РЕШЕНИЕ
№
гр. Пазарджик, 26.06.2019 г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Районен съд – Пазарджик, Гражданска
колегия, в открито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Росица
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3084 по описа на съда
за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „А1 България“ ЕАД чрез пълномощника си адвокат Г.
твърди, че между него и ответника И.И.М. е съществувал валиден Договор за
далекосъобщителни услуги с индивидуален потребителски № М4416392 от 06.02.2015
г., по силата на който ищецът е предоставял на ответника далекосъобщителни
услуги, а ответникът не е заплатил в срок дължимите от него суми за потребени
услуги за периода от 28.01.2015 г. до 27.02.2015 г. в размер на 100,86 лв.,
поради което договорът е едностранно прекратен от ищеца и е начислена неустойка
за предсрочното прекратяване в размер на 598,08 лв., за които суми в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
200/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.
Моли да бъде установено със сила на пресъдено нещо
съществуването на процесните вземания за главница и неустойка по договора за
далекосъобщителни услуги и за присъждане на разноските по делото, включително
тези в заповедното производство.
Ангажира писмени доказателства.
Ответникът И.И.М. в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК чрез назначения от съда особен представител адвокат Г. оспорва
исковете като неоснователни.
Оспорва реалното предоставяне на
ответника на далекосъобщителната услуга, предмет на договора, но това
възражение беше оттеглено в проведеното по делото съдебно заседание.
Прави възражение на нищожност на
неустоечната клауза като противоречаща на закона, добросъвестността и добрите
нрави, а също и като неравноправна.
Моли за отхвърляне на исковете.
Не ангажира доказателства.
В съдебно заседание особеният
представител на ответника моли за отхвърляне на иска за неустойка или за
уважаването му до размер от три месечни абонаментни такси във връзка с
постиганото между ищеца и Комисията за защита на потребителите споразумение в
този смисъл.
Съдът като
взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните
по делото писмени доказателства намира за установено следното:
Установява
се от писмените доказателства по делото – договор, ведно с приложения 1 и 3 към
него, че страните са сключили Договор № ********* от 06.02.2015 г., по силата
на който ищецът се е задължил да предоставя на ответника-абонат електронни
съобщителни услуги по тарифен план Мтел Трансфер L за срок от 24 месеца, а ответникът се е задължил да
заплаща стойността на доставените услуги в размер на 29,90 лв. с ДДС месечно.
Установява се от приетата по делото фактура
№ **********/04.03.2015 г. за отчетния период от 28.01.2015 г. до 27.02.2015 г.
и приложение А към нея за потреблението на начислените услуги, съдържащи
информация за използване на пакети, проведени разговори, съобщения, месечни
такси, отстъпки, мобилен интернет, данни и факс, че ищецът е предоставил, а
ответникът е потребил мобилни услуги през процесния период на стойност 100,86
лв. с краен срок на плащане 19.03.2015 г.
Установява се от сметка № **********/13.06.2015
г., че е начислена неустойка на ответника в размер на 598,08 лв.
В т. 6.3 на Приложение № 1 към процесния договор
страните са уговорили в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи
от договора, приложенията към него или общите условия, в т.ч. ако по негово
искане или вина договорът бъде прекратен в рамките на определения срок на
ползване, операторът има право да прекрати договора по отношение на тези или
всички услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане
на определения срок на ползване.
Между Комисията за защита на потребителите и ищцовото
дружество е постигнато споразумение, по силата на което размерът на дължимата
от абонатите неустойка при предсрочно прекратяване на договорите да не
надвишава размера на три стандартни за съответната ползвана програма месечни
абонаментни такси.
При така установените правнорелевантни
факти съдът намира следното от правна страна:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за съществуване на вземания за главница и неустойка,
дължими на основание договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги.
Налице са
процесуалноправните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, тъй като в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ла. 5 ГПК, а исковата молба е предявена в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
За
основателността на главния иск в тежест на ищеца е при условията на пълно и
главно доказване да установи, че между него и ответника е съществувало валидно
облигационно правоотношение по договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги, по който той е изпълнил задължението си да предостави далекосъобщителни
услуги на ответника, а по иска за неустойка – че съществува валидно уговорена
между страните клауза за заплащане на неустойка при прекратяване на договора и
настъпването на основанието за начисляването й.
Съществуването
на валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни
услуги между страните се установява по несъмнен начин от ангажираните от ищеца
писмени доказателства – договор и приложения към него, носещи подписите на
страните и обективиращи техни валидно направени изявления, насочени към
сключване на договора и настъпване на правните му последици, а също и от приетата
по делото фактура за предоставените услуги.
От нея се установява също така, че през процесния
период ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответника
договорените мобилни услуги, а ответникът е ползвал доставените услуги. Доказателство
за това е приложената към фактурата разпечатка (Приложение А), съдържаща данни
за стойността на месечната такса и информация за използваните пакети, броя и
минутите на проведените от ответника разговори, мобилен интернет, брой
съобщения и други.
Настъпил е срокът за плащане на потребените мобилни
услуги, посочен в процесната фактура.
Ответникът чрез особения си
представител нито твърди, нито ангажира доказателства да е заплатил ползваните
от него мобилни услуги през процесния период, поради което съдът намира за
основателна заявената от ищеца претенция за заплащане на стойността на
потребените от ответника услуги в размер на 100,86 лв.
Искът за съществуване на вземане за
неустойка съдът намира за частично основателен.
Разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД дава
възможност на страните да уговорят неустойка, която да обезпечава изпълнението на задължението и да служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват.
Липсва нормативно
ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на основание чл.
9 ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му
прекратяване преди изтичане на срока по волята на която и да е от страните или
на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето на неустойка за
вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в
рамките на присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, иначе клаузата би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави.
Съдържащата се в процесния договор за
мобилни услуги уговорка в случай на прекратяване на договора в рамките на
определения срок по вина или инициатива на потребителя, последният да дължи
неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на прекратяване до
изтичане на определения срок на ползване, следва да
се счита за изменена с
подписаното между Комисията за защита на потребителите и ищеца споразумение, с
което е постигано съгласие неустойката по договорите за предоставяне на мобилни
услуги да бъде в размер не по-висок от трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти.
Така уговорена неустойката изпълнява
обезпечителната, обезщетителна и санкционна функция, предвидени в чл. 92 ЗЗД,
тъй като обезпечава точното изпълнение на договора, служи като обезщетение за
изправната страна в случай на предсрочно прекратяване на договора и
същевременно санкционира недобросъвестното поведение на страната по договора,
прекратила едностранно съществуващия между страните договор.
От друга страна първоначално уговорената
неустойка в размер на месечните абонаментни такси до края на срока на договора,
в случая в размер на 598,08 лв., се явява прекомерна с оглед предмета на
договора, естеството на предоставяните услуги и очаквания размер на вредите,
които могат да настъпят за мобилния оператор от предсрочното прекратяване на
договора.
Правото да прекрати едностранно договора
за мобилни услуги при неплащане от потребителя на дължимите суми след изтичане
на сроковете за плащане произтича от чл. 54.1 от общите условия на ищеца, а
прекратяването на процесния договор за мобилни услуги се установява от
издадената сметка № **********/13.06.2015 г., с която е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за услуги в размер на 598,08 лв.
Тъй като вина за едностранното предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги има ответникът, който не е заплатил
в срок дължимите суми за мобилни услуги, същият следва да заплати на ищеца
уговорената между страните неустойка в размер, определен съгласно постигнатото
между Комисията за защита на потребителите и ищеца споразумение, а именно три
месечни стандартни абонаментни такси, всяка от които в размер на 24,92 лв. без
ДДС или обща сума в размер на 74,76 лв. За горницата над тази сума до пълният
предявен размер на неустойката от 598,08 лв. искът като неоснователен следва да
бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца сторените от него разноски в исковото и заповедното
производство съобразно уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има
право да иска заплащане на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, но
искане за това не е направено от ответника, а и липсват доказателства за
сторени от него разноски по делото.
По изложените съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД в отношенията
между страните, че ответникът И.И.М., ЕГН ********** *** дължи на ищеца „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1309, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, представляван от пълномощника
адвокат В.П.Г., сумата от 100,86 лв., представляваща незаплатена сума за
потребени услуги за периода от 28.01.2015 г. до 27.02.2015 г. по Договор за
далекосъобщителни услуги с индивидуален потребителски № М4416392 (клиентски
номер *********) от 06.02.2015 г., както и сумата от 74,76 лв., представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на Договор за далекосъобщителни услуги с
индивидуален потребителски № М4416392 (клиентски номер *********) от 06.02.2015
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 200/2018
г., като ОТХВЪРЛЯ иска за неустойка
за горницата над 74,76 лв. до пълния предявен размер от 598,08 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И.И.М.,
ЕГН ********** *** да заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, п.к. 1309, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1,
представляван от пълномощника адвокат В.П.Г., разноски в исковото производство
в размер на 18,84 лв. държавна такса, 75,38
лв. депозит за възнаграждение на особен представител и 45,22 лв. адвокатско възнаграждение,
както и разноски по ч.гр.д. № 200/2018 г. на Районен съд – Пазарджик в размер
на 6,28 лв. държавна такса и 45,22 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: