1000 кв.м. в м-ст Каваклар
от Т.Х.К.; копие от Заповед № 201/ 28.11.1969г. на Председател на ИК на ГНС.
С
Протокол № 14/ 1.4.1972г. е определена цена на отчужден недвижим имот на Т.Х.К.
за 1000 кв.м.;
С Предложение на Комисията по реституцията при
Община Варна от 2.10.1992г. е направено предложение за възстановяване на имот с
площ 1000 кв.м. на Т.Х.К., поради липса на застрояване след връщане на сума
1087,18 лева;
С Решение
на Кмета на Община Варна № 656/ 9.10.1992г. е възстановена собствеността върху недвижим имот на Т.Х.К. в
к-с Ален мак, м-ст Дюс Гюрген с площ 1000 кв.м. отчужден за „Стопанска база на
ЦСПС”;
От писмо от Общинска комисия по реституцията изх.
№ 3082/ 13.10.1992г., се установява че е уважена молба за реституция на Т..Х.К.,
като от разписка от 25.9.1992г. на
стойност 1 098,93 лева , се установява ,че сумата е платена от сметка от Т.Х.К.
за реституция на имот;
По делото
са приети като доказателство - копие от строителен протокол № 11а / 9.11.1992г.;
копие от удостоверение изх. № 52а от 21.1.1994г.; копие от разрешение за строеж
№ 392 от 8.11.1996г.; копие от фактура № ********** от 17.7.1996г.; копие от
молба от 12.7.1996г.,
С нот.акт
№ 72 / 21.6.1996г е призната собствеността върху имот, възстановен на основание взето
решение съгласно ЗВСВНОИ.,като е приложено и копие от молба от Т.Х.К. от 2.6.1997г.; копия
от 4 броя скици на имот;
Съгласно НА №
114/ 03.06.1998г. Т.Х.К. е дарил на ищците имот с пл.№ 3639 с площ от 1000
кв.м.;
По делото
са приети като доказателства - писмо от Район „Приморски” Община Варна; копие
от протокол за определяне на строителна линия и ниво на строежа от 12.2.2001г.;
копие от предписания № 0504 / 10.7.2007г. за изработване на ПУП; копие от
Протокол № 19 / 22-23.5.2007г.; копие от протокол за извършено трасиране от 22.6.2015г.;
копие от искане от В.Т.Г. за предоставяне на копия от разписни листи за имот с
№ 10135.2571.330; копие от удостоверение за наследници на Т.Х.К., от което е
видно, че негови деца са ищците по делото; копие от удостоверение за наследници
на А.Р.К.; копие от справка за поземлен имот с идентификатор 10135.2571.330;
копие от писмо от К.Т.К. по производство за издаване на скица за имот № 1750 по
ПКП на КК Чайка; копие от искане за издаване на удостоверение и скица относно
имоти от отв.В.М.В.; копие от Решение № 1047/ 19.1.2004г. за възстановяване
правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални
граници в землището на Виница на наследници на М.В.П. за имот с площ от 1000
кв.м., като е посочено, че имотът ще се възстанови в граници определени с ПНИ;
копие от Заповед № 3099/ 21.7.2015г. на Кмета на Община Варна за бивш имот №
1750; копие от удостоверение за наследници на К.А.П., от което е видно, че това
са ответниците по делото; копие на удостоверение на наследници на М.В.П., от
което се установява, че ответниците по делото са негови наследници; копие от
регистър на имот № 485 с № 10135.5140.485; копие от разписен лист за КП КК
Чайка 1990г.; копие от скица на поземлен имот № 15-563719/29.12.2015г. за имот
№ 10135.2571.330; копие от скица на поземлен имот 10135.100.1750; копие на
Заповед № Р-23/ 23.1.1996г. за попълване
на кадастралната основа на имоти в КК Чайка; комбинирана скица за ПИ 10135.2571.330 по КК
на гр.Варна и ПИ 10135.100.1750; копие от Заповед № 246/19.5.2001г.; копие от
Решение № 1 за възстановяване правото на собственост на земи от 25.11.2015г. на
наследници на М.В.П.; копие от удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ;
копие от удостоверение за наследници на М.В.П.; копие от удостоверение за
наследници за К.А.П.; копие от нотариален акт за собственост на недвижим имот,
даден в замяна срещу имот № 8, том ІІ, дело № 465/ 23.2.1965г.
Пред
ВРС е допусната и приета СТЕ и ДСТЕ съгласно поставените от страните задачи,
като съдът кредитира заключенията на вещите лица като коректни и обективно
дадени. От експертизите се установява, че имотът описан в НА№ 8/ 1965г. не е идентичен с процесния имот с № 10135.2571.330, а
също така има несъвпадение на площта със стар № 1750.
От заключението на ДСТЕ се установява, че процесния имот не е попадал в
територия по §4 от ППЗСПЗЗ. По време на отчуждителна процедура и по време на
възстановяване на собствеността имота е бил в урегулирана територия. По КП от
1990г. имота е записан на Т.Х.К.. По ПКП 2008г. стар №
1750 е записан на наследниците на М.В.П. по Решение № 1047/ 19.1.2004г. на
ПК-Варна. По КК на КК Чайка имот № 10135.2571.330 е записан на ищците, които са
вписани и в регистъра към КК от 2008г. Налице е идентичност на имот №
10135.2571.330 с имота описан в НА № 179/ 1967г., но не е е налице идентичност с имота описан в НА № 8/ 1965г. По решение № 1047/19.1.2004г. на
ПК-Варна граници не са посочени, поради което няма как да се установи
идентичност на този имот с процесния с № 10135.2571.330.
Пред
въззивната инстанция е допусната и
приета СТЕ, която настоящият съдебен състав кредитира като компетентно и
обективно дадена, неоспорена от страните, поради което изцяло кредитира
приетата от съда експертиза, в която изрложените по горе изводи се повтарят .
Въз
основа на събраните по делото доказателства, настоящият въззивен състав
достигна до следните прави изводи:
Предявеният иск намира правното си
основание в нормата на чл. 124, ал.1 ГПК. Предвид наведените твърдения за
придобиване на процесния имот - по
наследствено правоприемство и изтекла в полза на ищците придобивна давност – упражнявана
фактическа власт върху процесния имот
продължила повече от десет години,с присъденияване на упражняваната фактическа власт
на наследодателя на ищците и наличие на
титул, легитимиращ ответната страна като
собственик, за ищците е налице интерес
да установи непринадлежността на твърдяното право в патримониума на ответника. Предявеният иск е
процесуално допустим.
С оглед разпределението на
доказателствена тежест при предявения отрицателен установителен иск, в тежест на ответната страна е да установи
твърдяното от нея придобивно основание
Тъй като в
настоящия случай ответниците твърдят съществуването на конкретен факт, тежестта
на доказване е върху тях и те трябва да установят при условията на пълно
доказване правото си на собственост върху процесния имот, като е необходимо да
изчерпят всички правопораждащи правото им факти (ТР № 8/2012 г. по тълк. дело №
8 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС)- че са собственици на процесния имот, като
наследници на М.В.П., на които с Решение № 1/25.11.2015 г. за възстановяване
правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални
граници в землището на гр. Варна, ОСЗ – Варна е възстановила правото им на
собственост върху имот, представляващ лозе с площ от 0.895 дка, находящ се в строителните
граници на гр. Варна, в местността „Дюз гюрген“, при граници: съгласно скица №
402/08.10.2015 г. и удостоверение № АУ20685ВН-005ВН/09.10.2015 г. по чл. 13,
ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ на отдел „Кадастър и регулация“ при община Варна, като
имотът представлява бивш пл. № 1750 от ПКП на к.к Чайка, попадащ в границите на
ПИ 10135.2571.330, 10135.2571.853, 10135.2571.322 от КК. В решението е
посочено, че съгласно Заповед № 3099/08.10.2015 г. на кмета на общ. Варна, общата площ на застроените части е 0.105 дка
– улици, а незастроените части от 0.895 дка – имотите се владеят с нотариални
актове от трети лица.
Настоящият въззивен състав
изцяло възприема извода на ВРС, че от събраните по делото доказателства се
установява, че спорния имот никога не е попадал в територия по §4 ППЗСПЗЗ и в
обхвата на ЗСПЗЗ, поради което и
правилно и законосъобразно ВРС е приел, че няма как да бъде възстановяван от
Поземлена комисия, което е направено в полза на ответниците като наследници на М.В.П. с Решение № 1047/
19.1.2004г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на Виница за имот с площ от 1000
кв.м. без посочени граници, който имот ще се възстанови в граници определени с
ПНИ.
За да е законосъобразно едно решение
на общинската служба по земеделие, на първо място, следва да са налице следните
материални предпоставки (юридически факти): с решение на общинска служба по
земеделие да е възстановена собствеността на лице, което е било собственик на
имота, респ. да е негов наследник, и към момента на фактическото отнемане на
имота или в момента на включването му в селскостопанската организация да е
земеделска земя по своето предназначение, по смисъла на ЗСПЗЗ.
Тъй като ищците не са участвали в
административното производство, в което е издадено процесното решение за
възстановяване правото на собственост върху имота, съдът, на основание чл. 17,
ал. 2 от ГПК, извърши косвен съдебен контрол по отношение законосъобразността
на този индивидуален административен акт,
и
намира, че е била налице материалноправна забрана за възстановяване на правото
на собственост върху въпросния имот по реда на ЗСПЗЗ.
По делото, не се установи,
ответниците, вкл. Ответникът В.М.В., респ. техния наследодател М.В.П., да са
били собственици на имота, както и към момента на фактическото му отнемане да е бил земеделска земя.
Следва да
се посочи, че от доказателствата по делото се установява, че процесният имот е възстановен по реда на ЗВСОНИ в полза
на праводателя на ищците, защото е в урегулирана територия и никога не е бил
земеделска земя, дори през далечната 1967г.
От събраните по
делото доказателства по безспорен начин се установява, че по време на самото
одържавяване процесният имот (през 1970 г.) е бил в урбанизирана територия,
находящ се в границите на ЗРП на к.к. Чайка, и не е попадал в територия по §4
от ЗСПЗЗ. Това се потвърждава и от представената и приети съдебно технически експертизи.. Към момента
на одържавяването на въпросния имот (през 1970 г.), същият е попадал в
урбанизирана територия, за която е одобрен регулационния план на к.к. Чайка със
Заповед № 1184/08.08.1962 г. на ДКСА. От
1962 г. до настоящия момент територията е урбанизирана
Настоящият
въззивен състав намира, че ответникът В.М.В., починал на 26.03.2017 година,
заместен от наследниците си в настоящия въззивен процес, не доказаха по безспорен начин, че процесният
имот е бил собственост на наследодателя М.П., както и че имотът към момента на
фактическото му отнемане или в момента на включването му в селскостопанска
организация е бил земеделска земя. По делото се установи точно обратното - имотът е бил в урбанизирана територия към
момента на отчуждаването му (1970 г.), и същият не е подлежал на възстановяване
на ответниците / вкл. И В.М.В. / като бивши собственици, респ. като наследници
на М.П.. Въпросният имот е отчужден именно от наследодателя на ищците Т.Х.К.,
като изрично в протокол № 14/01.04.1972 г. на комисията по пар. 85 от ППЗПИНМ, е
записано, че Централният съвет на
професионалните съюзи – София следва да заплати на Т.Х.К. сумата от 1087.18 лв.,
в качеството му на собственик, съгласно нотариален акт № 179, том I, дело №
406/07.02.1967 г.,
на
имот представляващ част от имот с пл. № 750, отчужден за почивна станция на
ЦСПС – София, отредено със заповед от 1969 г., в комплекс „Чайка“. Категорично
се установи и от събраните доказателства - предложение на Комисията по
реституция при Община Варна от 02.10.1992г.,
копие от писмо от Общинска комисия по реституцията изх. № 3082/
13.10.1992г., разписка от 25.9.1992г. на
стойност 1 098,93 лева, платени по сметка от Т.Х.К. за реституция на имот и
Решение на кмета на община Варна № 656/09.10.1992 г., че имотът е възстановен
на собственика Т.Х.К., на основание чл. 4 от ЗВСНОИ.
При установяване на факта, че
спорният имот не е подлежал на реституиране по реда на ЗСПЗЗ, в патримониума на
наследниците на М.В.П. не е възникнало
субективното право на собственост върху процесната земя.
С оглед направеното в исковата молба
твърдение за придобиване на процесния имот и по давност, правно ирлевантно е
твърдението на ответниците, че липсва идентичност на имота, който е бил
продаден на праводателя на ищците и процесния имот.
С
оглед изложеното съдът достига до извод, че предявения иск е напълно основателен
и доказан по отношение на В.М.В., заместен
от наследниците му и като такъв следва
да бъде уважен изцяло, защото ищците се явяват безспорни собственици на
спорните реални части от имот № 10135.2571.330 по КК
на гр.Варна, а ответниците нямат реални права върху този имот, които да
противопоставят.
В
обобобщение, решението на ВРС в тази обжалвана част,като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено
С
оглед изхода на правния спор пред настоящата инстанция въззивниците Д.В.Т.,
Н.Д.В. и К.В.Б. , като наследници
, заместващи починалия В.М.В.
следва
да заплатят на въззиваемите К.Т.К. и В.Т.Г. направените от тях разноски във въззивното производство
в общ размер на 2400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от така изложените съображения СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
4803/19.12.2016 г., постановено по гр. д. № 14732/2015 г. по описа на ВРС, в
частта , с която е признато за установено между ищците К.Т.К., ЕГН: **********,
с адрес: ***, и В.Т.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, и ответника В.М.В. с ЕГН **********, починал на
26.03.2017 година, заместен в процеса от наследниците си Н.Д.В. с ЕГН **********, К.В.Б. с ЕГН ********** и Д.В. Т., с ЕГН
********** , че ответникът В.М.В.,
ЕГН: **********, починал на 26.03.2017 год, с адрес: гр. Варна, кв. В., ул. Л.
№ .., заместен от наследниците си Н.Д.В. С ЕГН **********, К.В.Б. с ЕГН **********
и Д.В.Т. с ЕГН **********, не са собственици на недвижим имот- процесните 929 кв.м. реални части от 990 кв.м., от
недвижим имот с идентификатор № 10135.2571.330 по кадастрална карта на гр.
Варна, находящ се в гр. Варна, район Приморски, к.к. „Чайка“, при граници: 10135.2571.322, 10135.2571.331, 10135.2571.332, 10135.2571.853
и останалата част от имота 10135.2571.330, така както имотът е показан на скица
на л. 99 от гр.дело № 14732/2015 г. по описа на ВРС, в защриховани сини и
червени линии /която скица и заключение на вещите лица са неразделна част от
решението на ВРС,като надлежно приподписани от съда и се намират на листи 99,
от 208 до 212 и от 238 до 240 от делото на ВРС/ .
ОСЪЖДА Н.Д.В. С ЕГН **********,
К.В.Б. с ЕГН ********** и Д.В.Т. с ЕГН **********,като наследници на В.М.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, починал на 26.03.2017 год, да заплатят на К.Т.К.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, и В.Т.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата
от 2 400 / две хиляди и четиристотин / лева, представляваща направени разноски
във въззивното производство.
В останалата част решението на ВРС е
влязло в законна сила,съгласно определение № 499/10.10.2018 година,постановено
от ВКС.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд на
Република България по правилата на чл. 280 от ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: