Присъда по НЧХД №1675/2018 на Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ към НЧХД №1675/2018 г.:

Обвинението е от частен характер. Делото е образувано по повод тъжба от С.Б. *** срещу подсъдимата А.И.С. *** с обвинение в престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 във връзка с чл.146, ал.1 от НК.

Подсъдимата се обвинява затова, че на 09.04.2018 г. в с.П.публично е казала нещо унизително за честта и достойнството на С.Б. ***, в качеството му на длъжностно лице Инспектор в Сектор ПИП при ОД на МВР – Пазарджик при и по повод изпълнение на служебните му задължения.

Във връзка с това обвинение от С.Б.Б. срещу подсъдимата А.И.С. е предявен и приет за разглеждане граждански иск в размер на 4 000 лева за нанесени неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумата, считано от деня на увреждането – 09.04.2018 г. до окончателното й изплащане.

Пострадалият С.Б.Б. е конституиран в качеството на граждански ищец.

Претендират се направени по делото разноски.

Подсъдимата А. С.не се явява и не дава обяснения.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:

Тъжителят С.Б. от м. март 2015 г. и до настоящия момент заемал длъжността „разузнавач" в сектор „Противодействие на икономическата престъпност" при ОД на МВР гр. Пазарджик.

На 09.04.2018 г. по време на специализирана полицейска операция била извършена проверка на къща, находяща се в с.П., обл.Пазарджик, ул.„***" №18 от група в състав: тъжителят С.Б. и колегите му – свидетелите Н.П. (ръководител на екипа), К.К., С.Х. и П.Ч.. Служителите пристигнали на адреса в ранния следобед, като на място заварили М.С., майка на подсъдимата А.С., която обитавала къщата. Те се легитимирали и пристъпили към проверка, като единствено свидетелят П.Ч. останал отвън на улицата пред входната врата, а останалите полицейски служители влезли вътре.

По време на проверката било установено наличието на акцизни стоки без бандерол - 28 полиетиленови плика тип „спейсбек", всеки съдържащ по 20 бр. цигарени заготовки с надпис „Макси Голд", ръчно пълнени с тютюн. Същите били предадени доброволно от М.И.С. на полицейските служители, като свидетелят С.Х. започнал да попълва в тази връзка протокол.

Около 15:00 ч., докато течала проверката, на адреса с лек автомобил пристигнала подсъдимата А.С., която с влизането си в двора на къщата започнала да крещи, да обижда и да се заканва на полицейските служители.  Подсъдимата влязла сама в двора. Непосредствено след нея в двора влязъл и свидетелят П.Ч..

Въпреки че се легитимирали, подсъдимата А.С. продължила да обижда тъжителя и и колегите му с думите „Какви сте вие бе, смешници, та всеки месец ще влизате в къщата на майка ми? Палячовци! Погледнете се какви сте смотаняци, бе! Вие сте ги подхвърлили тия цигари! Бездарници! Аз сега ще ви оправя, обаждам се на адвокат! Сега ще ви снимам и ще ви кача в интернет, да ви види целият свят колко сте смотани.“.

 Първоначално полицейските служители се опитали да я успокоят, като ѝ обяснили, че си вършат работата. Майката на подсъдимата – М.С. също се опитала да успокои дъщеря си, че нищо не се е случило. Подсъдимата обаче заявила, че нейната майка е купили тези цигари, за да ги пуши и полицаите нямат право да ѝ ги взимат, след което посегнала към съставяния от свидетеля С.Х. протокол за проверка на помещение и го издърпала изпод ръцете му. Последният ѝ разпоредил да прекрати действия си и обидите, в противен случай ще бъде задържана за неизпълнение на полицейско разпореждане, но подсъдимата продължи да обижда служителите с думите „смешници, палячовци, смотаняци, бездарници“. Това наложило нейното задържане. Подсъдимата била отведена в РУ на МВР Пазарджик и на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР била задържана със заповед №163 за срок от 24 часа. Впоследствие подсъдимата А.С. е била тествана за употреба на наркотици и резултатът бил положителен. Бил и съставен и АУАН за неизпълнение на полицейско разпореждане, въз основа на който е издадено НП №0010036/08.05.2018 г. на Началника на РУ на МВР Пазарджик, с което подсъдимата е наказана на основание чл.257, ал.1 ЗМВР с глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.64, ал.4 във връзка с ал.2, във връзка с ал.1 от ЗМВР.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите Н.П., К.К., С.Х., П.Ч., както и писмените доказателства приложени по делото.

Главния факт от предмета на обвинението, а именно че подсъдимата С. е нарекла полицейските служители и в частност тъжителя Б. „смешници, палячовци, смотаняци, бездарници“ се подкрепя от показанията всички разпитани по делото свидетели. на свидетелите Б., В.и В..

Показанията на свидетелите П., К., Х. и Ч., преки очевидци на инцидента са подробни, последователни, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се и допълващи се, поради което съдът им дава вяра. Същите с прецизна точност съвпадат с обстоятелствата изложени в тъжбата, както относно броя и вида на обидните думи и изрази отправени от подсъдимата към всички свидетели, в качеството им на полицейски служители в т.ч. и тъжителя, така и за времето на произнасяне и причината за това, дейността им свързана с проверка и установяване наличие на акцизни стоки без бандерол, в дома на майката на подсъдимата. 

Освен това свидетелите отделно един от друг дават показания освен за обидните, казани от подсъдимата, така и за арогантното й и агресивно поведение на същата насочено към тъжителя и свидетелите, изпълняващи своите функции.  

Ако за свидетелите К.К., С.Х. и П.Ч., както твърди защитата, като тъжители по аналогични дела срещу подсъдимата С., би могло да се изрази някакво съмнение относно евентуалната достоверност на показанията им, то за свидетелката Н.П. няма никакви обективни данни да е заинтересована по някакъв начин от изхода на делото и съдът няма реална причина да не кредитира нейните показания, а те също подкрепят изцяло гореизложената фактическа обстановка.

Достоверността на показанията на свидетелите се затвърждава и от представеното по делото НП №001036/08.05.2018 г. на началник Сектор в РУ на МВР Пазарджик, с което подсъдимата е санкционирана на основание чл.257, ал.1 ЗМВР с глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.64, ал.4 във връзка с ал.2, във връзка с ал.1 ЗМВР, извършено на инкриминираната дата.

Съдът намира възражението на защитата за дойна наказуемост на поведението на подсъдимата, с оглед наложената й административна санкция и търсената с настоящото дело наказателна отговорност за неоснователно.

Ангажираната с наказателното постановление административнонаказателна отговорност на подсъдимата касае неизпълнение на дадено полицейско разпореждане, което е било да преустанови фактическите си действия по възпрепятстване на проверката - обидите, упреците, опитите да издърпа съставяния официален документ. Разпореждането е дадено в нормативно допустимата устна форма от полицейски служител, в изпълнение на възложената му функции по охрана на обществения ред и превенция, насочено към преустановяване действията на подсъдимата да обижда полицейските служители, да крещи и отправя закани, обвинения към тях. Идентичност между фактите между вмененото с НП административно нарушение и обвинението за извършено престъпление  би могла да се търси, ако НП бе издадено за нарушаване на обществения ред и то с действията по отправяне на инкриминираните обидни изрази и думи спрямо полицейските служители. В случая обаче с НП е приписано различно деяние, което засяга и различен вид обществени отношения от тези, засегнати с престъплението.

Последните са отношенията, гарантиращи и охраняващи правото на личността на чест и достойнство, което е било нарушено от процесното поведение на подсъдимата. Достатъчно еднозначно присъствалите на проверката полицейски служители, разпитани като свидетели, възпроизвеждат изреченото спрямо тях  на няколко пъти от подсъдимата в хода на водения с нея спор. Изнесените в тъжбата думи „смешници, палячовци, смотаняци, бездарници“ са били изречени в присъствието всички полицейски служители, в това число и тъжителя.

Освен това от техните показания става ясно, че именно това поведение на подсъдимата и нейният опит да изтръгне от ръката на свидетеля С.Х. съставяния от него протокол, са станали повод за разпореждането за преустановяване на това противоправно поведение и в последствие задържането й.  

От тези устни доказателства, които кореспондират с обстоятелствата описани в тъжбата, безспорно се установи, че обидните изрази, казани от подсъдимата са били чути и възприети като такива от тъжителя, въпреки, че не са били насочени единствено към него.

Думите „смешници, палячовци, смотаняци, бездарници“ безспорно са унизителни за честта и достойнството на дадено лице и представляват в негативна оценка за личността. Установи се, че същите са изречени по отношение на всички присъстващи полицейски служители, единият от които е тъжителят Б.. Тези изрази са изречени в присъствие на тъжителя и са били чути и възприети като такива от него.

Следователно може да се направи категоричен извод, че подсъдимата е казала думи в присъствието на тъжителя унизителни за честта и достойнството му.

Не е спорно, че тъжителят е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“а“ от НК и е изпълнявал служебните си задължения за контрол на акцизни стоки. Това качество на тъжителя е  било възприето от подсъдимата, както с оглед на униформените знаци, но и действията на тъжителя с изричното представяне. Затова, съдът счита, че обидните изрази изречени от подсъдимата са насочени да засегнат честта и достойнството на тъжителя, в качеството на длъжностно лице и то при и по повод изпълнение на службата му. 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимата А.И.С. е осъществила от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.148, ал.1, т.1 и т.3 във връзка с чл.146, ал.1 от НК, като на 09.04.2018 г. в с.П.публично е казала нещо унизително за честта и достойнството на С.Б. ***, в качеството му на длъжностно лице Инспектор в Сектор ПИП при ОД на МВР – Пазарджик при и по повод изпълнение на служебните му задължения.

Според установената съдебната практика са налице два критерия за „публичност“ на обидата. Единият е когато деянието е на място, което е обществено по своя характер и предназначение, а вторият- когато е на такова място и при такива обстоятелства, че има възможност да се възприеме от повече от три лица.

В  случая подсъдимата е изрекла обидите думи на в двора на къщата на майка си, т.е на място, което не публично по своето предназначение, но несъмнено  са били възприети освен от тъжителя и от още поне четири лица.

Престъплението е довършено с възприемането на обидата от обидения. В случая е без правно значение обстоятелството, че обидните думи са изречени в множествено число, след като самият извършител идентифицира всеки обидените и като персонален обект на обидата.

При извършване на престъплението подсъдимата е действала при пряк умисъл, като е имал представа за всички обективни и субективни признаци на деянието, включително и квалифициращите и е искал настъпването на общественоопасните последици.

Неоснователни са доводите, че инкриминираното деяние съставлява проява на дребно хулиганство по смисъла на УБДХ.  На първо място тук следва уточнението, че проявите или действията на хулиганство няма пречка да бъдат извършени в условията на идеална съвкупност с престъпление против личността. В случая обаче умисълът на подсъдимата не е бил насочен към засягане на обществения ред.  Тя не е целяла да го смути, действала в двора на дома, обитаван от майка й и е изразила неоправданото си негативно отношение към извършващите проверка полицейски органи, като именно проявата на това отношение е била нейната цел.

Степента на обществена опасност на конкретно извършено деяние е от значение, за да се реши дали то е престъпление, или макар да е формално съставомерно, да не разкрива висока степен на обществена опасност, т.е. е малозначително, във визираните от закона форми. Подобни обстоятелства обаче не могат да се извлекат от конкретно установените обстоятелства по делото. Правнорелевантните факти по отношение на времето, мястото и механизма на осъществяване на инкриминираното деяние – изричане на обидите публично, посред бял ден, пред няколко други лица освен тъжителя, при това викайки, очевидната липса на задръжки у подсъдимата да стори това, съответно анализирани във връзка с данните за нейната личност (макар и реабилитирана по право, подсъдимата е осъждана назад във времето още като непълнолетна на обществено порицание и един път като пълнолетна – на пробация и е с лоши характеристични данни), както и подбудите за извършване на деянието, не аргументират определянето на извършеното като дребно хулиганство. В тази връзка само възрастта на подсъдимата и настъпилата реабилитация по право не обуславят промяна в очертаната позиция. Следва да се отбележи и, че обстоятелството, че подсъдимата е обиждала публично полицейските служители не само не омаловажава деянието, а напротив – според съда сочи на една по-висока степен на обществена опасност. Очевидно е, че в момента, в който приемем, че всеки гражданин може да нарича полицейски служители публично „смешници, палячовци, смотаняци, бездарници“ за нещо нормално и неносещо висока обществена опасност, то обществото ни не заслужава въобще да съществува като такова. Ето защо инкриминираното в тъжбата деяние демонстрира типичната за този вид прояви обществена опасност и обосновава обществена неприемливост, които го определят като престъпно, поради което санкционните средства на наказателното право следва да бъдат използвани.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата А.С. за извършеното от него престъпление, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете обществената опасност на клеветата, която е висока. Престъплението е систематизирано в Глава втора на НК “Престъпления против личността”, раздел VІІ “Обида и клевета” и засяга ценно благо, от което зависи обществената значимост на индивида – самооценката, личната стойност и ценност на индивида. Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е висока, като се има начина и мотивите за извършването, както и длъжностното качество на пострадалия.

Като смекчаващи вината обстоятелство съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимата, към момента на извършване на деянието и позитивните характеристични данни, а като отегчаващи вината – множеството последвали административни наказания по ред на чл.78а от НК.

Разпоредбата на чл.148, ал.1 от НК предвижда наказание е глоба от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание.

Видно от събраните по делото доказателства подсъдимата С. е неосъждана. Не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, към инкриминираната дата и не представлява личност с висока степен на обществена опасност.

При тези данни съдът счете, че са че са налице условията за приложение на чл.78а от НК за освобождаване на А.С. от наказателна отговорност и налагане на същата на административно наказание глоба.

Във връзка с  изложеното съдът на основание чл.301, ал.1, т.4 от НПК във връзка с чл.78а, ал.1 от НК освободи А.И.С. от наказателна отговорност за извършено престъпление, като й наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 2 000 лева, платима в полза на Държавата.

При определяне размера на глобата съдът взе предвид и семейното, материално и имотно състояние на подсъдимата, както и вредните последици за пострадалия и определи наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

Предявения граждански иск против подсъдимия, съдът счете за доказан по основание, тъй като вредите, които са причинени на гражданския ищец от престъплението на подсъдимия и представляват негово парично задължение към ищеца.

Относно вида и характера на претърпените от тъжителя вреди съдът цени показанията на свидетеля К., тъй като същият като колега и работещ с пострадалия е имал преки впечатления от състоянието на тъжителя след инцидента. Свидетелят К. дава показания, че след случая тъжителят е бил разстроен – почувствал се много унизен от думите на подсъдимата.

По този начин ищецът е претърпял неимуществени вреди, представляващи морални такива и изразяващи се в психическо неразположение. Тъй като тези състояния са в резултат на отправената от подсъдимата обида, съдът приема, че е налице причинна връзка между понесените от ищеца вреди и престъпните действия на подсъдимия.

Вземайки предвид всички изложени обстоятелства и при спазване на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът счита, че справедливият размер на обезщетението, което подсъдимата следва да заплати на тъжителя за причинени му неимуществени вреди в резултата на непозволеното увреждане от извършено престъпление, които са пряка и непосредствена последица от действията на същия е 2 000 лв. За разликата до 4 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Тази сума ще възмезди обидения за нанесените му неимуществени вреди в резултат на засягането на честта, достойнството и доброто му име.

Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на това задължение подсъдимият дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.  И тъй като вредите произтичат от непозволено увреждане, те се дължат от деня на увреждането, откогато длъжникът изпада в забава, без да е необходима покана за плащането.

Затова съдът осъди подсъдимата А.И.С. да заплати на С.Б.Б. сумата от 2 000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането – 09.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като до отхвърли иска за разликата от 2 000 лв. до 4 000 лв. ведно със законната лихва, считано от 09.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Във връзка с направеното искане и с оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК А.С. бе осъдена да заплати С.Б. направените от последния деловодни разноски в размер на 168,94 лева.

Съдът осъди подсъдимата А.С. да заплати Държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 80 лева, платими по сметка на Районен съд Пазарджик.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

 

 

                                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: