Решение по дело №472/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.220, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ).

Образувано е по жалба на Д. И. Г. от [населено място], общ.Свиленград, обл.Хасково, подадена чрез пълномощника му адвокат Е. М., срещу Решение №РТД 3000-623 32.850523 от 13.05.2024 г. на Директора на Териториална дирекция Митница Пловдив.

В жалбата се твърди, че решението било незаконосъобразно поради противоречие с материалноправни и процесуални разпоредби, неправилно и необосновано. Оспорват се констатациите на митническия орган, че не били изпълнени изискванията на условието по чл.7 от Регламент (ЕО) №1186/2009 г., тъй като от представената резервация за пътуване с ферибот датата на отпътуване от Великобритания била 16.12.2022 г., а искането за безмитен внос било от 14.02.2024 г. Твърди се, че Д. И. бил установен трайно на територията на Р.България, а административният орган бил пренебрегнал специфичните критерии, които трябвало да бъдат взети предвид, за да се определи мястото на обичайно местопребиваване на дадено лице. Жалбоподателят считал, че има неяснота на приложените спрямо него критерии за трайно установяване на територията на общността на лица, преустановили обичайното си място на пребиваване в трета държава. Считал, че в случая преместването му от обичайното място на пребиваване в България било отдавна реализирано. Сочи се, че съгласно постоянната съдебна практика на СЕС от различни области от правото на Съюза, за обичайно място на пребиваване трябвало да се счита мястото, където се намира постоянният център на интересите на заинтересуваното лице. Също така се приемало, че за да се определи обичайното място на пребиваване като постоянен център на интересите на съответното лице, следвало да се вземат предвид всички релевантни обстоятелства – в частност физическото присъствие на това лице и на членовете на неговото семейство, наличието на жилище, мястото, където децата му действително ходят на училище, мястото, където то извършва професионалната си дейност, мястото, където са имуществените му интереси, и мястото на административните връзки с органите на публична власт и със социалните институции, доколкото посочените обстоятелства разкривали волята на това лице да придаде определена стабилност на мястото на привързване поради наличието на трайност, дължаща се на жизнен навик и на развитието на нормални социални и професионални отношения. Цитират се решения на СЕС в тази насока. Твърди се, че административното производство по издаване на оспореното решение било опорочено, което ограничавало съществено правото на защита на жалбоподателя. Претендира се решението да бъде отменено изцяло.

Ответникът, Директор на Териториална дирекция (ТД) Митница Пловдив към Агенция „Митници“, чрез процесуален представител, изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Намира същата за немотивирана, доколкото изложените в нея доводи излизали извън правния спор, и моли за отхвърлянето й, като аргументира доводи за потвърждаване на обжалваното решение.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

От Д. И. Г. от [населено място], общ.Свиленград, до Директора на ТД Митница Пловдив е подадено Искане с вх.№32-739472/14.02.2024 г. (л.65), с което моли, съгласно Регламент на ЕО №1186/2009 г., глава I, чл.4-11 и чл.181 от Закона за митниците, да му бъде разрешено да оформи безмитен внос на индивидуализиран пътнически автомобил марка Peugeot, модел 508 Active SW HDI, който бил закупил в Шотландия за 1 200 английски лири и го притежавал от 12.02.2023 г. Молителят заявява, че бил във Великобритания, и по-точно в Шотландия, от 2015 година до края на 2023 г., за което прилага копия от застрахователното му досие, от последните му заплатени трудови възнаграждения и от шофьорската му книжка, а като причина за искането посочва, че се връща за постоянно в България, в [населено място]. Прилага изброени под опис документи (л.67-73), включително: копие от лична карта, издадена на 22.01.2020 г. с постоянен адрес [населено място], общ.Свиленград; издадено на 23.02.2023 г. от Обединеното кралство свидетелство за правоуправление на МПС – UK Driving Licence на D. G., Glasgow, и Регистрационен талон от Обединеното кралство – United Kingdom Registration Certificate за МПС Peugeot, модел 508 Active SW HDI, с рег.номер **********, първа регистрация от 14.05.2015 г. и дата на регистриране на D. G., Glasgow – 12.02.2023 г.

С писмо Рег.№32-746391/20.02.2024 г. (л.64) на Директора на ТД Митница Пловдив, получено на 23.02.2024 г. (л.63), от Д. И. Г. са изискани изброени допълнителни доказателства, които да представи за целите на производството по освобождаване от вносни мита при допускането за свободно обращение на лично употребявано имущество – включително доказателства за предишно пребиваване на територията на Обединеното кралство за последните 12 последователни месеца преди преместването му.

В отговор с писмо вх.№32-760888/01.03.2024 г. (л.44) Д. И. Г. представя пред Директора на ТД Митница Пловдив сертификат – P60 End of Year Certificate - Tax year to 5 April 2023 и извлечения от последните му трудови възнаграждения (л.46-54) в Обединеното кралство, обхващащи периода м.май – м.декември 2023 г. вкл.; както и (л.55-62) саморъчно подписана декларация, със заверка от кмет на село [населено място], община Свиленград, в която жалбоподателят заявява, че от 2015 година живее и работи в Обединеното кралство, но тъй като работата намаляла, решили с брат си да се приберат, купили имот в съседно село с намерение да инвестират във фотоволтаична централа, за което прилага Проект за изменение на регулацията на имот по плана на [населено място], с възложител Н. И. Г. и Договор за предоставяне на консултантски, административни и технически услуги от 07.02.2024 г. с възложител Н. И. Г..

С писмо Рег.№32-778087/15.03.2024 г. (л.43) на Директора на ТД Митница Пловдив, получено на 20.03.2024 г. (л.42), Д. И. Г. е уведомен, че отново липсват доказателства за изпълнение на разпоредбите на чл.4-11 от Регламент (ЕО) на Съвета за установяване на система на Общността за митнически освобождавания, изброени в пет точки, и на основание чл.29 и във връзка с чл.22, параграф 6 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза, същият е уведомен, че предстои издаване на решение за отказ за допускане на безмитен внос на лекия автомобил, като му е предоставена възможност за изразяване на становище в 30 дневен срок от получаване на писмото.

С писмо вх.№32-811299/09.04.2024 г. (л.33) Д. И. Г. представя пред Директора на ТД Митница Пловдив документи на чужд език (л.34-41), описани като фотокопие на документа за продажбата на жилището в Шотландия, което били закупили с брат си Н. И. Г., както и други документи в уверение на престоя му в Шотландия – фактури за заплащане на битови сметки за газ и електроенергия.

От Д. И. Г. е подписана и Декларация с дата 10.04.2024 г. (л.32) относно предишното му местопребиваване в Шотландия от 2016 г. до 2023 г.; че съгласно чл.9, пар.1/2 от Регламент (ЕИО) №1186/2009 г., считано от 01.01.2024 г. установява постоянното си местопребиваване на територията на Общността (Република България) на адрес в [населено място], и че внасяното лично имущество е било негово владение повече от 6 месеца и е служило за лично ползване на предишното му обичайно местопребиваване в Шотландия и ще се използва за същите цели на новото му местопребиваване на митническата територия на Общността/България.

По делото са представени доказателства (л.22-26) за извършена служебно от Началник отдел „Митническа дейност“ в Агенция „Митници“ справка относно пътуванията извън Република България на лицата Д. И. Г. и Н. И. Г., и на автомобил Peugeot 508 с рег.номер ********** за периода от 01.01.2023 г. до 11.04.2024 г. В приложената като част от административната преписка Справка за пътуване на лице – български гражданин, са отразени по дати, часове и ГКПП влизанията и излизанията от РБ на Д. И. Г. за посочения период. В приложената Справка за превозни средства (л.24) за същия период е отразено влизане в РБ ГКПП Видин Дунав мост на 05.03.2023 г. в 21:44 часа на лек автомобил с рег.номер ********** от Великобритания, [Марка].

Приложено е (л.27-29) и заверено за вярно с представеното копие на билет за фериботна линия между Англия и Франция, Дувър – Кале (Direct Ferries – Dover – Calais) видно от който на дата 4 март 2023 г. Д. Г. е бил превозен със същия лек автомобил Pegeot 508 (Car) – **********.

С оспореното Решение №РДТ 3000-623 32.850523 от 13.05.2024 г. (л.20-21) Директорът на Териториална дирекция Митница Пловдив се произнася по подаденото искане за безмитен внос на употребяван автомобил с вх.№32-739472/14.02.2024 г., на основание чл.22 от Регламент (ЕС) №952/2013 г., във връзка с чл.19 от ЗМ и чл.59 от АПК, като не разрешава освобождаване от вносни мита на употребяван автомобил с марка Peugeot, модел 508 Active, първа регистрация 14.05.2015 г., собственост на Д. И. Г..

Решението е изпратено до Д. И. Г. с писмо Рег.№32-850541/13.05.2024 г. (л.19) и видно от приложеното Известие за доставяне (л.18) е получено на адреса срещу подпис на 16.05.2024 г.

Жалбата срещу решението е подадена на 22.05.2024 г. по електронен път, подписана с валиден КЕП.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за обжалване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на преклузивния 14-дневен срок за оспорване по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл.220, ал.1 от ЗМ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Обжалваният акт е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, и по валидността му няма повдигнати възражения.

Освобождаването от заплащане на вносни мита е уредено в Глава двадесет и първа, Част пета от ЗМ. Съгласно чл.181, ал.1 от ЗМ, случаите, при които поради особени обстоятелства се предоставя освобождаване от вносни мита за стоки, допуснати за свободно обращение на митническата територия на Съюза, са определени в Регламент (ЕО) №1186/2009. В чл.181б от ЗМ е предвидено, че допускането на стоки за свободно обращение с освобождаване от заплащане на вносни мита се разрешава от директора на териториалната дирекция или от оправомощено от него длъжностно лице, в чийто район е установено постоянното местопребиваване или седалище на лицето, което има право на освобождаване от заплащане на вносни мита. Не е спорно обстоятелството, че Директорът на Териториална дирекция Митница Пловдив притежава качеството „митнически орган“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, и че в района на Митница Пловдив попада населеното място [населено място], община Свиленград, обл.Хасково, в което жалбоподателят твърди да е установил постоянното си местопребиваване.

Решението е обективирано в писмена форма, подписано е от издателя си и формално съдържа предвидените в чл.59, ал.2 от АПК реквизити, доколкото в него са посочени фактически и правни основания за издаването му.

Настоящият съдебен състав намира, че решението не е надлежно мотивирано, тъй като в него не са обсъдени релевантните фактически обстоятелства и нормативна уредба.

В решението са изброени подробно последователно изискваните от митническия орган и представяни от страна на заявителя документи. Посочено е, че внасяното от физически лица лично имущество при преместването на обичайното им място на пребиваване от трета държава на митническата територия на Общността се освобождава от вносни мита при условията на членове 4 – 11 от Регламент (ЕО) 1186/2009 г. Посочено е също, че „Освобождаването от вносни мита се предоставя единствено за лично имущество, декларирано за свободно обращение преди заинтересуваното лице да установи обичайното си място на пребиваване в рамките на митническата територия на Общността, при условие, че лицето поеме задължението в рамките на срок от шест месеца действително да установи обичайното си място на пребиваване там. Поемането на такова задължение се съпътства от предоставянето на обезпечение, чиято форма и размер се определят от компетентните органи.“ Посочено е, че предвид горното, не е налице изпълнение на условието по чл.9, параграф 1 от Регламент (ЕО) 1186/2009 г., тъй като към момента на вноса на личния автомобил – 04.03.2023 г., видно от резервацията за ферибот, Д. И. Г. не е обявил пред митническите органи намерението си за установяване на територията на Република България и не е предоставил обезпечение.

Действително, както е вписано и в оспореното решение, случаите, при които поради особени обстоятелства се предоставя освобождаване от вносни мита, износни мита и от мерките, приети въз основа на член 133 от Договора (за създаване на Европейската общност), за стоки, допуснати за свободно обръщение или изнесени от митническата територия на Общността, се определят от Регламент (ЕО) №1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 година за установяване на система на Общността за митнически освобождавания (Регламент (ЕО) №1186/2009). В Дял II „Освобождаване от вносни мита“, Глава I „Лично имущество, принадлежащо на физически лица, които преместват обичайното си място на пребиваване от трета държава в Общността“, член 3 от същия Регламент, е посочено, че внасяното от физически лица лично имущество при преместването на обичайното им място на пребиваване от трета държава на митническата територия на Общността се освобождава от вносни мита при условията на членове 4 – 11.

Съответно в член 2, параграф 1, буква „в“ от Регламента е дефинирано понятието „лично имущество“ за целите на същия, като вещите, предназначени за лична употреба на заинтересуваните лица или за нуждите на домакинството им, включително частни моторни превозни средства; в член 4 е посочено в кои случаи личното имущество се освобождава от вносни мита, като най-общо хипотезите на букви „а“ и „б“ предвиждат то да се намира във владение и да е използвано от заинтересуваното лице в предишното му обичайно място на пребиваване поне шест месеца преди датата, на която то е преустановило своето обичайно място на пребиваване в третата държава, която напуска, и да е предназначено да бъде използвано за същите цели в новото му обичайно място на пребиваване. Разпоредбата на член 5, параграф 1 посочва, че освобождаване може да се предоставя само на лица, които са имали обичайното си място на пребиваване извън митническата територия на Общността за период от най-малко 12 последователни месеца.

В член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) №1186/2009 е предвидено, че с изключение на особени случаи, освобождаване се предоставя единствено за лично имущество, декларирано за свободно обращение в рамките на 12 месеца от датата на установяване от заинтересуваното лице на обичайното му място на пребиваване на митническата територия на Общността.

Съгласно член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) №1186/2009, чрез дерогация от разпоредбите на член 7, първа алинея, освобождаване може да бъде предоставено за лично имущество, декларирано за свободно обръщение преди заинтересуваното лице да установи обичайното си място на пребиваване в рамките на митническата територия на Общността, при условие че лицето поеме задължението в рамките на срок от шест месеца действително да установи обичайното си място на пребиваване там. Поемането на такова задължението се съпътства от предоставянето на обезпечение, чиято форма и размер се определят от компетентните органи. В параграф 2 на същия член е посочено, че при прилагане на разпоредбите на параграф 1 предвиденият в член 4, буква „а“ срок се изчислява от датата, на която личното имущество е въведено на митническата територия на Общността.

Последната разпоредба предоставя, като изключение от общото правило на член 7 от Регламента, възможност за освобождаване от вносни мита на лично имущество, което е декларирано за свободно обръщение преди заинтересуваното лице да установи обичайното си място на пребиваване в рамките на митническата територия на Общността, и въвежда определени условия за това.

В процесния случай митническият орган некоректно е цитирал в решението си нормативната уредба, посочвайки, че освобождаването от вносни мита се предоставя единствено за лично имущество, декларирано за свободно обращение преди заинтересуваното лице да установи обичайното си място на пребиваване в рамките на митническата територия на Общността. Неправилно адмнистративният орган в случая е основал отказа си да разреши освобождаване от вносни мита на употребявания автомобил, собственост на жалбоподателя, с неизпълнение на условията на член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) №1186/2009, при безспорно установените по делото факти, че Д. И. Г. е поискал оформянето на безмитен внос на автомобила на 14.02.2024 г., като изрично е декларирал и е подкрепил с доказателства твърдението си, че от 2016 г. до края на 2023 г. предишното му местопребиваване е било в Шотландия и установява постоянното си местопребиваване на територията на Общността (Република България) считано от 01.01.2024 г.

По делото няма спор, че лекият автомобил представлява лично имущество за жалбоподателя, закупено от него на 12.02.2023 г. извън територията на Общността, както и няма никакви данни същото имущество да е било декларирано за свободно обращение преди заинтересуваното лице да установи обичайното си място на пребиваване в рамките на митническата територия на Общността. Датата на установяване на Д. И. Г. на обичайното му място на пребиваване на митническата територия на Общността не е изрично обсъдена в процесното решение, но с оглед всички събрани по делото писмени доказателства тя е 01.01.2024 г., и в случая личното имущество е декларирано за свободно обращение от жалбоподателя на 14.02.2024 г., т.е. в рамките на 12 месеца от тази дата, при съблюдаване общото правило на член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) №1186/2009.

Установените от митническия орган обстоятелства, че лекият автомобил с рег.номер ********** е преминал на територията на Общността с ферибот до Франция (управляван от собственика му), респ. че Д. И. Г. е влязъл с лекия си автомобил на територията на Р.България на 05.03.2023 г. през ГКПП Видин Дунав мост – отразени в билета за ферибот и Справките за пътуването на превозното средство и на жалбоподателя, не може да обоснове извода за приложимост на хипотезата на член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) №1186/2009. В административната преписка липсват каквито и да било данни и доказателства лекият автомобил – лично имущество на Д. И. Г., да е бил деклариран като стока за свободно обращение преди заинтересуваното лице да установи обичайното си място на пребиваване в рамките на митническата територия на Общността. От административната преписка се установява само, че преди 01.01.2024 г. жалбоподателят е влязъл на територията на Р.България, пътувайки с лекия си автомобил. Необосновано само въз основа на тези данни административният орган е изследвал наличието на условията по член 9 от Регламент (ЕО) №1186/2009, като е основал решението за отказ на обстоятелството, че към момента на вноса на лекия автомобил Д. И. Г. не е обявил пред митническите органи намерението си за установяване на територията на Р.България и не е предоставил обезпечение. Този извод намира подкрепа и в разпоредбата на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) №1186/2009, която предвижда, че личното имущество може да бъде допуснато за свободно обращение на няколко отделни пратки в рамките на посочения в параграф 1 срок, както и в общата разпоредба на чл.122, параграф 1 от Регламента, според която дял II се прилага както по отношение на стоки, декларирани за свободно обращение, пристигащи директно от трети държави, така и за стоки, които се декларират за свободно обращение, след като са били под друг митнически режим. Съдът приема, че преценявайки неотносимо обстоятелство, административният орган е издал немотивиран и незаконосъобразен административен акт, който подлежи на отмяна.

В случая се констатира и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаването на акта, тъй като в писмото с Рег.№32-778087/15.03.2024 г. на Директора на ТД Митница Пловдив, с което Д. И. Г. е уведомен, че предстои издаване на решение за отказ за допускане на безмитен внос на лекия автомобил, разглежданото в решението обстоятелство не е било посочено на адресата, за да има възможност същият да ангажира становище по него. Съобразно разпоредбата на член 22, параграф 6 от Регламент (ЕС) №952/2013, касаеща решения, взети въз основа на заявление, е предвидено, че преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, митническите органи му съобщават мотивите, на които ще се основава решението, и му предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок от датата, на която го е получил. В процесния случай на жалбоподателя е предоставен срок за изразяване на становище, като му е указано само, че след преглед и на допълнително представените от него документи отново липсват доказателства за изпълнение на разпоредбите на чл.4 – 11 от Регламент (ЕО) на Съвета за установяване на система на Общността за митнически освобождавания, изброени в пет точки, но указанията по никакъв начин не са обвързани с конкретните обстоятелства, на които митническият орган е основал административното разпореждане за отказ.

Оспореният административен акт следва да бъде отменен, а преписката следва да бъде върната на административния орган за нова преценка на събраните доказателства и ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление.

Новата преценка следва да обхване по същество наличието на предпоставките за освобождаване от вносни мита на внесения лек автомобил, визирани в Глава I на Дял II от Регламент (ЕО) №1186/2009, включително като се изследва обстоятелството по член 4, буква „а“, предл.второ от Регламента, към което евентуално би била относима датата, на която личното имущество е въведено на митническата територия на Общността. Тези обстоятелства не са коментирани от административния орган в обжалваното решение и съдът не може да ги изследва за пръв път в настоящото производство.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, жалбоподателят има право на присъждане на разноски – внесената (л.10) за производството държавна такса в размер на 10.00 лв., платими от ответника.

Видно от представените по делото (л.9) Пълномощно от 16.05.2024 г. и Договор за правна помощ и съдействие, за производството пред настоящата инстанция жалбоподателят е ползвал безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата (ЗА), с оглед на което, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатът му има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА. Съдът определя размера на възнаграждението в полза на адвокат Е. Г. М. на 1000 лева – по реда на чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е направено от пълномощника на ответника след приключване на устните състезания по делото и не следва да бъде обсъждано, макар съдът да споделя съображението за неаргументираност на изготвената жалба.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение №РТД 3000-623 32.850523 от 13.05.2024 г. на Директора на Териториална дирекция Митница Пловдив.

ИЗПРАЩА административната преписка на Директора на Териториална дирекция Митница Пловдив за ново произнасяне по подаденото от Д. И. Г. Искане с вх.№32-739472/14.02.2024 г., при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящото решение, като му определя 30 дневен срок за произнасяне.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на Д. И. Г., [ЕГН], от [населено място], общ.Свиленград, обл.Хасково, разноски по делото в размер на 10.00 (десет) лева.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на адвокат Е. Г. М. от АК – Разград, с л.н. ************* и адрес на кантората [населено място], ***, адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 (хиляда) лева, за предоставена безплатна адвокатска помощ пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.